Решение по дело №231/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 60
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Петър Балков
Дело: 20214500600231
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Русе , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Росица Радославова

Александър Иванов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Петър Балков Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20214500600231 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260003/12.01.2021 год., постановена по НЧХД №
1772/2020 год., от РРС-ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. С. Й. Д. от гр.
Русе, за НЕВИНЕН в това, на 18/19.08.2020 г. в гр. Русе да е причинил лека
телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК на Н. С. Ц.,
изразяваща се в счупване на фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, отток
на четвърти пръст на лявата ръка, разкъсно- контузна рана и кръвонасядане
на лигавицата на горната устна и венечната лигавица на горната зъбна редица
вляво, кръвонасядания и охлузвания на горна устна, лява скула и брадичката,
охлузване на дясната предмишница, дясна гривнена става и дясна предкитка,
охлузвания и одраскване на ляво коляно и двете подбедрици ,поради което и
на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.130 ал.1 от
НК.
ОСЪДИЛ е частния тъжител Н. С. Ц. от гр. Русе да заплати на
подсъдимия С. Й. Д. сумата от 700 лв., представляващи направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят Н. С. Ц. от гр. Русе, чрез неговия повереник адв.
1
Г.М. от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки
оплакване за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и вместо нея да
постанови друга, с която да признае подс. С.Д. за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. Й. Д. от гр. Русе, редовно призован се явява и взема
становище присъдата да бъде потвърдена, същият е представляван от неговия
повереник адв. Н.Б. от РАК заема становището, че жалбата е неоснователна, а
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да
бъде потвърдена изцяло. Претендира направени разноски по делото в размер
на 700 лв. пред настоящата инстанция.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание
всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по
несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно недоказаността на вмененото на подс. С.Д. престъпление –
причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл.
14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са
довели до ограничаване процесуалните права на защита на страните по
събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно
твърдението на повереника на тъжителя за неправилното анализиране на
доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на присъдата.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и
проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите
фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на
2
присъдата обосновани правни изводи.
Подсъдимият С. Й. Д. е български гражданин, със средно
образование, работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2013 г. на подсъдимия било открито раково заболяване -
неходжкинов лимфом на гръдната стена, което наложило хоспитализирането
му в болнично заведение. Лечението на това заболяване наложило
оперативна намеса - резекция на гръдната стена, като се рецизирали
фрагменти от 8 - 11 ребро на протежение около 12 см. със съответните
интеркостални мускули , като 9 ребро се рецизирало изцяло до нивото на
косто-вертебралната става. Била поставена пластика с полипропиленово
платно на така образувалия се дефект. Бил изрично предупреден от
лекуващия лекар, че на практика има дупка на гръдния кош, която е много
близо до сърцето му и трябва да се пази много, защото дори един удар
можело да бъде фатален. Във връзка с това заболяване подсъдимият
многократно е постъпвал в болнични заведения с цел последващо лечение и
проследяване развитието му. Според подсъдимия през този период от живота
му неговата съпруга започнала интимна връзка с частния тъжител Н.Ц.. За
тяхната връзка той разбрал от провеждана между тях комуникация чрез
мобилни телефони и техните приложения.
При такива предпоставки на 18.09.2020 г. вечерта частният тъжител
Ц. бил в заведение в ЖК "Ч.", стопанисвано от св. Т.Д.. В компанията на
тъжителя била неговата съпруга св. М.Д., св. П.Н. и св. Б.А. със съпругата си.
Подсъдимият Д. дошъл по- късно и седнал на отделна маса, като си поръчал
малка водка. В един момент компанията на тъжителя станала да си върви,
като в заведението от тях останал само св. П.А.. Когато минавала покрай
подсъдимия казал на св. М.Д. „М., какво правиш, защо не дойдете някой ден с
К. да се позабавляваме вкъщи?“. Това подразнило тъжителя, който влязъл в
пререкание с подсъдимия, като започнали да си разменят реплики, вкл.
подсъдимият обвинявал тъжителя, че през нощта комуникира с жена му.
Намесили се присъстващите хора и ескалация на конфликта била
предотвратена, тъжителят и подсъдимият започнали да разговарят спокойно,
като компанията на тъжителя, вкл. и той си тръгнала. Подсъдимият седнал на
масата си с гръб към вратата и започнал да пали цигара. В един момент
3
доловил шум и се обърнал да види какво става, като възприел тъжителя да
бяга към него с цел да го нападне. Подсъдимият станал веднага, обърнал се и
нанесъл няколко последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя, който
паднал на земята и усетил как четвъртия пръст на лявата му ръка „изпращял".
Свидетелите П.А. и Т.Д. веднага се намесили и успели да раздалечат двамата
на известно разстояние. В този момент в заведението влязъл св. Б.А., който
държал пластмасов стол в ръцете си и започнал да крещи срещу подсъдимия,
като двата пъти ударил стола в околна маса и така счупил единия му крак.
Тъжителят след инцидента посетил болнично заведение за оказване на СМП,
а на другия ден бил прегледан от съдебен лекар.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза по отношение на пострадалия тъжител се констатира счупване на
средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, оток на четвърти пръст на
лявата ръка, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на
горната устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво,
кръвонасядания и охлузвания на горната устна, лява скула и на брадичката,
охлузвания на дясна предмишница, дясна гривнена става и дясна предкитка,
охлузвания и одраскване на ляво коляно и двете подбедрици. Тези
увреждания следва да се преценят по медикобиологичният признак лека
телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото е и обвинението по делото.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за установена основно от събраните по делото гласни доказателства, от
показанията на свидетелите М.Д., Б.А., Т.Д. и П.А., както и обясненията на
подс. С.Д. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело,
както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по
назначената съдебно медицинска експертиза и справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, обоснована от
събраните в хода на делото доказателства, се налага правен извод, че с
действията си подс. С.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК поради липсата на признак
от обективна страна на състава му, т.е. налице е хипотезата по чл. 304 пр.
последно от НК, тъй като е налице института на неизбежната отбрана по
4
чл.12 ал.1 от НК, защото деяние извършено при тези условия не е
общественоопасно.
Решаващият съд правилно е приел, че подсъдимият се възползва от
правото си да дава обяснения. В тях твърди, че е ударил тъжителя, който го е
връхлитял откъм гърба единствено за да се предпази от него. По делото са
разпитани четирима свидетели, двама от които - св. М.Д. и св. Б.А. очевидно
са заинтересовани от изхода на делото и съответно пристрастни, доколкото
първата е съпруга на тъжителя, а вторият е негов приятел. От своя страна
другите двама свидетели - Т.Д. и П.А. съдът правилно е преценил, като
напълно незаинтересовани и безпристрастни. Това е така, защото показанията
на последните двама свидетели са последователни, логични и подкрепящи се
от всички други събрани по делото доказателства, вкл. и тези в които
отсъства всякакъв субективен характер, каквато е назначената по делото
съдебномедицинска експертиза. Показателни в това отношение са
показанията на св. Й., който заявява в съдебно заседание и това не се оспорва
от страните, че е еднакво близък и с двамата, и двамата са му клиенти и е
приятел с тях. По същия начин стои въпросът и със св. П.А., който вечерта е
бил на масата на тъжителя. Същественото при преценка на показанията на
тези двама свидетели е, че при тях не се наблюдава стремеж към
омаловажаване или преувеличаване на действията на когото и да е било от
участниците в сбиването. Показанията на св. Й. и св. А. и назначената
съдебно медицинска експертиза в своята съвкупност дават на съда основание
да кредитира и обясненията на подсъдимия. Много съществен момент при
преценката на обясненията на подсъдимия е обстоятелството, че той самият
не омаловажава броя и интензивността на ударите, които е нанесъл на
тъжителя. Подсъдимият Д. твърди : " ... нанесох няколко удара на Н.Ц..
Ударих го където сварих с юмруци". За сравнение с това в съдебно
медицинското удостовеление при предварителните данни преди прегледа на
тъжителя, дори той самият не се сочи такава интензивност на ударите, а при
прегледа в СПО вечерта след инцидента е отразено по анамнеза, че е ударен
еднократно.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че при напускане на компанията на тъжителя и преминаване
покрай масата на подсъдимия, последният е заговорил съпругата му, като и е
5
казал, че трябва да отиде в дома му, заедно с мъжа си, за да се забавляват,
имайки предвид да уточнят отношения между него (тъжителя) и съпругата на
подсъдимия, показанията на св. Т.Д. съдебното заседание от 12.01.2021 г.
Очевидно тези думи на подсъдимия са подразнили силно тъжителя и между
него и подсъдимия е възникнала размяна на реплики, като обстановката се е
успокоила до толкова, че двамата са седнали на една маса и са разговаряли
напълно нормално. Обстановката се успокоила, компанията на тъжителя си
заминала и подсъдимият е решил, че всичко е приключило. Тук следва да се
посочи, че този епизод от развитието на ситуацията се пропуска в тъжбата.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, вкл. и съвсем лаконично от показанията на св. Д. и св. А..
Съдът правилно е приел, че следва изрично да посочи тези обстоятелства,
защото към него момент - излизането на тъжителя от заведението - не е имало
започнато нападение от никоя от двете страни.
При това положение съдът правилно е приел за доказано по
безспорен начин, че за начало на нападението съдът приема повторното
завръщане в заведението от страна на тъжителя, бягайки и опитвайки се да
нападне физически тъжителя, който е бил с гръб спрямо него.
По делото няма спор, че именно тъжителят е осъществил нападение
срещу подсъдимия, което не е необичайно и неприсъщо за него поведение. За
неговата агресивна готовност може да се направи и извод от показанията на
св. Й. " По принцип К. си е конфликтна личност, поне 3-4 пъти е имало
проблеми с този човек и винаги той е победител. Сега за първи път яде бой".
Това нападение има характеристиките както на непосредственост, така и на
противоправност, защото същото е било насочено към физическо здраве и
телесен интегритет на тъжителя, което именно е и било обект на нападението.
Това е било възприето както от последния, а така също и от св. Й. и св. А.. В
своите показания св. Й. заявява „Началото на случката я възприех на
видеозапис - виждаше се как Н. се е засилил, посяга с едната ръка, има голяма
инерция и от инерцията чак се хвана за тръбата...“ в съдебно заседание от
12.01.2021 г. Напълно идентични са възприятията и на св. А. „Н. се върна,
бягайки към С.". В този смисъл съдът правилно е приел, че тъжителят е
осъществил нападение, което подсъдимият по никакъв начин не е очаквал,
защото той е седнал с гръб към вратата на заведението, а от друга страна
6
когато е започнало същото, той си е палел цигара, което на практика означава,
че ръцете му са били заети. В този смисъл съдът правилно не е кредитирал
показанията на св. Д., която изцяло премълчава съществени елементи в
поведението на съпруга си - тя единствено твърди, че последният е тръгнал да
се връща (като не пояснява защо, при положение, че конфликтът веднъж вече
е бил туширан), а още по - малко начинът на „връщането", т.е. премълчава , че
той се е засилил и е бягал с вдигната ръка към седящия с гръб към него
подсъдим очевидно с намерение да го удари. В показанията на св. Д. е налице
и друго вътрешно противоречие, което на самостоятелно основание сериозно
ги дискредитира - от една страна се установява, че след връщането си
тъжителят, който е стоял нормално, но едновременно с това е стоял и зад
гърба на подсъдимия и последния внезапно (и може би безпричинно) е ритнал
първия. За такъв механизъм на причиняване на телесното увреждане на
подсъдимия по делото няма никакви доказателства, единствено подобно
предположение и то съвсем хипотетично се съдържа в показанията на св. А..
В този смисъл съдът правилно е приел, че от страна на тъжителя е имало
започнало нападение, което е могло да му причини телесни увреждания, но
нападението не е причинило увреждания на нападнатия предвид бързата му
реакция. Налице е друг кумулативен признак на неизбежната отбрана във
времево отношение - когато подс. Д. е неутрализирал нападателя си
нападението не и било завършило, т.е. реакцията му е била в
законоустановените граници на започнало, но незавършено нападение.
Решаващият съд правилно е приел, че противоправността произтича
от престъпния характер на посегателството срещу подсъдимия - същият е
имал основание да допуска, че с оглед характера и опасността на нападението,
ще му бъде причинено телесно увреждане, което особено предвид
поставената му пластика в близост до сърцето, дори е можело да завърши
фатално за живота му. Увреждането на нападателя - частния тъжител е имало
за цел да отблъсне нападението срещу подсъдимия. Увреждането е било от
такъв характер, че е довело до отблъскване на нападението, като нападателят
е бил съборен на земята и по този начин лишен от възможността на да го
продължи или поднови. Избраният начин за отблъскване на нападението от
страна на подсъдимия е бил адекватен и съответстващ на нападението, защото
подс. Д. освен, че е имал много малко време за размисъл на ситуацията, 1 -2
7
секунди, е бил с гръб към входа на заведението с ясното съзнание, че
вербалният конфликт с тъжителя окончателно е прекратен и освен това
ръцете му са били заети с паленето на цигара. В чл.12 ал.1 от НК не е
поставено изискване отбраняващият се да подбере възможно най-леката
форма на защита (дори и равнопоставена), което означава, че той може да
използва и по-интензивна форма на защита за отблъскване на нападението. В
случая доколкото нападението е започнало, но е било отблъснато на етап
когато тъжителят не е успял да причини телесни увреждания на подсъдимия
съдът намира, че е избрал напълно адекватна и законосъобразна форма на
отблъскването му, нанасяйки му няколко удара с юмрук в областта на лицето,
което е довело до падането му на земята. При преценка на интензивността на
отблъскващото деяние съдът отчита, че видно от разпита на вещото лице в
съдебно заседание, единствено счупването на четвъртия пръст на лявата ръка
и разкъсно-контузната рана и кръвонасядането на лигавицата на горната
устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво са леки телесни
повреди по чл.130 ал.1 от НК, докато всички други са такива по чл.130 ал.2 от
НК и което е още по-важно същите са получени при падане от собствен ръст,
вкл. счупването на пръста, което означава, че за най-интензивното увреждане
на нападателя той не е действал с пряк умисъл. При преценка на въпроса
налице ли е превишаване на пределите на неизбежната отбрана съдът от една
страна изхожда от броя, вида и им и начина на получаването на телесните
увреждания, а от друга и от обстоятелството, че след падането на земята на
нападателя, подсъдимият не го е ударил или ритнал по тялото нито веднъж.
Това води на извода, че не е налице явно несъответствие между защитата и
нападението - поведението на подсъдимия е било продиктувано единствено
от това да не му бъде причинено телесно увреждане, особено предвид
изключително специфичното му здравословно състояние, а не от това да
причини такова на тъжителя.
Правилно решаващия съд е приел, че дори и да се приеме, че с
предхождащото си поведение към съпругата на тъжителя подс. Д. по някакъв
начин го е провокирал към конфликт, то не е било от естество да предизвика
подобно нападение. Думите, които е казал на св.Д. са били насочени
единствено към това да се изяснят евентуално интимни отношения между
техните съпрузи, т.е. това не е неприлично сексуално предложение, нито са
8
обидни или цинични по своето съдържание. След изричането им е последвала
разправия между двамата, която е била прекратена, вкл. със съдействието на
присъстващите. Доколкото кавгата е предотвратена и тъжителят си е тръгнал
от заведението нищо не е налагало да се връща с цел причиняване на телесно
увреждане на подсъдимия. Предприетото нападение от страна на тъжителя
очевидно следва да се отдаде на конфликтния му характер в съчетание с
немалката употреба на алкохол.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на решаващия
съд, който е приел, че са налице всички предпоставки на неизбежната отбрана
по чл.12 ал.1 от НК в своята кумулативна връзка и съответно липсва елемент
от обективната страна на състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, а
именно обществената опасност.
Пред настоящата инстанция защитникът на тъжителя поставя на
критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не
кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема
становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване
на обясненията на подъсимия и разпитаните в съдебно заседание свидетели и
липсата на категоричност в показанията на същите. Окръжният съд не
възприема тази защитна позиция, тъй като обясненията които подс. Д. дава в
съдебно заседание пред тази инстанция се покрепят от събраните гласни
доказателства, както беше отбелязано по-горе, които подробно бяха
коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без
основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид
изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въз основа на тези съображения и на основание чл. 338 от НПК
съдът,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260003/12.01.2021 год., постановена
по НЧХД № 1772/2020 год., от РРС-ІV-ти нак. състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. С. Ц. от гр. Русе да заплати на
подсъдимия С. Й. Д. сумата от 700 лв., представляващи направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10

Съдържание на мотивите

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 260003/12.01.2021 год., постановена по НЧХД №
1772/2020 год., от РРС-ІV-ти нак. състав е ПРИЗНАЛ подс. С. Й. Д. от гр. Р.,
за НЕВИНЕН в това, на 18/19.08.2020 г. в гр. Р. да е причинил лека телесна
повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК на Н. С. Ц., изразяваща се в
счупване на фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, отток на четвърти
пръст на лявата ръка, разкъсно- контузна рана и кръвонасядане на лигавицата
на горната устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво,
кръвонасядания и охлузвания на горна устна, лява скула и брадичката,
охлузване на дясната предмишница, дясна гривнена става и дясна предкитка,
охлузвания и одраскване на ляво коляно и двете подбедрици ,поради което и
на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл.130 ал.1 от
НК.
ОСЪДИЛ е частния тъжител Н. С. Ц. от гр. Р. да заплати на
подсъдимия С. Й. Д. сумата от 700 лв., представляващи направени от него
разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят Н. С. Ц. от гр. Р., чрез неговия повереник адв. Г.М.
от РАК недоволен от нея я обжалва в законния срок и развивайки оплакване
за нейната необоснованост, моли да бъде отменена и вместо нея да постанови
друга, с която да признае подс. С.Д. за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият С. Й. Д. от гр. Р., редовно призован се явява и взема
становище присъдата да бъде потвърдена, същият е представляван от неговия
повереник адв. Н.Б. от РАК заема становището, че жалбата е неоснователна, а
присъдата за правилна и законосъобразна, поради което настоява същата да
бъде потвърдена изцяло. Претендира направени разноски по делото в размер
на 700 лв. пред настоящата инстанция.
Въззивният съд, след като взе предвид доказателствата по делото,
наведените в жалбата доводи и становищата на страните, след служебна
проверка на присъдата по реда чл. 314 ал. 1 от НПК намира, че
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Отменителното основание по чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК не е налице.
Първоинстанционният съд е събрал доказателствения материал,
който е необходим за обективно, всестранно и пълно изясняване на
действителната фактическа обстановка по делото. Взети са под внимание
всички относими доказателства и след задълбочен анализ на установените по
несъмнен начин фактически положения, обосновано е достигнал до своите
изводи относно недоказаността на вмененото на подс. С.Д. престъпление –
причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК.
1
Въззивният съд счита, че в хода на делото не са допуснати съществени
процесуални нарушения на принципните разпоредби, визирани в чл. 13, чл.
14, чл. 102, чл. 107, вр. с чл. 301, чл. 303 и чл. 305 ал. 3 от НПК, които да са
довели до ограничаване процесуалните права на защита на страните по
събирането и анализа на относимите по делото доказателства, както и относно
твърдението на повереника на тъжителя за неправилното анализиране на
доказателствата по делото, което да е довело до необоснованост на присъдата.
Окръжният съд след като отново подложи на преценка събраните и
проверени от първата инстанция доказателства, намира, че възприетите
фактически констатации изцяло съответстват на изведените в мотивите на
присъдата обосновани правни изводи.
Подсъдимият С. Й. Д. е български гражданин, със средно
образование, работи, ж., н., ЕГН **********.
През 2013 г. на подсъдимия било открито раково заболяване -
неходжкинов лимфом на гръдната стена, което наложило хоспитализирането
му в болнично заведение. Лечението на това заболяване наложило
оперативна намеса - резекция на гръдната стена, като се рецизирали
фрагменти от 8 - 11 ребро на протежение около 12 см. със съответните
интеркостални мускули , като 9 ребро се рецизирало изцяло до нивото на
косто-вертебралната става. Била поставена пластика с полипропиленово
платно на така образувалия се дефект. Бил изрично предупреден от
лекуващия лекар, че на практика има дупка на гръдния кош, която е много
близо до сърцето му и трябва да се пази много, защото дори един удар
можело да бъде фатален. Във връзка с това заболяване подсъдимият
многократно е постъпвал в болнични заведения с цел последващо лечение и
проследяване развитието му. Според подсъдимия през този период от живота
му неговата съпруга започнала интимна връзка с частния тъжител Н.Ц.. За
тяхната връзка той разбрал от провеждана между тях комуникация чрез
мобилни телефони и техните приложения.
При такива предпоставки на 18.09.2020 г. вечерта частният тъжител
Ц. бил в заведение в ЖК "Ч.", стопанисвано от св. Т.Й.. В компанията на
тъжителя била неговата съпруга св. М.Д., св. П.Н. и св. Б.А. със съпругата си.
Подсъдимият Д. дошъл по- късно и седнал на отделна маса, като си поръчал
малка водка. В един момент компанията на тъжителя станала да си върви,
като в заведението от тях останал само св. П.А.. Когато минавала покрай
подсъдимия казал на св. М.Д. „М., какво правиш, защо не дойдете някой ден с
К. да се позабавляваме вкъщи?“. Това подразнило тъжителя, който влязъл в
пререкание с подсъдимия, като започнали да си разменят реплики, вкл.
подсъдимият обвинявал тъжителя, че през нощта комуникира с жена му.
Намесили се присъстващите хора и ескалация на конфликта била
предотвратена, тъжителят и подсъдимият започнали да разговарят спокойно,
2
като компанията на тъжителя, вкл. и той си тръгнала. Подсъдимият седнал на
масата си с гръб към вратата и започнал да пали цигара. В един момент
доловил шум и се обърнал да види какво става, като възприел тъжителя да
бяга към него с цел да го нападне. Подсъдимият станал веднага, обърнал се и
нанесъл няколко последователни удара с юмрук в лицето на тъжителя, който
паднал на земята и усетил как четвъртия пръст на лявата му ръка „изпращял".
Свидетелите П.А. и Т.Й. веднага се намесили и успели да раздалечат двамата
на известно разстояние. В този момент в заведението влязъл св. Б.А., който
държал пластмасов стол в ръцете си и започнал да крещи срещу подсъдимия,
като двата пъти ударил стола в околна маса и така счупил единия му крак.
Тъжителят след инцидента посетил болнично заведение за оказване на СМП,
а на другия ден бил прегледан от съдебен лекар.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза по отношение на пострадалия тъжител се констатира счупване на
средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, оток на четвърти пръст на
лявата ръка, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на
горната устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво,
кръвонасядания и охлузвания на горната устна, лява скула и на брадичката,
охлузвания на дясна предмишница, дясна гривнена става и дясна предкитка,
охлузвания и одраскване на ляво коляно и двете подбедрици. Тези
увреждания следва да се преценят по медикобиологичният признак лека
телесна повреда, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна
повреда по чл.130 ал.1 от НК, каквото е и обвинението по делото.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за установена основно от събраните по делото гласни доказателства, от
показанията на свидетелите М.Д., Б.А., Т.Й. и П.А., както и обясненията на
подс. С.Д. дадени в хода на съдебното производство по настоящото дело,
както и от приетите и приобщени писмени доказателства – заключението по
назначената съдебно медицинска експертиза и справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, обоснована от
събраните в хода на делото доказателства, се налага правен извод, че с
действията си подс. С.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК поради липсата на признак
от обективна страна на състава му, т.е. налице е хипотезата по чл. 304 пр.
последно от НК, тъй като е налице института на неизбежната отбрана по
чл.12 ал.1 от НК, защото деяние извършено при тези условия не е
общественоопасно.
Решаващият съд правилно е приел, че подсъдимият се възползва от
правото си да дава обяснения. В тях твърди, че е ударил тъжителя, който го е
връхлитял откъм гърба единствено за да се предпази от него. По делото са
разпитани четирима свидетели, двама от които - св. М.Д. и св. Б.А. очевидно
3
са заинтересовани от изхода на делото и съответно пристрастни, доколкото
първата е съпруга на тъжителя, а вторият е негов приятел. От своя страна
другите двама свидетели - Т.Й. и П.А. съдът правилно е преценил, като
напълно незаинтересовани и безпристрастни. Това е така, защото показанията
на последните двама свидетели са последователни, логични и подкрепящи се
от всички други събрани по делото доказателства, вкл. и тези в които
отсъства всякакъв субективен характер, каквато е назначената по делото
съдебномедицинска експертиза. Показателни в това отношение са
показанията на св. Й., който заявява в съдебно заседание и това не се оспорва
от страните, че е еднакво близък и с двамата, и двамата са му клиенти и е
приятел с тях. По същия начин стои въпросът и със св. П.А., който вечерта е
бил на масата на тъжителя. Същественото при преценка на показанията на
тези двама свидетели е, че при тях не се наблюдава стремеж към
омаловажаване или преувеличаване на действията на когото и да е било от
участниците в сбиването. Показанията на св. Й. и св. А. и назначената
съдебно медицинска експертиза в своята съвкупност дават на съда основание
да кредитира и обясненията на подсъдимия. Много съществен момент при
преценката на обясненията на подсъдимия е обстоятелството, че той самият
не омаловажава броя и интензивността на ударите, които е нанесъл на
тъжителя. Подсъдимият Д. твърди : " ... нанесох няколко удара на Н.Ц..
Ударих го където сварих с юмруци". За сравнение с това в съдебно
медицинското удостовеление при предварителните данни преди прегледа на
тъжителя, дори той самият не се сочи такава интензивност на ударите, а при
прегледа в СПО вечерта след инцидента е отразено по анамнеза, че е ударен
еднократно.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че при напускане на компанията на тъжителя и преминаване
покрай масата на подсъдимия, последният е заговорил съпругата му, като и е
казал, че трябва да отиде в дома му, заедно с мъжа си, за да се забавляват,
имайки предвид да уточнят отношения между него (тъжителя) и съпругата на
подсъдимия, показанията на св. Т.Й. съдебното заседание от 12.01.2021 г.
