О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 450 Година 2020,20.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесети май Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
506 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищците К.С.С.
и В.Д.С. чрез пълномощника адв. М.Г., с адрес ***
са предявили следните обективно и
субективно съединени установителни искове против ответниците
Б.Т.Г. с посочен адрес: *** и „Райфазенбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55: за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона, а при
условията на евентуалност –поради противоречие с добрите нрави, а при
условията на евентуалност - като привиден/абсолютно симулативен/, на сключен
между ищците и първия ответник договор за покупко-продажба
на недвижим имот, оформен с нот. акт
№ 181 от 17.08.2011 год. на нотариус Антоанета
Дичева и за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.617.135.1.27 по КККР на гр. Бургас, с площ от 105,47 кв.м.,
с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39, вх. 2, ет. 6,
ап. 27, ведно с прилежащото избено помещение № 27 и 3,423% ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелни обекти № 07079.617.135.1.28, № 07079.617.135.1.12, под обекта - №
07079.617.135.1.25, над обекта - № 07079.617.135.1.29,който обект е идентичен с апартамент № 27, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39а, вх. Б, ет. 6, с площ от 105,47 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, трапезария, антре,
дом. помещение, дрешник, при граници: север – стълбище и Петров, изток – външен
зид, юг. Фуга, запад – външен зид, отгоре – Плачкова, от долу – Георгакиев, заедно с избено помещение № 27, при граници:
север – коридор, изток – Кънева, юг – коридор, запад – коридор, както и 3,423%
ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж,
както и за
прогласяване за нищожна като сключена от
несобственик на учредената с нотариален акт № 189, том I, рег. № 2029, дело № 172 от
24.08.2011 г. на нотариус Антоанета Дичева договорна ипотека върху имот с идентификатор
07079.617.135.1.27 по КККР на гр. Бургас, с площ от 105,47 кв.м., с административен
адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39, вх. 2, ет. 6, ап. 27, ведно с
прилежащото избено помещение № 27 и 3,423% ид.ч. от
общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелни обекти № 07079.617.135.1.28, № 07079.617.135.1.12, под обекта - №
07079.617.135.1.25, над обекта - № 07079.617.135.1.29, идентичен с апартамент №
27, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39а, вх. Б, ет. 6, с площ
от 105,47 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна,
трапезария, антре, дом. помещение, дрешник, при граници: север – стълбище и
Петров, изток – външен зид, юг. Фуга, запад – външен зид, отгоре – Плачкова, от
долу – Георгакиев, заедно с избено помещение № 27,
при граници: север – коридор, изток – Кънева, юг – коридор, запад – коридор,
както и 3,423% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото
на строеж. Претендират разноски по делото.
Представят и ангажират доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да
извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При проверка на редовността на
разменените книжа съгласно предл. 1 на изр. 1, ал. 1
на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите свързани
помежду си искове с оглед предмета им и
водещия предявяването им интерес– установителни искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот , установяване на правото на собственост на ищците върху този имот и прогласяване на нищожността на
учредена върху този имот договорна ипотека в полза на банка -гаранционна сделка
на абсолютна търговска сделка-договор за банков кредит,за който няма данни да е
потребителски , е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те заедно следва да се разглеждат по правилата на този
особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на
ГПК към нея за предявяването й, е редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по осъществяване на размяна на книжа, като книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл.
374 от ГПК съдът констатира следното: Исковете, предмет на настоящото дело, са подсъдни
на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй
като се твърди, че с атакуването на
договора от 17.08.2011 год. ищците целят
да защитят правото си на
собственост върху имота, негов обект, а с атакуване на договорната ипотека - се стремят да отрекат съществуването
на тежест върху собствения им имот,която дава право на предпочтително удовлетворение на втория ответник от цената му. Исковата молба е предявена съобразно
правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т. 4 и чл. 109 от ГПК, а
именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния
иск-данъчната оценка на недвижимия
имот,обект на атакуваните сделки, от 83614,90 лв. и местонахождението му в района на действие
на настоящия съд. Исковата молба е подадена от активно легитимирани лица, които
твърдят, че са собственици на процесния имот, за които в качеството си на
страна по атакуваната сделка винаги съществува право да иска прогласяване на
нищожността й, а по отношение на договорната ипотека – се твърди, че нарушава
материални субективни права на ищците, като създава тежест върху собствения им
имот,която те не са учредили. До настоящия момент страните не са направили възражения по допустимостта на
производството по делото, не са станали и служебно известни на съда факти или обстоятелства,
които да водят до извод, че са налице процесуални пречки или не са налице
положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените
искове. При това положение предявените искове са
допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове , съдът намира, че ще следва да
пристъпи към насрочване на делото в
открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищиците К.С.С.
и В.Д.С., двамата с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв.
М.Г., с адрес *** са предявили следните обективно и субективно съединени установителни
искове против ответниците Б.Т.Г. с посочен адрес: *** и „Райфазенбанк“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец,
бул. „Никола Вапцаров“ № 55: за прогласяване
за нищожен-поради потиворечие със закона, а
при условията на евентуалност -поради противоречие с добрите нрави, а при условията
на евентуалност-като привиден/абсолютно симулативен/, на сключен между
ищците и първия ответник договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 181 от 17.08.2011 год. на нотариус
Антоанета Дичева и за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
самостоятелен обект с идентификатор 07079.617.135.1.27 по КККР на гр. Бургас, с
площ от 105,47 кв.м., с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“,
бл. 39, вх. 2, ет. 6, ап. 27, ведно с прилежащото избено помещение № 27 и
3,423% ид.ч. от общите части на сградата и
съответните ид.ч. от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелни обекти №
07079.617.135.1.28, № 07079.617.135.1.12, под обекта - № 07079.617.135.1.25,
над обекта - № 07079.617.135.1.29,който имот
е идентичен с апартамент № 27,
находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39а, вх. Б, ет. 6, с площ от
105,47 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна,
трапезария, антре, дом. Помещение, дрешник, при граници: север – стълбище и
Петров, изток – външен зид, юг. Фуга, запад – външен зид, отгоре – Плачкова, от
долу – Георгакиев, заедно с избено помещение № 27,
при граници: север – коридор, изток – Кънева, юг – коридор, запад – коридор,
както и 3,423% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж, както и за прогласяване
за нищожна на основание като
сключена от несобственик на учредената с нотариален акт № 189, том I, рег. № 2029, дело № 172 от
24.08.2011 г. на нотариус Антоанета Дичева договорна ипотека върху имот с идентификатор
07079.617.135.1.27 по КККР на гр. Бургас, с площ от 105,47 кв.м., с
административен адрес: гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39, вх. 2, ет. 6, ап.
27, ведно с прилежащото избено помещение № 27 и 3,423% ид.ч.
от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
самостоятелни обекти № 07079.617.135.1.28, № 07079.617.135.1.12, под обекта - №
07079.617.135.1.25, над обекта - № 07079.617.135.1.29, идентичен с апартамент №
27, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, бл. 39а, вх. Б, ет. 6, с площ
от 105,47 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна,
трапезария, антре, дом. помещение, дрешник, при граници: север – стълбище и
Петров, изток – външен зид, юг. Фуга, запад – външен зид, отгоре – Плачкова, от
долу – Георгакиев, заедно с избено помещение № 27,
при граници: север – коридор, изток – Кънева, юг – коридор, запад – коридор,
както и 3,423% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото
на строеж. Ищците твърдят, че са
собственици на недвижимия имот,като между
първия от тях и лицето Тодор Райков Г.,са
съществували дългогодишни търговски и
приятелски отношения, продължили впоследствие и с неговия син – първия ответник Б.Г..Заявяват,че
през 2006 г., бащата на първия ответник Тодор
Г. предоставил на ищеца С., паричен заем в размер на 27 640 лева,като поради
финансови затруднения, ищецът не успял да върне заетата сума на уговорения
падеж – 30.03.2008 г.Сочат,че забавата
продължила и след падежа, като с цел запазване на добрите отношения, страните
се договорили ищецът да прехвърли на
Тодор Г. процесния имот, като обезпечение на дадения заем. Тъй като
заемодателят имал неуредени отношения по повод на банков кредит, предложил
имота да бъде прехвърлен на неговия син – първия ответник Б.Г.. В изпълнение на
този договорка бил сключен договор за покупко –
продажба, с който ищците прехвърлили на ответника Б.Г. собствения си апартамент
за сумата от 45 500 евро. Сделката била обективирана в нотариален акт №
181, том I, рег. 1974
дело № 164 от 17.08.2011 г. на нотариус Дичева с рег. № 450 в НК. Твърдят,че на
24.08.2011 г., първият ответник учредил договорна ипотека върху процесния имот
в полза на втория ответник „Райфайзенбанк“ АД, за което бил съставен нотариален
акт № 189, том I, рег.
2029дело № 172/2011 г. на нотариус Дичева с рег. № 450 в НК. Заявяват, че
единствената цел на извършеното от тях разпореждане с процесния имот, била да
се обезпечи вземането на Тодор Г. по договора за заем от 05.01.2006 г. Уговорката между страните била ищеца С. да
обслужва задълженията на първия ответник по договора за кредит с втория
ответник, като до момента бил изплатил близо 50 000 лева. Твърди се, че в
действителност, страните по договора за покупко –
продажба не са целели правните му последици, поради което сделката била
абсолютно симулативна – нищожна на основание чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД.
Във връзка с изложеното се заявява, че владението върху имота никога не е било
предавано на ответника Б.Г.. Ищците продължавали и към настоящия момент да
живеят необезпокоявани в него, като единствено те са заплащали всички текущи
разходи и са извършвали подобрения. В подкрепа на твърденията си ищците, сочат
и обстоятелството, че Б.Г. предоставил на ищеца С. пълномощно с нотариално
заверен подпис и съдържание, по силата
на което последния можел да извършва всякакви действия на управление и
разпореждане с имота, както и да го продаде на когото намери за добре,
включително на себе си и да определи цената. Според ищците това пълномощно има
качеството на обратно писмо или на начално на писмено доказателство по смисъла на чл. 165
ал. 2 от ГПК. Позовават се на разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, съгласно която
недействително е съглашение, в което се уговаря предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на веща, както и
всяко друго съглашение, което уговаря предварително начин на удовлетворяване на
кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. От посоченото се прави
извода, че сключената между ищците и първия ответник сделка е нищожна на
основание чл. 152 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. При условията на
евентуалност се твърди, че договора за покупко –
продажба е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави, тъй като заплатената продажна цена е два
пъти по – ниска от действителната продажна цена на имота към момента на сключване
на договора. На следващо място се заявява нищожност на процесната сделка, при
условията на евентуалност, и на основание чл. 26, ал. 2, пр
5 от ЗЗД, поради привидност и се иска да бъде прието за установено, че ищците
са собственици на имота. Във връзка с гореизложеното, ищците заявяват, че
доколкото прехвърлителната сделка между тях и първия
ответник е нищожна, то нищожна на основание чл. 167, ал. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, се явява и изповяданата договорна ипотека върху процесния имот в
полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД, тъй като е сключена от несобственик.
Предявените искове са с правно
основание в чл. 152 във вр. с
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност с правно основание в 26, ал. 1, пр. 3, а при условията на евентуалност с
правно основание в чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, както и чл.124,ал.1
от ГПК и чл.170,предл.2 във вр. с 167, ал. 3 вр. с чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Ответникът Б.Т.Г. с посочен адрес: ***, в законоустановения
срок е подал отговор на исковата молба, в който изразява становище за нейната
неоснователност. По отношение на предявеният иск по чл. 152 от ЗЗД, излага
съображения, че забраната на тази разпоредба се прилага само за съглашения,
които се сключват преди или едновременно с договора, от който възниква главното
вземане. Заявява, че не отговаря на истината твърдението на ищците, че
процесния договор за покупко – продажба обезпечавал
вземане на Тодор Г. по договор за заем от 05.01.2006 г. Това обстоятелство било
видно и от страните по заемния договор, съгласно който заемополучател
е „Солло“ ЕООД, а не ищеца С. – липсва идентичност на
страните по двете правоотношения. Посочва се още, че падежа на вземането по
заемния договор бил на 30.03.2008 г., а процесната прехвърлителна
сделка била сключена повече от три години след падежа му - на 17.08.2011 г. В подкрепа
на твърдението за липса на връзка между двата договора, се сочи и
обстоятелството, че ищеца, в качеството си на заемополучател
– физическо лице, все още не бил върнал заета от Тодор Г. сума, което ответника
намира за закономерно и логично, тъй като заемополучател
по заемния договор е не ищеца, а „Солло“ ЕООД. От изложеното прави извод, че
процесния договор за покупко – продажба не е сключен
в нарушение на общата забрана за обезпечаване на задължение в отклонение от
предвидените в закона начини. Като аргумент на това ответника сочи, че дори да
се приеме, че е уговорен различен от първоначалния начин за удовлетворяване на
кредитора, то тази уговорка е направена след възникване на паричното задължение
и неговия падеж, поради което е валидна и представлява даване вместо изпълнение. По съществото си, уговорката представлява
последващо споразумение за погасяване на облигационното правоотношение, което
не е в противоречие на императивни законови разпоредби, нито на добрите нрави.
За неоснователна се счита от ответника и претенцията на ищците за нищожност на
процесната сделка, поради противоречие с добрите нрави, предвид
обстоятелството, че имота е продаден на цена по – ниска от пазарната. В тази
връзка се сочи, че законът позволява на страните да направят конкретна
преценка, относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност, включително да уговорят продажна цена на един недвижими имот и
под данъчната му оценка. Изтъква, че за да е налице нищожност на сделката,
поради противоречие с „добрите нрави“, неравностойността на престациите следва
да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. При заплащане
на цена на имот по данъчната му оценка, не се налага извод за такава
неравностойност на престацията която да води до нищожност на сделката. По –
нататък ответникът излага съображения за неоснователност и на евентуалната претенция
на ищците по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. Счита за невярно твърдението на
ищците, че страните по договора не са желали и целели неговите правни последици,
както и че сделката била абсолютно симулативна. Подчертава, че за намерението
му да придобие собствеността върху имота, свидетелства факта, че го е закупил с
кредит от Райфайзенбанк. Заявява, че ищците са били наясно с предмета на
сделката и нейните правни последици. Посочва, че страната която твърди, че
сделката е привидна, носи тежестта да докаже симулацията, като за целта е
необходимо да представи писмени доказателства – обратно писмо. Посочва се
правната характеристика на този документ, както и разликата между него и
документ, служещ за начало на писмено доказателство. В тази връзка заявява, че
даденото от него пълномощно от 20.12.2012 г. няма качеството на обратно писмо,
нито на начало на писмено доказателство, тъй като е едностранно волеизявление и
не отразява елементи от прикрит договор, които да правят вероятно наличието на
симулация. Подчертава обстоятелството, че посоченото пълномощно е оттеглено, за
което ищецът е надлежно уведомен на 16.12.2018 г. Относно твърденията на
ищците, че продължават да живеят в процесния имот, ответникът заявява, че
уговорката между страните е той да се ползва възмездно, като се заплаща сума в
размер на 304 евро месечно по сметка на Райфайзенбанк, поради което това
обстоятелство няма отношение към твърдяната симулация. Оспорва се и твърдението
за извършени подобрения в процесния имот, като се сочи, че от съдържанието на представените
в тази връзка документи от ищците, се установява, че разходите са направени от
„Солло“ ЕООД, а не от тях. Обръща се внимание и на
постоянната адресна регистрация на ищеца С.,***, дом 228, който адрес е и адрес
на управление на дружеството „Солло“ ЕООД. В заключение ответникът заявява, че
със сключването на договора за покупко – продажба на
процесния имот на 17.08.2011 г. , той е придобил собствеността върху същия,
поради което при учредяването на ипотеката в полза на Райфазенбанк
не е нарушил разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът „Райфазенбанк“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров“ № 55
изразява становище за неоснователност на предявения иск за обявяване на
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека за нищожен. Оспорва
фактическите твърдения на ищците и заявява, че договора за покупко
– продажба е действителен. В тази връзка сочи, че банката е предоставила на Б.Г.
кредит в размер на 46 893,35 евро, от които 45 500 евро били
предназначени за финансиране на покупката на процесния имот, която сума била
приведена на продавачите на 31.08.2011 г. Оспорва твърденията на ищците, че
процесната сделка между тях и първия ответник обезпечава паричен дълг на ищеца
Стефанов към Тодор Г.. Наред с това сочи, че за да е налице хипотезата на чл.
152 от ЗЗД е необходимо, страните по договора предварително да са уговорили
начин на удовлетворяване на кредитора, различен от законоустановения, а не след
възникване на задължението, както е в настоящия случай. Подчертава се, че в
случая уговорката между страните е действителна и представлява даване в
изпълнение, тъй като е постигната след падежа на задължението по договора за
заем. Изразява се несъгласие и по отношение на твърдяната от ищците нищожност
на договора, поради противоречието му с добрите нрави, предвид
нееквивалентността на престациите по него. В тази връзка заявява, че страните
разполагат със свобода при договаряне, което от своя страна предполага преценка
за равностойността на престациите, която в случая е съобразена с данъчната
оценка на имота, посочена в нотариалния акт. Прави се заключение за недоказаност на
твърденията на ищците за симулативност на прехвърлителния договор, като се твърди, че той ги обвързва
и ответника Б.Г. е станал негов собственик. Счита, че представеното пълномощно
от 20.12.2012 г., няма характер на обратно писмо, нито на начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. От изложеното се прави
извод, че учредената в полза на „Райфазенбанк“ АД
договорна ипотека е действителна.
С подадена в срок допълнителна
искова молба, ищците поддържат направените от тях твърдения и поясняват и
допълват първоначалните си такива. Излагат съображения, че правата и
задълженията по договора за заем се считат за възникнали в правната сфера на
ищеца С., тъй като управител на дружеството „Солло“
ЕООД е Стоянка Мирчева С. и със сключването на договора ищецът не би могъл да
задължи трето лице по него. Заявяват, че уговорката за прехвърляне на имота
като обезпечение на предоставения заем е постигната още с предоставянето на
заетата сума. Твърдят още, че сумата посочена като продажната цена по договора
с Б.Г., също представлява предоставен от последния заем, а не е продажна цена
на имота. Заявяват, че именно това е причината ищците да обслужват изцяло
банковия кредит на първия ответник в „Райфайзенбанк“ АД. Отричат наличието на
уговорка между страните за прехвърляне на собствеността на процесния
имот на Б.Г., вместо изпълнение на възникналото задължение към Тодор Г.. Твърдят,
че страните не са желаели настъпването на последиците от сключването на
договора, което е видно от представените по делото доказателства, включително
от факта, че те продължават да живеят в имота и единствено те са заплащали
погасителните вноски по договора за кредит. Заявяват, че между страните не е
налице наемно правоотношение, по отношение на процесния имот, като в тази
връзка оспорват твърденията на ответника, че са постигнали съгласие да ползват
имота възмездно като му заплащат по 304 евро месечно. Сочат, че настоящ адрес
на ищеца С. е именно процесния имот, в който са правени множество подобрения,
което се установява от представените доказателства. Поддържат и евентуално предявеният
иск за нищожност с правно основание в чл. 26, ал.2, пр. 5 от ЗЗД като твърдят,
че сделката е абсолютно симулативна, и отново се позовават на представеното
пълномощно от 20.12.2012 г., като го определят като „начало на писмено
доказателство“ за наличието на твърдяната привидност.
В законоустановеният
срок ответникът Б.Т.Г. с посочен адрес: ***,
е подал допълнителен отговор на исковата молба, в който поддържа направено
оспорване на предявените искове и въвежда и нови фактически твърдения.
Ответникът заявява, че неговия баща Тодор Г. не е предоставил в заем на ищеца К.С.
сумата от 27 640 лева, посочена в договора от 05.01.2006 г. Заемното правоотношение
не се осъществило, тъй като ищеца не разполагал с надлежно учредена
представителна власт от дружеството „Солло“ ЕООД. Ответникът твърди, че Тодор Г.
не е подписал договора за заем и не е
предал сумата на ищеца. По указания на своя счетоводител, последния оставил за информация на управителя на
„Солло“ ЕООД неподписан екземпляр от договора с указанието, че докато не получи
надлежно пълномощно от управителя на фирмата или потвърждение от последния за
конкретния договор, няма да подпише договора и да предостави заема. Поради
неизпълнение на нито едно от исканията му, Тодор Г. не предал парите на ищеца С..
В подкрепа на това твърдение се изтъква факта, че бащата на ответника никога не
бил отправил искане за връщане на сумата посочена в заемния договор. За
необосновани са счетени твърденията на ищеца С., че правата и задълженията по
договора от 2006 г. били възникнали в неговата правна сфера. В тази връзка се
сочи, че когато лице е действало без представителна власт, то дължи обезщетение
на другата страна, а не встъпва в правата на мнимо представлявания. Сочи се, че
такава сделка е относително недействителна и при липса на потвърждение от
представлявания, договора се счита за недействителен, поради което мнимия
представител не може да встъпи във вече несъществуващо правоотношение. Заявява,
че от 05.01.2006 г. до настоящия момент договора за заем е в състояние на висяща
недействителност и не поражда права и задължения за страните по него.
Подчертава, че ищеца не е страна по него и не може да се позовава на
недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, което е в правомощията само на
мнимо представлявания. Поради изложеното счита за необосновано твърдението на
ищеца за съществувала между него и Тодор Г. уговорка за прехвърляне на
процесния имот като обезпечение на предоставения заем. На следващо място се
оспорва и твърдението на ищците, че сумата посочена като продажна цена в
договора за покупко-продажба, представлява предоставен заем от първия ответник.
Ответникът посочва, че в случая се оспорва официален документ, който се ползва
с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, относно извършените
от нотариуса действия и направените пред него изявления от страните по
сделката. Ответникът заявява, че през 2011 г. ищеца бил в лошо финансово
състояние и само два дни след сделката, ответника му бил предоставил заем в
размер на 10 000 лева, като ищеца поел задължението да връща заемната сума
като погасява по – рано изтегления от Б.Г. потребителски кредит от Юробанк Еф Джи – клон Бургас. Поради неизпълнение на
поетите от ищеца задължения в продължение на повече от година, за заетата сума
била издадена нотариално заверена разписка. Именно във връзка с тази уговорка
било издадено пълномощното от ответника от 20.12.2012 г., за да има възможност
ищеца да води преговори с банката във връзка с погасяване на кредита на
ответника. За необосновано е счетено твърдението на ищеца, че посоченото
пълномощно обективира волята на ответника да прехвърли
обратно на ищеца процесния имот. Отново се подчертава обстоятелството, че
твърдените разходи за ремонт на процесния апартамент са направени от „Солло“
ЕООД, а не от ищеца.
В
допълнителен отговор от ответника
„Райфазенбанк“ АД е взел становище само по
напавеното от ищците доказателствено искане, свързано с представянето на
документи от страна на този ответник.
Не са налице признания на права. Признават
се следните обстоятелства:ищците са били
собственици към 17.08.2011 год.
на следния недвижим имот:самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.617.135.1.27
; между ищците и ответника Б.Г. е сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №
181 от 17.08.2011 год. на нотариус Антоанета
Дичева; подписът положен в полето „подпис на наредил“ в платежно
нареждане № М00044/18.08.2011 г.-документа на лист 58 от делото, е на ищеца К.С. ,а не на Б.Г.,чийто имена са
вписани като наредител;след сключване на горната
сделка и до настоящия момент ищците живеят в процесния апартамент като заплащат
разходите,свързани с ползването му ; ответникът Б.Г. е учредил договорна ипотека
върху процесния имот в полза на втория ответник, за което е бил съставен нотариален акт № 189, том I, рег. 2029 дело № 172/2011 г. от
дата 24.08.2011 год. на нотариус Дичева
с рег. № 450 в НК за обезпечаване на отпуснат му банков кредит за закупуване на
същия този имот от банката-втори ответник;Б.Г.
е снабдил К.С. с пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието
от 20.12.2012 год.,находящо се в заверен препис на лист 15 от делото;К.С. е
заплащал
По делото няма обстоятелства,
които да са служебно или общоизвестни, поради което да не се нуждаят от
доказване.
Ищците носят тежестта да
установят при условията на пълно доказване следните обстоятелства:Тодор Г.
е предал реално в заем на К.С. парична сума от 27640 лв. на 05.01.2006 год.;уговорената
продажна цена на имота по нот. акт № 181 от 17.08.2011 год. е нееквивалентна на стойността му към дата на сключване на сделката; страните
по договора за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 181 от 17.08.2011 год. на нотариус
Антоанета Дичева не са
желаели настъпването на последиците му;извършвали са подобрения
в имота от 2011 год. и до сега,както и вида им и размера на разходите за
тях;
Ответникът
Б.Г. следва да установи при условията на пълно и главно доказване,че между него
и ищците е било постигнало съгласие след
осъществената помежду им продажба на 17.08.2011 год. на собствения им недвижим имот,те са продължат да
го ползват срещу наемна цена в размер на
и платима чрез погасяване на
дължимите от ответника месечни вноски по договора за банков кредит,обезпечен с
учредената договорна ипотека.
На ответниците не следва да
бъдат давани други указания по разпределение на доказателствената
тежест,тъй като те не са заявили други факти,извън
посочения по-горе , от които извличат изгодни за себе си правни последици, с
които да обосновават релевантни възражения против исковете . Възраженията на
ответниците са основани преимуществено на интерпретиране на фактите,съдържащи се в представените от ищците писмени доказателства.
Ищците заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направеното от ищците доказателствено
искане за приемане на представени от тях
с исковата молба и допълнителна такава писмени доказателства, за частично основателно.Приложените писмени
доказателства,с изключение на двете пълномощни на листи 16 и 17 и на договора
на лист 18 ,са относими към въведените няколко предмета
на делото, тъй като ищците заявяват, че
посредством тях ще установяват наличието на посочените по-горе факти, за които
носят доказателствена тежест. Доказателствата са допустими и необходими,тъй като законът не
поставя ограничения за събиране на тези документи за установяване на тези
обстоятелства, а без събирането им и преценката им решението ще бъде
постановено при неизяснена фактическа обстановка. Представените писмени
доказателства не са оспорени по отношение на автентичност,освен един документ
,от ответниците,но по приемането на двете пълномощни
на листи 16 и 17 от делото и на договора на лист 18 от делото съдът ще се произнесе след като
ищците уточнят какви релевантни за делото обстоятелства ще установяват с
тях,тъй като в изложението на исковата и допълнителната искова молби не са ги
споменали изобщо. Ще следва да се
приемат по изложените по-горе
съображения и всички представени от
ответниците, при предварителната размяна на книжа, писмени доказателства.
По искането на ищците за
допускане на съдебно-техническа експертиза,която да определи пазарната стойност
на имота към датата на разпоредителната сделка -17.08.2011 год. съдът ще се
произнесе след като ищците приложат
оценката изготвена от „Деметра ДМ“ЕООД от 09.12.2010 год. ,описана под № 5 в
края на исковата молба в частта приложени доказателства.Независимо от
позоваването на този документ в изложението на обстоятелствата и посочването му
като приложение, такъв сред книжата към
исковата молба липсва. Никой от ответниците не е заявил
при предварителната размяна на книжа,че не е получил препис от този документ. В
писмените отговори никой от тях не е обсъждал съдържанието на този документ ,а възраженията
по иска с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД са правни,основани на общи
положения от съдебната практика и теория.При това положение съдът счита,че
следва да укаже на ищците да представят само
един препис от тази оценка,за да бъде попълнено досието на делото с
него.
Направеното от ответника Б.Г. искане за
назначаване на съдебно- графологична експертиза не следва да бъде уважавано,
тъй като ищците са заявили изрично още в
исковата молба, че подписът положен в полето „Подпис на наредил“ в платежно
нареждане № М00044/18.08.2011 г. е на
ищеца К.С. ,а не на лицето,чийто имена
са вписани като наредител.Следователно,между страните
не са
спорни следните обстоятелства по отношение на този документ: той не е
подписан от Б.Г. като наредител,въпреки,че е
вписано това име, подписан е за наредител от К.С..По тази причина не следва да бъдат
допуснати и поставените от ищеца въпроси към поисканата от ответника съдебно- графолгична експертиза.Документът не следва да бъде
изключен от доказателствата по делото,тъй като с него и част от останалите
доказателства ищците целят да
установят основателността на иска
си с правно основание чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД.
Искането на ищците за допускане
до разпит на общо шест свидетели, следва да се уважи частично.Не следва да се
допускат до разпит двама свидетели, за
установяване на наличие на съглашение, заобикалящо забраната на чл. 152 от ЗЗД,тъй като такъв иск не е предявяван-главният предявен иск не е с правно основание в чл.26,ал.1,предл.2
от ЗЗД ,а е за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот ,тъй като с
него е уговорен предварително начин на удовлетворяване на кредитор по
договор за заем-чл.26,ал.1,предл.1 във вр. с чл.152
от ЗЗД.
По отношение на искането за
допускане до разпит на двама свидетели за установяване на привидността на прехвърлителната сделка, съдът намира същото за недопустимо
по следните съображения: Съгласно чл. 165, ал. 2 от ГПК, свидетелски показания се допускат и когато
страната се домогва да докаже,
че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган,
които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Ищците не твърдят да разполагат и не представят
обратно писмо за разкриване на симулацията. Позовава се на
пълномощно от 20.12.2012 г., с което
ответникът Б.Г. упълномощава ищеца С. да го представлява във връзка със
сключени от упълномощителя договори за кредит с „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Юробанк и Еф Джи България“ ЕАД – клон Бургас, както и пред
други учреждения и институции, включително са предоставени правомощия за
извършване на действия по управление и разпореждане с процесния имот, като
упълномощеното лице може да преупълномощава трети
лица с предоставените му правомощия и да договаря сам със себе си при
упражняване на правата по пълномощното. От съдържанието на този документ може
единствено да се заключи, че той представлява едностранно изявление, което
съответства и на наименованието му – пълномощно, с което се предоставят
описаните в него правомощия на упълномощеното лице. Друга воля от него не явства, а и няма текстове, които смислово и логически да не
са подчинени на същността на пълномощно и да навеждат на съществуването и на
други изявления. Посоченият документ не представлява начало на писмено доказателство, както заявяват ищците. Начало
на писмено доказателство е документ, в който привидността не е призната, но са обективирани
други изявления, които създават индиция, че е възможно
сделката да е симулативна. В представеното пълномощно такива изявления
липсват. От предоставените на ищеца С. правомощия за извършване на действия по
управление и разпореждане с процесния имот, като упълномощеното лице може да преупълномощава трети лица с предоставените му правомощия и
да договаря сам със себе си при упражняване на правата по пълномощното, не може
да бъде направен категоричен и еднозначен извод, че е налице изявление от
купувача по процесния договор, което създава индиция
за симулативността на сделката. Предвид изложеното
искането за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на привидността
на прехвърлителната сделка не следва да бъде уважено.
Ще следва да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели на ищците за установяване на следните обстоятелства: в процесния имот
извършвани ли са подобрения, от кого, в кой период, в какво се
състоят,тъй като чрез тях те целят да установят
основателността на иска с правно основание в чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД.
Ищците са отправили искане за
задължаване на ответника „Райфазенбанк“ АД на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да
представи по делото всички вносни бележки и платежни нареждания, с които са
извършвани плащания, във връзка с договор за банков кредит от 27.07.2011 г., в
това число – такси за разглеждане и одобряване на кредита, за учредяване на
ипотека, комисионни, застраховки, погасителни вноски, извършени до 30.10.2018
г. По така направеното искане съдът ще
се произнесе в съдебно заседание след като
прецени дали фактите,за
установяване на които се иска събирането им ,са безспорни между страните.За
целта страните-ищци и ответници ще
следва да отговорят най-късно в насроченото открито съдебно заседание на
следните въпроси:кое лице/ да се посочат имената му/ , от кой начален момент и до кога е заплащало
погасителните вноски по договора за банков кредит от 27.07.2011 год. с размер от 46893,35 евро сключен от „Райфайзенбанк/България/“
АД като кредитодател и Б.Т.Г. като кредитополучател;кое
лице /да се посочат имената му/ е заплащало
таксите за разглеждане и
одобряване на кредита, за учредяване на ипотека, комисионни, застраховки,
погасителни вноски, извършени до 30.10.2018 г. ;с кое лице/да се посочат
имената му/ „Райфайзенбанк/България/“ АД
е водила кореспонденция, във връзка с предоставяне и
обслужване на кредита, в това число по повод просрочени задължения.
Съдът намира за основателно
искането на ищците за задължаване на ответника Б.Г. да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на поставените от ищците въпроси с допълнителната
искова молба,тъй като с тях се цели да се проведе косвено доказване на твърдени
от ищците факти и обстоятелства в исковата молба.
По искането на ищците да бъде
изискано от ТД на НАП Русе, представянето на заверени копия от годишните
данъчни декларации на ответника Г., съдът ще се произнесе в съдебно заседание
след като прецени дали тези документи са необходими като на основание
чл.145,ал.1 от ГПК постави на ответника
следния въпрос,на който той да отговори писмено или устно най-късно в насроченото открито съдебно
заседание-декларирал ли е в периода 2011-2018 год. приходи от наем в размер на 304 евро месечно или 7134,86 лева
годишно и заплатил ли е данък общ доход за тях.
По доказателствените искания на
ответника в допълнителния отговор съдът ще се произнесе след като ищците изразят своето становище по тях в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение.
По изложените съображения и на
основание чл.374 от ГПК и по доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 13.07.2020 год. от 10,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо
и проект за доклад, а на ищците и препис от допълнителните отговори на
ответниците.
ПРИЕМА всички представени при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства от
страните,с изключение на двете пълномощни на листи 16 и 17 от делото и
договора за покупко-продажба на дружествени дялове на лист 18 от делото.
УКАЗВА на страните,че по
приемането на горните три документа ще се произнесе след като ищците в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение уточнят
какви релевантни за настоящото дело
факти ще установяват с тях.В противен случай тези три документа няма да бъдат приети като
доказателства по делото.
УКАЗВА на страните,че по
допускането на поисканата от ищците съдебно-оценителска експертиза, която да отговори на въпроса
каква е била пазарната стойност на процесния имот към дата на разпоредителната
сделка – 17.08.2011 г., ще се произнесе след като в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение ищците представят обсъжданата в
изложението на обстоятелствата и описана под № 5 в частта приложения на
исковата молба,но неналична фактически към нея оценка изготвена от „Деметра
ДМ“ЕООД от 09.12.2010 год.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника Г.
за назначаване на съдебно – графологична експертиза, както и искането на ищеца
за поставяне на въпроси към нея.
ПОСТАВЯ на основание чл.145,ал.1
от ГПК на страните следните въпроси,на които те следва да отговорят писмено или
устно най-късно в насроченото открито съдебно заседание:кое лице/ да се посочат
имената му/ , от кой начален момент и до
кога е заплащало погасителните вноски по договора за банков кредит от 27.07.2011 год. с размер от 46893,35 евро, сключен от
„Райфайзенбанк/България/“ АД като кредитодател и Б.Т.Г.
като кредитополучател;кое лице /да се посочат имената му/ е заплащало таксите
за разглеждане и одобряване на кредита, за учредяване на ипотека,
комисионни, застраховки, погасителни вноски, извършени до 30.10.2018 г. ;с кое
лице/да се посочат имената му/
„Райфайзенбанк/България/“ АД е
водила кореспонденция, във връзка с
предоставяне и обслужване на кредита, в това число по повод просрочени
задължения.
ПОСТАВЯ на основание чл.145,ал.1
от ГПК на ответника Б.Г. следните въпроси,на които той следва да отговори
писмено или устно най-късно в насроченото открито съдебно заседание: декларирал
ли е в периода 2011-2018 год. приходи от наем
в размер на 304 евро месечно или 7134,86 лева годишно и заплатил ли е
данък общ доход за тях.
УКАЗВА на страните,че по исканията
на ищците в допълнителната искова
молба в частта „По доказателствата“ по т.3 и по т.5 ще се произнесе след като получи отговорите на поставените по-горе
въпроси по чл.145,ал.1 от ГПК.
ДОПУСКА
до разпит двама свидетели на ищците за установяване на следните обстоятелства: в процесния имот
извършвани ли са подобрения, от кого, в кой период, в какво се
състоят .Указва на ищците да водят свидетелите за разпит в насроченото открито съдебно заседание.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците за
допускане до разпит на двама свидетели за установяване наличието на съглашение ,заобикалящо забраната
на чл.152 от ЗЗД и двама свидетели за установяване на привидността на прехвърлителната сделка.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Б.Г. на основание чл.
176 от ГПК да се яви лично в насроченото
открито съдебно заседание и да отговори на всички поставени от ищците в допълнителната искова молба.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение и от допълнителните
отговори на ответниците да заявят писмено
становище по доказателствените искания в тях.
УКАЗВА на страните,че по доказателствените искания на ответника Б.Г. в допълнителния отговор ще се произнесе след като ищците изразят своето писмено становище по тях в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Съдия: