Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на тринадеети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6658 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, както следва:
1) главни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, 2) евентуално
съединени искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ, 3) евентуално
съединени с установителните
искове конститутивни искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ..
Ищецът - „Г.е.Б.” ЕООД, твърди, че е съдружник в ответното дружество „С.е.с.” ООД. Посочва, че по подадено заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г. в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД е вписано обстоятелство, което не е възникнало, т.е. е несъществуващо такова, а именно заличаване на „Г.е.Б.” ЕООД като съдружник, поради прекратяване на членственото му правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Твърди, че от „Г.е.Б.” ЕООД не е изразявана воля за прекратяване на участието му в „С.е.с.” ООД и никога не е отправяно изявление за напускане, което да е получено от последното дружество. Посочва, че такова изявление не е обективирано в договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 09.06.2015 г., между „Г.е.Б.” ЕООД и „Н.Х.И.ЕООД. Заявява, че доколкото обстоятелството по прекратяване на членственото правоотношение на „Г.е.Б.” ЕООД в „С.е.с.” ООД не се е осъществило, то не са се осъществили и останалите вписани в търговския регистър обстоятелства, които произтичат от него, а именно: 1) поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Е.К.” ООД, за което на 30.06.2016 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД; 2) заличаване на управителя Х.К.в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 3) заличаване на управителя С.К.Д.в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 4) вписване на лицето Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г., съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 5) промяна на дружествения договор, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 6) промяна на адреса на управление на дружеството, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 7) нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, приет с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г. С оглед на изложеното, ищецът моли съдът да признае за установено, че тези обстоятелства, които са вписани в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД са несъществуващи.
Ищецът твърди, че вписванията на посочените обстоятелства, извършени в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД, по подадено заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., са и недопустими, тъй като длъжностното лице не е било редовно сезирано. Заявява, че заявлението е подадено от адвокат П.М., който не е надлежно упълномощено да представлява дружеството, тъй като е упълномощен само от двама от вписаните управители, които могат да действат само заедно с третия управител, който не е изявил воля за упълномощаване на адвоката. С оглед на това и ако съдът отхвърли исковете за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващи обстоятелства, моли да признае за установено, че вписванията на описаните обстоятелства, извършени в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД, са недопустими.
Ищецът сочи, че обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД със заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., се основават на следните решения, които са взети на проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците „С.е.с.” ООД:
1) решение за извършване на констатация, че съдружникът „Г.е.Б.” ЕООД е прекратил участието си в „С.е.с.” ООД по своя изрична воля и на основание чл. 125, ал. 1 ТЗ, считано от 26.09.2015 г.;
2) решение за неприемане на дружеството „Н.Х.И.” ЕООД като съдружник;
3) решение за поемане на дяловете на напусналия съдружник от съдружника „Е.К.” ООД;
4) решение за освобождаване на управителя Х.К.;
5) решение за освобождаване на управителя С.К.Д.;
6) решение за избор на Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г.;
7) решение за изменение на учредителния акт чрез включване на клауза, предвиждаща, че дружеството се управлява само заедно от двама управители, избрани от едноличния собственик на капитала, като всеки един от съдружниците в „Е.К.” ООД номинира по един управител;
8) решение за промяна на адреса на управление на дружеството „С.е.с.” ООД;
9) решение за приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД.
Ищецът твърди, че е налице нарушение на процедурата по свикване на общото събрание, проведено на 30.06.2016 г., тъй като решението за свикване не е взето и от тримата управители на дружеството, както е предвидено в чл. 15 от дружествения договор. Заявява, че управителят Х.К.не е участвал във вземането на решение за насрочване и свикване на общото събрание, като той не е бил и поканен да стори това. Посочва, че поканата за свикване на общото събрание не е получена от всички съдружници в предвидения в чл. 16 от дружествения договор 10-дневен срок преди датата на заседанието, тъй като изобщо не е връчена нито на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД, нито на съдружника „Е.К.” ООД, като дори и да се приеме, че е връчена, то това не е станало при спазване на посочения срок преди заседанието. Ищецът твърди, че не са изпълнени условията, предвидени в чл. 16, ал. 3 от дружествения договор, при които приетите от общото събрание решения са законосъобразни, а именно: на общото събрание да присъстват всички съдружници и кумулативно с това да са представени решения в писмена форма на общите събрания на всеки един от съдружниците, с които е взето положително решение по всички въпроси, включени в дневния ред – съдружникът „Г.е.Б.” ЕООД не е присъствал на заседанието на общото събрание, както и не е представено решение на неговия върховен орган по въпросите от дневния ред. Заявява, че описаните решения от 30.06. 2016 г. на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ЕООД не са взети с предвиденото в чл. 18, ал. 2 от дружествения договор мнозинство, а именно с единодушие, тъй като съдружникът „Г.Е.Б.” ЕООД не е гласувал за тяхното приемане. Счита, че посочените пороци водят до незаконосъобразност на всички решения на общото събрание на съдружниците, проведено на 30.06.2016 г.. Поради изложеното и ако съдът отхвърли исковете за установяване недопустимост на извършените вписвания, моли да постанови решение, с което да отмени описаните решения на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ЕООД, приети на 30.06.2016 г., като незаконосъобразни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - „С.е.с.” ЕООД, оспорва
предявените искове. Твърди, че те са недопустими, тъй като ищецът няма
качеството съдружник в „С.е.с.” ЕООД. Това е така, защото към датата на
провеждане на общото събрание, на което са приети оспорените решения, той е
сключил договор за продажба на търговското си предприятие, по силата на който в
полза на трето лице се прехвърлят всички права, задължения и фактически
отношения, сред които и членствените права на „Г.Е.Б.”
