Присъда по дело №359/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 12
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20225620200359
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Свиленград, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
СъдебниНаталия Д.а Сюлеменчева

заседатели:Маргарита Димова Динкова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора М. Н. Сл.
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20225620200359 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ЮКС. Б. ЮС. с ЕГН **********,роден на
**********г. в гр. Свиленград ,обл. Хасково, българин, български гражданин,
, с адрес: гр.**************, неженен, с основно образование, ученик в 12-
ти клас в ПГССИ„Христо Ботев „ – гр.Свиленград, безработен, неосъждан
за ВИНОВЕН в това, че:
На 07.06.2022г.в гр. Свиленград ,обл. Хасково без надлежно разрешително
държал високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение №1 към
чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични във вр. чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите-ЗКНВП/,а именно: марихуана
/коноп,канабис /с нетно тегло 20,49 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 % / тегловни
проценти / на стойност 122,94 лева , като деянието представлява
1
маловажен случай -престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от
Наказателния Кодекс
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК вр с чл.
78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв.
(хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА подсъдимия ЮКС. Б. ЮС.
с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, по първоначално
повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК,
предмета на престъплението - 20,1 грама марихуана /коноп,канабис / -
остатъчно количество след анализ, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 тегловни % -оставена на
съхранение в „Централно митническо управление”, отдел „МРР-НОП”
гр.София като ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на Присъдата
веществените доказателства - ДА СЕ УНИЩОЖАТ-по надлежния за това
ред.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство-1 бр. електронна везна –
оставена на съхранение в РУ – Свиленград ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика В.
Ил. В. с ЕГН ********** или на упълномощено от него лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. ЮКС. Б. ЮС. с ЕГН
**********,със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по бюджета на МВР ,вносими по сметка на ОД на МВР - Хасково,
направените в досъдебното производство разноски в размер на 83,76 лева
за изготвено заключение по назначена физико-химическа експертиза , както и
по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева),
при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесетдневен срок от днес.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 359/2022 г. на РС- Свиленград от 29.06.2022 г.

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград е повдигнала
обвинение против подсъдимият ЮКС. Б. ЮС. с ЕГН **********,роден на **********г. в
гр. Свиленград ,обл. Хасково, българин, български гражданин, , с адрес:
******************** неженен, с основно образование, ученик в 12- ти клас в
ПГССИ„Христо Ботев „ – гр.Свиленград, безработен, неосъждан, за това, че: На
07.06.2022г.в гр. Свиленград ,обл. Хасково без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3, ал.2, т.1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите-ЗКНВП/,а именно:
марихуана /коноп,канабис /с нетно тегло 20,49 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 % / тегловни проценти / на
стойност 122,94 лева -престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от Наказателния Кодекс.
В съдебно заседание подс.ЮКС. Б. ЮС. и защитника му адв.К. заявяват,че подсъдимия
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дава съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на
процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимия по чл.371 от НПК
и го уведоми,че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подс. ЮКС. Б. ЮС. заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка,
изложена в Обвинителния акт и пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така
повдигнатото от прокуратурата обвинение,като излага подробни мотиви в тази насока. По
същество моли съда да наложи наказание на подсъдимия при предпоставките на
чл.55,ал.1,т.1 от НК, подробно аргументирайки се,а що се отнася до размера,моли съда да
наложи на подсъдимия наказание ЛС в размер на 3месеца ,а що се отнася да кумулативно
предвиденото наказание глоба ,пледира съдът да приложи ал.3 на чл.55 от НК и да не
наложи същото,като също подробно се мотивира в тази насока,. Що се отнася до
претенцията на защитата за преквалифициране в такова по чл.354а ,ал.5 ,прокурорът
намираче не са налице препоставките за това,с оглед количеството на държаното от
подсъдимия наркотично вещество,като подробно се мотивира в тази насока.
Защитникът на подсъдимия – адвокат К. пледира съда да приеме, случаят за маловажен,
като престъплението се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което
и на основание чл. 78а от НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния
размер, предвиден в закона,като излага подробни съображения в тази насока,а именно
добрите му характеристични данни,липсата на предходни осъждания и липсата на
предходно приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, оказаното съдействие от страна на
1
подсъдимия в хода на разследването,както в досъдебната ,така и в съдебната фаза, младата
му възраст, обстоятелството ,че същият е ученик и не работи ,като съответно няма доходи,
осъзнаване на извършеното и в тази връзка изразеното искрено съжаление от стореното и
т.н.,като се аргументира,че трайната практика на ВКС е именно в тази насока,изключвайки
количеството и стойността на наркотичното вещество като единствен критерий за
определяне на степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият ЮКС. Б. ЮС., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума, същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият ЮКС. Б. ЮС. бил родом от гр.Свиленград и живеел и учел в
гр.Свиленград в Професионална гимназия по селско стопанство и икономина „Христо
Ботев“ гр.Свиленград.Същият към настоящият момент бил неосъждан .
Подс. ЮКС. Б. ЮС. бил приятел със св.В. Ил. В.,който живеел в къща,находяща се в
гр.Свиленград,ул. Язовирска №42,като свидетеля обитавал една стая на първия етаж.
На 06.06.2022г св.В.В. се намирал в дома си в гр.Свиленград на ул. „Язовирска“ №42
,когато при него дошъл св.Г. Н. Д. по прякор „Смока“.
Подс. ЮКС. Б. ЮС. на същата дата/06.06.2022г./ вечерта решил да отиде на гости на
приятели си св.В.В. и тръгнал към дома му,като в себе си взел зелена найлонова
торбичка,която била с марихуана и тъй като имал проблеми с един от предметите в
училище,на които бил на поправителен,подсъдимия решил да изпуши няколко цигари в
дома на своя приятел,за да се успокои.
Когато пристигнал в дома на св.В., подс. ЮКС. Б. ЮС. по прякор „Щилца“, заварил и
св.Г. Н. Д. и тримата започнали да играят на плейстейшън ,като по време на гостуването си
в дома на св.В.,подсъдимия изпушил три цигари от носената от него марихуана,която
оставил на холната масичка,като доколкото играел не забелязал дали другите двама негови
приятели пушели от нея.
Тримата играли на плейстейшъна до късно през нощта, като около 02:00 часа на
07.06.2022г подс. ЮКС. Б. ЮС. си тръгнал, а св.Г.Н. си тръгнал в 07:00 часа на
07.06.2022г.
При тръгване от дома на св.В., подс. ЮКС. Б. ЮС. си забравил на холната масичка
остатъка от марихуаната, която била в найлонова торбичка.
На 07.06.2022год. бил получен сигнал в сектор „КП“ при ОД на МВр Хасково, че
Валенитн Илиянов В. държи в дома си наркотични вещества и във връвка с постъпилия
сигнал около 09:20 часа на 07.06.2022г. в дома на св.В. пристигнали полицейски служители
от РУ – Свиленград, които съобщили на св.В., че има подаден сигнал, че в дома си държи
наркотични вещества и поискали да направят проверка на помещението, което същия
обитавал.
Св.В. знаел, че не държи подобни вещества и сметнал, че няма проблем, за това се
съгласил да бъде направена проверка на стаята му и пуснал полицаите да влязат.
При проверката на холната масичка в стаята му била намерена найлонова торбичка със
зелена суха листна маса, същата която подс. ЮКС. Б. ЮС. предната вечер носел със себе си
и която забравил при тръгването си от дома на св.В..
Св.В. предал доброволно намереното наркотично вещество, което реагирало пожително
на марихуана на направения полеви наркотест,като обяснил на полицейските служители,че
торбичката не била негова,а била забравена от неговия приятел подс. ЮКС. Б. ЮС..
2
Същият предал с Протокол за добоволно предаване откритото в дома му наркотично
вещество,като в протокола за доброволно предаване св.В., заявил, че съдържимото било
канабис, собственост на ЮКС. Б. ЮС., а предадената електронна везна била негова.
Бил съставен Протокол за оглед на местопроизшествие от същата
дата/07.06.2022г./ведно с фотоалбум към него.
Със Заповед за задържане на лице от 07.06.2022г . св.В. бил задържан за срок до 24часа.
На същата дата/07.02.2022г./ на основание чл.356,ал.3 от НПК е образувано БП
№222/2022г. по описа на РУ Свиленград за извършено престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от
НК.
На така предадените веществени доказателства бил извършен оглед и назначена физико-
химическа експертиза за установяване по безспорен начин на съдържимото вещество по вид
и количество.
От заключението на изготвената физико-химическа експертиза с Протокол №Х-
321/13.06.2022 година се установява, че представената за изследване суха зелена растителна
маста представлява коноп /марихуана,канабис/ с общо нетно тегло 20,49 грама със
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 тегловни
процента.
Остатъкът след изследване -неизразходвана марихуана с общо нето тегло 20,1 грама на
21.06.2022 година е изпратен на съхранение в ЦМУ Отдел „МРР-НОП“-София.
Съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цените на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството - Приложение № 2 стойността на 1
грам „марихуана” е определана на 6 лева т.е. стойността на предмета на деянието – 20,49
грама „коноп“ (марихуана, канабис) е прието ,че възлиза на 122,94 лева.
От направената справка за съдимост в Районен съд гр. Свиленград се установява, че
подс. ЮКС. Б. ЮС. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на адм.наказание по реда на чл.78а от НК .
Съгласно изготвената характеристична справка на подсъдимия се установява,че същият
не е криминално проявен.Не е нарушавал обществения ред,няма налагани адм.наказания,не
е осъждан по УБДХ и няма данни да злоупотребява системно с алкохол или други упойващи
вещества.
От Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия се установява,че същият не е семеен,също така не работи и не получава
доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество на свое име .
Разпитан в хода на БП подсъдимият се признава за виновен по предявеното му
обвинение като дава обяснения по случая,което обяснения напълно кореспондира с
останалите по делото доказателства.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно производство, самата
фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от страна на подсъдимият се
доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и приобщени по делото
писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като логични,последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните
доказателства обсъдени поотделно и в съвкупност и въз основа на които съдът постанови
присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и логични Заповед за задържане на
лице от 07.06.2022г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.06.2022г.,ведно с
фотоалбум към него ; Протокол за доброволно предаване от 07.06.2022г., служебна бележка
от ПГССИ „Хр.Ботев“гр.Свиленград; Протокол за оглед на веществени доказателства от
08.06.2022г.,ведно с фотоалбум към него ; справка за съдимост; характеристична справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост,
3
Протокол за извършена експертиза № Х-321/13.06.2022г. на вещото лице Цв. Т. Т..Така
също, още и свидетелските показания от ДП и от съдебната фаза на процеса,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно – показанията
на св.Евг. Й. Др., св.В. Ил. В. и св.Г. Н. Д..
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от
страна на подсъдимият признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това
самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключението по извършената физико
химеска експертиза, тъй като е извършена от вещо лице–специалист с необходимата
квалификация и знания, като липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументиранио, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не
възникват каквито и да е съмнения за неговага правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице , поради това
Съдът намира за обосновано, аргументирано и правилно заключението на експертизата и
ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.
А относно стойността на наркотичното вещество – инкриминираната „ марихуана
/коноп,канабис /с нетно тегло 20,49 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 6,3 % / тегловни проценти / , доколкото е нормативно
определена - установена в ПМС № 23 от 29.01.1998 година изм. в ДВ. бр.14 от 18.02.2000
година, за определянето й не са необходими специални знания.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимият. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията
им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимият се признава за виновен и признава всички
изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразява
съжаление за случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимите
признание на тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминираното държане на процесното
наркотично вещество на датата визирана в обвинителния акт , осъществено от подсъдима
/така както е посочено в обвинителния акт/ и липсата на необходимост от подробна
аргументация относно доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от
подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и
вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че деянието
осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по
безспорен и категоричен начин .
От така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
4
Въз основа на така установената по горе фактическата обстановка ,съдът намира за
безспорно доказано,че подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, а именно, че на
07.06.2022г.в гр. Свиленград ,обл. Хасково без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3, ал.2, т.1
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите-ЗКНВП/,а именно:
марихуана /коноп,канабис /с нетно тегло 20,49 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 % / тегловни проценти / съгласно
приетата по делото физико химична експретиза ,като наркотичното вещество е на стойност
122,94 лева , като случаят е маловажен.
Държането в случая се осъществява в установяване и упражняване на фактическа власт
по отношение на предмета на престъплението и следва да се разграничава като форма на
изпълнителното деяние от придобиването, а така също и от притежаването, но за тях така
или иначе не е формулирано съответно обвинение, за да се налага интерпретация по въпроса
осъществено ли е някое от тях. НК няма легална дефиниция на термина „държане”.
Изпълнителното деяние ”държане” е упражняване на фактическата власт върху тях без
надлежно разрешение. За осъществяване на тази форма на изпълнително деяние не се
изисква веществото да е използвано от дееца. Достатъчно за съставомерността на деянието,
извършено от подсъдимия е това, че е упражнявал фактическа власт върху предмета на
престъплението, с ясното съзнание, че няма надлежно разрешение за това.Според Решение
№ 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в
наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той
фактическа власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки
един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се
разпореди с него.”. Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата
власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с неговата
продължителност.
В случая от доказателствата по делото съдът намира за безспорно доказано,че
подсъдимия е държал процесната марихуана в себе си до пристигането му в дома на
св.В.,където я е оставил на холната масичка до тръгването си на 07.06.2022г. към дома
си,като по този начин е разполагал с възможност във всеки един момент да осъществи
контрол върху съдбата на това вещество, включително да се разпореди с него.
Действително за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че от доказателствата по
делото,в частност от св.показания на разпитаните по делото свидетели В. и Николаев,а и от
самопризнанията на самия подсъдим се установява,че последния на 06.06.2022година е
пристигнал в дома на св.В. като е носел в себе си процесната марихуана,респективно е
налице държане на процесното наркотично вещество от негова страна още от
06.06.2022година,което държане е прекратено на 07.07.2022година с доброволното му
предаване от страна на св.В. на полицейските органи, но доколкото липсва обвинение в тази
част/което безспорно е прерогатив на държавното обвинение/,съдът не следва да излага
мотиви в тази насока.
Налице е съставомерно деяние по този текст от наказателния закон и авторството на
същото се установява категорично, от писмените доказателства и еднопосочните показания
на свидетелите В., Николаев и Д. , от самопризнанията на подсъдимия,така също и от
заключенията по физико –химическата експертиза,протокол за доброволно предаване и т.н.,
които анализирани в кореспондираща връзка помежду си и взаимно допълване, в
съвкупността си безпротиворечиво доказват релевантните по делото факти, изложени в
постановлението на РП.
Обективно е вярно, като доказано несъмнено от събраните доказателства, че подс.
5
ЮКС. Б. ЮС. е имал в своя фактическа власт и упражнявала такава върху процесното
количество марихуана/ коноп, която е държал в себе си,а в последствие оставил на холната
масичка в дома на В., до доброволното предаване от страна на св.В. на полицейските
органи, които обстоятелства са категорично доказани по делото. С тези си фактически
действия подсъдимия е осъществил и една от изпълнителни форми на престъплението по
чл.354а,ал.3 НК –„държане”, като държането в обективно проявление се изразява в
упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението, която деецът е
установил от своя страна, даващо му възможност да се разпорежда с него.
За съставомерността на деянието е ирелевантна продължителността –времетраенето на
фактическата власт, нито се предполага физически и непрекъснато да се държи, достатъчно
е да е демонстрирано своенето и наличието на възможност за последващо разпореждане с
обекта. В конкретиката на обстоятелствата, всички тези обективни признаци на държането,
са консумирани предвид факта на съхранението на наркотичното вещество –в себе си ,а в
последствие оставянето му в жилището на св.В.,където подсъдимия е забравил да прибере в
себе си процесната марихуана и признанието му пред полицейските служители,че
наркотичното вещество е негово. Поради изложеното, съдът приема че е от обективна
страна е осъществено изпълнителното деяние държане, по смисъла на чл.354а,ал.3 НК.
Категорично доказани, по способа на експертизата са вида на предмета на
престъплението, точното негово количество и качеството му на наркотично вещество – с
конкретен състав и концентрация. Приобщаването им по делото като веществено
доказателство също е законосъобразно –приобщените посредством протокол за доброволно
предаване.
В случая държаното наркотично вещество, установено е въз основа на експертизата, че
представлява марихуана /коноп,канабис / с нетно тегло 20,49 грама със съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 % / тегловни проценти /
и е включена в Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във вр. чл.3 ал.2 т.1 от ЗКНВП като растение с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Марихуаната /коноп,канабис / представлява наркотично средство което няма легална
употреба, пазар и производство и е под контрола съгласно Единната Конвенция на ООН за
психотропни вещества, ратифицирана от България , както и съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите .
Предвид характера на процесното наркотично вещество, подсъдимият не е притежавал
надлежно разрешително за придобиването и държането му, а и не би могъл да притежава
доколкото в чл.30 ЗКВНП установена е изрична забрана за това, вкл. за съхранението,
използването, производството, вносът и т.н.за растенията, наркотичните вещества от
списъка по чл.3,ал.1 и ал.2,т.1 ЗКНВП.
При това положение,съдът приема,че от обективна страна, подсъдимият е държал
високорисково наркотично вещество в горепосоченото количество и съдържание, без да има
надлежно разрешително за това ,за което липсва спор между страните.
Същевременно подсъдимият е съзнавал, че няма надлежно разрешение да държи
/притежава фактическата власт/, което означава, че е разбирал общественоопасния характер
на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Досежно стойността на предмета на престъплението, също няма спор, правилно е
определена съобразно цената- нормативно регламентирана в подзаконов актнормативно тъй
като цената е нормативно регламентирана в подзаконов акт - ПМС № 23/29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, на което
основание и правилно е определенана тази база , съобразно предвидената цена за
6
грам.
Поради гореизложеното,съдът намира че по безспорен и по несъмнен начин е доказано в
настоящото производство, че подсъдимия на 07.06.2022г.в гр. Свиленград ,обл. Хасково без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество /съгласно Приложение
№1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични във вр. чл.3, ал.2, т.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите-ЗКНВП/,а именно: марихуана /коноп,канабис /с нетно тегло 20,49 грама със
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,3 % /
тегловни проценти / на стойност 122,94 лева , като деянието представлява маловажен
случай, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
При преценка на наличието на маловажен случай по чл.93, т.9 от НК се обсъждат и
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието и на дееца. От доказателствата
по делото може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай от обективна и от
субективна страна деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като представлява по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид,по следните съображения:
Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н.о., в
съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в
зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди
всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние
представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010
година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).
Съгласно пък Решение №201 от 8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 329/2015 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Капка Костова- Преценката за "маловажност" на случая е винаги
конкретна и комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната относимост
към общите положения, разписани в нормата на чл. 93, т. 9 от НК. От значение са
конкретният механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му,
на вредните последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайната за престъпленията от този вид. Несъмнено, количеството и
стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но не единствено,
при извършване на дължимата преценка за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното. В същото касационната инстанция е приела,че макар законът да
не прави разграничение на базата на вида на високорисковото наркотично вещество,
предмет на престъплението и да не третира по различен начин т. нар. "мека дрога", видът на
наркотичното вещество няма как да не бъде отчетен. От друга страна ако данните по делото
сочат на предназначението му за лична на подсъдимия употреба, изведена не само от
обективните данни по делото, а също и от обясненията на самия подсъдим ,то това
7
несъмнено сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект - обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите, което безспорно е налице в
настоящия случай.
Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, а не такова
по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Това е така защото държаното количество марихуана по този
текст е само около 20,49 грама и на стойност 122.97 лв. Налице е многобройна и изобилна
съдебна практика на Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на въззивната
инстанция (Окръжен съд – Хасково) в това число и на ВКС- Решение №44/23.04.2018г.
постановено по н.д.№72/2018г. на ВКС ,3-то наказателно отделение/ ,че при такива
количества, квалификацията на деянието попада в хипотезата именно на „маловажен
случай” по чл. 354а, ал. 5 от НК.
За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, Съдът взе предвид
сравнително малко количество марихуана -20,49грама на неголяма стойност от 122,94 лв., /
близо 6 пъти по-ниска от минималната работна заплата за процесния период /, държано с цел
лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение за ниската степен на
обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на
засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са
защитени от инкриминираната правна норма.Положителната личностова характеристика на
подсъдимия също е обстоятелство, определящо ниската обществената опасност на деянието
. Деецът е с чисто съдебно минало, същият е в млада възраст и е учащ се , по отношение на
когото може да се направи извод, че извършеното деяние се явява изолиран случай. Отделно
от това, в хода на съдебното производство подсъдимият изрази критично отношение към
извършеното и го оцени негативно. Обстоятелството, че подсъдимият още в хода на
досъдебното производство е признал вината си и е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото,следва също да се отчете. В рамките на диференцираната процедура по
чл.372, т.2 от НПК, по която се разви съдебното производство, съдът е обвързан от фактите
на обвинението и не може да ги променя, като е задължен да изгради правните си изводи в
съответствие с тях. В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние и подсъдимия като личност, както и тези относно
моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод, че същото се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия
вид, което определя квалификацията му като „ маловажен случай“.В подкрепа на
изложенотото е и факта, че по делото липсват данни за пристрастяването на подсъдимия
към наркотичните вещества и асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотици,
липсват други водени срещу него наказателни производства. От друга страна,
обстоятелството че наркотичното вещество е било за лична употреба/съгласно обясненията
му/ ,в предвид неголямото количество и от там извода за лична употреба, при което
подсъдимия застрашава най-вече собственото си здраве. Без да съставлява извинителна
причина или такава изключваща противоправността, последното обективно обстоятелство
снижава обществената опасност на деянието, в аспекта на изискванията на чл.93,т.9 НК и
следва да се отчита като аргумент в полза на тезата случаят да е маловажен. Извършителят
не е лице с някаква обществена опасност, като няма категорични данни да се е занимавал с
държане на такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за други подобни
прояви от негова страна. В количествено отношение съпоставени обсъдените по-горе
смекчаващи обстоятелства, очертават превес над утежняващото/като такива не се
контатираха по делото/, наред с което и съпоставени с количеството и стойността на
предмета на престъплението, като обективни признаци характеризиращи деянието, от друга
страна и неговия интензитет, обосновано налагат извод за маловажност на случая,
доколкото очертава се по-ниска обществена опасност на инкриминираното престъпно
деяние, в сравнение с обичайните случаи на др. престъпления по чл.354а,ал.3 НК.
Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.
8
354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като го призна за невинен и го оправда по обвинението за
извършване на престъпление, квалифицирано по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление,
Съдът прие, че той е извършил деянието си виновно - под формата на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК, тъй като е разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му
последици и е искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда
обстоятелството, че е държал процесната марихуана в себе си до пристигането му в дома на
св.В.,където я е оставил на холната масичка до тръгването си на 07.06.2022г. към дома
си,като по този начин е разполагал с възможност във всеки един момент да осъществи
контрол върху съдбата на това вещество, включително да се разпореди с него,като
същевременно е бил напълно наясно,че за държаната от него марихуана, той няма надлежно
разрешително за това. Именно това му действие, даде основание на Съда да приеме, че в
случая е неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която
действията на подсъдимия да могат да се субсумират под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК –
малозначителност на деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните
последици да не е общественоопасно – т.е. то да изгуби престъпния си характер, тъй като се
касае за държане на наркотично вещество със значително висока опасност за здравето на
хората – марихуана, независимо от ниската му парична стойност/много под размера на
минималната работна заплата за страната около ,както се посочи по горе 6 пъти/.
Казано по друг начин деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено
като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В
настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент
на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на
посегателство. Количеството и стойността на процесното наркотично вещество, държано от
подсъдимия, сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за
да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се
явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, т.1 от НК са налице
материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл.
78а от НК за освобождаване на подсъдимия от ЮКС. Б. ЮС. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от
общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди и
извършеното от ЮКС. Б. ЮС. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „Глоба” до 1 000 лв.
Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от
ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение.
Поради това и при кумулативното наличие на посочените предпоставки ЮКС. Б. ЮС.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3,
т. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
9
Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства – като смекчаващи прие младата възраст, чистото съдебно
минало, пълните самопризнания пред полицейските служители, оказаното съдействие на
органите и Съда, изразеното критично отношение и добрите му характеристични данни.
Отегчаващи за това деяние – липсват.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други
„подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание
на подсъдимия ,впредвид сравнително младата му възраст и липсата на морално-волеви
задръжки.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на подсъдимия – същият не работи и не получава доходи,тъй като
все още е ученик, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти и МПС ва, ,
не притежава движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в
дружества и парични средства в банкови сметки и със семейното му такова – не е женен.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и
при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което наложи на подсъдимия справедливо административно наказание при условията
на чл. 78а от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. За да стигне
до този извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК. Разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК, която предвижда забрана административното наказание да надвишава
размера на предвиденото за съответното престъпление наказание глоба. В този смисъл, при
определяне на административното наказание, същото не би могло да надхвърли размера на
глобата, предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК, а именно 1000 лева.
Минималният размер на административното наказание обаче, е визиран в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК и поради това съдът следва да се съобрази именно с него в тези случаи, а
не с минималния размер предвиден за наказанието глоба по чл.47 от НК и в този смисъл е
решение № 69/2010 г. на ВКС по н.д. №684/2009 г., II н.о., в което се коментира, че
административното наказание по чл.78а, ал.5, вр. с ал.1 от НК не може да бъде по-малко от
предвидения в ал.1 минимум.
Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително
върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по отношение на наложеното
административно наказание, подсъдимият следва да заплати и дължимата за това действие
държавна такса в размер на 5 лв.
Относно веществените доказателства:
Съдът отне в полза на Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК веществените
доказателства- предмета на престъплението,а именно: 20,1 грама марихуана /коноп,канабис
/ -остатъчно количество след анализ, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 6,3 тегловни % -оставена на съхранение в „Централно
митническо управление”, отдел „МРР-НОП” гр.София като постанови след влизане в сила
на Присъдата веществените доказателства , да се унищожат-по надлежния за това ред,а що
се отнася до вещественото доказателство-1 бр. електронна везна – оставена на съхранение в
РУ – Свиленград, доколкото се установи по делото,че същата е собственост на св.В.,съдът
постанови да се върне на собственика й или на упълномощено от него лице.
10
Относно разноските:
Съдът присъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия направените
по делото на фазата на БП разноски в размер на 83,76 лева за изготвено заключение по
назначена физико-химическа експертиза , в полза на Държавата, по бюджета на МВР
,вносими по сметка на ОД на МВР – Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград

Водим от изложеното съдът постанови присъдата.

Районен Съдия:...........................




11
Съобщи за изтекли лични данни