Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Искова молба по чл. 4. от ГПК. Като процесуално допустима за разглеждане по реда на исковото производство е приета предявената от ищеца "П. - С." Е., чрез адвокати В. и Б., искова молба против "В. - В. П.", с.П., община В., с която се иска съдът да приеме за установено, че имат вземане в размер на 100 000,00 лв. Твърдят, че вземането произтича от издаден от ответника Запис на заповед на 16.06.2010г. в с.П. в полза на "П. - С." Е./праводател на "П. - С." Е./. Падежът на плащането е 07.02.2011г. и на същата дата е предявен за плащане. На 11.02.2011г. приносителят на заповедта за плащане е депозирал искане по реда на чл. 417 от ГПК, но след като е постъпило възражение от длъжника, е завел настоящия иск за установяване на вземането. Счита, че след като записа на заповед е редовен от външна страна, съдържанието му отговаря на законовите изисквания за валидност, императивно установени в нормата на чл. 535 от ТЗ, собственоръчно е подписан и подпечатан от издателя, след като в момента на издаването не е имало законова пречка ответника да изрази свободно волята си и да се задължи по ценната книга, то вземането следва да се признае за установено. Развива подробни съображения, че издаденият запис на заповед не е обусловен от твърдяното от ответника каузално правоотношение между страните, нито е издаван за обезпечение на договор за продажба на комбиниран фураж от 09.12. 2009г. /рамков по своята същност/ или за отделни доставки по него, удостоверени с данъчни фактури. Сумата по записа на заповед представлява самостоятелно абстрактно вземане. В тежест на ответника е да докаже, че записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, е издаден като обезпечение във връзка с договора за продажба. Този факт не се установява и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която плащане в размер на 100 000,00 лв. от ответника към ищеца не е устанвено. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира и за разноски в размер 4 800,00 лв., съгласно представен списък. Ответната страна " В. - В. П." с. П., чрез адвокат Х. Д., оспорва иска. Заема становище, че записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 и слд. от ГПК, е издаден като обезпечение във връзка с търговските отношения на страните, възникнали въз основа на Договор за продажба от 09.12.2009г. Съгласно този договор ищецът се задължава да доставя на ответника комбинирани фуражи заизхранване на бройлери за срок от 12 месеца от подписване на договора, при посочените в договора цени за различните видове фураж. Според договора доставеният фураж се предава с фактура- двустранно подписана, придружена със спецификация и сертификат за качество. В рамките на този договор са издадени 20 бр. фактури. Именно по повод на тези доставки е издаден и записа на заповед- да обезпечи вземането. Признава, че поради временни затруднения, предизвикани от пазарен спад на птичето месо, от една страна, както и по причина за несъгласие с някои доставки и фактури, и проблеми с качеството на доставения фураж по някои доставки, от друга страна, е преустановил плащането по някои фактури. За част от сумите по фактурите са образувани частни гр.д. по реда на чл.410 от ГПК- №№ 1006/2011г.; 1129/ 2011г.; 1292/ 2011г.; 2213/ 2011г. всички на ВТРС. Така с едно и също каузално отношение фактически се достига до две плащания на едно и също задължение- веднъж по пътя на отделни искови производства и втори път по настоящето дело. Счита, че в производството по делото е доказано наличието на каузални правоотношения, които са уредени чрез издадени фактури. Липсват счетоводни записвания и други основания за дадени 100 000лв., нито от каса, нито по банкова сметка, нито пък за някакви други услуги или вземания, освен за доставката на фураж. Не е спорно, че доставките на фураж са приключили преди издаване на процесния запис на заповед, което означава, че той е издаден за обезпечаване на изпълнението по тези доставки, които се признават и които са в общ размер 93 000 лв. главница към момента на подписване на записа на заповед. Дължимата законна лихва за периода от издаването на записа на заповед 16.06.2010г. до датата на падежа - 07.02.2011г. е приблизително 6 500 лв., т.е общо дължимите суми главница плюс лихва до падежа е била в приблизителен размер от 100 000 лв.. Моли съда да отхвърли иска. Претендира за разноски в размер на 2700,00 лв., съгласно представен списък. В. окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Безспорно установено е по делото, че на 16.06.2010г. в с.П. "В. - В. П." се е задължил неотменно и безусловно без разноски и без протест да заплати по издаден от него запис на заповед сума в размер от 100 000 лв. на "П. - С." Е. гр.С. Падежът е на дата 7.02.2011г. Не е спорно, че "П. - С." Е. е праводател на "П. - С." Е. с. С., община С., област С.. Не е спорно, че ценната книга е редовен документ от външна страна. Спорният факт по делото е: дали записа на заповед е издаден по повод каузални правоотношения между страните или той следва да породи своето действие само на основание своя абстрактен характер. Съдът, в настоящия съдебен състав, приема, че независимо, че записът на заповед е абстрактна сделка, той се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Правилото е, че няма престативен акт без причина и това правило се споделя, както от теорията на правото, така и от постоянната и еднопосочна практика на ВКС. Приемайки, че записът на заповед е издаден по повод каузални правоотношения между страните по делото, съõът следва да анализира наличето на такива каузални правоотношения, въз основа на събраните по делото доказателства. Доказателствата сочат, че между страните са съществували търговски взаимоотношения за доставка на комбиниран фураж. Тези договорни взаимоотношения са оформени с Договор за продажба/ доставка на заявения комбиниран фураж до купувача/, сключен между страните по делото на 09.12. 2009г. Доставчик е "П. - С." Е., а купувач по договора "В. - В. П." с. С. В изпълнение на този договор са издадени 20 бр. фактури и този факт също не е бил спорен между страните. Стойността, дължима от купувача към доставчика по така издадените фактури възлиза на сума в размер на 207 124,50 лв. Съдът приема, че именно по повод на тези доставки купувачът е подписал процесния запис на заповед, тъй като купувачът е признал, че има неиздължени суми по доставките, като е изложил различни причини за това: спад на цените на птичето месо, лошо качество на фуража. С издаването на записа на заповед купувачът е дал гаранция за изпълнение на задълженията си по договора- заплащане стойността на получения фураж. От страна на продавача е последвала и нотариална покана към купувача, с дата 13.12. 2010г. за изплащане на дължимите суми по издадените фактури. Тъй като плащане не е постъпило продавачът е реализирал правата си по реда на чл.417 от ГПК, чрез подаване на заявление по този ред на 11.02. 2011г., след като датата на падежа по записа на заповед е настъпила на 07.02. 2011г. Съдът приема, че записът на заповед е издаден по повод на тези договорни отношения между страните, като доказателствата по делото сочат, че задължението по записа на заповед съществува. От изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на длъжника "В. - В. П. " с. С. има осчетоводени 21 бр. фактури /признати 20 бр./. Стойността на 20 бр. фактури представлява сума в размер на 207 124,50 лв. Част от тези суми са изплатени - фактура № 8235/08.03.2010г. - сума 10 262,78 лв., след корекция, е била преведена по банков път на доставчика. Останали са незаплатени суми общо в размер на 196 861,72 лв. Съдебно - счетоводната експертиза е установила съща така, че в счетоводството при доставчика "П. - С." Е. са постъпили общо суми в размер на 21 856,57 лв., от общо дължимите 207 124,50 лв. или в повече с 11 595,79 лв. спрямо установените по счетоводни данни при едноличния търговец. Съдебно счетоводната експертиза не е оспорена от страните и съдът приема, че фактически получената от доставчика сума е тази, която е установена в неговото счетоводство, т.е., че по издадените фактури той е получил общо сума в размер на 21 856,57 лв. Ответната срана по делото не е доказала изплащане на суми над 21 856,57 лв., а в негова тежест е била да докаже изплащане на поетото задължение по записа на заповед, последният обвързан с търговските отношения между страните по повод доставки на фураж. Едноличният търговец остава задължен за сума в размер на 185 267,93 лв. Вещото лице е изследвало и общия размер на претендираните суми от дружеството към едноличния търговец по водените гр.дела / не е било спорно между страните, че между тях се водят граждански дела за вземания по част от фактурите/. Вещото лице е установило, че общият размер на сумите по гр.д. възлиза на сума в размер на 82 325,12 лв. От общо дължимата сума 185 267,93 лв. като се приспадне сума в размер на 82 325,12 лв. /предмет на гражданските дела/, остава разлика за сума в размер на 102 942,81 лв. Предмет на настоящия иск е сума в размер на 100 000 лв. Вземането е претендирано в размер на 100 000 лв. и за този размер следва да се приеме, че съществува. Ответникът не доказа, чрез пълно насрещно доказване, че по договорните правоотношения с ищеца е изправна страна, че е изплатил дължимите суми. Изслушаната съдебно счетоводна експертиза, която както се изложи по-горе не е оспорена от страните, се приема от съда за обективна и кореспондираща и на събраните по делото доказателства, е дала заключение и относно факта, че нито в счетоводството на кредитора, нито на длъжника има отразени заплащания на суми в размер на исковата претенция, т.е. следва да се изведе извод, че ответната страна по делото не е заплащала сумата по издадения запис на заповед. Събраните по това дело доказателства не подкрепят възраженията на ответната страна по делото, че ищецът ще събере два пъти дължимите суми - веднъµ по водените граждански дела и втори път по настоящето, чрез записа на заповед. Анализът извършен по-горе на дължимите и заплатени суми, както и на тези, които се претендират по реда на исковото производство, дават основание да се приеме, че не може да се реализира двойно заплащане, тъй като сумите по гр.дела и тази по записа на заповед, заедно с изплатените суми дава сбор за цялото задължение по издадените фактури. Искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи в размера, който е претендиран. В полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски- сума в размер на 4 800 лв. Водим от горното и на основание чл.4., ал.1, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено, че за "П. - С." Е., с. С., община С., област С., ЕИК *, съществува вземане в размер на 100 000,00 /сто хиляди/ лв. против "В. - В. П.", с.П., община В., с ЕИК .............., произходящо от Запис на заповед от 16.06.2010г. и по който запис на заповед е издадена Заповед № 402/ 21.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 538/2011г. на ВТРС. ОСЪЖДА "В. - В. П.", с. П., община В., с ЕИК ..............., да заплати на "П. - С." Е., с. С., община С., област С., ЕИК *, сума в размер на 4 800,00 / четири хиляди и осемстотин/ лв. разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд В. в двуседмичен срок от връчването на страните. Окръжен съдия : |