Р Е Ш Е Н И Е
№ 95/27.01.2021
година, град Б.,
Административен съд – Б.,
в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 2134/2020 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от „Наневи
Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Б., улица “Янко
Комитов“ № 4, представлявано от управителя Р.Н., със съдебен адрес *** чрез
адвокат Г.С. ***, против заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 20-0769-001680/13.08.2020 година на началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД – Б. на МВР.
Със заповедта, на основание
чл. 171 т. 2 б. „е“ от ЗДвП, на дружеството е наложена принудителна
административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно
средство до отстраняване на неизправността“. Принудителната административна
мярка е наложена на жалбоподателя за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва
заповедта. Твърди, че при издаването й е нарушена разпоредбата на чл. 59 ал. 2
т. 4
от АПК, тъй като в заповедта за прилагане на ПАМ липсва констатация относно
техническа проверка на автомобила, а е посочено единствено, че МПС е със снети
шумозаглушители. Заявява, че заповедта е издадена без да е спазен реда за
констатиране на нарушението по Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства и наличната в Приложение № 5 към нея Методика за извършване
на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Иска отмяна на заповедта.
Претендира разноски.
Ответникът – началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД – Б. на МВР, представя административната
преписка.
След като се запозна с
твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Съдът установи следната
фактическа обстановка.
На 13.08.2020 година,
около 02:50 часа в град Б. по булевард „Стефан Стамболов“ в посока кръстовище с
бул. „Демокрация“, на Р.С.Н., в качеството на водач на МПС „Алфа Ромео“ с рег.
№ А 67 73 НР (собственост на „Наневи Груп“ ООД, ЕИК *********), е била
извършена полицейска проверка от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД – Б. на МВР. При проверката, било установено, че автомобилът е със снети
шумозаглушители.
За установените факти бил
съставен АУАН, в който жалбоподателят отразил, че е запознат със съдържанието
на акта (лист 20).
Въз основа на съставения
АУАН, ответникът е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ.
Издадено е и наказателно
постановление, което е оспорено пред Районен съд – Б..
С решение №
260580/14.12.2020 година постановено по н.а.х.д. № 4009/2020 година по описа на
БРС е отменено (лист 37). Решението на Районен съд – Б. е влязло в сила на
01.01.2021 година (лист 36).
За установяване на
компетентността на ответника е представена заповед № 251з – 209/18.01.2017
година на директора на ОД – Б. на МВР.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в
изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от
правна страна следното.
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения
административен акт.
Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена
форма и формално съдържа всички реквизити, по чл. 59 ал. 2 от АПК, но не са
изложени конкретните фактически основание за издаването ѝ. В същата освен
позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа и описание на констатираното
на 13.08.2020 година нарушение, но с посочване само, че лицето е управлявало
МПС със снети шумозаглушители.
Съгласно чл. 171 ал. 1 от
ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ.
В хипотезата на чл. 171 т.
2 б. „е“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране
от движение на пътно превозно средство когато същото е със снети
шумозаглушители - до отстраняване на неизправността.
Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка като сочи, че към момента на проверката, не е извършил
процесното нарушение, тъй като автомобилът е бил технически изправен и е
притежавал съответните шумозаглушители.
В тежест на
административния орган е да докаже наличието на законово регламентираната
материалноправна предпоставка по чл. 171 т. 2 б. „е“ от ЗДвП, с която правната
норма се свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна
административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно
средство“.
Съгласно разпоредбата на
чл. 101 ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с
наредба по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година
за периодичните прегледи за проверка на техническата неизправност на пътните
превозни средства (Наредбата). Разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Наредбата
предвижда, че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и
изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с
безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума
и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване
на методиката по приложение № 5. В т.6.1.2 от таблицата в Приложение № 5 към
чл.31 ал. 1 от Наредбата е предвидено, че методът за установяване на
неизправност при шумозаглушители на изпускателната уредба е чрез визуална
проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство.
От описанието на
нарушението в процесната ПАМ не може да бъде установено по какъв начин е
констатирана от контролните органи на МВР липсата на шумозаглушители или
по-точно тяхното снемане. Това не може да бъде установено и от събраните в
настоящото производство доказателства. Тази липса на конкретизация води до
неяснота на какво основание е приложена ПАМ и препятства адресата на заповедта
да представя доказателства за оборване на установените констатации и да
реализира в пълен обем и пълноценно защитата си, тя препятства и съда да
осъществи контрол за наличието или липсата на конкретното материалноправно
основание за прилагане на процесната мярка. В този смисъл оспорената заповед е
лишена от конкретни мотиви, което съставлява съществено нарушение и отменително
основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Предвид изложеното,
оспорената заповед за налагане на ПАМ следва да бъде отменена.
Изходът от оспорването
обуславя възлагане на разноските върху органа – издател на административния
акт. Доколкото полицейският орган – ответник не разполага със собствен бюджет,
разноските в производство следва да бъдат понесени от това звено на
администрацията, в което е включен и което съставлява юридическо лице – ОД – Б.
на МВР. Разноските са доказани в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева
(50 лева заплатена държавна такса и 400 лева - възнаграждение на адвокат, лист
9 и лист 40-42). Съгласно приложения по делото договор за правна услуга от
30.09.2020 година договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, от които
200 лева платими в деня на подписване на настоящия договор, а остатъка в размер
на 300 лева – в срок до първото по делото заседание (лист 40). По делото, обаче,
са ангажирани доказателства за заплащане само на сумата от 400 лева - разписка от 30.09.2020 година за сумата от
200 лева и разписка от 04.12.2020г. за сумата от 200 лева, поради което съдът
приема, че са доказани разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 400
лева.
Затова, на основание чл.
172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001680/13.08.2020
година на началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Б. на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция –
Б. на МВР да заплати на „Наневи Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Б., ул.“Янко Комитов“ № 4, представлявано от управителя Р.Н.,
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: