№ 3001
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100509777 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца “Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД срещу решение № 14118/17.07.2024 г. по гр.д. № 53843/2023 г.
на Софийски районен съд, 177 с-в, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените по реда на чл. 422 ГПК от “ Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД срещу Столична община искове с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
1526,99 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на
настъпило ПТП на 21.03.2019 г., с лек автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег.
№ СВ****АК, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на сумата от 604,94 лева лихва върху
главницата за периода от 18.07.2020 г. до 18.07.2023 г., за които суми има издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40370/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 169 с-в.
В жалбата се прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът счита,
че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събрания по делото доказателствен
материал, поради което е достигнал до погрешния правен извод за неустановеност на
механизма на процесното ПТП. Отправя се искане към въззивната инстанция да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендират се разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата
1
страна /ответник в производството/ - Столична община, в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба, респективно - правилност на
първоинстанционното съдебно решение, с искане за неговото потвърждаване.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр с чл. 45
ЗЗД, за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи сумата от
1931,73 лв. - изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на
автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег. № СВ****АК, с включени 10 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното й плащане, както и сумата от 604.94 лв. мораторна лихва за периода
18.07.2020 г. до 18.07.2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 21.03.2019 г., около 22:00 часа в
град София, между улица „Шести септември“ и улица „Граф Игнатиев“, до градината
„Свети Седмочисленици“ настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек
автомобил марка MINI, модел COOPER S, рег. № СВ****АК, (собственост на „ЛИОН
РЕНТ-А КАР“ ЕООД), който, при напускане на паркомясто в синята зона, попада в
необезопасено, несигнализирано, необозначено и неосигурено препятствие на пътното
платно– стърчащо парче от метал (метален кол). Вследствие на инцидента са нанесени
имуществени щети на автомобила, подробно описани в исковата молба. Било подадено
уведомление за щета и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения
застрахователен договор, била образувана ликвидационна преписка по щета №
10019030107193. Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца със
срок на застрахователно покритие от 20.04.2018 г. до 19.04.2019 г. Стойността на
ремонтите дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения
автомобил възлязла на сумата от 1921,73 лева съгласно Фактура № ********** от
10.04.2019 г. издадена от автосервиз „Ауто Бавария“ ООД. Сумата била заплатена с
преводно нареждане № П15854738 от 28.06.2019 година.
За установяване на горната фактическа обстановка по делото са събрани
писмени и гласни доказателства, като е изготвена и съдебна автотехническа
експертиза.
Не се спори пред въззивната инстанция, а и се установява от представената
по делото застрахователна полица, че към датата на настъпване на процесното ПТП,
ищецът е носил имуществена отговорност по отношение на увредения автомобил по
застраховка “Каско” № 93001810024420.
По делото са приети декларация за настъпило ПТП, опис-заключение и
калкулация, съгласно които увредените детайли по лекия автомобил представляват
„облицовка предна броня и спойлер предна броня“. Стойността на застрахователното
обезщетение е посочена в размер на 1921.73 лева.
Като част от застрахователната преписка по делото са представени и приети
копия от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, фактура, преводно
нареждане от 28.06.2019г., издадени на името на собственика на увредения автомобил.
2
Представено е неоспорено от ответника платежно нареждане за сумата от
1921.73 лева, преведена на 28.06.2019 г. от ищцовото дружество в полза на
собственика на застрахования автомобил.
По делото е представена регресна покана от 30.07.2019 г., с която ищецът
отправя искане към Столична община да заплати сумата от 1931.73 лева и
ликвидационни разходи по щета № № 100-19-0301-07193.
От представената по делото товарителница от куриерска фирма “Спиди”, се
установява, че горната покана по регрес е връчена на ответника на 01.08.2019 г.
По делото не се установява, а и не се твърди, ответната страна по спора да е
извършила плащане в отговор на получената регресна покана от застрахователя.
В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице по
допуснатата автотехническа експертиза. Съгласно експертното заключение, от
техническа гледна точка, описаните щети са в причинна връзка с реализираното ПТП.
Вещото лице е изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на щетите по
процесното МПС, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на 1480.75 лева. Експертното заключение е прието без възражения на страните в срока
по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.
В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит на
свидетеля Мария Василева Кирилова - водач на автомобила. Заявява, че си спомня за
инцидента. При напускане на синята зона имало остатък от метална част от нещо,
което било демонтирано преди това, което стърчало от асфалта и бронята на
автомобила се закачила на тази метална част и се откъснала от него. Металната част
била в задната част на паркомястото и стърчала значително.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на
решението, съдът намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в
отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнението.
3
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност винаги е
обективна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата,
във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
Възникването на предявеното от застрахователя регресно право се обуславя
от пораждането в обективната действителност на следните предпоставки: 1) наличие
на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществена застраховка; 2) наличие на настъпило събитие -
пътнотранспортното произшествие (ПТП), за което застрахователят носи риска; 3)
ПТП да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение (действие или
бездействие) на лица, за които ответникът отговаря, изразяващо се в конкретния
случай в наличие на метален кол на пътното платно; 4) в причинно-следствена връзка
с поведението на деликвента да са настъпили вреди; 5) заплащане на застрахователно
обезщетение в полза на застрахования в размер, съответстващ на размера на вредите.
В конкретният случай, спорен пред въззивния съд е единствено механизмът
на процесното ПТП и, в частност, доказано ли е по делото наличието на метален
кол на пътното платно, в която застрахованият автомобил е попаднал.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната оценка на събрания по
делото доказателствен материал - документите, съдържащи се в застрахователна
преписка по заведената щета, заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК и приложения снимков материал, се установява по безспорен
начин механизма на настъпване на увреждането, а именно при потегляне на заден ход
от водача, за излизане от паркомясто „синя зона“ на ул. 6ти септември в района срещу
парк „Св. Седмочисленици“, където превозното средство преминава през стърчащ
метален кол от бордюра. Причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
него. При разпита на вещото лице, същото заявява, че препятствието на пътя - метален
кол – се намира на около 20 см. преди началото на бордюра. Не се намира върху
мястото за паркиране. Паркирането е възможно само на паркомястото, без да се
навлиза в зелените части. Ако процесното МПС не е излязло от паркомястото, е
нямало да се стигне до ПТП. и причинно-следствената връзка между преминаването
на застрахованото МПС през препятствие на пътя – метален кол на пътното платно.
СРС е приел, че механизмът на ПТП е недоказан с оглед приетите
доказателства, тъй като в исковата молба се твърди, че металният предмет, който е
захванал автомобила, е бил върху пътното платно, върху паркомястото, докато от
приложения снимков материал е видно, че той е бил върху бордюра. Съгласно чл. 99,
ал. 2 от ЗДвП, местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и
надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. В случая, такава
пътна маркировка е представлявала боядисаното със синя боя паркомясто,
обозначаващо площта, върху която може да се разположи съответното МПС. Водачът
4
на процесното МПС е следвало да паркира в рамките на тази площ, но не и върху част
от бордюра, принципно предназначен за пешеходци – чл. 108, ал. 1 ЗДвП.
СРС е приел, че причината за настъпването на ПТП не може да бъде вменена
във вина на ответника, тъй като то всъщност е настъпило на част от пътното платно,
която не е била предназначена за достъп на автомобили.
Решението на СРС е правилно. Действително от събраните по делото
доказателства се усановява, че металният кол не се е намирал върху паркомястото, а на
20 см. от началото на бордюра. Паркомястото е било обозначено и водачът на лекия
автомобил е трябвало да се съобрази с очертанията му. С паркирането на автомобила
по начин, че предната му броня да е разположена върху бордюра, водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП: "... Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци...“. В случая паркирането върху бордюра не е било
разрешено, поради което вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на лекия
автомобил. На следващо място е нарушена и разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от
НАРЕДБА за организация на движението на територията на Столична община,
съгласно която „Забранява се движение, престой и паркиране на ППС извън пътното
платно, в т.ч. върху тротоари, велосипедни алеи и ленти, БУС ленти, в паркове,
градини, зелени площи, пешеходни подлези, детски и спортни площадки, територията
на детски ясли, детски градини и училища, с изключение на местата изрично
обозначени с пътен знак и/или пътна маркировка“. Вещото лице посочва, че ако
автомобилът не е бил паркиран върху бордюра, ПТП е нямало да настъпи. При това
положение, правилно е отхвърлен иска срещу Столична община, тъй като единствено
поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпилите по автомобила
материални щети.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период. Съдът формира правни изводи за липсата на главен дълг, поради
което искът по чл. 86 ЗЗД се явява неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на иска, който е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК
минимален праг, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14118/17.07.2024 г. по гр.д. № 53843/2023 г. на
Софийски районен съд, 177 състав.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец АД, ЕИК ********* да
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6