№ 103
гр. Ловеч, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200279 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001683 от 18.12.2019 г. на Началник на
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на Д. ИЛ. В. от гр.Ловеч, административни
наказания на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят В., който чрез адвокат С.С.
от АК Ловеч го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление
като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че на посочената в постановлението дата и час
автомобилът му е имал технически проблем и не е можел да запали. Сочи, че се е опитал да
го избута, за да не пречи на движението пред блок 122 до блок 108, което разстояние е около
30 метра. Категоричен е, че автомобилът е имал технически проблем и не е можело да бъде
запален двигателя, за да се управлява. Заявява, че влязъл в автомобила, за да говори по
телефона, търсейки помощ, когато дошли органите на Пътна полиция и вместо да го
попитат какъв е проблема, поискали да го изпробват за употребата на алкохол. Изтъква, че
през време на проверката е бил изнервен, може би и превъзбуден и за него останало
непонятно искането на хода на полицейските служители. Категорично твърди, че не е
управлявал автомобила, т.е. не е имал качеството на водач, а на пазач на автомобила.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят В. не се явява. Представлява
се от процесуалния му представител адвокат С.С. от ЛАК. Последният поддържа жалбата
1
срещу наказателното постановление и пледира за отмяната му изцяло, като
незаконосъобразно издадено. Акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят В. не е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, тъй като не е имал
качеството на водач на МПС, поради което и не е бил длъжен да дава проба за употребата на
алкохол. Обсъжда свидетелските показания по делото и счита за безспорно установено
твърдяното от жалбоподателя, че се е опитал само да запали двигателя на автомобила, но не
е успял. Сочи, че свидетелката подала сигнала до полицията го е направила прибързано.
Поради тези съображения пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира
на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези при
предходното разглеждане на случая.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена
без уважение и се потвърди наказателното постановление. Заявено е и възражение за
прекомерност на претендираните разноски, в случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.
С. Й., Д. КР. АТ., Д. В. Т., Пл. П. П. и М. Р. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 09.12.2019 г., около 16:00 часа свидетелката Д.А., заедно с детето си пазарувала в
хранителен магазин в кв.„********“ в гр.Ловеч. Задно с нея в магазина пазарувал и мъж,
който направил впечатление, че мирише на алкохол и е неадекватен. Продавачка в
магазина била свидетелката Д.Т., на която също направило впечатление, че мъжът е
употребил алкохол. Мъжът излязъл първи от магазина, а след него, като напазарувала, около
16:15 часа излязла и свидетелката А.. Навън тя видяла мъжът, който преди нея бил в
магазина да потегля управлявайки лек автомобил. Същият помъчил да обърне посоката на
движение на автомобила, но не успял и се качил на тротоара, като за малко щял да удари
свидетелката А.. Колата изгаснала и мъжът слязъл и отворил капака. Тогава свидетелката А.
се обадила на тел.112 и влязла обратно в хранителния магазин и разказала на свидетелката
Т. какво се е случило навън. Т. също излязла пред магазина и видяла, че автомобилът бил
спрян в средата на пътното платно, а мъжът, който малко преди това пазарувал при нея в
магазина стоял облегнат на него.
На подадения сигнал на тел.112 се отзовали свидетелите П.П. и М.Д. – служители в
РУ на МВР Ловеч. Двамата установили спрелия в средата на пътното платно автомобил,
който бил марка „*********“, като вътре в него, зад волана бил седнал мъж. Свидетелите го
попитали какъв е проблема, но мъжът им отговарял неадекватно, като според свидетеля Д.
видимо бил употребил алкохол. Свидетелите Д. и П. помогнали на мъжа да премести
автомобила, като го избутали встрани на пътя, за да не пречи на движението. Разговаряли
със свидетелката А., на които тя обяснила какво се е случило. Разговаряли също и със
свидетелката Т. и тя им обяснила, че преди това мъжът е пазарувал при нея в магазина.
Свидетелите П. и Д. извикали за съдействие колегите си от сектор „Пътна полиция“ и
2
място пристигнали свидетелят Й.Й., който заварил мъжа, за който му посочили, че
управлявал лекия автомобил „*********“ облегнат на оградата на намиращата се в близост
детска градина. След като разговарял с колегите си П. и Д., както и със свидетелката Д.А.,
Й. установил самоличността на мъжа – това бил жалбоподателя Д.В. от гр.Ловеч. И на
свидетеля Й. В. се сторил неадекватен, тъй като на всичките му въпроси и след като го
попитал дали ще даде проба за употреба на алкохол с техническо средство отговарял с
„Извинявам се“. Свидетелят Й. няколко пъти го приканил да даде проба за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, като му обяснил, че ако откаже ще му състави
АУАН, но Д.В. мълчал и не пожелал да даде проба.
Свидетелят Й. издал на Д.В. талон за медицинско изследване № 0043387 /л.7 от
н.а.х.д.№ 711/2020 г./, в който талон посочил, че следва да се яви в ЦСМП Ловеч до 45
минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. В. отказал да подпише и получи
талона, като отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля М.Д..
Няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази насока, че в
дадения в талона срок, жалбоподателят В. да е дал кръв за изследване.
Свидетелят Й. съставил на жалбоподателя АУАН бланков № 133456 от 09.12.2019 г.,
като в него посочил, около 16:15 часа в гр.Ловеч, ж.к.„********“, до блок номер 122, с
посока на движение блок № 108, управлявал лек автомобил „********* 156“ с рег.№ **
**** **, собственост на „********“ ЕООД. Отразено е в акта, че В. отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510”, с
фабричен № ARBB-0039. Актосъставителят приел, че Д.В. нарушил разпоредбата на чл.174,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Отразил е и обстоятелството, че на В. е бил издаден талон за
медицинско изследване.
Като свидетели очевидци по акта се подписали Д.А. и Д.Т..
По така съставеният му акт жалбоподателят не е вписал възражения. Отказал да
подпише акта и да получи препис от него, като отказа му бил удостоверен с подписа на
свидетеля П.П..
Няма данни по селото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН Д.В. да е представил пред
наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него,
като в допълнение наказващият орган посочил и обстоятелството, че В. не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят В. нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции „глоба” и
„лишаване от правото да управлява МПС”.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
3
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа
на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з -
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11 от н.а.х.д.№ 711/2020 г./.
На жалбоподателя В. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
която в частта си за установяване употребата на алкохол предвижда санкция за нарушител –
водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или не е
изпълнил даденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Алинея 4 на същия
текст указва, че редът по който се установява употребата на алкохол в кръвта на водачите на
МПС или други упойващи вещества се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., изм. и доп., бр.81 от 2.10.2018 г.).
В настоящият случай съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че
на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят В. е управлявал посочения лек
автомобил, т.е. притежавал е качеството „водач“ по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е
годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Доводите в тази връзка на
процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни, тъй като се опровергават от
събраните по делото гласни доказателства.
На първо място – това са показанията на свидетелката Д.А., която е очевидец на
случилото се и е категорична, че жалбоподателят В. е управлявал автомобила. Същата е
придобила впечатление от В. още в хранителния магазин, след което ясно го е видяла да
управлява автомобила, когато желаейки да смени посоката на движение го е качил на
тротоара – действие, което свидетелката е възприела и като опасност да бъде ударена. Не се
установиха по делото причини, които да навеждат на извод за съмнения относно
достоверността и обективността в показанията на А.. Същата не е познавала отпреди случая
жалбоподателя и няма основания да се счита, че по някакъв начин е била предубедена
спрямо него и да желае уличаването му в извършването на противозаконно деяние.
На следващо място - показанията на А. изцяло се подкрепят и кореспондират с тези
на останалите разпитани по делото свидетели, които макар и да не са очевидци на момента,
когато жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, то са единодушни в това какво им е
споделила веднага след видяното свидетелката А.. Освен на свидетелката Т., за станалото
пред магазина А. е споделила и на пристигналите на място полицейски служители –
свидетелите Д. и П., както и в последствие и на актосъставителя Й.Й.. Всичките те,
независимо един от друг сочат едни и същи обстоятелства, които А. им е казала на място.
Ето защо, съдът изключва и като възможност показанията на свидетелката А. да се
4
„формирали“ в последствие и с оглед желание да уличи жалбоподателя в извършването на
нарушение. За пълна корелация между показанията на свидетеля – очевидец А. с тези на
останалите разпитани по делото свидетели сочи и факта, че същите съвпадат и в детайли,
които не са пряко свързани с факта на управление на автомобила от страна на
жалбоподателя В.. Например, А. сочи, че когато са пристигнали първите полицейски
служители (свидетелите П. и Д.) те са заварили В. седнал в автомобила, зад волана. Това
обстоятелство категорично се потвърждава от показанията на П. и Д.. След това, А. заявява,
че когато са дошли другите полицейски служители – свидетелят Й.Й., жалбоподателят вече е
бил извън автомобила, облегнат на оградата на детската градина – факт, който и Й.,
независимо от нея потвърждава.
Ето защо, съдът намира за безспорно установено, че непосредствено преди да бъде
проверен и поканен да даде проба за алкохол с техническо средство, жалбоподателят В. е
управлявал лекия автомобил „********* 156“ с рег.№ ** **** **, т.е. имал е качеството
„водач“ по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП.
Във връзка с изложеното дотук, настоящият съдебен състав счита за необходимо и
даването на отговор относно обстоятелството, че в хода на съдебното следствие по делото
не е извършил процесуалното действие „разпознаване на лица“, съгласно дадените в
Решение № 54 от 15.03.2021 г. по к.н.а.д.№ 44/2021 г. на Административен съд гр.Ловеч
указания. На първо място, указанията в този смисъл са дадени при условията на
евентуалност и преценката на настоящият съд е, че събраните по делото писмени и гласни
най-вече доказателства установяват по достатъчно пълен и изчерпателен начин участието и
действията на жалбоподателя В. в обсъждания казус.
На следващо място и което е по-същественото в случая – действително за
неуредените в ЗАНН процесуални въпроси, разпоредбата на чл.84 от същия препраща към
Наказателно-процесуалния кодекс. Това препращане обаче не е абсолютно, т.е. не всички
процесуални правила посочени в НПК са относими и приложими към производството по
установяване на административни нарушения и санкционирането им с наказателни
постановления, съответно обжалването на последните пред съд. Това е така, тъй като макар
и много сходни в определени отношения, наказателните производства регулирани от
нормите в НПК, имат и много съществени различия с административнонаказателните по
ЗАНН. В частност, настоящият съдебен състав счита, че процесуалният способ за доказване
„Разпознаване на лица и предмети“, уреден в Глава четиринадесета, Раздел VII от НПК, не е
изцяло приложим в настоящето производство. За да бъде разпознат жалбоподателя от
свидетелите, като лицето управлявало лекия автомобил, то е необходимо присъствието му в
съдебно заседание или поне съдът да разполага с негови актуални снимки – чл.171, ал.2 и
ал.4 от НПК. В производството по чл.59 и сл. от ЗАНН обаче, физическото присъствие на
жалбоподателя в съдебно заседание не е задължително и дали да се яви или не, или пък да
упълномощи процесуален представител, който да го представлява (както е в обсъждания
случай), е изцяло негова преценка и право. Съдът в настоящето производство няма
правомощия да го задължи да се яви лично в съдебно заседание или пък да представи свои
5
снимки, дори и да е сезиран с такова искане от противната страна.
Безспорно е обстоятелството и в този смисъл съдът приема за доказан факта, че
жалбоподателят В. е отказал да даде проба за установяване употребата на алкохол с
техническо средство, а в последствие и че не е изпълнил предписанието за предоставяне на
кръвна проба, дадено му с талона за изследване. Нещо повече – отказал е да получи талона,
което обстоятелства надлежно е било удостоверено с подписа на свидетеля Д.. Този му отказ
се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от
писмените доказателства по делото. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Й.Й., П.П. и М.Д., които цени като обективни и непротиворечиви. Няма данни,
както и при свидетелката А., те да са пристрастни към случая или да желаят уличаването на
жалбоподателя в извършването на нарушение. И тримата сочат, че поведението му е било
такова, че ги е накарало да се усъмнят в употребата на алкохол – обстоятелство, за което
споделят и свидетелките А. и Т.. Не на последно място, самият жалбоподател не оспорва
факта, че е отказал да даде проба с техническото средство или пък кръвна проба за
медицинско изследване, нито пък е ангажирал доказателства в тази насока. Както се отрази
и по-горе в изложението, защитната му теза се състои единствено в твърдението, че не е
имал качеството на „водач“ към този момент – теза, която изцяло се опровергава от
събраните и обсъдени по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба № 1/2017 г., концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. Нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата пък вменява на
водачите задължението, при извършването на проверка за установяване концентрацията на
алкохол да изпълнява точно дадените му от контролните органи по ЗДвП разпореждания и
указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или
здраве. Алинея 2-ра от същия текст от своя страна сочи, че неизпълнението на задължението
по ал.1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето
да му бъде извършена такава. При всички случаи обаче, дори и в хипотезата на дадена
валидна проба с техническото средство, както се посочи и по-горе в изложението,
контролният орган е длъжен да попълни и издаде талон за изследване по образец – чл.3, ал.2
от Наредба № 1/2017 година. С този талон водачът се насочва за изследване с доказателствен
анализатор или за химическо изследване на биологичен материал. В случая, видно от талона
/л.7/, явно е бил насочен към медицинско химическо изследване на кръвна проба, тъй като
му е било указано да се яви до 45 минути в Спешно отделение при МБАЛ Ловеч.
Жалбоподателят е отказал да го подпише и получи, съответно не се е явил за даването на
кръвна проба – обстоятелство, което той не оспорва, нито пък ангажира доказателства,
които да установяват противното.
Ето защо, въз основа на свидетелските показания, писмените доказателства и
отразеното в АУАН съдът приема, че жалбоподателят В. е осъществил задължителната
6
първа и едната от двете възможни следващи проявни форми на изпълнителното деяние по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно : отказал е да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и не е дал кръвна проба за медицинско и
химическо изследване.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично
установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде
поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на алкохол или с техническо средство или
като даде кръвна проба за лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по
АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя Д.В. нарушение на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради
което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно издадено.
Правилно за това нарушение наказващия орган е отнел 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния
максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането
им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
тъй като в разпоредбата на чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки. Обстоятелството, че не е
изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-малко
пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на
контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система
на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна
санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на
извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост,
какъвто е и настоящия случай.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001683 от
7
18.12.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч , с което са наложени на
Д. ИЛ. В. от гр.Ловеч, ул.”********” № ***, ЕГН : **********, административни наказания
на основание чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и са му отнети 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Отхвърля искането на Д. ИЛ. В. от гр.Ловеч, с горните данни, за присъждане на
направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8