Определение по дело №434/2019 на Апелативен съд - Варна

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 525

                                           

             гр.Варна,   25.07.2019 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на                              юли през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                             ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №434 по описа на съда  за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София срещу решение №21/20.03.2019 г. по т.д.110/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на  Ф.М.А. и Ф.А.А.,***, суми от по 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на сина им Андрей Емилов Методиев вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2016 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с § 22. от КЗ, в сила от 01.01.2016 година във вр. чл. 45, чл. чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД, чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач и предпоставките за възникване на отговорността за вреди. Наред с това поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е съобразено, че увреденият е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредите. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещните страни Ф.М.А. и Ф.А.А. са подали  писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Ф.М.А. и Ф.А.А. срещу решение №21/20.03.2019 г. по т.д.110/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която са отхвърлени исковете им срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София за разликата над сумите от 14000 лева до предявените размери от 100000 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че приетият размер на съпричиняване е прекомерен, а присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания. Направено е искане за допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза.             

Насрещната страна „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

В проведеното на 22.01.2019 г. съдебно заседание, въззивниците Ф.М.А. и Ф.А.А., чрез процесуалния си представител са оспорили заключението на вещото лице и са направили искане за назначаване на повторна автотехническа експертиза, което е оставено без уважение от първоинстанционния съд.

В случая се касае за доказателствено искане, което е направено своевременно, като с оглед липсата на влязла в сила присъда, установяването на твърдяното обстоятелство, свързано мястото и условията на настъпване на произшествието е от съществено значение за изхода на спора, поради което следва да бъде уважено.

За събиране на допуснатите доказателства и изслушване становищата на страните, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът

 

            О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София срещу решение №21/20.03.2019 г. по т.д.110/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на  Ф.М.А. и Ф.А.А.,***, суми от по 14 000 /четиринадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевни болки и страдания, в резултат на настъпилата смърт на сина им Андрей Емилов Методиев вследствие на ПТП, настъпило на 08.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2016 година до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с § 22. от КЗ, в сила от 01.01.2016 година във вр. чл. 45, чл. чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД.

ПРИЕМА за разглеждане насрещна въззивна жалба на Ф.М.А. и Ф.А.А. срещу решение №21/20.03.2019 г. по т.д.110/2018 г.  по описа на TОС, в частта с която са отхвърлени исковете им срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София за разликата над сумите от 14000 лева до предявените размери от 100000 лева.

НАЗНАЧАВА повторна съдебно-автотехническа експертиза, със задача посочена на стр. 72 и 73 от т.д.N 110/2018 г. на ТОС. 

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 300 лева, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА, в качеството на вещото лице ЙОРДАН ЛЮБОМИРОВ МИХАЙЛОВ, което да се уведоми за поставената му задача.

ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да представи заключението си в срока по чл.199 от ГПК – най- късно една седмица преди датата на съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.10.2019 г от 14.30 часа. Да се призоват страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: