РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Нови пазар, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско
дело № 20253620100613 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс, Кула Г, представлявано от ***
П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И. срещу А. А. Х., ЕГН: **********, с адрес село Б.,
улица ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи сума в общ размер от 260,45 лева,
представляваща главница за потребена ел. енергия по издадени фактури за
периода от *** г. – *** г. за абонатен номер *** в размер на 245,53 лева, ведно
с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 14,92 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за главница по всяка издадена
фактура, за периода от падежа на всяка от тях до *** г. за ответника с
клиентки номер ***, ведно със законна лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението до окончателно заплащане на задължението, както и
направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсулско
възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №*** от *** г. по ч. гр. д. *** г. на РС – Нови
пазар.
В исковата молба се твърди, че между „Енерго – Про Продажби“ АД и
ответника А. А. Х., ЕГН: **********, с адрес село Б., улица *** е сключен
договор за продажба на ел. енергия за обект с абонатен № ***, находящ се на
адрес в село Б., улица ***. Облигационната връзка е регламентирана от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго – Про Продажби“ АД, приети на осн. чл.98а от Закона за
енергетиката, одобрени от КЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия
1
потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната ел. енергия
считано от падежа на издадената фактура, съгласно чл.26 от ОУ и изпада в
забава без да бъде изрично поканен да заплати дължимите суми. По силата на
чл.38 от ОУ се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, считано от настъпване на изискуемостта. Ищецът
поддържа, че през релевирания период е предоставил на ответника ел. енергия,
като последният не е престирал стойността й по фактури, издадени за периода.
Депозирано е заявление от „Енерго – Про Продажби“ АД срещу
длъжника А. А. Х., по което е образувано ч.гр.д. *** г. на РС – Нови пазар.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№*** от *** г. за сума в общ размер от 260,45 лева, представляваща главница
за потребена ел. енергия по издадени фактури за периода от *** г. – *** г. (№
********** от *** г. с падеж 27.05.2024 г.. за сума от 105,82 лева, за
потребена ел. енергия за периода от 11.03.2024 г. до 10.04.2024 г.; №
********** от 09.05.2024 г. с падеж 29.05.2024 г.. за сума от 1,19 лева; №
********** от 23.05.2024 г. с падеж 24.06.2024 г.. за сума от 79,98 лева, за
потребена ел. енергия за периода от 11.04.2024 г. до 10.05.2024 г.; №
********** от 24.06.2024 г. с падеж 24.07.2024 г.. за сума от 52,44 лева, за
потребена ел. енергия за периода от 11.05.2024 г. до 10.06.2024 г.; №
********** от *** г. с падеж 26.08.2024 г.. за сума от 6,10 лева, за потребена
ел. енергия за периода от 11.06.2024 г. до 10.07.2024 г.) за обект с абонатен №
***, находящ се на адрес в село Б., улица *** в общ размер на 245,53 лева,
ведно с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 14,92 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви върху главницата по всяка
издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до *** г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до
окончателно заплащане на задължението, както и направените разноски по
делото за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение. Същата е връчена
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя наличието на интерес у ищеца да
установяване на вземанията си със сила на пресъдено нещо. Дадените
указания на заповедния съд за предявяване на установителни искове са
изпълнени в преклузивния едномесечен срок.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна,
въпреки че й е дадена възможност като й е връчено съобщение лично.
В молба депозирана преди първото по делото заседание ищцовата страна
признава факта на извършено плащане на процесните суми след образуване на
настоящото производство, поради което моли за отхвърляне на главната и
акцесорната претенция за лихва и за присъждане на сторените разноски в
заповедното и исковото производство.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника
в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчването на заповедта
по чл.410 от ГПК на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което се
явява процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане.
2
В конкретния случай по предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно, че с
ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по
силата на които е предоставена ел. енергия през процесния период, стойността
на доставената и потребена от ответника енергия, настъпването на
изискуемостта на задълженията и размера на мораторните лихви върху всяка
забавена сума. Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои
твърдения, правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, а при условие, че ищецът установи
фактите, които са в негова тежест, ответникът следва да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
заплащане на доставената ел. енергия за процесния период.
Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел. енергия е краен клиент, който
купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от
обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Договорните
отношения между страните се уреждат от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, приети
на осн. чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от КЕВР. Съгласно чл.17,
т.2 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща стойността на
ползваната ел. енергия считано от падежа на издадената фактура, съгласно
чл.26 от ОУ и изпада в забава без да бъде изрично поканен да заплати
дължимите суми. В процесния случай между страните не е налице спор, че
собственият на ответника имот е присъединен към електроразпределителната
мрежа, поради което следва да се приеме, че ответникът се явява потребител
на продаваната от ищцовото дружество електроенергия.
Продажбата на електроенергия като движима вещ се регламентира от
общите правила за продажба на стоки, съгласно които договорената цена се
дължи от купувача при реално извършена доставка. В случая количеството
потребена ел.енергия се установява от представените по делото фактури,
неоспорени от ответника. При липса на наведени твърдения и представени
доказателства за обратното следва да се приеме, че начисленото количество
ел.енергия е доставено и реално потребено от ответника, поради което
последният дължи изпълнение на насрещното си задължение за заплащане на
цената.
С оглед предприетото от ищеца признание на неизгодния за него факт на
извършено в хода на процеса от ответника доброволно плащане съдът е
обвързан да приеме, че процесните вземания са погасени след предявяване на
иска.
Налага се изводът, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване на
дължимостта на главното задължение и обезщетението за забава следва да
бъде отхвърлен, поради настъпило в хода на процеса доброволно погасяване.
При този изход на спора, доколкото с поведението си ответникът е станал
повод за образуване на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно
деловодни разноски по заповедното производство в размер на 75,00 лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса и юристконсулско възнаграждение
и за исковото производство в размер на 175,00 лева, изразяващи се в заплатена
3
държавна такса и юристконсулско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна тауърс, Кула Г, представлявано от *** П.С.С.,
И.А.И. и Р.Й.И. срещу А. А. Х., ЕГН: **********, с адрес село Б., улица ***,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от
ГПК, вр. чл.415, ал. 1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи сума в общ размер от 260,45 лева,
представляваща сбор от главници за потребена ел. енергия по издадени
фактури за периода от *** г. – *** г. (№ ********** от *** г. с падеж
27.05.2024 г. за сума от 105,82 лева, за потребена ел. енергия за периода от
11.03.2024 г. до 10.04.2024 г.; № ********** от 09.05.2024 г. с падеж
29.05.2024 г.. за сума от 1,19 лева; № ********** от 23.05.2024 г. с падеж
24.06.2024 г. за сума от 79,98 лева, за потребена ел. енергия за периода от
11.04.2024 г. до 10.05.2024 г.; № ********** от 24.06.2024 г. с падеж
24.07.2024 г. за сума от 52,44 лева, за потребена ел. енергия за периода от
11.05.2024 г. до 10.06.2024 г.; № ********** от *** г. с падеж 26.08.2024 г. за
сума от 6,10 лева, за потребена ел. енергия за периода от 11.06.2024 г. до
10.07.2024 г.) за обект с абонатен № ***, находящ се на адрес в село Б., улица
***, в общ размер на 245,53 лева, ведно с мораторна лихва върху главницата в
общ размер на 14,92 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху
главницата по всяка издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до
*** г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението до окончателно заплащане на задължението, поради извършено
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА А. А. Х., ЕГН: **********, с адрес село Б., улица *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
тауърс, Кула Г, представлявано от *** П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., сума в размер
на 250 лева (двеста и петдесет лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Шумен в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4