№ 262
гр. Шумен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630201508 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-002130 от 08.07.2020 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на ПР.
Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административно наказание
“глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/
лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият
не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в
съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока, като моли в случай, че
наказателното постановление бъде потвърдено да бъде зачетено, времето през което
жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС със Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки.
За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
съдебно заседание не се явява представител. От името на упълномощен представител е
депозирано писмено становище, в което оспорва жалбата и моли наказателно постановление
да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не на изложените в нея
съображения, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.06.2020 год. около 09.40 часа жалбоподателят ПР. Т. Г. управлявал лек
автомобил марка “Мерцедес Ц230 Компресор” с рег.№ Н2419ВТ, като се движел в
гр.Шумен, по ул.“Пенчо Славейков“ в посока ул.“Цар Иван Александър“. При движението
му в посочената посока пред дом №10 бил спрян за проверка от служители при РУ към ОД
на МВР - Шумен, при което му била извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. №ARBB-0003. Пробата показала наличие на
алкохол в издишания въздух в размер на 0.77 промила. На жалбоподателят бил издаден
талон за медицинско изследване №0041728 и същият се явил за даване на кръвна проба в
10.05 часа на същия ден. Изготвената химическа експертиза е установила концентрация на
алкохол в кръвта на нарушителя в размер на 0.54 промила. По време на проверката водачът
бил изпробван и за наличие на наркотични вещества, като с техническо средство Дръг тест
5000 с фабричен №ARDN-0023 било отчетено наличие на кокаин. Във връзка с деянието,
изразяващо се управление на МПС след употреба на наркотични вещества срещу лицето е
било образувано БП №584/2020 год. по описа на РУ-Шумен, поради което за това деяние
административно –наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. По време на проверката било установено, че водачът
не носи контролен талон към СУМПС. На водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №238096 от 13.06.2021 год., който бил връчен на нарушителя
и подписан от него, без да изложи възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаните
деяния са били нарушение разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, предл.първо от ЗДвП, чл.5, ал.3,
т.1, предл.второ от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Впоследствие Г. не се е възползвал от
законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени
възражения. На 13.06.2020 год. му били издадени и няколко Заповеди за прилагане на
принудителна административна мярка, съответно №20-0869-000819 и №20-0869-000820, по
силата на които на основание разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му
за управление на МПС било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца и №20-0869-000818 и №20-0869-000821, по силата на които на
основание разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е била прекратена регистрацията на
управляваното от него пътно превозно средство за срок от 12 месеца.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №20-0869-002130 от
08.07.2020 год. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция
Шумен, с което на ПР. Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени
2
административно наказание “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и
“глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода
на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г. ПЛ. М., на свидетелите К. Д. К. и Н. АС. Н., както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н. следва
да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението
на жалбоподателя по време на извършената проверка, а част от тях и по време на
управление на автомобила. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че извършената на
жалбоподателя проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, а така също и изготвената
по-късно химическа експертиза е доказала наличие на алкохол както в издишания от водача
въздух, така също и в кръвната му проба. Доколкото концентрацията на алкохол в
издишания въздух и в кръвта на водача се различава, на основание разпоредбата на чл.6 от
Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, с оглед на обстоятелството,
че жалбоподателят е дал кръв за изследване, следва да се приеме стойността на
концентрацията, определена от химическата експертиза. С оглед на изложеното се налага
извода, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод
са, както събраните в хода на производството писмени доказателства, така и гласните
доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н..
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това
нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва
с „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12
месеца и глоба от 500 до 1000 лева, водач, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2
на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.
Съдът намира, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно
наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер на минималния,
3
предвиден в закона, а именно “глоба” в размер 500 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, като е отчел обстоятелството, че установената концентрацията на
алкохол в кръвта на водача – 0.54 промила, е била близка до минимално предвидения
размер от 0.50 промила. С оглед на изложеното съдът намира, че така наложените наказания
са справедливи и съответни на извършеното нарушение и кореспондират помежду си.
Съдът не кредитира изложените в жалбата твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване в наказателното постановление на
имената на свидетеля, посочен в акта за установяване на административно нарушение. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН
предвижда изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа едно наказателно
постановление, като в т.3 от същата е изрично предвидено, че следва да се впише името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя, но не и на свидетелите при установяване
на нарушението или при съставяне на акта.
В същото време съдът не кредитира и твърдението за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в късното връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя. Действително съдът при запознаване с материалите по делото установи, че
въпреки, че наказателното постановление е било издадено на 08.07.2020 год. същото е било
връчено на жалбоподателя на 18.08.2021 год. В тази връзка обаче, доколкото ЗАНН не
съдържа изрично посочване на срок, в който същото следва да бъде връчено, а само срок за
издаване и начин за ръчване, то късното връчване на същото не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на
жалбоподателя и да е довело до невъзможност същият да разбере какво нарушение се
твърди, че е извършил, кога го е извършил, а от тук и до невъзможност да организира
защитата си по един адекватен начин.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното
постановление, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по делото и по-
конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите – Г. ПЛ. М., К. Д. К. и Н. АС. Н. се установява по безспорен начин, че по време
на проверката Г. не е носил в себе си контролен талон към свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория. От разпита на свидетелите не се
установява до края на извършване на проверката лицето да е представило посочения
контролен талон или такъв да е бил открит по време на претърсването в автомобила. В тази
връзка съдът намира за недоказано твърдението, изложено в съдебно заседание от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, че по време на извършване на претърсването
4
в автомобила е бил открит посочения контролен талон към СУМПС. Съдът намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба”
в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство
за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно
превозно средство. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.
При преценка на издаденото наказателно постановление и в частта по пункт втори
съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване или нарушаване
правото на защита на жалбоподателя и до невъзможност същия да разбере какво нарушение
се твърди, че е извършил.
По отношение направеното от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя искане да бъде приспаднато от наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ по пункт първи времето, през което жалбоподателят е бил лишен от право
да управлява МПС със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки съдът
намира същото за недопустимо.
Нито разпоредбите на ЗАНН, нито тези на ЗДвП регламентират възможност за
съответния районен съд, разглеждащ законосъобразността на едно наказателно
постановление в производство по чл.63 ал.1 от ЗАНН да извършват приспадане на
фактическото лишаването от право да управлява МПС от съответното наложено наказание.
Доколкото същото касае по-скоро въпроса за изтърпяване на наказанието то същото е
единствено от компетентността на изпълняващия административното наказание орган.
Разпоредбата на чл. 59, ал.4 от НК не следва да намери приложение относно режима на
търпене на отговорността по ЗДвП, доколкото разпоредбата на чл.11 от ЗАНН не препраща
към НК, респективно към чл. 59 ал.4 от НК, в който е уреден въпроса за приспадане от
наложеното наказание по НК, времето през което осъденият е бил лишен от права по
административен ред. Евентуално извършените действия на административно-наказващият
орган в този смисъл подлежат на обжалване по друг законов ред. В тази връзка съгласно
разпоредбата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска
прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице,
които не се основават на административен акт или на закона.
С оглед изложеното по-горе искането за приспадане от наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ на времето, през което жалбоподателя е бил лишен
от право да управлява МПС със Заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки №20-0869-000819 и №20-0869-000820, по силата на които на основание разпоредбата
на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му за управление на МПС било временно
5
отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца следва да
бъде оставено без разглеждане като недопустимо.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от
03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0869-002130 от 08.07.2020 год. на
Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на ПР.
Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административно наказание
“глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/
лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за приспадане от наложеното наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ на времето, през което жалбоподателя е бил лишен
от право да управлява МПС със Заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки №20-0869-000819 и №20-0869-000820, по силата на които на основание разпоредбата
на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП свидетелството му за управление на МПС било временно
отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ПР. Т. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7