Решение по дело №245/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260015
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20201500600245
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                 Р    Е    Ш    Е    Н    И     Е   №260015

                                         гр.Кюстендил, 03. 02.2021 г.

 

                         В         И  М  Е  Т О      Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

КЮСТЕНДИЛСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД,   наказателно отделение,  в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди  и  двадесета  година, в  състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:     ЙОЛАНДА ЦЕКОВА       

                                                           мл.съдия:     КАЛИН ВАСИЛЕВ  

 

с участието на  секретаря   Вергиния Бараклийска

и   прокурор

като разгледа докладваното от  съдия Георгиева ВНЧХД № 245/2020 г.  по описа  на съда     и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и е по гл.21 от НПК. 

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител  И.К.К., с ЕГН **********  срещу оправдателната присъда по НЧХД № 1492/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд (КнРС). Навеждат се доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата, поради което се  иска  нейната  отмяна  и постановяване на друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна  по повдигнатото й обвинение  пред първоинстанционния съд за извършено на 28.07, 02.08, 16.08, 20.09. и 04.10.2019 г. престъпление по чл.182, ал.2 от НК.

По време на въззивните съдебни прения  адв.Б., като  повереник на тъжителя, е молил за  отмяна на първоинстнационната оправдателна присъда и постановяване на осъдителна.

Адв.Сл.Л., като защитник на подсъдимата, е пледирала за потвърждаване на оправдателната присъда, поради субективна несъставомерност на деянието на подсъдимата.

Кюстендилският окръжен съд (КнОС), след преценка на жалбата и доказателства, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.413 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното производство по НЧХД № 1492/19 г. по описа на КнРС е образувано въз основа на тъжба от И.К.К. срещу подсъдимата Д.С.М., с която й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Според обстоятелствената част на тъжбата престъплението е извършено на 05, 19 и 27.09.2019 г., на 02 и 16.08.2019 г., на 06  и 20.09.2019 г.  на 04.10.2019 г. , а с диспозитива й се иска   признаване на подсъдимата за виновна  за извършено престъпление на  28.07.2019 г., 02.08.2019 г. , 16.08.2019 г., 20.09.2019 г. и 04.10.2019 г

С обжалваната присъда  № 17,   постановена на 06.03.2020 г.  по НЧХД № 1492/19 г. , КнРС е постановил, че:

  ПРИЗНАВА подсъдимата   – родена на *** г. в гр. К.,  българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********  

 за НЕВИНОВНА  в това, че на 28.07.2019 г., 02.08.2019 г. , 16.08.2019 г., 20.09.2019 г. и 04.10.2019 г. в гр. Кюстендил не е изпълнила съдебно решение по гр. дело 28 878/2019 г. по описа на СРС, влязло в сила на 01.07.2019 г., относно лични контакти на И.К.К. ***, ЕГН ********** с децата им,  поради което и я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по  чл. 182, ал. 2 от НК.  

С присъдата  тъжителят  И.К.К. е осъден    да заплати на Д.С.М.  разноски по делото  830 лв.

За да постанови присъдата си КнРС е събрал по предвидения в НПК ред относими и допустими  за изясняване на делото доказателства.

Изложените фактически обстоятелства   от КнРС относно деянията на 16.08.2019 г.,   20.09.2019 г. и 04.10.2019 г. ,   КнОС  споделя почти изцяло, тъй като кореспондират със събраните доказателства.   Изложените от  КнРС фактически обстоятелства относно    датите  05. 07.2019 г. , 19.07.2019 г. и 28.07.2019 г.,   02.08.2019 г. и   06.09.2019 г.,  КнОС констатира, че не кореспондират с доказателствата по делото.   Те са изключително сходни с изложените фактически обстоятелства в тъжбата и доколкото липсват доказателства относно  същите, КнОС приема, че  представляват преразказ на описаното в обстоятелствената част на тъжбата.      Така приема и предвид изричното посочване в приетите за установени от КнРС фактически обстоятелства, в последния абзац на стр.1 от същите,   че: „По данни на тъжителя, изложени в обстоятелствената част на тъжбата, на 19.07.2019 г.  майката отново отказала  да разреши контакт на бащата  с децата, като не се твърди, че на тази дата тъжителят е посетил адреса, на който живеят децата и майката им.“  В следващият абзац от  фактическите  си обстоятелства, КнРС е посочил: „Диспозитивът на тъжбата включва шест отделни дати, последващи спрямо 19.07.2019 г., на които според тъжител, подсъдимата е осъществила състава на твърдяното престъпление-чл.182, ал.2 от НК.    За всяка една от тези дати, съдът установи следната фактология:“ След тази повторна декларация за установени от КнРС фактически обстоятелства, съдът е изложил   такива относно датите 28.07.2019 г. и на 02.08.2019 г., които  са посочени едниствено в тъжбата и не са установени от доказателствата.

КнОС намира за необходимо да отбележи, че този подход за излагане от съда на приетите за установени от него фактически обстоятелства, е недопустим, тъй като тъжбата, подобно на обв.акт очертава рамката на обвинението и предмета на делото, като посочените в нея факти подлежат на доказване и само при наличие на такова съдът може да ги приеме за установени. 

 КнОС, след собствена преценка на събраните от КнРС доказателства,  приема за  установени следните фактически обстоятелства:

 Подсъдимата Д.С.М. е  родена на *** г в гр.К.. Живее в същия град, на ул.“******“ № **. българка е, с българско гражданство, работеща, неосъждана, с ЕГН **********.

Тъжителят К. и подсъдимата М. съжителствали като съпрузи в продължение на около 10 години, до м.05.2019 г..    От  фактическото  им съжителство  имат  три деца- Д.И.К.-родена на *** г., И.И.К.-роден на *** г. и  И. И.К.-роден на *** г.  До лятото на 2018 г. двамата и децата им живеели в гр.София, в апартамент на сестрата на тъжителя.  Децата отглеждала подсъдимата. Помагали   й  нейната майка-св. З.М. и сестра-  свид. Я. М., която живеела в гр.София.  

 Обичайно тъжителят отсъствал от жилището през деня.  Прибирал се късно вечер и предпочитал да се занимава с телефона си вместо с децата. Затова между него и децата  му липсвали близки бащински отношения.

 През лятото на 2018 г. тъжителят напуснал  семейното жилище и  заживял в апартамента на своята майка – св. Л. К., намиращ се на около 5 минути пешеходно разстояние. Подсъдимата го молела да идва сутрин, за да й помага  при приготвяне на децата за детска градина, но това не се случило.   С това фактическото съжителство между подсъдимата и тъжителя приключило.  Подс. М. останала да живее с трите им деца в   семейното жилище, собственост на сестрата на тъжителя. За отглеждането на децата й продължавали  да й помагат нейната майка  й и сестра й.

 През м. май 2019 г.  тъжителят поискал от подсъдимата да си намери работа и да заплаща частичен  месечен наем за  апартамента на сестра му или да напусне апартамента. Това принудило подс.М. ***. В него заживяла с децата им   в къщата на майка й-св.М., в която имало достатъчно място за  нея и децата й. Започнала  и работа  като Ръководител на Център  за патронажна грижа-гр.Кюстендил.

С Решение от 01.07.2019 г., влязло в сила на същата дата,  постановено по гр.д. № 28878/2019 г. по описа на СРС, било  утвърдено постигнатото между подсъдимата и тъжителя  споразумение     по чл. 127, ал.1 от СК. С него били уредени въпросите относно местоживеенето на децата,   родителските права и режима за лични контакти на тъжителя   с родените  от фактическото съжителство деца, както и др.въпроси.     Със споразумението  родителските права  върху    децата се предоставяли за упражняване на майката Д.М., а бащата  И.К.К.     имал правото да вижда децата си и да ги взима при себе си, както следва:

-  всяка първа и трета  седмица от месеца, с преспиване, като ги взима  в петък от 18:00 ч.  от дома на майката  и ги връща в неделя в 18:00 ч.

-всяка втора и четвърта седмица  от месеца, без преспиване, като  взима децата  след приключване на учебните занятия в училище и детска градина  и да ги връща в 20:00 ч. в дома на майката, както  и 30 дни през летните периоди  или през неучебни дни по предварителна уговорка  между родителите.

На 16.08.2019 г., за първи път след подписване на горепосоченото споразумение,  тъжителят  решил да упражни правото си на личен контакт с децата. Затова с неговата майка-св.К. отпътувал от гр.София за гр.Кюстендил. Искал да вземе децата и да ги заведе в двустайния апартамент на св. К.,   в гр.София, в който по това време живеели двамата. Смятали децата да останат там за времето, през което тъжителят има право да е с тях.

В гр.Кюстендил двамата  пристигнали  към 18.30-19.00 часа. Тъжителят телефонирал на подсъдимата и  тя му отговорила. Казала му,  че детето им И. е на футбол, а тя не е в къщи при другите две деца, поради което не могат да ги видят.  Тъжителят предложил да останат до събота, за да ги видят, а подсъдимата му отговорила, че са дошли без предупреждение и че  събота и неделя ще бъде с децата извън гр.Кюстендил.  Тъжителят и свидетелката си тръгнали, след като разбрали, че няма да могат да вземат децата.

На 20.09.2019 г. тъжителят имал право на лични контакти с децата си, за времето от 18.00 часа в петък до 18.00 ч. в неделя .   За да ги осъществи решил да вземе децата от гр.Кюстендил, в който живеели с подсъдимата и да ги доведе в гр.София, в апартамента на сестра си, за да останат при него петък, събота и неделя. За целта, с управляван от него лек автомобил, придружен от чичо си –св. Я.К.,  пристигнал в гр. ******, на ул.“***“ пред дом №*, в който живеели   родените от фактическото му съжителство с подсъдимата три деца. Към 18:30 ч. подсъдимата пристигнала с автомобила си и го паркирала пред къщата си. Тъжителят спрял автомобила си след нейния. Подсъдимата отишла при автомобила  му, в който били тъжителят К. и св.К.. Попитала св.К., защо са дошли. Двамата провели разговор, след който   подсъдимата се прибрала в дома си, а те си тръгнали без да видят децата, защото те  не  дошли при тях. Децата, като научили, че баща им е дошъл да ги вземе, изпаднали в паника, защото не искали да  тръгват.  Когато подсъдимата им казвала, че трябва да прекарват време с баща им, Дая  питала подсъдимата,  защо я кара да го вижда.

На 30.09.3019 г. тъжителят изпратил до подс.М.  телепоща, чрез  „Български пощи“, с която я уведомявал  писмено, че желае да вземе децата за периода от 04.10.2019 г., между 18.30-19.00 часа  до 06.10.2019 г., включително,  в гр. София и моли децата да бъдат приготвени  съгласно подписаното споразумение. Не разбрал, дали я е получила.

На 04.10.2019 г. , около 18.30 часа,  тъжителят  пристигнал със св.Т.Н. в гр. К., пред дома на подсъдимата.  Звъннал `и по телефона и тя му отговорила, че ще закъснее, тъй като едно от децата е на тренировка.  Пристигнала  пред дома си с   детето им И.към 19.15 часа. Тъжителят и св.Н. чакали в автомобила, с който пътували. При тях дошла подсъдимата. Запознала се със св.Н.. Провела разговор с тъжителя, по време на който заявила, че няма да даде децата, а след  като я попитал,    защо няма да му даде, се завъртяла, треснала вратата на автомобила му и си влязла в къщата. Децата, като научили, че баща им е дошъл да ги вземе,  станали неспокойни и  се разстроили, защото не искали да отиват с него.

За изясняване на обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд правилно  е назначил  съдебнопсихологична експертиза,   изготвена   от С.М. -клиничен психолог,  депозирана в КнРС на 27.02.2020 г.   

В заключителната част на експертизата, в.л. е посочило, че предвид данните по делото и резултатите от  психологическото изследване на децата  Д.,  И. и И.,   намира, че  децата функционират на адекватно за възрастта си ниво на  когнитивна и емоционално-социална зрялост.

Относно     тригодишния И., в.л. е отбелязало, че: то няма изградена емоционална връзка   и привързаност към бащата, не защото  преживява родителско отчуждение, а поради отсъствието на бащата от досегашния му живот, че  детето не проектира  спомени  за общуване с бащата; че липсата на контакти с бащата  са причина за липсата на привързаност  на детето; че то не  иска да се среща с баща си и да пътува с него до гр. София,  тъй като ще бъде застрашена връзката му с майката  и ще се чувства откъснат от мястото, където живее и с което е свикнал.

 Относно 5-годишния И. в.л. е отбелязало, че:  както за И., така и за И. липсва изграден образ на родителя  с характерните за  социалната роля баща, авторитет и отговорност; че отхвърлянето на бащата от детето е вследствие на  досегашния му емоционален и социален опит и че поведението на детето не е продукт на вербално-агресивни инструкции от страна на майката, а е вследствие на естествената хронология  на събитията в живота му

В обобщение за трите деца,   вещото лице е посочило, че: децата имат  нормалпсихологично приемлива позиция  за отсъствие на бащата от живота им, изразяваща се във факта, че той живее далече  в София и те не го виждат; че  поведението  и реакциите на децата ясно проектират  високо ниво на свикване  с досегашния им жизнен  стил, като го определят за емоционално  и социално комфортен; че всяка житейска ситуация, която го променя  води до нарушаване на психичния хомеостаз и равновесие на децата и може да бъде предпоставка за   преживяване на емоционална криза; че, с оглед възрастта на децата за тях от съществено значение е емоционалната връзка, даваща  сигурност и гаранции за грижа и постоянно присъствие на значимия възрастен, в случая – майката; че липсата на майката, при евентуално пътуване само с  бащата  ги поставя в объркана, непозната и  неразбираема  за тях емоционална среда и че това е и причината за нежеланието на трите деца да  пътуват с баща си до гр. София, където е неговото местоживеене.

Гореизложените фактически обстоятелства са установени от  показанията на св. Я.К.-чичо на тъжителя (установил обстоятелства относно 20.09.2019 г.), св.Т.Н. –познат на тъжителя (установил обстоятелства относно 04.10.2019 г.) , св.Л.К.-майка на тъжителя (установила обстоятелства относно 16.08.2019 г.),    св.К. .Х. (установила обстоятелства относно 04.10.2019 г.),  св.З. М., св.Я. М. и обясненията на подсъдимата Д.М. ( установили обстоятелства относно отношенията между подсъдимата и тъжителя и отношението на децата към баща им), както и от  горецитираното решение на СГС, Телепоща, Писмо  от 29.11.2019 г. от Кмета на Община-Кюстендил до  подсъдимата, като ръководител на  Център за патронажна грижа-Кюстендил и др.лица и СПЕ на в.л. М..

 Правилно и обосновано КнРС е кредитирал  показанията на горепосочените свидетели, тъй като са ясни, категорични, последователни, не поставят под съмнение   достоверността им и не са налице доказателства опровергаващи верността на заявеното от всеки от тях. 

От показанията на св. Я.К., св.Л.К.и св.Н. по несъмнен и категоричен начин се установява, че тъжителят не е имал среща с децата си на  датите, за които всеки от тях е бил с него в гр.Кюстендил, за да вземе децата за лични контакти, а именно- на 16.08.2019 г. (в каквато насока са показанията на св. К.), 20.09.2019 г. ( в каквато насока са показанията на св. К.)  и 04.10.2019 г. (в каквато насока са показанията на св.Н.).  КнОС дава вяра на показанията им, според които подсъдимата е комуникирала с тъжителя или с близките му, с които е бил на горепосочените три дати, като   на 16.08.2019 г. е заявила изрично невъзможност за среща на бащата с децата, поради ангажираността им, а на 04.10.2019 г. е отказала да ги предаде на децата, без да обясни причината за това.  Последната, според показанията на свидетелките Моравски и СПЕ се корени в нежеланието на децата да се срещат с баща им. 

Правилно КнРС е дал вяра и на показанията на свидетелките М., от които се установява, че  подсъдимата не е отказвала да  предоставя децата на тъжителя и не е пречила на срещите им, дори ги е насочвала към такива, за да контактуват с баща им,    но децата не искат да отиват с него, тъй като не го познават като баща,  бягат от него и винаги се разстройват, като научат, че е дошъл да ги вземе.  Показанията на тези свидетелки за нежеланието на децата да се срещат с баща им  се потвърждават отчасти и от обясненията на подсъдимата, както и от показанията св.Х., а също и от СПЕ. Затова КнОС им дава вяра и приема, че на 16.08.2019 г., на 20.09.2019 г. и на 04.102019 г. децата не са пожелали да отидат с баща си, поради което не са предадени от подсъдимата на него, за да осъществи с тях лични контакти.

КнОС приема СПЕ за обективна, тъй като е мотивирана, ясна и категорична, поради което не поставя под съмнение изводите, направени в същата.

 Преценявайки гореизложените фактически обстоятелства, КнОС счита, че  на 28.07.2019 г. и на 02.08.2019 г. –двете от общо 5-те дати на извършване на престъплението, според диспозитива ни тъжбата,  подсъдимата не е осъществила престъплението, за което е обвинена с тъжбата. Така приема КнОС, защото по делото не са събрани доказателства на посочените дати тъжителят да е искал да осъществи лични контакти с децата си и подсъдимата да  не  е изпълнила съдебното решение за предоставяне на възможност на подсъдимия за това.  Затова за тези две дати обвинението е недоказано.

КнОС счита, че е недоказано и да е извършила престъпление по чл.182, ал.2 от НК подсъдимата   на 20.09.2019 г. В тази насока са,  според КнОС , събраните доказателства,  чрез показанията на св.К., който не е заявил подсъдимата да е отказвала да предаде децата, а е посочил, че не си спомня, какво  точно му е казала тя за децата. Предвид на това, КнОС счита, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод за осъществяване от подсъдимата на изпълнителното деяние на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, изразяващо се в  неизпълнение или осуетяване изпълнението на решение относно лични контакти с децата.

Предвид гореизложените фактически обстоятелства, КнОС счита, че подсъдимата формално е осъществила  престъплението по чл.182, ал.2 от НК на  16.08.2019 г. и на 04.10.2019 г., на които е отказала да предаде децата, като не е посочила, че причина за това е нежеланието на децата да се срещат с баща им.  Последното се установява от показанията на майката, сестрата и св.  Х.,   от психологичната експертиза, както и от обясненията на подсъдимата.  Формално, обаче,  подсъдимата е осъществила обективните и субективни признаци на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, тъй като не е изпълнила задължението си за предаване на децата за лични контакти, като е заявила изричен отказ да го стори, като е съзнавала, че с това не изпълнява решението за предоставяне на лични контакти на бащата с децата му.  Доколкото   децата към този момент   били на много ранна възраст и  липсвали близки отношения между тях и бащата-тъжител, поради което се притеснявали от него и не желаели да се отдалечат от дома на майка им в гр.Кюстендил,  в който се чувствали спокойни и да  пътуват и остават с него в гр.София,  КнОС счита, че тези две деяния на подсъдимата не са   престъпни, тъй като поради своята малозначителност  по см.на чл.9, ал.2 от НК не са общественоопасни.

По гореизложените съображения правилно подсъдимата е призната за невиновна и е оправдана от КнРС с обжалваната присъда. Предвид на това КнОС намира оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на присъдата за неоснователни, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Воден от горното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът

 

                                   Р  Е  Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №17/06.03.2020 г., постановена по НЧХД № 1492/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                   2/