П Р О Т О К О Л
Административен съд - ***, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова сложи за разглеждане
докладваното от съдия Недева административно дело № 3197 по описа за 2017
година.
На именното повикване в 13:04
часа се явиха:
---------------------------------------------------------------------
Жалбоподателят „Джемини 31“ ЕАД,
редовно уведомен, представлява се от адв.
Б. и адв. Ч., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Ответната страна Зам. кмета на Община ***,
редовно уведомен, представлява се от юриск.
И. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Заинтересована
страна „Лидл
България“ ЕООД, редовно уведомена, представлява се от адв. К. и адв. П., редовно упълномощени и приети от съда от
преди.
Вещото лице В.С.Г. – В., редовно уведомена,
явява се лично.
Вещото лице К.М.В., редовно уведомен, явява
се лично.
Вещото лице М.Г.Б., редовно уведомена, явява
се лично.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира,
че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва депозирано на
18.09.2018 г. заключение на тройната съдебно-техническа експертиза. Същото е
представено в срока на чл.199 ГПК.
Съдът
пристъпва към снемане самоличността на вещото лице:
ВЕЩО ЛИЦЕ В.С.Г. – В. - 69 г., бълг. гражданка, омъжена, не осъждана, без родство
и дела със страните. Предупредена за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да
даде заключение по съвест и разбиране.
ВЕЩО ЛИЦЕ К.М.В. - 51 г., бълг.
гражданин, женен, не осъждан, без родство и дела със страните. Предупреден за
отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
ВЕЩО ЛИЦЕ М.Г.Б. - 59 г., бълг.
гражданка, омъжена, не осъждана, без родство и дела със страните. Предупредена
за отговорността по чл.291 от НК. Обеща да даде заключение по съвест и
разбиране.
ВЕЩО ЛИЦЕ Г.: Поддържам
изготвеното заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ В.: Поддържам
изготвеното заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ Б.: Поддържам
изготвеното заключение.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Няма КП, а КК. В
КК не се отразяват сервитутите и те са КР. В КК не се отразява, но се отразяват
в КР за съответния имот. Ако има такъв сервитут се отразява в КР на имота. Нямаме
поставена задача да изследваме организация на движението с ПУП-а, който е
предмет на делото. Не знаем дали същият предвижда организация на движението,
използваща сервитута от бул. ** **. Това е отделна съставка. Не можем да
отговорим на поставения въпрос от адвоката. В процесният план дали се предвижда
ограда между имотите, не е предмет на ПУП-а, това е обект на инвестиционно
решение.
ВЪПРОС НА АДВ. Ч.: Относно въпрос № 4, на комбинираната скица, по – точно въпрос № 5 е
отразено „уширение право на преминаване“, което е за жалбоподателят и частично
попада в границите на ПИ 329, с площ 227 кв. м. Говоря за отразеното в зелен
цвят.
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.:
Това е наша грешка, която сме допуснали, но в смисъл, че
съда ни го е поискал, но това е посочената в комбинираната скица според
предварителния договор, където е имало една делба. Впоследствие при самата окончателна
сделка имотът вече придобива други граници и този сервитут е ненужен и
необоснован. Този сервитут е бил по предварителния договор. Впоследствие където
е нотариалния акт и той е окончателния, този сервитут отпада, тъй като остава
вътре в имота. Не може сам на себе си да учредяваш право на преминаване. Имотът
е променил границите си. Според нотариалният акт имотът е закупен до границата
повдигната в черен цвят, а според предварителния договор и техническата
експертиза към него, описана в нотариалния акт не е същата границата.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Б.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Границата на
сервитута е отразена информативно в зелен цвят, според предварителния договор.
Окончателният договор е нотариалния акт, видно от който е сключена сделка между
„Боляри“ ООД и „Джемини 31“ ЕАД, и границата на имота преминава на друго място.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Нашето мнение е
като технически лица и сервитута вече попада в имота на „Лидл България“, но към
онзи момент попада изцяло в имота на „Боляри“ ООД.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: За да не оспорваме
тази експертиза и за да я приемем, защото от констатациите на същата ние можем
да се ползваме, и ни устройват. Има едно допълнително обстоятелство, което не е
било предмет на изследване от вещите лица – границата по – късно се мести с
друга сделка само за преотстъпване на
допълнителна площ. Ние желаем това към определена дата да ни кажете, че не е
грешка. До определена дата във времето е имало такова съглашение между страните
/те така са си го отстъпили/, тоест това нанасяне не е резултат от някаква
грешка, а че вие сте изследвали.
ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.:
Изследвали сме делбата, предварителния договор, пътят –
като право на преминаване, за който сме установили, че попада в окончателния
договор в имот, собственост на „Боляри“ ООД, към настоящия момент собственост
на „Лидл България“.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Между посоченото в червен и зелен цвят на комбинираната скица е минавала
границата между двата имота към датата на учредяване. Отговорете с „да“ или
„не“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: На този въпрос не
можем да отговорим. Не можем да определим кога е минавала граница между
посоченото в зелен и червен цвят.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Минавала
ли е границата между червеното и зеленото на скицата? Защо е посочено в зелен и
червен цвят в такъв случай?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Не може да е минавала граница на предварителен договор. Една сделка е
сделка, когато има окончателен договор.
ВЪПРОС НА АДВ. Ч.: Цитирана ли е в окончателния договор скицата на проекта за делба?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: В момента ми задавате правни въпроси. Напълно нормално е, когато има
предварителен договор да бъде описано в същия скиците и техните документи към
него.
ВЪПРОС НА АДВ. Ч.: Чисто технически може ли да се приеме, при действащото в момента
градоустройство, че щрихованото в зелен цвят осигурява достъп от ул. „**“ през
имот 329 към 327?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Практически казано е невъзможно
осъществяване на такъв достъп по простата причина, че първо има денивелация, второ има подпорна
стена и много други инфраструктурни особености, че не могат да се получават две
кръстовища на по – малко от 50 м.
ВЪПРОС НА АДВ. Ч.: При огледа
на имота има ли осигурен вход към имот 329 от към ул. „**“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Нямаме такава
задача. Какъв вход, пешеходен или автомобилен?
ВЪПРОС НА АДВ. Ч.: Има ли
автомобилен подход към имот 329 от ул. „**“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Няма, има през улицата, която е учредена на „Джемини 31“ ЕАД. Достъпът е
между бензиностанцията и подпорната стена.
АДВ. Б.: Тоест т. 5 ние трябва да я разглеждаме по друг начин.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Задачата ни е да
изследване към 2001 година.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Към датата на издаване на заповедта
учреденото „право на преминаване“ – в зелен цвят отново ли попада в имота на
заинтересованото лице „Лидл България“ ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: То не съществува в правния мир това нещо. След сделката такъв
сервитут няма.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Фактически
тази територия попада ли в имота на „Лидл България“?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: В КК и КР няма
вписано правото на преминаване. Няма и кой да го впише, като лицензирано лице
отговарям, защото то е отпаднало, не съществува.
ВЪПРОС НА ЮРИСК. С.: Въпросът ми е свързан с поставената в четвърта, пета, шеста и седма задача.
Описвате, че комбинираните скици се изготвят съгласно заверената техническа
експертиза, която е изготвена от Община *** през месец май 2001 г., без да е
отразено, че сделката е август 2001 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Да, точно така.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.: Тази част, която е от ъгъла на ул. „**“ към ул. “**“, е отразена на
комбинираната скица. Отчуждаването на ул. „**“ във връзка с уличната регулация
е било предмет на изследване от експертизата. Запознати сме с отчуждаването,
свързано с имота от ул. „**“ към ул. „**“. По КП предходните ПИ са № 7 и 6.
Представям
заповед № 487/21.10.2002 г., от която е
видно, че възлагането за извършване на попълването на КП на V подрайон, гр. ***
за ПИ 7, е възложено от управител на „Боляри“ ЕООД.
Страните
заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
Съдът
след като се запозна с депозираното по делото заключение на тройната
съдебно-техническа експертиза и с оглед становищата на страните намира, че
представеното заключение следва да бъде
приобщено като доказателство по делото.
Видно от представените Справки-декларации по чл.
23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 2015 г. за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица, посоченото възнаграждение е в
размер на 300 лв. за всяко вещо лице.
Съдът намира, че следва да увеличи
възнаграждението на вещите лица от 200 на 300 лв., като следва да задължи
жалбоподателят, да довнесе сумата от 300 лв. /по 100 лв. за всяко вещо лице/.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по
делото заключението на тройната
съдебно-техническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен общ размер на възнаграждението на вещите лица, в размер на 900 лв.
Да се
изплати възнаграждение на вещите лица в размер на по 200 лв., за всеки от тях от внесения депозит. /изд. 3 бр. р.к.о./
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателят в 7 дневен срок от днес да представи доказателство за
доплащане в размер на 300 лв. по сметка на Административен
съд – ***, за вещи лица, след което ще бъдат издадени разходни касови ордери от
по 100 лв. – за всяко едно от вещите лица.
ЮРИСК. С.: Представям заверено за вярност
с оригинала копие на Заповед № 1066/19.05.2003 г. на кмета на Община ***, с
приложени към нея Решение на Общински – *** и Протокол от 10.02.2003 г.
