№ 666
гр. П., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
*** по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.248 ГПК.
В РС –П.е постъпила молба с вх.№***, доуточнена с молба с вх.№ ***г. от
адв. В.Т. В. – АК-Б., в качеството на пълномощник на ИЛ. КР. ИВ., за
изменение на Решение №***г. по гр.д.№***г. по описа на ПлРС в частта за
разноските.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от „П.К.Б.“ с вх.№ ***г.
Относно процесуалната допустимост на искането:
Молбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна-пълномощвик
на ответника по гр.д.№***г. по описа на РС-П. и в срока по чл. 248 от ГПК,
поради което е и процесуално допустима и съдът следва да се произнесе по
нея.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване или
изменение на постановено решение в частта му за разноските в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок.
В конкретния случай след внимателен преглед на делото съдът приема
молбата за частично основателна.
С Решение №***г. по гр.д.№***г. съдът е признал за установено по
предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
1
във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“
ЕООД с ЕИК ***, съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН
**********, и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва
върху вземането считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П.. Със
същото решение е отхвърлил исковете за главница над сумата от *** лв. до
*** лв., сумата от *** лв.- възнаградителна лихва за периода ***., сумата от
*** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от *** лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от *** лв. - лихва за
забава за периода ***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено задължение, по
Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г., като
неоснователни. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. да
заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от *** лв. лв. общо направени деловодни
разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№
***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П., както и на основание чл.78,
ал.3 ГПК е осъдил „П.К.Б.“ ЕООД да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН
**********, адрес: гр.Б., ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Жалбоподателят сочи, че съда е пропуснал да се произнесе по сторените
разноски за вещо лице в размер на *** лв. и иска допълване на решението в
тази част. Същевременно се излагат доводи, че на ответницата се дължи и
сумата от *** лв. деловодни разноски, че присъденият размер на
юрисконсултско възнаграждение е прекомерно завишен като приложимият
акт в случая е Наредбата за заплащане на правна помощ, а не Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се от
съда да увеличи алтернативно размерът на присъденото на адв. В.
възнаграждение двойно с оглед отхвърлената част на исковата претенция.
В случая са предявени искове за главница в размер на *** лв., сумата от ***
лв. – договорно възнаграждение, сумата от *** лв. - възнаграждение за
закупена услуга Фаст, сумата от *** лв. – възнаграждение за закупена услуга
Флекси, сумата от *** лв. – лихва, сумата от *** лв. – лихва, както и за
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
Съдът констатира наличие на явна фактическа грешка в първите два
2
диспозитива на съдебното решение, като е уважил иска за главница в размер
на *** лв., а е отхвърлил иска за разликата над *** до *** лв. Волята на съда
е съответна на заключението на вещото лице, от което се установява, че
дължимата главница е в размер на *** лв. Следва да бъде коригирана
грешката на основание чл.247 ГПК с настоящето решение. Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба
на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения
текст на решението.
Такъв е и конкретния случай в частта относно главницата, която е установено,
че възлиза на сумата от *** лв. и не е претендирана в по-голям размер.
Същевременно съдът установи, че при изчисляване размера на разноските,
направени от ответника е пропуснал да включи заплатената сума от *** лв. за
възнаграждение на вещо лице, поради което възражението на адв.В. в тази
част е основателно и са налице основания за изменение на решението в частта
за разноските.
Направени по делото са следните разноски: в заповедното производство –
д.такса от *** лв. държавна такса, ***. присъдено юр.възнаграждение при
претендирано от 180 лв., а в исковото производство – *** лв. д.такса, ***.
претендирано юрисконсултско възнаграждение, а ответницата е направила
разход за сумата от *** лв. за възнаграждение на вещото лице.
Предоставената от адв. В. правна помощ е по реда на чл.38, ал.2 ЗА и съдът
определя възнаграждението и съобразно на отхвърлената част от иска (***) на
сумата от *** лв.
Неоснователно е възражението за намаляване на размера на присъденото
юрисконсултско възнаграждение, като доводите на съда остават тези от
съдебното решение. действително Наредбата за заплащане на правна помощ
предвижда по-ниски възнаграждения в определени случаи, но съгласно чл.2
възнаграждения за предоставена правна помощ могат да получават само
адвокати, които са вписани по надлежния ред в Националния регистър за
правна помощ и са били определени и назначени по реда на чл.25 и чл.26 от
Закона за правната помощ т.е. назначени от определен орган и чийто
възнагражденията се изплащат от НБПП. Настоящият случай не е такъв и за
двете страни. Приложимият акт относно определяне възнаграждението на
3
юрисконсулта, при спазване на принципа по чл.5 ГПК следва да е този за
адвоката на ответника, а именно Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че молбата е частично основателна
и съдебното решение бъде коригирано на основание чл.247 ГПК относно
констатираната служебно от състава явна фактическа грешка по отношение
на главницата, както и на основание чл.248 ГПК следва да бъде изменено в
частта за разноските. Следва бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца
след прихващане (при дължима на ищеца сума от *** лв. за разноски
съответни на уважената част от исковете, и дължима на ответницата сума от
158,***. разноски съответни на отхвърлената част от исковете) сумата от ***
лв., а ищецът да заплати на адв. В. сумата от *** лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 ГПК поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение №***г. по гр.д.№***г. по описа на ПлРС,
като в диспозитивите вместо:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват вземания против ИЛ.
КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва върху вземането считано от ***г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН
**********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и последната дължи: главница над сумата от *** лв. до *** лв., сумата от ***
лв.- възнаградителна лихва за периода ***., сумата от *** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,
сумата от *** лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от *** лв. - лихва за забава за периода
***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено задължение, по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от
***г., за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
д. № ***г. по описа на РС П., като неоснователни.“
решението да се чете по следния начин :
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч.,
4
съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П.,
ж.к.“*** и последната дължи сумата от *** лв. (главница по Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г.), както и законната лихва
върху вземането считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П..
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съществуват
вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** и
последната дължи: сумата от *** лв.- възнаградителна лихва за периода
***., сумата от *** лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата
от *** лв. – възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от ***
лв. - лихва за забава за периода ***. -***г. и сумата от *** лв.- неизплатено
задължение, по Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ № *** от ***г., за
които суми е издадена Заповед №***г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № ***г. по описа на РС П., като
неоснователни.“
На основание чл.248 ГПК изменя Решение №***г. по гр.д.№***г. по
описа на ПлРС в частта за разноските като вместо:
„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ж.к.“*** да заплати на
„П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н.
Ц.Г.С. и Я.К.Ч., сумата от *** лв. лв. общо направени деловодни разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г., и двете по описа на РС-П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН **********, адрес:
гр.Б., ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.“
диспозитивите се четат по следния начин:
„ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********,
адрес: гр.П., ж.к.“*** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н. Ц.Г.С. и
Я.К.Ч., сумата от *** лв. общо направени деловодни разноски за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ ***г. и по гр.д.№ ***г.,
и двете по описа на РС-П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите С.Н.Н.
5
Ц.Г.С. и Я.К.Ч., да заплати на адвокат В.Т. В. с ЕГН **********, адрес: гр.Б.,
ж.к.“Е.“ *** сумата от *** лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.“.
На основание чл.248, ал.3 ГПК препис от решението да се връчи на страните
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред
ОС-гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6