Очевидно тези думи на подсъдимия са подразнили силно тъжителя и между
него и подсъдимия е възникнала размяна на реплики, като обстановката се е
успокоила до толкова, че двамата са седнали на една маса и са разговаряли
напълно нормално. Обстановката се успокоила, компанията на тъжителя си
заминала и подсъдимият е решил, че всичко е приключило. Тук следва да се
посочи, че този епизод от развитието на ситуацията се пропуска в тъжбата.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, вкл. и съвсем лаконично от показанията на св. Д. и св. А..
Съдът правилно е приел, че следва изрично да посочи тези обстоятелства,
защото към него момент - излизането на тъжителя от заведението - не е имало
започнато нападение от никоя от двете страни.
При това положение съдът правилно е приел за доказано по
4
безспорен начин, че за начало на нападението съдът приема повторното
завръщане в заведението от страна на тъжителя, бягайки и опитвайки се да
нападне физически тъжителя, който е бил с гръб спрямо него.
По делото няма спор, че именно тъжителят е осъществил нападение
срещу подсъдимия, което не е необичайно и неприсъщо за него поведение. За
неговата агресивна готовност може да се направи и извод от показанията на
св. Й. " По принцип К. си е конфликтна личност, поне 3-4 пъти е имало
проблеми с този човек и винаги той е победител. Сега за първи път яде бой".
Това нападение има характеристиките както на непосредственост, така и на
противоправност, защото същото е било насочено към физическо здраве и
телесен интегритет на тъжителя, което именно е и било обект на нападението.
Това е било възприето както от последния, а така също и от св. Й. и св. А.. В
своите показания св. Й. заявява „Началото на случката я възприех на
видеозапис - виждаше се как Н. се е засилил, посяга с едната ръка, има голяма
инерция и от инерцията чак се хвана за тръбата...“ в съдебно заседание от
12.01.2021 г. Напълно идентични са възприятията и на св. А. „Н. се върна,
бягайки към С.". В този смисъл съдът правилно е приел, че тъжителят е
осъществил нападение, което подсъдимият по никакъв начин не е очаквал,
защото той е седнал с гръб към вратата на заведението, а от друга страна
когато е започнало същото, той си е палел цигара, което на практика означава,
че ръцете му са били заети. В този смисъл съдът правилно не е кредитирал
показанията на св. Д., която изцяло премълчава съществени елементи в
поведението на съпруга си - тя единствено твърди, че последният е тръгнал да
се връща (като не пояснява защо, при положение, че конфликтът веднъж вече
е бил туширан), а още по - малко начинът на „връщането", т.е. премълчава , че
той се е засилил и е бягал с вдигната ръка към седящия с гръб към него
подсъдим очевидно с намерение да го удари. В показанията на св. Д. е налице
и друго вътрешно противоречие, което на самостоятелно основание сериозно
ги дискредитира - от една страна се установява, че след връщането си
тъжителят, който е стоял нормално, но едновременно с това е стоял и зад
гърба на подсъдимия и последния внезапно (и може би безпричинно) е ритнал
първия. За такъв механизъм на причиняване на телесното увреждане на
подсъдимия по делото няма никакви доказателства, единствено подобно
предположение и то съвсем хипотетично се съдържа в показанията на св. А..
В този смисъл съдът правилно е приел, че от страна на тъжителя е имало
започнало нападение, което е могло да му причини телесни увреждания, но
нападението не е причинило увреждания на нападнатия предвид бързата му
реакция. Налице е друг кумулативен признак на неизбежната отбрана във
времево отношение - когато подс. Д. е неутрализирал нападателя си
нападението не и било завършило, т.е. реакцията му е била в
законоустановените граници на започнало, но незавършено нападение.
Решаващият съд правилно е приел, че противоправността произтича
от престъпния характер на посегателството срещу подсъдимия - същият е
5
имал основание да допуска, че с оглед характера и опасността на нападението,
ще му бъде причинено телесно увреждане, което особено предвид
поставената му пластика в близост до сърцето, дори е можело да завърши
фатално за живота му. Увреждането на нападателя - частния тъжител е имало
за цел да отблъсне нападението срещу подсъдимия. Увреждането е било от
такъв характер, че е довело до отблъскване на нападението, като нападателят
е бил съборен на земята и по този начин лишен от възможността на да го
продължи или поднови. Избраният начин за отблъскване на нападението от
страна на подсъдимия е бил адекватен и съответстващ на нападението, защото
подс. Д. освен, че е имал много малко време за размисъл на ситуацията, 1 -2
секунди, е бил с гръб към входа на заведението с ясното съзнание, че
вербалният конфликт с тъжителя окончателно е прекратен и освен това
ръцете му са били заети с паленето на цигара. В чл.12 ал.1 от НК не е
поставено изискване отбраняващият се да подбере възможно най-леката
форма на защита (дори и равнопоставена), което означава, че той може да
използва и по-интензивна форма на защита за отблъскване на нападението. В
случая доколкото нападението е започнало, но е било отблъснато на етап
когато тъжителят не е успял да причини телесни увреждания на подсъдимия
съдът намира, че е избрал напълно адекватна и законосъобразна форма на
отблъскването му, нанасяйки му няколко удара с юмрук в областта на лицето,
което е довело до падането му на земята. При преценка на интензивността на
отблъскващото деяние съдът отчита, че видно от разпита на вещото лице в
съдебно заседание, единствено счупването на четвъртия пръст на лявата ръка
и разкъсно-контузната рана и кръвонасядането на лигавицата на горната
устна и венечната лигавица на горната зъбна редица вляво са леки телесни
повреди по чл.130 ал.1 от НК, докато всички други са такива по чл.130 ал.2 от
НК и което е още по-важно същите са получени при падане от собствен ръст,
вкл. счупването на пръста, което означава, че за най-интензивното увреждане
на нападателя той не е действал с пряк умисъл. При преценка на въпроса
налице ли е превишаване на пределите на неизбежната отбрана съдът от една
страна изхожда от броя, вида и им и начина на получаването на телесните
увреждания, а от друга и от обстоятелството, че след падането на земята на
нападателя, подсъдимият не го е ударил или ритнал по тялото нито веднъж.
Това води на извода, че не е налице явно несъответствие между защитата и
нападението - поведението на подсъдимия е било продиктувано единствено
от това да не му бъде причинено телесно увреждане, особено предвид
изключително специфичното му здравословно състояние, а не от това да
причини такова на тъжителя.
Правилно решаващия съд е приел, че дори и да се приеме, че с
предхождащото си поведение към съпругата на тъжителя подс. Д. по някакъв
начин го е провокирал към конфликт, то не е било от естество да предизвика
подобно нападение. Думите, които е казал на св.Д. са били насочени
единствено към това да се изяснят евентуално интимни отношения между
техните съпрузи, т.е. това не е неприлично сексуално предложение, нито са
6
обидни или цинични по своето съдържание. След изричането им е последвала
разправия между двамата, която е била прекратена, вкл. със съдействието на
присъстващите. Доколкото кавгата е предотвратена и тъжителят си е тръгнал
от заведението нищо не е налагало да се връща с цел причиняване на телесно
увреждане на подсъдимия. Предприетото нападение от страна на тъжителя
очевидно следва да се отдаде на конфликтния му характер в съчетание с
немалката употреба на алкохол.
Въззивната инстанция изцяло споделя становището на решаващия
съд, който е приел, че са налице всички предпоставки на неизбежната отбрана
по чл.12 ал.1 от НК в своята кумулативна връзка и съответно липсва елемент
от обективната страна на състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, а
именно обществената опасност.
Пред настоящата инстанция защитникът на тъжителя поставя на
критичен анализ възприетите от решаващия съд доказателства, които не
кореспондирали с действителните фактически положения. Същият заема
становището, че необоснованите изводи на съда се дължат на предоверяване
на обясненията на подъсимия и разпитаните в съдебно заседание свидетели и
липсата на категоричност в показанията на същите. Окръжният съд не
възприема тази защитна позиция, тъй като обясненията които подс. Д. дава в
съдебно заседание пред тази инстанция се покрепят от събраните гласни
доказателства, както беше отбелязано по-горе, които подробно бяха
коментирани. Предвид това наведените в жалбата доводи формулиращи
необоснованост на присъдата са неоснователни.
Въззивната инстанция, упражнявайки правомощията си по чл. 314
ал.1 от НПК, след като извърши служебна проверка на атакуваната присъда
счита, че други изменителни или отменителни основания освен сочените във
въззивната жалба не са налице. При това положение намира същата е без
основание, поради което следва да бъде оставена без уважение. Предвид
изложеното намира, че присъдата като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.

7