№ 1121
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601855 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
С протоколно определение от 19.04.2022 г. по НОХД №3154/2022 г. по описа на
СРС, НО, 12-ти състав съдът е оставил без уважение искането на защитника на подс.М.И.И.
за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането на същото на ДФ за
отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на тази фаза, като е
насрочил делото за разглеждане в о.с.з. по реда на гл.20 от НПК с разпит на свидетелите,
съгласно приложението към ОА.
Срещу тези определения на СРС е постъпила в срок жалба от защитника на подс.И.-
адв.Г.В., който твърди, че така постановените определения са неправилни и
незаконосъобразни, като излага подробни съображения в тази връзка. Иска от въззивния съд
да отмени определението на СРС и да даде указания на същия за наличие на допуснати на
ДП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на подсъдимия на
защита, а именно- да разбере в какво конкретно е обвинен. Алтернативно иска
определението след като бъде отменено, делото да бъде върнато на СРС за провеждане на
ново разпоредително заседание по делото.
СГС, след като прецени събраните по досъдебното производство доказателства,
намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е в срок, от страна със защитен
от закона интерес и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен
контрол. Първостепенният съд обаче вместо да изпрати жалбата веднага по компетентност
на въззивния такъв за разглеждането й по същество е „изгубил” 1 месец, за да разменя
преписи от жалбата между страните, очевидно непознавайки добре разпоредбата на НПК-
чл.342, ал.2 от НПК, която задължава първостепенния съд да уведоми единствено
подсъдимия и то само при постъпил частен протест (и по аналогия частна жалба от ЧО)
срещу атакувания съдебен акт, но не и да уведомява другите страни, включително и
подсъдимия, когато съдебният акт е атакуван било от него, било от неговия защитник.
Въззивният съд държи да отбележи това обстоятелство, за да не се стига отново от страна на
първостепенния съд до подобна ситуация, която забавя производството по произнасяне по
1
частната жалба, а в определени ситуации, това може и да е във вреда на подсъдимото лице,
особено ако то или неговият защитник атакуват определение на първостепенния съд по реда
на чл.270 от НПК.
По същество частната жалба е изяло неоснователна по следните съображения:
Районна прокуратура- гр.Своге е внесла ОА срещу М.И.И. с обвинение за извършено
от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.2-ро вр. ал.1, б.Б, пр.2-ро вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК
Делото е било изпратено от ВКС за разглеждане от СРС по правилата на
подсъдността, определени съобразно разпоредбата на чл.43 от НПК, като въз основа на този
ОА е образувано и съдебното производство по НОХД №3154/2022 г. по описа на СРС, НО,
12 с-в. В рамките на проведеното разпоредително заседание по делото и по направените от
защитника на подс.И. искания за прекратяване на съдебното производство по делото по
аргументи, идентични с тези изложени и в частната жалба пред въззивния съд, СРС е
оставил без уважение това искане, като е насрочил делото за разглеждане по общия ред- с
разпит на свидетелите и вещите лица, съобразно приложението към ОА, доколкото и видно
от протокола от съдебното заседание, защитникът на подс.И.- адв.В. е завил, че макар и да са
налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените правила- реда на
гл.27 и/или гл.29 от НПК, с оглед позицията на ЧО, желае делото да бъде разгледано по
обшия ред с призоваване на свидетелите и вещите лица, ако съдът не уважи направеното
искане на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП
за отстраняване на допуснати на тази фаза съществени процесуални нарушения, довели до
това подсъдимият да не е наясно за какво обвинение е предаден на съд.
За да остави искането на защитата без уважение за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на ДП, първостепенният съд е изложил подробни
аргументи, които се споделят изцяло и от настоящата въззивна инстанция, поради което и не
следва да бъдат преповтаряни. Единствено следва да се отбележи в допълнение, че не се
установява да е налице каквато и да е неяснота относно повдигнатото на подс.И. обвинение,
за което той е предаден на съд- както словесно, така и цифрово, обвинението е пределно
ясно и конкретно. Не е налице каквото и да е било разминаване между словесната и правна
квалификация на инкриминираното деяние, за което делото е било внесено с ОА в съда,
както и не е налице противоречие между инкриминираното деяние и престъпление, за което
И. е бил привлечен като обвиняем на ДП с постановление за привличане на обвиняем от
07.05.2021 г. от една страна и описаните такива, за които е внесен ОА срещу него. Именно
постановлението за привличане на обвиняемо лице и ОА очертават правната и фактическа
рамка на обвинението, поради което няма никакъв спор, че следва да е налице единство
между последното постановление за привличане на обвиняем на ДП, с което на лицето е
повдигнато и предявено обвинение и ОА, внесен в съда срещу него, като е допустимо
отклонение, само и единствено ако обвинението се стеснява без от него да отпадат отделни
деяния или съучастници или ако деянието, за което се внася ОА в съда осъществява според
прокурора по- лек (основен) или привилегирован състав на същото престъпление, за което
2
обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност на ДП.
Всички други правни квалификации, посочвани в други документи на ДП,
включително в писма с искане за удължаване срока за разследване или протокол за
предявяване на материалите от разследването, нямат правна стойност относно това за какво
по вид престъпление е привлечен към наказателна отговорност лицето и за какво по вид
престъпление същото се предава на съд. И това е азбучна истина, която всеки уважаващ
себе си практикуващ юрист знае, като по този въпрос не е налице противоречие в съдебната
практика, поради което и няма какво повече да бъдат обсъждани възраженията на защитата
по този въпрос. Непонятни за въззивния съд а вметванията, които се правят в частната
жалба, че правото на обвиняемия да научи в какво бил обвинен е нарушено, тъй като
материалите по делото не му били предявени в присъствието на защитник, въпреки, че
защитата му не била задължителна. Не се установява в нито един момент от ДП,
обвиняемият И. да е поискал да се яви с упълномощен защитник или да му бъде назначен
служебен такъв, поради което и развитието на ДП в отсъствието на защитник, при
положение, че участието му не е било задължително, по никакъв начин не е нарушило и/или
ограничило правото на обвиняемия И. на защита на ДП, нито е препятствало възможността
му да разбере в какво е обвинен и за какво по вид престъпление е предаден на съд, още
повече, че в съдебна фаза, той се е явил със защитник в лицето на адв.В.. Именно последният
е този, който следва да организира защитата на своя доверител и да му разясни за какво по
вид престъпление е предаден И. на съд, ако последният има някакво колебание по въпроса,
като окаже адекватна правна помощ на своя клиент, а не като иска прекратяване на
съдебното производство по делото без да са налице каквито и да е било основания за това и
бидейки напълно наясно, че нито искането за удължаване срока за разследване, нито
протоколът за предявяване на материалите от ДП имат каквато и да е било процесуална
стойност за определяне правната квалификация на инкриминираното деяние, за което
лицето е привлечено към наказателна отговорност на ДП и след това предадено на съд-
обстоятелство, което е видно и от доводите, изтъкнати от защитника в частната жалба до
въззивния съд.
Що се отнася до възражението за предявяване на записа от диска, приложен като ВД
на ДП, следва към аргументите на първостепенният съд изрично да се добави, много по-
съществения такъв, че дори и някои от материалите по делото да не са предявени на
обвиняемия и/или на неговия защитник на ДП, това не е самостоятелно основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП, доколкото и
насочвайки делото в открито съдебно заседание, съдът предоставя възможност и на
подсъдимия и на неговия защитник да се запознаят с всички материали по делото и на база
на това, да правят и своите доказателствени искания в съдебното производство по време на
съдебното следствие. А няма никакъв спор, че именно съдебната фаза е централната такава,
в рамките на която не само се проверяват събраните на ДП доказателства и доказателствени
средства, но и се събират нови такива, ако е необходимо, поради което и отдавна е
отпаднала възможността за връщане на делото ДП, заради непълнота или неяснота на
3
доказателствения материал, съответно, заради допуснати нарушения при събирането на
доказателства на ДП. Не съществува никаква пречка, ако подсъдимият и защитникът му
желаят да изгледат видео материала, записан на СД-то, приложен като ВД сред материалите
от ДП, съдът да постанови в рамките на съдебното следствие оглед на въпросния диск и
записа от него, като изгледа същия в присъствието на страните в съдебно заседание, което в
най- пълна степен за защити правата на всички страни по делото. Да се върне делото на ДП,
за да може защитата и обвиняемият да изгледат този запис е правен и житейски nonsense и
би довело само до забавяне на производството, а това не е в интерес и на подсъдимия, и не
би допринесло по никакъв начин за неговата по- адекватна защита в процеса.
По изложените съображения, въззивният съд също както и първостепенния такъв,
намира искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и
връщането му на ДП за неоснователно, като и въззивният съд също така не съзира
допуснати други- било съществени, било несъществени процесуални нарушения на фазата
на ДП, поради което и счита частната жалба в тази й част за изцяло неоснователна.
Още по- несъстоятелна се явява частната жалба в частта, с която се иска връщане на
делото на първостепенния съд за провеждане на ново разпоредително заседание. На първо
място не се установява при провеждането на разпоредителното заседание да са допуснати
съществени процесуални нарушения от страна на съда, които да налагат преповтаряне на
всички действия от начало. Възраженията, че съдът бил принудил защитата да пледира и по
въпросите, визирани в т.4 до т.8 на чл.248, ал.1 от НПК не намира опира в протокола от
съдебното заседание, а и за въззивния съд е принципно непонятно как съдът може да
принуди когото и да е било да пледира по определен въпрос, ако той не желае да стори това.
Освен това дори и съдът да е настоял защитникът да вземе становище и по тези въпроси, то
това е повече от логично и нормално, доколкото съдът е преценил, че искането за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП е неоснователно и
поради това следва да бъде изяснен въпроса за по- нататъшния ход на съдебното следствие
пред първата инстанция. Не е имало каквато и да е било пречка, защитникът да вземе
становище по този въпрос, алтернативно, както и видно от протокола е сторил той на
практика, без това по никакъв начин да препятства възможността му да обжалва отказа на
съда да прекрати съдебното производство по делото. Взимането на становище от страна на
защитата по въпросите, визирани в т.4 до т8 на чл.248, ал.1 от НПК независимо от искането
й за прекратяване на съдебното производство по делото, води единствено до процесуална
икономия и до своевременно развитие на наказателното производство по делото, което е в
интерес на всички, включително и на подсъдимия. Обратното- т.е. провеждането на ново
разпоредително заседание, обслужва единствено и само незащитени, житейски, но не и
правни интереси на подсъдимия, поради което и същите няма как да бъдат уважение.
В заключение въззивният съд намира жалбата за изцяло неоснователна и като такава
същата следва да бъде оставена без уважение, а определението на СРС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 19.04.2022 г. по НОХД
№3154/2022 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което съдът е оставил без уважение
искането на защитника на подс.М.И.И. за прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането на същото на ДФ за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, допуснати на тази фаза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5