ЕООД в „С.е.с.” ЕООД. Ето защо и подписвайки този договор „Г.Е.Б.” ЕООД е изразило
воля да прекрати членствените си правоотношения в „С.е.с.”
ЕООД. Заявява, че исковете по чл. 74 ТЗ са предявени след изтичане на
предвидения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок за
това, което ги прави недопустими. Ответникът посочва, че до управителя на
дружеството Х.К.е изпратена покана с искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ, която е обективирана в нотариална покана с рег. № 4448, том 2, акт
№ 46 по описа на нотариус С.Т., която е надлежно връчена. Заявява, че доколкото
към момента на свикване на общото събрание, на което са взети оспорените
решения, „Г.Е.Б.” ЕООД не е имало
качеството на съдружник, то и не е било необходимо до това дружество да бъде
изпращана покана за свикване на събранието. Заявява, че въпреки това до адреса
на управление на ищцовото дружество е изпратена
покана за свикване на общото събрание, като е установено, че то е напуснало
този адрес. Твърди, че решенията, които са предмет на предявените конститутивни искове, са приети с предвиденото в
дружествения договор мнозинство за това. Поради изложеното моли предявените
искове да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главните
искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3
ЗТРРЮЛНЦ:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата „С.е.с.” ООД, по подадено заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., са вписани несъществуващи обстоятелства.
В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване на вписано обстоятелство“ каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Първото от обстоятелствата, които ищецът твърди, че са вписани в търговския регистър, без да са валидно възникнали, е обстоятелството по прекратяване на членственото правоотношение, което е съществувало между съдружника „Г.е.Б.” ЕООД и дружеството „С.е.с.” ООД.
При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на търгоското дружество „С.е.с.” ООД се установява, че на 22.07.2016 г. е вписано заличаване на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД. След като се доказа, че посоченото в исковата молба обстоятелство е вписано, то съдът трябва да отговори и на въпроса дали от представените в производството доказателства се установява, че то е възикнало към датата на която е било вписано в търговския регистър с акт на длъжностното лице по регистрация.
Заличаването на ищеца като съдружник е направено в хода на регистърно производство, което е образувано по заявление с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., подадено от „С.е.с.” ООД, в което заявителят се е позовал на настъпило прекратяване на членственото правоотношение, което е съществувало между съдружника „Г.е.Б.” ЕООД и търговското дружество „С.е.с.” ООД, като е посочил, че то е в резултат решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД, взето на 30.06.2016 г.
От протокол за проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД е видно, че по т. 1 от дневния ред е прието решение, с което е направена констатация, че съдружникът „Г.е.Б.” ЕООД е прекратил участието си в „С.е.с.” ООД, считано от 26.09.2015 г., по своя изрична воля, изразена в сключен договор за продажба на търговско предприятие, с който „Г.е.Б.” ЕООД е прехвърлил търговското си предприятие на дружеството „Н.Х.И.” ЕООД, част от което са и притежаваните от него 250 дружествени дяла от капитала на „С.е.с.” ООД, и след изтичане на срока по чл. 125, ал. 2 ТЗ на 26.09.2015 г. На тези обстоятелства се позовава ответникът и в настоящото производство, като счита, че членственото правоотношение между съдружника „Г.е.Б.” ЕООД и дружеството „С.е.с.” ООД е прекратено на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и че воля за това е изразена от съдружника в съдържанието на описания договор за продажба на търговско предприятие. Следователно съдът трябва да отговори на въпроса какви са правните последици на договора, с който „Г.е.Б.” ЕООД прехвърля на трето лице търговското си предприятие, по отношение на притежаваните от него към този момент дялове от капитала на „С.е.с.” ООД, както и дали в резултат на неговото сключване е прекратено участието на ищеца в това дружество, включително дали това е станало при фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, на приложението на която норма се позовава ответникът.
Участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява при настъпване на фактите, посочени в чл. 125, ал. 1 ТЗ, а именно: при смърт или поставяне под пълно запрещение на съдружника, при неговото изключване при предпоставките на чл. 126 ТЗ и с решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ, при прекратяване с ликвидация на юридическото лице-съдружник, при обявяване в несъстоятелност на търговеца-съдружник.
В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредена още една хипотеза, при която настъпва прекратяване на членственото правоотношение, като тя е последица на свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник по негова собствеа воля следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.
Съдът ще разгледа дали в случая се установява да са настъпили посочените елемент от фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ. За да се приеме, че е налице първият от тях, а именно писмено изявление за напускане, трябва да се докаже, че съществува писмен документ, в който е обективирана волята на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД, изразена чрез неговия законен представител или надлежно упълномощено да направи това друго физическо лице, за прекратяване на участието на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД в „С.е.с.” ООД. Тази воля трябва да е ясна, което означава да е изложена писмено по начин, който да не буди съмнение, че съдружникът иска да прекрати участието си като член в конкретното дружество, както и да е адресирана до последното, което е насрещната страна в съществуващото членствено правоотношние и точно то е субектът, до който следва да достигне изявлението на съдружника, с което той упражнява потестативното право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, за да може да започне да тече тримесечния срок, предвиден в закона, след изтичане на който настъпва исканата правна промяна.
По делото не се твърди и не се представят доказателства за това, че от „Г.е.Б.” ЕООД, който притежава 250 дяла от капитала на „С.е.с.” ООД, да е съставен писмен документ, който да е адресиран до последното дружество и в който да е обективирано негово изявление за изразяване на конкретна воля, че желае доброволно да прекрати участието си в това дружество.
От ответника се твърди, че такова изявление е обективирано в договор за продажба на търговско предприятие, който е подписан от представител на „Г.е.Б.” ЕООД, поради което съдът следва да разгледа този въпрос.
При извършена справка за вписаните обстоятелства и обявени актове в търговския регистър по партидата на „Г.е.Б.” ЕООД се установява, че на 09.06.2015 г. е сключен договор, с който „Г.е.Б.” ЕООД прехвърля на „Н.Х.И.” ЕООД търговското си предприятие. Този договор е вписан в търговския регистър по партидата на дружесствата – прехвърлител и преобретател на търговското предприятие на 26.06.2015 г. От съдържанието на този договор се установява, че с него с прехвърля цялото търговско предприятие на „Г.е.Б.” ЕООД, което представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, създадени при осъществяване на търговската дейност на това дружество към този момент. В него липсва клауза, в която да е изразена изрична воля на прехвърлителя на търговското предприятие за това какво ще се случи с притежаваните от него към този момент 250 дружествени дяла от имуществото на дружеството „С.е.с.” ООД, които са част от имуществените права, на които той е титуляр и които следователно са част от съвкупността, представляваща търговското му предприятие. В този договор липсва и уговорка, в която да е посочено, че като го подписва „Г.е.Б.” ЕООД упражнява предвиденото в чл. 125, ал. 2 ТЗ право да прекрати участието си в „С.е.с.” ООД чрез отправяне на предизвестие. В него няма и клауза, в която да е констатирано, че това право е упражнено преди подписване на този договор и да е описан начина, по който е станало това. Следователно съдът счита, че няма как да се приеме, че с подписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие „Г.е.Б.” ЕООД е направил някакво изявление за извършване на конкретно разпореждане, различно от това за продажба на търговското си предприятие, с притежаваното от него към 09.06.2015 г. право на собственост върху 250 броя дружествени дяла от имуществото на „С.е.с.” ООД, а още по-малко пък, че е изразило воля да прекрати доброволно участието си в „С.е.с.” ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Това означава, че този договор не обективира в съдържанието си писмено предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, с което ищецът, в качеството му на съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност, да е упражнил предвиденото в тази правна норма потестативно право.
Освен горното, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие обективира в своето съдържание изявление от „Г.е.Б.” ЕООД за прекратяване на участието му в „С.е.с.” ООД, то същият пак не би могъл да представлява писмено предизвестие по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ, тъй като нито едно от изявленията в него не са адресирани до дружеството, от капитала на което ищецът притежава дялове, което изобщо не е страна по тази сделка. Както беше посочено, задължителна предпоставка, при наличие на която може да се приеме, че един писмен документ представлява по своята същност предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, е то да е адресирано до другата страна по членственото правоотношение, която е търговското дружество, както и да е достигнало до него, които в случая не са налице.
След като липсва писмено предизвестие от съдружника „Г.е.Б.” ЕООД, което да е адресирано до „С.е.с.” ООД и да съдържа изрично и ясно изявление на първото юридическо лице за това, че по своя воля прекратява участието си като член на дружеството, то трябва да се заключи, че към датата, на която е извършено оспореното в настоящия процес вписване в търговския регистър, не е осъществен фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ и следователно правната промяна по прекратяване на членственото правоотношение на „Г.е.Б.” ЕООД не е настъпила на това основание.
Членството на едно лице в дружество с правноорганизационна форма ООД може да се прекрати освен при настъпване на някой от фактите, посочени в чл. 125, ал. 1 ТЗ или в резултат на собствената му воля да прекрати участието си в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ, също така и тогава, когато съдружникът се разпореди с притежаваните от него дружествени дялове в полза на трето лице, което законът допуска с нормата на чл. 129 ТЗ. Прехвърлянето на дружествен дял е последица от договор за разпореждане с това конкретно имущество, който трябва да е сключен в предвидената в чл. 129, ал. 2 ТЗ форма за действителност, както и на настъпило наследственото правоприемство при смърт на физическото лице – съдружник. Прехвърлянето на дружествен дял може да бъде последица и на други сделки, които нямат за предмет разпореждане с точно това конкретно имуществено право, а имат за предмет разпореждане със съвкупности от права, част от които е и правото върху дружествени дялове. Такава сделка е договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в което е включено и правото върху дружествен дял.
Търговското предприятие представлява съвкупност от правата, задълженията и фактическите отношения, чрез които един търговец е осъществявал търговската си дейност. Следователно и с прехвърлянето на търговското предприятие като съвкупност търговецът се разпорежда с всички онези имуществени по своя характер права, на които е титуляр към момента на сключване на сделката, и чрез които е осъществявал своята търговска дейност. Настоящият съдебен състав счита, че част от тези права са и правата на търговеца върху дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност. В членственото право на съдружника съгласно чл. 123 ТЗ се включват различни права, част от които имат имуществен характер, каквито са правото на печалба и правото на ликвидационен дял. Ето защо и членственото право, което притежава един търговец, който е титуляр на дружествени дялове в друго търговско дружество, по естеството си е такова, че може да бъде свързано с извършването на неговата търговска дейност, доколкото като член на търговско дружество той може да получава печалба. Това означава, че правото върху дружествен дял се включва в търговското предприятие на търговеца, поради което и с неговото прехвърляне като съвкупност търговецът се разпорежда и с притежаваните права върху дружествени дялове от имуществото на друго търговско дружество.
Прехвърлянето на дружествен дял чрез сключване на договор, включително на такъв за прехвърляне на цялото търговско предприятие на търговеца, обаче, е напълно различен способ за прекратяване на членството в дружеството на лицето- прехвърлител от този по чл. 125, ал. 2 ТЗ. При двата способа волята на съдружника е напълно различна и правните последици, които той цели също са напълно различни. В хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е налице воля за доброволно прекратяване на членственото правоотношение, без да се осъществява прехвърляне на права в полза на трето лице, поради което и в тези случаи, както се посочи законът не поставя никакви други изисквания, за да настъпи тази правна промяна, освен отправяне на писмено изявление до дружеството, като за напускащия съдружник се поражда правото да получи стойността на дружествения дял от имуществото по чл. 125, ал. 3 ТЗ. При прехвърляне на дружествен дял волята на съдружника е да се разпореди с него в полза на друго лице, което ще стане член на дружеството с ограничена отговорност, поради което и превид персоналния характер на последното в закона са предвидени допълнителни предпоставки, за да може такава разпоредителна сделка да породи действие в отношенията между съдружника, дружеството и преобретателя, а именно трябва да се установи, че са спазени изискванията за приемане на нов съдружник съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 129 ТЗ, действаща към момента на сключване на договор за продажба на търговско предприятие /впоследствие нормата е променена и в закона са поставени допълнителни изисквания, които обаче не се прилагат към процесното правоотношение, което е възникнало преди нейното изменение/. В хипотезата на сключване на сделка за прехвърляне на дружествения дял в полза на съдружника, който прекратява участието си в дружеството, не се поражда правото да получи стойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като е налице правоприемство в членствените правоотношения и дружествените дялове се придобиват от друго лице, прехвърлителят има право да получи от преобретателя уговорената покупна цена и то само тогава, когато разпореждането е възмездно.
С оглед на това, че волята на съдружника и правните последици при упражняване на различните способи за прекратяване на членственото правоотношение са напълно различни, то няма как да се приеме, че като сключва договор за прехвърляне на притежавани от него дялове от капитала на дружеството, техният притежател всъщност изразява воля прекратяването да настъпи с едностранно изявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ, в каквато насока са твърденията на ответника.
На следващо място, съдът ще отговори на въпроса какво действие има сключения договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Г.е.Б.” ЕООД по отношение на собствеността върху притежаваните до този момент от това дружество дялове от капитала на „С.е.с.” ООД и съответно как се отразява на неговото членство в последното юридическо лице.
Правото върху 250 дружествени дяла от имуществото на „С.е.с.” ООД, което към 09.06.2015 г. принадлежи на „Г.е.Б.” ЕООД, е част от търговското предприятие на този търговец. Ето защо трябва да се приеме, че „Г.е.Б.” ЕООД се е разпоредил с това право в полза на „Н.Х.И.” ЕООД като е сключил на 09.06.2015 г. договор за прехвърляне на търговското предприятие. С оглед на това, че юридическото лице, което придобива всички имуществени права, които са част от търговското предприятие, не е съдружник, а трето за дружеството лице, то за да се приеме, че прехвърлянето на дружествени дялове има действие по отношение на дружеството, от чийто капитал са част, а именно на „С.е.с.” ООД, трябва да се установи, че са спазени особените изисквания съгласно чл. 129 ТЗ, които са тези за приемане на нов съдружник, предвидени в чл. 122 ТЗ, а именно: че купувачът на търговското предприятие, част от което е правото върху дружествени дялове, е подал писмена молба до дружеството за приемането му за съдружник, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор, както и че е взето решение за приемане на това лице за съдружник от компетентния за това орган на търговското дружество, който е общото събрание на съдружниците. Ако това изискване не е спазено договорът за прехвърляне на търговско предприятие няма да породи действие по прехвърляне на дружествени дялове по отношение на дружеството, което е трето за този договор лице.