АДВ. Б.: Да се приеме.
АДВ. Ч.: Да се приеме.
АДВ. К.: Да се приеме.
АДВ. П.: Да се приеме.
Съдът като съобрази представеното
в днешното съдебно заседание от ответника писмено доказателство, а именно
заверено вярно с оригинала копие на Заповед № 1066/19.05.2003 г. на кмета на
Община ***, с приложени към нея Решение на Общински – *** и Протокол от
10.02.2003 г., както и от вещото лице В. заповед №
487/21.10.2002 г. намира същите за относими и допустими към предмета на делото,
поради което
ОП Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото заверено вярно с оригинала копие
на Заповед № 1066/19.05.2003 г. на кмета на Община ***, с приложени към нея
Решение на Общински – *** и Протокол от 10.02.2003 г. и заповед № 487/21.10.2002 г.
АДВ.
Б.: Оспорваме
експертизата.
АДВ. Ч.: По – скоро ние не оспорваме
експертизата, във вида, в който е депозирана, а молим да не се взема предвид
направеното уточнение по т. 5 в днешното съдебно заседание от вещите лица. Те
на незададен въпрос твърдят, че е имало грешка по т. 5 и правят правно заключение,
че сервитута учреден в полза на жалбоподателят бил попаднал в сделката изцяло в
имота на „Боляри“, по настоящем „Лидл България“ и с това се бил погасил. Нямам
искания по доказателствата.
ЮРИСК. С.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата.
По
допустимостта на съдебното производство съдът, като прецени събраните
доказателства и приложимите правни норми, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по жалба на „Джемини-31 “ЕАД, представлявано от П.Е.Б. против
Заповед №Г-132/28.06.2017г. на Зам.Кмета на Община ***, с която е одобрен
ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-329 „за магазин“, кв.***, по плана на 5-ти м.р. на гр.***,
представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-87/27.09.2001г. на
Кмета на Община ***, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в
графичната част, представляваща неразделна част от заповедта.
От жалбата,
въз основа на която е образувано съдебното производство, е видно, че
„Джемини-31 “ЕАД обуславя правния си интерес от оспорването с н.а. № 198, том
II, peг. № 3480, дело 371 от 15.08.2001 г., нот. акт №102 том І,
рег. №790, дело №74 от 2003г. и приложени с допълнителни молби по делото скици
от КК и КР.
От същите е
видно е, че купувачът „Боляри“ ООД праводател на заинтересованата страна „Лидл
България ЕООД енд Ко“ КД, учредява в полза на продавача „Джемини - 31“ ЕАД
право на преминаване (сервитут) и вход откъм продавания имот по вътрешен
асфалтов път от ул. „**“, изграден съгласно чл. 80 и чл. 81 от ЗУТ, определен
съгласно скица-проект, която се явява неразделна част от договора между
страните. Съобразно приложените по делото доказателства имоти по КП с №6 и №7 впоследствие
отчуждени в полза на Община ***.
В кадастралния регистър за ПИ с идентификатор
10135.2556.329 като собственик е вписано „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, като
не са отразени вещни права на трети лица върху имота.
Разпоредбата
на чл. 131 ал.2 от ЗУТ в няколко отделни хипотези изчерпателно определя кръга
на непосредствено засегнатите от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти, чиито собственици и носители на ограничени вещни права, на
основание чл. 131 ал.1 ЗУТ се явяват заинтересовани лица в производството по
съгласуване и одобряване на устройствените схеми и планове и техните изменения.
За да разполага едно лице с право на жалба срещу акта, с който е одобрен плана
е необходимо да има правен интерес от оспорването, което в контекста на
приложимата разпоредба на чл. 131 ал. 1 от ЗУТ следва да е от кръга на лицата,
чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от устройствения план.
От
предметните предели на заповедта, както и от останалите документи по
административната преписка се установява, че предмет на одобрен ПУП ПРЗ е
собственост на “Лидл България ЕООД енд Ко“ КД по действащата КККР. Горното
обстоятелство се установява по безспорен начин от всички относими писмени
доказателства по административната преписка, както и от заключението на
комплексната СТЕ и тройната СТЕ, които съдът кредитира като компетентно дадени.
С оглед на това, по отношение имота на жалбоподателя, не е налице първата
хипотеза, визирана в чл. 131 ал.2 т.1 от ЗУТ - имотът да е предмет на самия
план. При изследване наличието на визираната в чл. 131 ал.2 т.2 от ЗУТ хипотеза
на непосредствено засягане на имота от предвижданията на ПУП, съдът установи
следното: с процесния ПУП се предвижда свободно застрояване, не се предвижда
свързано такова със съседните ПИ, поради което и не се предвижда промяна на
застрояването в имотите собственост на жалбоподателя. В тази насока са и
констатациите на комплексната и тройна СТЕ, т.е. другата кумулативно установена
предпоставка по чл. 131 ал.2 т.2 от ЗУТ, освен изискването имотите да са
съседни, е необходимо с плана те да са включени в свързано застрояване, за да
се приеме, че са непосредствено засегнати от предвижданията му, респ. да се
предвижда промяна в застрояването. Изложеното в съвкупността си обуславя правен
извод, че собственият на жалбоподателя имот и по смисъла на чл. 131 ал.2 т.2 ЗУТ не се явява непосредствено засегнат имот от оспорената по делото
устройствена разработка. Относно приложението на чл. 131 ал.2 т.3 от ЗУТ:
разпоредбата разглежда като непосредствено засегнати от устройственото
планиране съседните имоти, включително и тези през улица, когато с плана се
допускат намалени разстояния. Съгласно отговора съдържащ се в заключението на
комплексната и тройна СТЕ, след извършено обследване на съставката План за
застрояване, към процесният ПУП - ПРЗ одобрен с оспорената Заповед се
установява, че същата не предвижда намалени разстояния спрямо имота собственост
на жалбоподателя и е спазено изискването на чл.35 ал.2 ЗУТ. Горният извод е
илюстриран и на Приложения към заключенията на СТЕ. Следователно имота
собственост на жалбоподателя не е непосредствено засегнат от разработката имот и
по смисъла на чл. 131 ал.2 т.3 от ЗУТ.
Относно
приложението на чл. 131 ал.2 т.4 от ЗУТ: съгласно разпоредбата, непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план са съседните имоти,
когато се променя предназначението на имота, предмет на плана. Както в
хипотезата на чл. 131 ал.2 т.2 от ЗУТ, така и тук се имат предвид само имотите,
непосредствено съседни на имота, предмет на устройствената разработка.
От събраните
по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че с процесната
устройствена разработка не се променя предназначението на ПИ на жалбоподателя.
В тази насока са заключенията на двете СТЕ. Отреждането към момента на издаване
на оспорената заповед действащ ПУП ПРЗ на кв.***, 5 м.р. гр.*** одобрен със
Заповед №Г-87/27.09.2001г. на Кмета на Община *** отрежда УПИ ІІІ-2,5 „за
магазин“ и с процесния ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-329 се предвижда предназначение „за
магазин“. Изложеното в съвкупността си обуславя правен извод, че собственият на
жалбоподателя имот не се явява и по смисъла на чл. 131 ал.2 т.4 ЗУТ
непосредствено засегнат от разработката имот.
Относно
приложението на чл. 131 ал.2 т.5 от ЗУТ: имотите, които попадат в сервитути, в
защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени,
охранителни или защитни зони, включително такива за обекти, свързани с
отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със
специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване
и ползване на поземления имот.
Имотът на
жалбоподателя не попада във визираните в нормата сервитут, защитена територия и
др. изброени в чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ, поради което и на това основание не е
легитимиран да оспори заповедта.
Съдът
намира, че и от кадастралния регистър не се установява наличие на вещни права
на жалбоподателя върху ПИ с идентификатор 10135.2556.329 по КККР на гр. *** и
по отношение на процесните имоти не са налице и визираните в чл. 131 ал.2 т.5 ЗУТ хипотези.
След като от
доказателствата и заключенията се установява, че жалбоподателя е собственик на
имот, който не е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения ПУП по
смисъла на чл. 131 от ЗУТ, за него не е налице правен интерес да оспори Заповед
№Г-132/28.06.2017г. на Зам.Кмета на Община *** и жалбата е недопустима. Налице
е хипотезата на чл. 159, т.4 от АПК вр. чл. 219 ал.1 ЗУТ за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на образуваното по повод на нея производство.
Водим от изложеното
и на основание чл. 159 т.4 от АПК, вр.чл. 219 ал.1 от ЗУТ, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на
„Джемини-31“ЕАД, представлявано от П.Е.Б. против Заповед №Г-132/28.06.2017г. на
Зам.Кмета на Община ***, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ - 329 „за
магазин“, кв.***, по плана на 5-ти м.р. на гр.***, представляващ изменение на
ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №Г-87/27.09.2001г. на Кмета на Община ***, така
както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част,
представляваща неразделна част от заповедта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3197 по описа на Административен съд- *** за 2017г.
Определението
подлежи на обжалване от страните с частна жалба в седемдневен срок от днес пред
Върховен административен съд.
АДВ. Б.: Моля,
да бъде изпратен препис от протокола от проведеното съдебно заседание, ведно с
определението.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:44 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: