О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванов
въззивно гражданско дело
№ 2326 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 2785/29.01.2019 год., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 2148/11.12.2018 год. по настоящото дело.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното производство в размер на 300,00 лева, като твърди, че е повторно осъден да заплати същите, доколкото при първото разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП. На следващо място молителят оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 425,00 лева, като сочи че не е станал причина за извършването им. В заключение релевира възражения относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение при първоинстанционното разглеждане на делото, като отново твърди, че същият следва да бъде съобразен с настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери
съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната
страна срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски.
Подчертава, че претендираното пред ВКС възнаграждение
в размер от 425,00
лева съобразно Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не е прекомерен. Депозираната молба за изменение на
решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за
ревизиране на присъдените в първоинстанционното
решение разноски, като се излага становище, че след цялостното му потвърждаване
от въззивната инстанция, молителят не е легитимиран
да иска преразглеждане на въпроса.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от
надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Производството по реда на чл.
307, ал. 3 вр. чл. 308 ГПК се развива след
постановяване на Решение № 178/05.10.2018 год. по
търг. дело № 493/2018 г. на ВКС на РБ, ТК, Първо т. о., с
което е отменено по реда на глава ХХІV-та ГПК влязлото в сила Определение №
1902/01.06.2015 год., постановено по гр. дело № 1573/2015 год. на ОС-Варна,
допълнено с Определение № 2749/28.07.2015 год. в частта относно разноските, с
което определение въззивният съд е обезсилил решение
№ 1678/07.04.2015 постановено по гр. дело № 9805/2014 год. по описа на РС-Варна,
прекратил е исковото производство, поради отказ от иска и е присъдил разноски в
полза на ищеца „КНМ Груп”
ЕООД – Варна, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Въззивното
производство е образувано по повод жалба на „Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, Варна
тауърс - Г, срещу
Решение № 1678/07.04.2015 постановено по гр. дело № 9805/2014 год. по описа на РС-Варна,
с което дружеството-въззивник е осъдено да заплати на „КНМ
Груп” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков” № 22, на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД, сумата от 950,
85
лева, представляваща заплатена без основание
сума от праводателя
на „КНМ
Груп” ЕООД, ЕИК ********* – Стефан Цветанов Н., като стойност на начислено количество ел. енергия за периода 15.01.2009
год. – 14.04.2009 год. за обект на потребление, находящ се в с. Синдел, обл. Варна, ул.“Минзухар“
№ 13, с аб. № **********, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба
– 28.04.2014 год. до окончателното й изплащане.
С Решение № 2148/11.12.2018 г. е потвърден
изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна
сума в размер на 725,00 лева - разноски за настоящата инстанция и за производството
по отмяна по т. д. № 493/2018г.
по описа на ВКС, ТК, първо търг. отделение.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на присъденото при първоинстанционното разглеждане на делото юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че определеният от първоинстанционния съд размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба молба вх. № 2785/29.01.2019 год., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за
разноските на Решение № 2148/11.12.2018
год., постановено по в. гр. дело № 2326/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.