В случая се установява, че към 22.07.2016 г., когато в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ООД е вписано заличаването на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД, от преобретателя на търговското предприятие „Н.Х.И.” ЕООД не е подавана молба до дружеството „С.е.с.” ООД, с която да е поискано приемането му за съдружник, нито пък от общото събрание на съдружниците в това търговско дружество е взето решение за приемане на това юридическо лице като съдружник. Дори се установява точно обратното – че от върховния орган на дружеството е взето изрично решение от 30.06.2016 г. това юридическо лице да не бъде приемано за съдружник. Това означава, че договорът за прехвърляне на търговското предприятие на „Г.е.Б.” ЕООД, сключен на 09.06.2015 г. не е породил действие по прехвърляне на притежаваните от това дружество 250 дружествени дяла от имуществото на „С.е.с.” ООД в полза на трето лице и следователно „Г.е.Б.” ЕООД не е загубил членствените си права в „С.е.с.” ООД въпреки сключената разпоредителна сделка.
В обобщение, трябва да се заключи, че по делото не се представиха доказателства, от които да се установява, че към 22.07.2016 г. е осъществено което и да е от предвидените в закона основания, при които се прекратява участието на „Г.е.Б.” ЕООД като член на дружеството „С.е.с.” ООД – не се доказа да е осъществен фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, нито пък се доказа договорът за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.” ЕООД да е произвел прехвърлително действие по отношение на дружествените дялове от имуществото на ответното дружество. След като прекратяването на това членствено правоотношение не е настъпило валидно, като същевременно то е вписано в търговския регистър, то трябва да се заключи, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, което прави предявеният иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ основателен в тази си част. Предвид извода за основателност на главния иск, следва да се приеме, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа евентуално предявения иск за установяване недопустимост на извършеното вписване на посоченото обстоятелство. Следователно този иск трябва да се остави без разглеждане.
Вписването на несъществуващото обстоятелство по прекратяване на участието на един от съдружниците в дружество с ограничена отговорност, опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците, собствеността на капитала и на учредителния акт. В тази насока се е произнесъл Върховния касационен съд в решение № 74 от 18.07.2016 г., постановено по т.д. № 1113/2015 г. по описа на ВКС, II т.о. – в решението е посочено, че по принцип, вписването на несъществуващото обстоятелство по прехвърлянето на дружествените дялове, опорочава и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците, собствеността на капитала и учредителния акт. В случая тези обстоятелства, които са предмет на предявените установителни искове по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и които произтичат пряко от невъзникналия факт на прекратяване на членственото правоотношение на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД в „С.е.с.” ООД са тези по поемане на дяловете на напусналия съдружник от другия съдружник „Е.К.” ООД, както и по приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, в който са посочени произтичащите от напускането на съдружника промени в членственото правоотношение и в правноорганизационната форма на дружеството. С оглед на този им характер на обусловеност съдът счита, че и тези обстоятелства, също както това по прекратяване на участието на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД в ответното дружество, не са валидно възникнали и вписването им в търговския регистър следва да се квалифицира като вписване на несъществуващо обстоятелство. Ето защо главните искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ трябва да се уважат и за тези факти. Предвид този изход по главните искове, съдът трябва да остави без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове за установяване, че вписването на тези обстоятелства е недопустимо.
Останалите обстоятелства, които са вписани в търговския регистър по партидата на „С.е.с.” ЕООД на 22.07.2016 г. и се твърди, че са несъществуващи са тези по заличаване на управителя Х.К.в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител, по заличаване на управителя С-К-Д-в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител, по вписване на лицето Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г., съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., както и по промяна на дружествения договор по отношение на начина на представляване на дружеството, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г. Тези обстоятелства нямат отношение към членствените правоотношения в дружеството „С.е.с.” ЕООД, поради което трябва да се приеме, че не произтичат пряко от обстоятелството по прекратяване на участието в него на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД, което се установи, че не е възникнало валидно.
Несъществуващо обстоятелство е налице и в хипотезата, в която се установи, че то е породено от решение на орган на юридическото лице, което е нищожно. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания, че нищожни са единствено следните решения на върховния орган на юридическото лице: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола или в протоколната книга, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци на решенията на съдружниците на „С.е.с.” ЕООД, от които произтичат описаните вписани в регистъра обстоятелства, като по делото не са и представени доказателства за установяване на факти, от които да може да се направи извод, че тези решения са нищожни.
В исковата молба са направени и други твърдения за наличието на пороци на решенията на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, от които произтичат обстоятелствата, които се твърди, че са несъществуващи, но всички те водят до незаконосъобразността на тези решения, а не до тяхната нищожност. В настоящото производство по предявените главни искове за установяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства съдът не може да извършва проверка за законосъобразност на решението на органа на търговското дружество, от което тези обстоятелства произтичат съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед горното, следва да се заключи, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че обстоятелствата по заличаване на управители, по вписване на нов управител, по промяна на адреса на управление и по промяна на дружествения договор, които са вписани в търговския на 22.07.2016 г. по партидата на „С.е.с.” ООД, са несъществуващи. Това прави предявените главни искове в тази им част неоснователни и като такива трябва да се отхвърлят.
По евентуално предявените искове с правно
основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ:
Предвид
неоснователността на главните искове чл. 29, ал. 1, предл.
3 ЗТРРЮЛНЦ следва да се заключи, че се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане
на евентуално предявените искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено,
че вписванията в търговския регистър по партидата „С.е.с.” ООД, по подадено
заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., на обстоятелствата по
заличаване на управителя Х.К., по заличаване на управителя С.К.Д., по вписване
на лицето Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява
дружеството заедно с управителя В.С.Г., както и по промяна на дружествения
договор по отношение на начина на представляване на дружеството, са
недопустими.
С Тълкувателно
решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д.
№ 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания и относно това кое вписване
е недопустимо като е прието, че това е вписване, което е постановено по искане
на нелегитимирано в регистърното производство лице или
вписване, което е извършено от длъжностното лице по регистрация, без да е било
сезирано.
В чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ е посочено кои лица са оправомощени да заявят в търговския регистър вписване и заличаване на определени обстоятелства, както и обявяване на актове. При тълкуване на разпоредбите на чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ се налага изводът, че правото да заявят за вписване в търговския регистър на определени обстоятелства имат следните лица: 1) самото дружество, действащо чрез законния си представител /чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ / или чрез адвокат, който е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство /чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ /, 2) прокуриста на търговеца /чл. 15, ал. 1, т. 2 ЗТРРЮЛНЦ /, както и 3) друго лице в предвидените по закон случаи /чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ /. Освен това в чл. 15, ал. 6 ЗТТРЮЛНЦ се съдържа и специално правило, което касае случаите, при които е налице промяна в органите или в лицето, което представлява търговеца пред трети лица, като в закона е предвидено изрично, че в тези хипотези заявяването на промените за вписване в търговския регистър се извършва от новоизбрания орган или представител по реда, предвиден в чл. 15, ал. 1 ЗТТРЮЛНЦ.
Всички обстоятелства, които са заявени за вписване в търговския регистър със заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г. и които са предмет на евентуалните установителни искове, по отношение на които се е сбъднало процесуалното условие да бъдат разгледани, касаят промени в състава на управителния орган на „С.е.с.” ООД и в обема на представителната власт на всяко едно от лицата, избрано за управител на дружеството и оттам в начина, по който всеки от тях може да представлява дружеството пред трети лица, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Това означава, че лицето, което е легитимирано да заяви тези промени за вписване в търговския регистър е търговското дружество, действащо чрез новоизбрания си законен представител или чрез адвокат, който е надлежно и изрично упълномощен да го представлява в регистърното производство като воля за това е изявена отново от новоизбрания законен представител.
От протокол за проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД се установява, че на него са взети решения, с които се променят лицата, които представляват дружеството „С.е.с.” ООД по закон – приети са решения за освобождаване на управителя Харис Кунтирис, за освобождаване на управителя С.К.Д., за избор на Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г., за изменение на учредителния акт чрез включване на клауза, предвиждаща, че дружеството се управлява само заедно от двама управители, избрани от едноличния собственик на капитала, като всеки един от съдружниците в „Е.К.” ООД номинира по един управител. Следователно и на основание чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ легитимирани да подадат заявление за вписване в търговския регистър на промените в обстоятелствата, които произтичат от приетите на това общо събрание решения, от името на дружеството „С.е.с.” ООД са новоизбраните управители Р.Н.Д.и В.С.Г., които действат винаги заедно.
При извършена от съда служебна проверка в търговския регистър се установява, че заявлението, по което е образувано регистърното производство, което е завършило с акт на длъжностното лице по регистрация за вписване на обстоятелствата, касаещи новия състав на управителния орган и начина на представляване на „С.е.с.” ООД, е подадено от името на търговеца, по чиято партида се иска да бъде извършено вписването на промените, чрез адвокат П.В.М.. Към заявлението е представено пълномощно, от което е видно, че адвокатът е изрично упълномощен да представлява дружеството „С.е.с.” ООД пред Агенция по впиванията, т.е. заявлението е подадено от лице, посочено в чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗТР. Изявлението за упълномощаване изхожда от физическите лица, които са избрани като управители с решение на общото събрание на съдружниците в дружеството, от което произтичат и обстоятелствата, които се иска да бъдат вписани в търговския регистър. Тези лица на основание чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ имат правото да изразят воля от името на юридическото лице-търговец за заявяване за вписване в търговския регистър на промените в подлежащите на вписване обстоятелства и съответно да упълномощят адвокат да извърши тези действия. Следователно налице е надлежно учредена представителна власт в полза на адвокат Петър М. и заявлението, по което е извършено вписването, което се твърди, че е недопустимо, е подадено от легитимирано съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ лице. Това прави предявените искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ неоснователни.
По евентуално предявените искове с правно
основание чл. 74 ТЗ:
След като исковете
с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 2
ЗТРРЮЛНЦ са неоснователни, то трябва да се приеме, че в процеса се е сбъднало услововието за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност с тях конститутивни искове за отмяна
като незаконосъобразни на следните решения, които са взети на проведено на
30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците „С.е.с.”
ООД: 1) решение за освобождаване на управителя Х.К.; 2) решение за
освобождаване на управителя С.К.Д.; 3) решение за избор на Р.Н.Д.за управител
на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя
В.С.Г.; 4) решение за изменение на учредителния акт чрез включване на клауза,
предвиждаща, че дружеството се управлява само заедно от двама управители,
избрани от едноличния собственик на капитала, като всеки един от съдружниците в „Е.К.” ООД номинира по един управител; и 5)
решение за промяна на адреса на управление на дружеството „С.е.с.” ООД.
Преди да се
произнесе по това дали предявените конститутивни
искове са основателни, обаче, съдът е длъжен да извърши служебна проверка за
тяхната допустимост, което се прави във всеки един момент от развитие на
производството – от момента на сезирането до постановяване на решение по
същество на спора.
С нормата на чл.
74 ТЗ в закона е уредено едно потестативно право,
което се упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни
решения на върховния орган на търговското дружество – на общото му събрание.
Това право възниква само за определен кръг субекти и това са само тези лица,
които имат качеството на съдружниците или акционерите
в дружеството към датата, на която е прието решението на общото събрание, което
се оспорва като незаконосъобразно. Освен това в закона е предвиден преклузивен срок, в който съдружникът или акционерът в едно
търговско дружество може да упражни пред съда потестативното
право да поиска отмяна на незаконосъобразните решения на върховния орган на
дружеството, на което той е член, който е 14-дневен срок и тече от деня на
събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в
останалите случаи от узнаването, като този срок не може да бъде по-дълъг от 3
месеца от деня на общото събрание.
По делото се
установява, че ищецът „Г.е.Б.” ЕООД е имал качеството на съдружник в „С.е.с.”
ООД към 30.06.2016 г. - датата на провеждане на общото събрание, на което са
приети решенията, които се твърди, че са незаконосъобразни и чиято отмяна се
иска от съда. Този извод се налага, от една страна, при съобразяване на обстоятелствата,
вписани в търговския регистър по партида на ответното дружество, и на
съдържанието на обявения в регистъра и актуален към 30.06.2016 г. дружествен
договор, от който се доказва, че дяловете от капитала на „С.е.с.” ООД се
притежават от две лица - едното от които е ищцовото
дружество, и от друга страна, при съобразяване на изводите, направени при
разглеждане на предявените в процеса главни искове, че не се доказва към
посочената дата да са осъществили факти, в резултат на които да е настъпило
прекратяване на членственото правоотношение.
Следователно исковете по чл. 74 ТЗ са предявени от легитимиран да направи това
правен субект.
На следващо
място, съдът трябва да отговори на въпроса дали исковете са предявени в
предвидения в закона преклузивен срок за това.
От протокол за
проведено на 30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците
на „С.е.с.” ООД се установява, че на заседанието на върховния орган на
дружеството, на което са приети решенията, чиято отмяна се иска, не е
присъствал представител на съдружника „Г.е.Б.” ЕООД. С оглед на това и предвид
факта, че между страните е спорен въпроса дали това дружество е редовно
поканено за това общо събрание, то преклузивният срок,
предвиден в чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивните
искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите на него решения, трябва да се брои не
от датата на събранието, а от датата, на която съдружникът „Г.е.Б.” ЕООД е
узнал за приетите на него решения. Ето защо и настоящият съдебен състав трябва
да се произнесе по това кой е моментът, в който по делото се доказва, че ищецът
е узнал за решенията, приети на проведеното на 30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД.
При формиране на
извод по този въпрос съдът съобразява това, че всички обстоятелства, които
произтичат от решенията, които са приети от общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 30.06.2016 г. и които
се иска да бъдат отменени като незаконосъобразни, са такива, които подлежат на
вписване в търговския регистър по партида на търговеца. На вписване подлежат
както обстоятелствата относно съдружниците, така и
тези относно лицата, които представляват дружеството по закона и начина, по
който те упражняват общо представителната власт, както и седалището и адреса на
управление на дружеството, който е елемент от задължителното съдържание на
дружествения договор. Търговският регистър, воден от Агенция по вписванията, е
публичен и основното действие на вписването в него е оповестително
и има за цел да се информират участниците в търговския и гражданския оборот за важни
обстоятелства, касаещи търговците и за съществуването на определени правно
значими обстоятелства. С оглед на това и в чл. 7, ал. 1 ЗТР е предвидено, че
всяко едно вписано в регистъра обстоятелство, съответно обявен акт, се смята,
че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
При извършена от
съда служебна проверка се установява, че всички обстоятелства, произтичащи от
решенията, които са предмет на конститутивните искове
по чл. 74 ТЗ, са вписани в в търговския регистър по
партидата на „С.е.с.” ООД на 22.07.2016 г. – на 22.07.2016 г. е вписано
заличаване на лицата Х.К.и С-К-Д-като управители, като нов управител на
дружеството е вписано лицето Р.Н.Д., вписан е нов адрес на управление, вписано
е заличаването на „Г.е.Б.” ЕООД като съдружник и поемане на освободените от
напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Е.К.”
ООД, обявен е нов дружествен договор. Ето защо и в случая трябва да се приеме,
че всички тези обстоятелства както и фактът, че те са настъпили като последица
от приемане на решения в тази насока от общото събрание на съдружниците
на „С.е.с.” ООД, проведено на 30.06.2016 г., протоколът за провеждане на което е
обявен като документ, въз основа на който е извършено вписването, са станали
известни на всички трети лица, включително и на ответника от момента на
извършване на тяхното вписване в публичния регистър, т.е. от 22.07.2016 г. От
тази дата тече и 14-дневният преклузивен срок,
предвиден в чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивните
искове за отмяна на тези решения на върховния орган на ответното дружество като
незаконосъобразни, и изтича на 05.08.2016 г. Исковата молба, с която са
предявени исковете по чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията, приети от общото
събрание на съдружниците на 30.06.2018 г., е подадена
в съда на 29.08.2016 г., т.е. след изтичане на законоустановения
преклузивен срок за това, което прави тези искове
недопустими.
Предвид
изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 130 ГПК и исковата
молба, в частта с която са предявени конститутивните
искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ следва да бъде върната.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 480 лв. – платена държавна такса за разглеждане на установителните искове, които съдът е счел за допустими. При съобразяване на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 240 лв.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът не може да се произнася служебно по въпроса дали такива му се следват съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от „Г.е.Б.” ЕООД, с ЕИК *******, със съдебен адрес:***, пл. „Възраждане” № 8, ет. 4, срещу „С.е.с.” ЕООД, с ЕИК: *******, със съдебен адрес:***, офис, че следните обстоятелства, които са вписани на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „С.е.с.” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., а именно: 1) заличаване на „Г.е.Б.” ЕООД като съдружник, поради прекратяване на членственото му правоотношение, 2) поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Е.К.” ООД, за което на 30.06.2016 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД; 3) приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, приет с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., са несъществуващи.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от „Г.е.Б.” ЕООД срещу „С.е.с.” ЕООД искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че вписването, извършено от длъжностно лице по регистрацията на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „С.е.с.” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., на следните обстоятлства: 1) заличаване на „Г.е.Б.” ЕООД като съдружник, поради прекратяване на членственото му правоотношение, 2) поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Е.К.” ООД, за което на 30.06.2016 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД; 3) приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, приет с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., е недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.е.Б.” ЕООД срещу „С.е.с.” ЕООД искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че следните обстоятелства, които са вписани на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „С.е.с.” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., а именно: 1) заличаване на управителя Х.К.в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 2) заличаване на управителя С-К-Д-в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 3) вписване на лицето Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г., съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 4) промяна на дружествения договор, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 5) промяна на адреса на управление на дружеството, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., са несъществуващи.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.е.Б.” ЕООД срещу „С.е.с.” ЕООД при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че вписването, извършено от длъжностно лице по регистрацията на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „С.е.с.” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., на следните обстоятлства: 1) заличаване на управителя Х.К.в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 2) заличаване на управителя С-К-Д-в резултат от взето на 30.06.2016 г. решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД за освобождаване на това лице като управител; 3) вписване на лицето Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява дружеството заедно с управителя В.С.Г., съгласно решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 4) промяна на дружествения договор, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г.; 5) промяна на адреса на управление на дружеството, приета с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., е недопустимо.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.
на СГС № 111246/ 29.08.2016 г., подадена от „Г.е.Б.” ЕООД срещу „С.е.с.” ЕООД,
в частта, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна
като незаконосъобразни на следните решения, които са взети на проведено на
30.06.2016 г. общо събрание на съдружниците „С.е.с.”
ООД: 1) решение за извършване на констатация, че съдружникът „Г.е.Б.” ЕООД е
прекратил участието си в „С.е.с.” ООД по своя изрична воля и на основание чл.
125, ал. 1 ТЗ, считано от 26.09.2015 г.; 2) решение за неприемане на
дружеството „Н.Х.И.ЕООД като съдружник; 3) решение за поемане на дяловете на
напусналия съдружник от съдружника „Е.К.” ООД; 4) решение за освобождаване на
управителя Х.К.; 5) решение за освобождаване на управителя С.К.Д.; 6) решение
за избор на Р.Н.Д.за управител на дружеството „С.е.с.” ООД, която ще управлява
дружеството заедно с управителя В.С.Г.; 7) решение за изменение на учредителния
акт чрез включване на клауза, предвиждаща, че дружеството се управлява само
заедно от двама управители, избрани от едноличния собственик на капитала, като
всеки един от съдружниците в „Е.К.” ООД номинира по
един управител; 8) решение за промяна на адреса на управление на дружеството „С.е.с.”
ООД; 9) решение за приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, поради недопустимост
на предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.е.с.” ЕООД да заплати на „Г.е.Б.” ЕООД сума в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: