Р Е Ш Е Н И Е
Номер 4009
17.11.2017
Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ІІІ
граждански състав
На 25.10.2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ваня Койчева
като разгледа докл*аното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 16684
по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Предявен е от Етажната собственост в сграда с
адм. адрес: гр. *, ул. „*“ № *, представлявана от *. Е.А. *** иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът Л.К.К. *** дължи
сума в размер на 230,95 лв., представляваща месечна такса за стопанисване и управление на общите части в сградата на
горния адрес за период от м. декември 2013г. до м. август 2016г. вкл., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2016 г. на ПРС, V бр. с.
В исковата молба се сочи, че сумата се състои от режийни
разходи за периода от м. декември 2013г. до месец август 2016г. включително. Твърди
се, че задълженията срещу ответника са констатирани с решение на ОСЕС,
проведено на 25.11.2015 г., както и с констативен протокол от 30.08.2016г.
С оглед липсата на изложени в първоначалната искова молба
обстоятелства, от които произтичат вземанията в търсените размери /не са
посочени какви конкретни разходи, включва общата сума, вкл. за всеки месец от
периода, както и начина, по който са определени по размер/, с определение от з.
заседание на 24.01.2017г. на ищеца са дадени указания да внесе съответните
уточнения в определен от съда срок. В тази връзка, от ищеца е депозирана молба
на 07.02.2017г., в която е посочил
конкретните разходи, като в случая е била определена вноска от 6.40 лв. на
апартамент за ел. енергия за стълбите, сумата от 26.80 лв., представляваща
вноска за ел. енергията на асансьора, сумата от 35.42 лв., представляваща такса
за ползването на асансьора, сумата от 10.22, представляваща такса за почистване
на общите части в сградата, сумата от 18.00, представляваща такса за
професионален домоуправител, както и сумата от 114.00 лева, представляваща
извършени ремонтни дейности по общите части на сградата.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в отговор на исковата молба оспорва иска. Твърди,
че с уведомление до етажните собственици, се е отказал от правото на ползване
на общите части на сградата. Настоява за отхвърляне на иска като възразява за така
дължимите суми.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № */2016 г. по описа на
ПРС, V бр. с., че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за вземанията, предявени с настоящата искова молба. Постъпило
е възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, като исковата молба е
депозирана в срока по чл. 415 ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на
предявения установителен иск.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Не се спори по делото, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект, представляващ **, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост с административен адрес: град *, ул. „*“ № *, ет.*.
С решение от 25.11.2015 г. на ОСЕС, е предвидено, че
ответникът в качеството му на собственик на гореописания недвижим имот, към
месец ноември 2015г., е имал текущи задължения към ЕС в размер на 146.99 лв.,
която сума се състои от 49.58 лв. – режийни разходи, такса професионална
домоуправа в размер на 82.50 лв., ремонт на асансьор – 14.90 лева.
Представен е констативен протокол от 30.08.2016г. на
ОСЕС, съгласно който ответникът Л.К. дължи сума в размер на 230.95 лв. за просрочени
задължения за периода от месец декември 2013г. до месец август 2016г.
С Протокол от проведено ОСЕС на 22.11.2013 г. е взето
решение всеки собственик, ползвател и обитател на самостоятелен обект в
сградата е длъжен ежемесечно от 5-то до 25-то число да заплаща на етажната
собственост сумата за покриване на текущите разходи по управление на общите
части на етажната собственост, разпределена според броя на обитателите и ползвателите
на база разходо-оправдателни документи. Определен е размер на такса за
професионален домоуправител от 3,50 месечно за самостоятелен обект.
Съгласно представеното Решение на ОСЕС от 02.06.2014 г.етажните
собственици са избрали оферта на фирма за цялостен ремонт на покрива на обща
стойност 3516 г., която сума е разпределена между тях съобразно притежаваните
проценти от идеалните части от общите части на сградата.
Липсват данни по
делото, а и не се твърди, описаните решения на Общото събрание на етажните
собственици да са отменени по предвидения в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС специален ред,
поради което следва да се приеме, че обвързват етажните собственици и са
задължителни за тях, в т.ч. и за ответника. В настоящото производство и след
изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е недопустимо да се
извършва проверка на тяхната законосъобразност.
От приетото по
делото заключение на ССЕ, изготвено след проверка в счетоводството на „М.НМ 1“
ЕООД се установява, че са налице за всеки месец от процесния период фактури,
касови/фискални/ бонове, сметки и др.за платени суми за поддръжка на общите
части за ел.енергия, ВиК услуги, асансьорни услуги, за почистване, за извършени
ремонти и др. Конкретно по партидата на ответника, за процесния период са
начислени суми в общ размер от 230,75 лв., от които сумата в размер на 6.40 лв.
за ел. енергия за стълбите, сумата от 26.80 лв., представляваща вноска за ел.
енергията на асансьора, сумата от 35.42 лв., представляваща такса за ползването
на асансьора, сумата от 10.22 лв, представляваща такса за почистване на общите
части в сградата, сумата от 18.00 лв., представляваща такса за професионален
домоуправител, както и сумата от 114.00 лева, представляваща извършени ремонтни
дейности по общите части на сградата. През изследвания период са извършвани
плащания от ответника в размер на 125.31 лв. за ремонт на покрива за месец юли
2014г., сумата от 2.13 лв. за нов автомат на вратата и сумата от 44.69 лв. за
такса поддръжка. Платената сума общо в размер на 172.13 лв. е приспадната от
горните задължения, както и не оказва влияние върху дължимата от ответника сума
в размер на 230.75 лева. Съдът кредитира заключението за обективно, обосновано
и безпристрастно.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 10, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ общото събрание е орган на управление на етажната собственост, като негово правомощие по чл. 11, ал. 1, т. 5 от закона е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата .
Както стана ясно от изложеното по-горе, тъй като ответникът
по иска не се е възползвал от възможността в преклузивния срок по чл. 40
от ЗУЕС да оспори решенията на общото събраните на етажната собственост по
надлежния ред, следва да се приеме, че те са законосъобразни и обвързват
ответника по предявения иск в качеството му на собственик на самостоятелен обект в тази етажна
собственост. На основание чл. 38,
ал. 1 от ЗУЕС тези решения
подлежат на изпълнение в посочените в тях срокове.
Въз основа на горното съдът приема за доказано твърдението
на ищеца, че за управлението и поддържането на общите части на етажната
собственост, за процесния период ответникът дължи във връзка с притежавания от него самостоятелен обект сумите, установени по основание и размер от обсъдените
доказателства. Доколкото не се твърди и доказва
плащане на дължимата сума, претенцията на ищеца е основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
Следва да се посочи, че общите части в етажната собственост са изрично изброените
в чл. 38 ЗС – земята, върху която е построена сградата, дворът, основите,
външните стени, покривите, главните линии на всички видове инсталации…, както и
всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване. Разпоредбата на чл. 41 ЗС урежда императивното задължение за всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, да участвува в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им. Следователно отказът на ответника да ползва общите части не го
освобождава от законовото му задължение да заплаща разходите за тях.
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят сторените деловодни разноски. В
заповедното производство такива се констатираха в размер от 25 лв. внесена ДТ и
350 лв. адвокатско възнаграждение, а в настоящото - 25 лв. довнесена ДТ, 350
лв. платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за ССЕ - общо 475 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.К.К.,
с ЕГН ********** ***, че дължи на Етажната собственост в сграда с
административен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, сумата от 230,75 лв., представляваща
такса за режийни разходи за управление и
поддръжка на общите части в сградата на горния адрес за период от м.
декември 2013г. до м. август 2016г. вкл., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № */2016 г. по описа на ПРС, V бр. с.
ОСЪЖДА Л.К.К., с ЕГН ********** ***, да заплати на
Етажната собственост в сграда с административен адрес: гр. *, ул. „*“ № *,
сумата от 375 лв. разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № */2016 г.
на ПРС и сумата от 475 лв. разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Таня Б. Георгиева
Вярно с оригинала: Ц.Т.