О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………
гр.Варна, …… год.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в
закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Св.Цанкова
ч.гр.д. № 432/ 2019 год. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.121 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба с вх. № 7177/30.01.2019 год
по описа на ВРС, депозирана от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД против определение
672/15.01.2019 год,постановено по гр.д. 16347 по
описа на ВРС, с което ВРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника ОТП Факторинг България“ ЕАД за прекратяване
на производството поради местна неподсъдност на спора на Варненски районен съд.
Твърди се,че постановеното оперделение е
незаконосъобразно и се моли неговата отмяна с искане за изпращане на делото по подсъдност
на софийски районен съд.
„Ипон-2002“ ЕООД е депозирал отговор на
частната жалба, в който се твърди неоснователност на депозираната частна жалба.
За
да се произнесе, настоящият въззивен състав взе предвид следното :
Депозираната
частна жалба е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството
е образувано по предявен от „Ипон-2002“ ЕООД против „ОТП Факторинг
България“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 лева, представляваща
част от парично вземане в общ размер от 900 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се заплатено от Цветан Стойков Стоянов, длъжник
по изпълнително дело № 20147170400703 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. №
717 с район на действие – ОС-Варна, адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по същото, прехвърлени на „Ипон-2002“
ЕООД с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 26.10.2017 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
12191/2018 г. по описа на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който е направено възражение за местна
неподсъдност на делото. Формулирано е искане за прекратяване на производството
пред ВРС и изпращане на делото на Софийски районен съд.
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС, към които препраша,по
аргумент на чл.272 от ГПК,а именно,
че :
Вземането, предмет на предявения иск,
е за обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие непозволено
увреждане. Обстоятелството, че същото е прехвърлено на ищеца по силата на
договор за цесия не променя основанието, въз основа на което същото е
възникнало. Договорът за цесия води до промяна единствено на едната страна по
облигационното правоотношение, като цесионерът
придобива качеството на кредитор. Тези качества определят процесуалната
легитимация на страните по делото .
Правилно и законосъобразно ВРС е
посочил, че материално правното основание на
прехвърленото вземане не се променя с извършената цесия .
Специалната изборна местна подсъдност
по чл. 115 ГПК е предвидена за вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
В тези случаи процесуалният закон предоставя на ищеца възможността да предяви
иска и по местоизвършването на деянието. Това
законодателно решение е обусловено от обстоятелството, че материалноправните
предпоставки, формиращи фактическия състав на деликта
могат да бъдат установени най-лесно в мястото на настъпването му, тъй като там
са съсредоточени повечето доказателства за това.
Фактът,че изпълнителното производство,
по което се претендират направените разходи за адвокатско възнаграждение е било
образувано пред частен съдебен изпълнител с
район на действие Окръжен съд-Варна, определя и местоизвършването
на непозволеното увреждане.
Предпоставка за приложението на
посочената норма е естеството на основанието, от което е възникнало вземането,
а именно – то да е за вреди от непозволено увреждане,на територията на гр.Варна.
Специалната местна подсъдност е
приложима и когато искът за обезщетение е предявен от общ или частен
правоприемник на увреденото лице, както в процесния случай.
С предявяване на иска пред ВРС ищецът
„Ипон-2002“ ЕООД е упражнил правото си на избор, като избраната специална
местна подсъдност дерогира общата такава по чл. 108 ГПК.
По изложените съображения съдът намира
възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на ВРС за
неоснователно, а определението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА определение 672/15.01.2019 год,постановено по гр.д. 16347 по описа на ВРС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: