№ 194
гр. Плевен , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Асен И. Даскалов
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430200450 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление №550637 - F 581202 /10.12.2020г.
на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“
В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК:
*** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, на
основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, за извършено нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила: в АУАН и НП не е
посочена датата на извършване на твърдяното нарушение. Наред с това
изтъква, че се касае за формално по характер нарушение, което не е довело до
укриване на приходи, както и че наложената имуществена санкция е
несъразмерна при отчитане на обстоятелството, че разликата в касовата
наличност възлиза на 49 лева; в тази връзка счита, че е следвало
1
административнонаказващият орган да прецени случая като „маловажен“ и да
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на НП
като незаконосъобразно, както и за присъждане на разноски пред настоящата
инстанция в размер на 300 лева, съобразно приложен Договор за правна
защита и съдействие.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител; депозирано е писмено становище от страна на
упълномощен защитник, който изтъква, че поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Допълва, че обстоятелствената част на обжалваното НП
не съдържа отбелязване дали промяната в касовата наличност е довела до
неотразяване на приходи, а оттук – описанието на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване, се явяват непълни и ограничават
правото на защита на санкционираното юридическо лице. Пледира за отмяна
на Наказателното постановление и за присъждане на гореспоменатите
разноски.
За ответната страна се явява съответен юрисконсулт, който счита,
че в хода на административнонаказателното производство са спазени
процесуалните правила и е издадено Наказателно постановление, което е
законосъобразно и правилно, като пледира същото да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като прецени събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
F 581202/30.11.2020 г. от страна на М. П. Т. – инспектор по приходите при
ЦУ на НАП, в присъствието на свидетеля В. М. П. и ***я на „***“ ЕООД-
ПЛЕВЕН БУЛСТАТ: ***. Съставен е за това, че при извършена проверка на
25.11.2020 г. в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС
- магазин за платове, находящ се в град ПЛЕВЕН, ул. „***" *, стопанисван и
експлоатиран от „***" ЕООД ЕИК: *** е установено, че не всяка промяна в
касовата наличност извън случаите на продажби, се регистрира във
фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми" или
„служебно изведени суми". От наличното, инсталирано и работещо в обекта
фискално устройство модел „***" с индивидуален номер на фискалното
устройство *** и индивидуален номер на фискалната памет 02835951, е
разчетена наличност на парични средства в размер на 59.00 лева, видно от
Дневен отчет /междинен/ № 0000427/25.11.2020 г.; касовата наличност,
установена в обекта, преброена по банкноти, вписана в опис на паричните
средства от лицето, извършващо търговската дейност в търговския обект, е в
2
размер на 10.00 лева; по този начин, установена е отрицателна разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата касова наличност, към
момента на проверката - в размер на минус 49.00 лева, която не е отразена в
наличното и работещо в обекта фискално устройство, чрез операция
"служебно изведени суми". Проверката е документирана с ПИП *** сер. ***
г., съставен в търговския обект на основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50,
ал. 1 ДОПК, в който подробно са отразени нейните констатации. Описаното е
квалифицирано като нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. При съставяне на АУАН са направени възражения –
***ят на дружеството е изложил, че е бил смутен от новината, че ще бъдат
„затваряни“ и с наличните парични средства е заплатил консумирана
електроенергия /ток/. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили
допълнителни въражения, в които е изтъкнато, че съставеният АУАН не
съдържа датата на извършване на твърдяното нарушение, като е отправено
искане за прекратяване на административнонаказателната преписка.
Административнонаказващият орган изцяло е приел описаната в
АУАН фактическа обстановка, а от друга страна е счел направените от страна
на нарушителя възражения за неоснователни. На тази основа, издал
обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН
ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева,
на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност, за извършено нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
и обжалваното Наказателно постановление - издадено от компетентни лица
/л.24 – 26 от делото/.
Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя,
касаещи редовното протичане на административнонаказателното
производство. Несъстоятелно е твърдението, че АУАН/НП не съдържа
посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение, а единствено -
датата на установяване на нарушението - 25.11.2020г. Напротив, именно
последната се явява дата на извършване на нарушението по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. /“НАРЕДБАТА“/, тъй като касовата
наличност е променлива величина и нейното стойностно отражение следва да
се прецени към момента, в който бъде извършена надлежна проверка. Без
значение е точният момент, в който парични средства са фактически въведени
3
или изведени, тъй като всяко данъчно задължено лице следва постоянно да
следи за изрядността на касовата си наличност; аналогично неоснователно би
могло да се възрази, че в АУАН/НП не е отразено кое физическо лице и по
какъв точно начин, с поведението си е причинило несъответствия в касовата
наличност. На второ място, при положение, че нито в АУАН, нито – в НП се
съдържа изрично отбелязване /или дори намек за такова/, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи – следователно, актосъставителят и
административнонаказващият орган не са направили констатация за подобно
неотразяване, а оттук – възраженията за липса на изрично отбелязване по този
въпрос в АУАН и НП, не само не е довело до допускане на съществено
нарушение на процесуалните правила, но и будят известно недоумение.
Служебната проверка за законосъобразност на
административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при
неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на
свидетелите М. П. Т., В. М. П. и писмени доказателства /л.8 – 15, л.18 – 20,
л.38, л.41 от делото/. Показанията на свидетелите Т. и П. Съдът преценява
като непредубедени и добросъвестни, относително подробни и изцяло в
подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна
подкрепа са и писмените доказателства по делото, по-конкретно - ПИП ***
сер. *** г., Опис на паричните средства в касата към момента на проверката,
Дневен отчет /междинен/ № 0000427/25.11.2020 г. Ето защо Съдът приема
същата фактическа обстановка за доказана по убедителен начин - и няма да я
преповтаря.
При така установените факти и обстоятелства, Съдът намира, че
нарушението по чл.33 ал.1 от НАРЕДБАТА, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК:
***, се явява доказано по несъмнен начин. Следва да бъде напомнено, че
същата разпоредба гласи „Извън случаите на продажби/сторно операции
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.“. Видно е,
че чл.33 ал.1 от НАРЕДБАТА предвижда задължение за действие, с което при
възприетите условия на време, място и обстановка, „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН, не
се е съобразило, тъй като от касата са били изведени, но неотразени като
изведени, парични средства в размер на 49 лева.
Следователно, правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.185 ал.2
вр.ал.1 ЗДДС, съобразно която административнонаказателна разпоредба,
„Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
4
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300
до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“; на свой ред,
според чл.185 ал.1 ЗДДС, „На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал.
1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.“. Предвид липсата на
предходни имуществени санкции, налагани на търговеца за нарушения на
данъчното законодателство, правилно административнонаказващият орган е
отмерил настоящата санкция в минимума от 500 лева. Случаят не може да се
разглежда като „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като
обществената опасност по правило не е елемент от
административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и
юридическите лица, която има за правопораждащ юридически факт
неизпълнението на задължения към държавата или общината – чл.83 ал.1
ЗАНН. Същата отговорност е безвиновна, обективна по характер, поради
което, по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази
отговорност не може да бъде изключена, още повече, че в конкретния случай
обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение; заслужава
да бъде отбелязано и това, че процесната проверка няма инцидентен характер,
а е възложена по повод на постъпил сигнал до органите на НАП за друго
нарушение на данъчното законодателство /л.18 – 19 от делото/.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 - 5 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №550637 - F
581202 /10.12.2020г. на *** НА ОТДЕЛ „***“ В ДИРЕКЦИЯ „***“ В
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА НАП, с
което на „***“ ЕООД-ПЛЕВЕН ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 вр.чл.185 ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, за извършено нарушение по чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
5
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6