№ 162
гр. Разград , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500115 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл. 389 - чл. 396 от
ГПК.
С определение № 208 от 15.03.2021г. по Гражданско дело №
20213330100445 по описа за 2021 година на Районен съд - Разград, по молба
на ищеца Е. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Разград, ул. Добруджа № 12А
е допуснато обезпечение на предявения срещу "ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.
439 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело №
№20217620400004 по описа на ЧСИ Д.Драганов до постановяване на влязло в
сила съдебно решение по исковото производство.
Недоволен от така постановеното определение е останал "ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Оборище, ул. "Врабча" № 8, с
управители Д.П.М. и Здравко Атанасов Стоев, начин на представляване:
заедно, който чрез пълномощника си юрисконсулт Илияна Светославова
Урумова, го обжалва с частна жалба с вх. № 2681 от 08.04.2021г. по описа на
Районен съд – Разград, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Моли определението да бъде отменено, като бъде постановено друго по
същество, с което молбата за допускане на обезпечение да се отхвърли, а при
условие на евентуалност – съдът да задължи ищеца да представи гаранция
съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, на осн. чл.
391, ал.2 ГПК. Излага подробни съображения. Представя писмени
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, ищецът Е. Р. Т., чрез пълномощника си
адвокат Милена Борисова Найденова от АК – Разград, депозира отговор на
1
частната жалба. Намира жалбата за недопустима, тъй като на първо място е
предявена от нелегитимна страна. Сочи, че частния жалбоподател е придобил
права върху вземането по силата на договор за цесия, който е с недовършен
фактически състав, тъй като цедента не е уведомил длъжника. На второ място
– частният жалбоподател не е ответник по исковото производство, поради
което няма право да обжалва процесното определение. Сочи, че частния
жалбоподател е конституиран като взискател по изпълнително дело едва след
подаването на исковата молба. При условие на евентуалност, излага
становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че искът е подкрепен
с убедителни писмени доказателства и не е необходимо съдът да определя
гаранция. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение с всички
законни последици от това.
След служебна проверка, РОС констатира валидността и
допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора
приема следното:
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
По възражението на ищеца, че частната жалба е недопустима,
защото цесията е с недовършен фактически състав, тъй като предишният
кредитор не е съобщил на длъжника прехвърлянето, съгласно чл. 99, ал.3 и 4
ЗЗД.
В съдебната практика по чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е
установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на
длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между
страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да
уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на
вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението (така определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. 867/2011 г., ІV г. о.). Подобно възражение
липсва. Ето защо възражението за неуведомяването на ответника по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД е без правно значение за спора. Само за пълнота на
изложението следва да се изтъкне, че в отговора на процесната частна жалба,
упълномощения от ищеца адвокат изрично признава, че ведно с настоящата
частната жалба е получил и приложеното към същата уведомление от банката
2
– кредитор за извършената цесия, поради което длъжникът се счита уведомен
за волеизявлението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл и
Определение № 293 от 16.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1331/2017 г., I т. о.,
ТК.
По възражението на на ищеца, че частната жалба е недопустима
като предявена от нелигитимна страна, тъй като частния жалбоподател е
конституиран в качеството на взискател по изпълнителното дело едва след
подаване на процесната искова молба и не е ответник по исковото
производство по което е постановено обжалваното определение.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по
т. д. № 6/2013 г., ОСГТК: „ Легитимирани да обжалват определението на
съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение
или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и
всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата
обезпечителна мярка“. В случая частния жалбоподател е именно лице, чиято
правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, доколкото
същия има качеството на взискател по изпълнителното дело, което е спряно
по силата на сега обжалваното определение. Така и Определение № 384 от
19.05.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3659/2013 г., I т. о., ТК.
При тези констатации съдът приема, че жалбата е допустима и следва
да се разгледа по същество.
По същество.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното
определение, поради което препраща към мотивите на първоинстанциония
съд, на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, който намира субсидиарно
приложение и в обезпечителния процес /Определение № 758 от 4.12.2012 г.
на ВнАС по в. ч. гр. д. № 606/2012 г./, като се има предвид и следното:
Целта на обезпечителното производство по реда на ГПК е да лиши
ответника от фактическа или правна възможност да предприеме промени,
осуетяващи правните последици от предприетата защита. В конкретния
случай допускане на исканото обезпечение означава ответникът да се лиши
от правната възможност да реализира вземането, за което му е издаден
изпълнителен лист. За да допусне исканото обезпечение, съдът трябва да
установи, че ищецът имат право на обезпечение на иска. Такова право той
има, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен, а
основателността на молбата за обезпечение се обуславя и от наличие на
обезпечителна нужда, посочване на подходяща обезпечителна мярка. От
твърденията на ищеца и данните по делото може да се направи извод за
вероятна основателност на предявения иск, поради което молбата за
обезпечение на този иск правилно е уважена от първоинстанционния съд.
Изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
3
обосновават извод за вероятна основателност на предявения иск, който
жалбоподателят не оборва в настоящото производство.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, включително
разрешенията, дадени в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от
14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, за да допусне исканото
обезпечение, съдът е длъжен да извърши преценка за допустимост и вероятна
основателност на иска, при която следва да изходи от изложените от ищеца
твърдения и представените писмени доказателства, установяващи
претендираното право или изключващи, унищожаващи или погасяващи
отричаното право.
Нормата на чл. 389, ал. 2 от ГПК предвижда, че обезпечение се
допуска по всички видове искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение
може да се иска и преди предявяване на иска, поради което молбата за
допускане на обезпечение е допустима.
Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването
на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер
съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Съдът може
да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от
него размер и когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства
/вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.
Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на
обезпечение от кумулативното наличие на следните условия: искът, чието
обезпечаване се иска, да е допустим, да са представени убедителни писмени
доказателства или гаранция, да е налице обезпечителна нужда, и
предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения следва да се
направи извод, че ищеца и ответника са активно и пасивно легитимирани
страни по предявените искове – молителя твърди, че спрямо него е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника за процесните суми, както и че въз
основа на него е образувано изпълнително дело и иска да се признае за
установено, че не дължи тези суми като погасени по давност.
Съдът намира, че приложените към исковата молба документи
обуславят извод, че молбата е придружена от писмени доказателства, от
които се установява именно вероятната основателност на исковете и
подкрепят изложените в исковата молба твърдения.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените от ищеца
твърдения навеждат на извод за вероятна основателност на предявените
искове.
4
На следващо място настоящият съдебен състав следва да прецени дали
е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната нужда се изразява в
затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по
бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато
търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има
вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право
да бъде затруднено, забавено или застрашено. Когато става на въпрос за
оспорване на субективно право, то обезпечителна нужда е налице когато
съществува възможност оспорваното право да бъде реализирано. По
изложените съображения следва да се приеме, че за ищеца е налице
обезпечителна нужда и той има интерес да иска допускане на обезпечение на
предявените искове, тъй като се касае до оспорване на конкретно изпълняемо
право, което според него е неоснователно претендирано от ответника и по
отношение на което същият вече е предприел принудително изпълнение.
По отношение на поисканата обезпечителна мярка – спиране на
изпълнението по изпълнителното дело, настоящият съдебен състав намира, че
същата е подходяща и целесъобразна на обезпечителната нужда и целената
правна защита. Само чрез тази обезпечителна мярка биха се гарантирали
интересите на ищеца – да бъде възпрепятствано реализирането на
оспорваното от нея вземане.
По евентуалното искане на частния жалбоподател, за определяне на
гаранция, на осн. чл. 391, ал.2 ГПК.
Действително разпоредбата на чл. 391, ал. 2 ГПК изрично допуска
определянето на гаранция и при вероятна основателност на обезпечения иск.
В преценката на съда е да допусне обезпечение на иска с представяне на
гаранция, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД, в определен от съда размер. С оглед
данните по делото законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са
налице доказателства за вероятната основателност на иска, поради което
правилно съдът е допуснал обезпечение без внасяне на гаранция съгласно чл.
180 и 181 ЗЗД. Така и Определение № 63 от 27.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
26/2009 г., II т. о., ТК
С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна, като
представените със същата писмени доказателства не водят до промяна на този
извод.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че не следва в
процедурата по допускане на обезпечение да се обсъждат доказателствената
стойност на доказателствата по делото, с оглед основателността на иска, тъй
като в такъв случай предварително съдът би взел становище по спора, с който
е сезиран, което е недопустимо. Така и Определение № 568 от 16.09.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1761/2019 г., II т. о., ТК.
Налице са предпоставките на чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение
5
на предявения иск, поради което частната жалба срещу обжалваното
определение следва да бъде оставена без уважение.
По разноските в настоящото производство.
По претенциите за разноски следва да се произнесе съдът по
предявения иск, за чието обезпечение е допусната обжалваната обезпечителна
мярка, съгласно приетото в т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съобразно изхода на спора.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, вр. с
чл. 272 ГПК и чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 2681 от 08.04.2021г.
по описа на Районен съд – Разград подадена от "ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, р-н Оборище, ул. "Врабча" № 8, с управители Д.П.М. и
Здравко Атанасов Стоев, начин на представляване: заедно, СРЕЩУ
Определение № 208 от 15.03.2021г. по Гражданско дело № 20213330100445
по описа за 2021 година на Районен съд – Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6