РЕШЕНИЕ
№ 260054
гр. Перник, 14.08.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
при
участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 55 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл.
258 и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: И.В.А., чрез адв. Б.В. със съдебен адрес:***,
кантора 223
ПРОТИВ: Решение № 1730 от 12.11.2019 г.
постановено по
гр. дело № 2616 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва частично, в частта с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над присъдената сумата от 4000,00 лв. до
претендираните 12 000,00 лв., като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства.
Решението се
обжалва и в частта за разноските.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по
делото се установявало безспорно, че на
12.06.2015г. И.А.,***, пред входа на бившата служба ПБЗН, се спънала в необезопасена
тротоарна шахта и паднала по очи, при което получила травма на дясната длан и
се наложило да бъде откарана в МБАЛ Рахила Ангелова АД - гр. Перник, където на
място и след направени снимки, изследвания и обстоен преглед, се установило, че
има „спираловидна фрактура на третата метакарпална кост на дясната длан“,
поради което се наложило в травматологичното отделение на болницата да бъде
извършено поставяне на гипсова имобилизация за срок от 60 /шестдесет/ дни, след
екстензия, в следствие на което увреждане й се наложило да проведе дълго и
сложно лечение, изтърпявайки множество болки, страдания и дискомфорт.
Практически се било наложило да проведе лечение за повече от 18 месеца, като и
към днешна дата имала дефицит на захвата на горния десен крайник. Но
първоинстанционният съд неправилно определил размера на обезщетението, който не
кореспондирал със справедливостта, продължителността, трайността и интензитета
на телесното увреждане, присъдения размер от 4 000.00 лв., бил крайно
недостатъчен за да овъзмезди причинените на жалбоподателката неимуществени
вреди.
Въвежда се и претенция за осъждане на ответника да
заплати на въззивника изцяло сторените разноски в първата инстанция, моли се да
бъде отменено решението с което ищцата била осъдена да заплати на ответника
сумата от 200.00 лв., разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил съобразен характера на уврежданията, периода на
възстановяване, липсата на трайни увреждания в причинно-следствена връзка от
претърпения инцидент. Неоснователна била претенцията за заплащане на адвокатски
хонорар в пълен размер съответстващ на исковата претенция. Моли за присъждане
на неправени пред въззивна инстанция разноски в размер на 450.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило
е и становище по съществото на спора от конституираното трето лице – помагач
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – София, което е извън срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба счита, че така присъденото обезщетение било в
изключително занижен размер, съобразно претърпените болки и страдания подробно
описани в исковата молба. По безспорен начин били доказани начина, интензитета,
характера и основанието за всички болки и страдания, които пострадалата била
търпяла за много дълъг период от време след увреждането, което била получила,
като и към днешна дата все още не се била възстановила. Поради което моли да
бъде отменено първоинстанционното решение
Моли за присъждане на направените разноски, по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателката.
Третото лице помагач на
страната на въззиваемата страна Община Перник, чрез процесуалния си
представител моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно
решение по отношение на присъденото обезщетение, като счита че БТК не било
ангажирано правилно в този процес.
Пернишкият окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 1730 / 12.11.2019г. по гр.д. № 2616 / 2019г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e осъдил Община Перник с ЕИК *********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A, да заплати на И.В.А. с ЕГН: **********,***, сумата 4 000 лв. / четири хиляди лева / като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, получени в резултат на претърпяната злополука, станала на 12.06.2015г., а именно - падане на необезопасен и неподдържан участък от тротоара на улица „Райко Даскалов” № 4, в гр. Перник, ведно със законната лихва за забава, върху главница, считано от 12.06.2015 г. датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на същата, както и сумата, в общ размер на 268.40 лв., за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата разноски за лекарства и лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.04.2019г., до окончателно погасяване на задължението, като и 584.77 лева направени разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер за неимуществени вреди от 12 000.00 лева, е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.
Предявени са искове с правно основание чл. 49, вр. с чл.
45 от ЗЗД
Ищцата И.В.А. депозирала пред първоинстанционния
Пернишки районен съд искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал
да бъде осъдена община Перник да й заплати 12 000 лв. / дванадесет хиляди лева /
- обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и затруднения, които били
пряка и непосредствена последица от претърпяната от нея на злополука на 12.06.2015г., а именно -
падане на необезопасен и неподдържан участък от тротоара на улица „Райко
Даскалов” № 4, в гр. Перник, ведно със законната лихва за забава, върху главница,
считано от 12.06.2015г. датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на същата, както и сумата, в общ размер на 268.40 лв., за претърпени
имуществени вреди, представляващи заплатени от ищцата разноски за лекарства и
лечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението, както и заплащане на
направените разноски в производството.
Районният съд е уважил така предявения иск,
като приел, че поради противоправното поведение
на ответника по иска Община Перник, а именно неизпълнение на законовото вмененото
й задължение за поддържане на улиците и тротоара в безопасно за придвижване на
пешеходци състояние, в случая натоварените лица не били извършили необходимите
действия за обезопасяване на шахтата на която била с увреден капак и от това
тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата.
По делото не се спори, че на
12.06.2015г., ищцата А. ***, пред входа
на бившата служба ПБЗН, се спънала в необезопасена шахта на тротоара, и паднала
по очи, при което получила травма на дясната длан. При удара изпитала остра и
силна болка в ръката и коленете и въпреки, че случайни минувачи, включително
св. Иванов и се притекли на помощ, така и не могла нито да се повдигне, нито да
се изправи. От шока в следствие на падането й се наложило, въпреки усилията да
я изправят на притеклите й се на помощ минувачи, да остане седнала за няколко
минути, докато се опомни и болката в коленете и ръката поутихнат. Петнадесет
минути по-късно обаче болката не само не утихнала, а вече не можела да си
повдигне ръката. По дланта и цялата дължина на дясната й ръка се появил отток,
като китката и петте пръста останали неподвижни. В следствие на падането, към 16:00ч., ищцата А.
е посетила СПО при МБАЛ ”Рахила Ангелова” АД - гр. Перник, където на място й
били направени снимка, изследвания, обстоен преглед и образна диагностика, от
които се установило, че същата има спираловидна фрактура на третата
метакарпална кост на дясната длан, в следствие на което се наложило в
травматологичното отделение на болницата да бъде извършено поставяне на гипсова
имобилизация за срок от 60 /шестдесет/ дни, след екстензия. Както и че за периода на възстановяването за
около 2-3 месеца, тъй като ищцата А. живее сама имала много силни болки в
дясната ръка и не можела да се обслужва
сама семейството й, св.С. и съседи са помагали на битово-санитраното й
обслужване, като са й пазарували, почиствали, изхвърляли са й боклук и пр.
Видно
от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р Милко
Пантелеев Милков, което и настоящия въззивен съдът възприема, като достоверно и
обективно се установява, че пострадалата е изпитала силни болки в момента на
травмата с невъзможност да движи пръстите на ръката, заради болковия синдром.
Лекувана била консервативно с наместване на счупването под местна упойка и
поставяне на гипсова имобилизация обхващаща целия трети пръст, дланта и
гривнената става. Носила е гипсовата имобилизация за срок от 62 дни, като
обикновено срока е за около 35-45 дни, заради забавено зарастване на
счупването. Процеса на зарастване е проконтролиран с извършените рентгенографии
- 7 броя за периода на лечението. За забавената консолидация има отношение,
както възрастта на пациента поради остеопорозата характерна за възрастта, така
и настъпващата такава при жени след менопаузата свързано с хормонални причини,
така и вида на фрактурата (коса със спираловиден ход, разместване и леко
скъсяване на костните фрагменти). По време на носенето на гипсовата имобилизация
ищцата А. била търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. В
последствие, видно от медицинската документация, продължително време е
провеждала рехабилитация и физиопроцедури за раздвижване на ставите на пръста и
ръката, заради болки и контрактури в ставите. Извършените били контролни
прегледи при травматолог, както и 5 пъти провеждане на физиопроцедури и
рехабилитации по 10 дни всяка от тях. Провела е курс балнеолечение и в
СБР-Сапарева баня, както и за 9 дни санаториално лечение в с. Скобелево общ.
Павел баня. През м. септември 2015 г.( 3 месеца ) от рентгенографията се
установило, че фрактурата е в напреднал стадий на консолидация . Налице е бил
екстензионен дефицит на пръстите с ограничен юмручен захват, както и лекостепенна
хипотрофия на мускулите на дланта. През м. февруари 2016 г. бил завършен
лечебния процес — 8 месеца от
злополуката . На 16.08.2016 г. била прегледана отново от травматолог д-р
Аврамов заради последици от травмата —установено при прегледа било: ,, без оток
и болка, непълна активна флексия и екстензия на пръстите с ограничен юмручен
захват а20 от 07.10.2016 г. е провела отново лфк и физиопроцедури, заради
горните оплаквания. Вещото лице при извършения преглед установило, че
фрактурата е зарастнала напълно с леко скъсяване на костта спрямо здравата с
около 4 мм. видно от рентгенографиите. От рентгенографиите, от които последната
на 03.10.2019г., се установявало, като странична находка (имайки в предвид
възрастта на пострадалата) съществуването на полиартрит на малките ставички на
пръстите на ръцете, както и дифузна остеопороза на костите. Счупването,
носенето на гипсовата имобилизация за 62 дни е причина за допълнително
усложняване на клиничната картина на тези страдания (полиартрит и остеопороза
). А пък те са причина продължително време да е усещала болки с отоци и
ограничаване на движенията, особено
в травмираните стави на трети пръст на дясна ръка - порочен кръг. Доказателство
за съществуването на заболяване на ставите на ръцете било и направеното измерване
за обема на движения на пръстите на двете ръце от 07.10.2019 г. , където се
установява че има ограничение в обема на движения в МКФ-стави на пръстите и на
лява ръка (неотносима към злополуката) , от около 10 гр. при изправянето им и от около 10 гр. в ДИФ-стави при
свиването им. Нормалния обем движения е (МКФ - става е 30-0-90 гр.; ДИФ-става е 0-0-90 гр. ). Обема на движения в
ставите на 3-ти пръст на дясна ръка е: в МКФ-става 10-0-80 гр. т.е. ограничение
при изправянето от около 20 гр. ,а при свиването от около 10 гр. В ДИФ- става е
0-0-50 гр. т.е.около 40 гр. при свиването на пръста. Вещото лице сочи, че
ограниченията в обема на движения на 3-ти пръст са с траен характер и трудно
биха се подобрили при продължаваща рехабилитация и физиотерапия /доказателство
многократно проведените досега такива процедури /. Загубата на трудоспособност
при такова ограничение било около 5 % . Тъй като основна роля за юмручния
захват на ръката играели палеца и показалеца, то ищцата А. щяло да има леко ограничение, но без съществен
функционален дефицит при захвата. Представените фактури били във връзка с
лечението на фрактурата получена от 12.06.2015г.
От приетото от
първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническите експертизи изготвено
вещо лице Емил Войнов Антов, което и настоящия въззивен съдът възприема,
като достоверно и обективно се установява, че при огледа, извършен на
място, се установило наличие на кабелна шахта, находяща се на южния ъгъл на
триетажна, обществена сграда с идентификатор 55871.505.734.1 по КККР на гр.
Перник, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, с административен адрес на сградата, гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“
№ 4. На капака на шахтата се установило, че има надпис - VIVACOM. При
посещението в отдел „ИПКС“ на община Перник вещото лице установило, че с писмо
вх. № 19/слу - 1854/06.03.2019 г., мениджър „Планиране на пренос/Фиксиран
достъп“ на VIVACOM уведомява, че на основание чл. 72, ал. 2 от ЗУТ във връзка с
внезапно възникнали повреди, които трябва да бъдат отстранени незабавно,
уведомява Община Перник, че периода 06.03.2019 г. - 28.03.2019 г. ще бъдат
извършени строително- монтажни работи. Налично било и възлагателно писмо, с
което съгласно подписан договор между БТК ЕАД. гр. София и „ЗУУМ“ АД се възлага
изпълнение на строително-монтажни работи по ремонт на шахта на ул. „Райко
Даскалов“ в гр. Перник. В заключение вещото лице сочи, че в посочения в
исковата молба участък в гр.Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 4 били разположени
подземни комуникации на БТК ЕАД, в това число и посочената в исковата молба
шахта, вероятно това са кабели на електронни съобщителни мрежи. С Разрешение за
строеж № 377/16.08.1999 г. било разрешено на БТК ЕАД инвеститор (възложител по
ЗУТ) да извърши строително-монтажни работи, съгласно. утвърден работен проект
на обект „СТМ-Перник - център - участък № 7 и директен район ЦГЧ - Перник“, в
които влиза и ул. „Райко Даскалов“. Задължение на експлоатационните дружества
т. е. възложителя (чл. 64, ал. 3 от ЗУТ) да изгражда, стопанисва и поддържа
елементите на техническата инфраструктура.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като предявения пред районния съд иск е с правно основание
по чл. 49 ЗЗД сочещ гаранционно - обезпечителна отговорност за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия.
Това е отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения,
че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
От доказателствата събрани в първоинстанционното
производство, както правилно е установил и районния съд, се доказва, че процесният
обект описан в искова молба: представлява кабелна шахта, находяща се на южния
ъгъл на триетажна, обществена сграда с идентификатор 55871.505.734.1 по КККР на
гр. Перник, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с административен адрес на сградата, гр. Перник, ул. „Райко
Даскалов“ № 4. Няма спор между страните, че процесната шахта не е била обезопасена,
така че да бъде предотвратено пропадане в нея. Спорният момент е около това чие
е било задължението да я обезопаси, респективно, ако се касае за юридическо
лице, кое точно лице е следвало да организира работата по поддържане на
шахтата, т.е. да бъде възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. По този спорен въпрос настоящата инстанция споделя изводите
на първоинстанционния съд и намира, че задължението за поддържане и
обезопасяване на шахтата тежи върху Община Перник. Този извод се налага, на първо
място, от установеното по делото обстоятелство, че процесната шахта се намира
на пешеходна зона /тротоар/, която е част от уличната структура на град Перник.
На основание §7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
именно общината е собственик на съоръженията от уличната инфраструктура, поради
което и нейно е задължението да поддържа тази структура. Съгласно чл.31 във вр
с чл. чл. 8, ал.5 Закона за пътищата на съответната община е законово вменено
задължението да подържа общинските
пътища включително и уличната инфраструктура.
В случая отговорността на ответника
Община Перник е ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД тъй като освен, че е
собственик съответно на тротоарната площ и на шахтата намираща се в тази площ,
същата има задължение по закон да организира и възлагат работата по безопасното
поддържане на тротоарната и улична площ, както и на наличните шахти в
състояние, което да изключва възможността съответното съоръжение да стане
причина за причиняване на телесното
увреждане на едно физическо лице. Собствениците на тези тротоарни площи и
съоръжения от инфраструктурата носят пряка отговорност за обезопасяването и
поддържането в изправност на същите, респективно с грижата на добрия стопанин,
предвид и на обществено им
предназначение за преминаване на пешеходния поток през този участък,
касаещ кабелна шахта, находяща се на южния ъгъл на триетажна, обществена сграда
с идентификатор 55871.505.734.1 по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен
адрес на сградата, гр. Перник, ул. „Райко Даскалов“ № 4., съответно да възложат
на съответните длъжностни лица, пряко отговорни за изправността на съоръженията
да отстраняват незабавно констатирани проблеми ограничаващи движението на
пешеходци през участъка създаващи непосредствена опасност за хората.
От една страна общината е тази,
която има задължение да не допуска улици
без тротоари в населените места с население над 30 000лв, като в случая според
статистическите данни от 2019г. населението на гр.Перник е от около 94 747 души
/чл.80 ал.3 от ЗУТ/. Същата е собственик на общинските пътища, улиците и
булевардите и други, като изрично в чл.11 ал.1 от Закона за общинската
собственост /ЗОС/ е предвидено, че имотите и вещите общинска собственост, в
частност улиците и тротоарите следва да се управляват в интерес на населението
в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добрия стопанин,
тоест отговорностите на общината по поддържането в изправност както на уличното
платно, така и на прилежащия тротоар така и на бордюрите към него по начин, че
да не се допускат каквито и да било инциденти, включително и да не
представляват пряка или косвена причина за настъпването на такива инциденти, е
ясно изразена и вменена на общината. Фактът на неизправността на тротоарната
площ – изцяло липсваш тротоар и
обозначения на отвора по начин, че да не може по никакъв начин да бъде
определено точното местонахождение на отвора на шахта и без да е налице каквато
и да било поставена на място сигнализация, която да известява наличието на
опасно препятствие, ограничаващо или възпрепятстващо преминаването през участъка - отворена изцяло или частично
шахта, са все факти и обстоятелства, които са довели до настъпилото увреждане
на здравето на ищцата А..
Касателно настоящия случай собственика
на съоръженията - тротоар и шахта, не е положили
дължимата се грижа присъща на добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова поведението ответника Община
Перник осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно
действие или бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена / причинна
връзка между поведението и вредата, както и вина, която се предполага до
доказване на противното, вследствие на което ищцата А. се спънала в необезопасена
шахта без капак, паднала по очи, и в следствие на падането получила „фрактура на трета дланна кост".
Болката е изпитвана най-силно именно към момента на причиняването на травмата,
с невъзможност да движи пръстите на ръката, поради което била поставена гипсова
имобилизация за срок от 62 дни. В продължение на 62 дни А. е търпяла неудобства
и страдания в хигиенно отношение и се нуждаела от чужда помощ поради носенето
на гипсовата имобилизация. Оздравителния процес при пострадалата бил продължил
8 месеца, като бил останал дефицит във крайника, което леко ограничавало
юмручния захват но без съществен функционален дефицит. Факт е, че по този начин
на ищцата е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, тоест извън случаите на средна и тежка телесни повреди, или се
касае за лека телесна повреда, като макар юмручния захват да е възстановен, ищцата имала загуба на
трудоспособността от около 5 №. Осезателно пострадалата е изпитвал болка и
страдание от имибилизацията за срок от 62 дни, когато е била премахнат „гипса“.
В този смисъл въззивният съд намира, че
процесната травма е налична, получена е в резултат на пропадането на тялото на
пострадала в необезопасената намираща се на пешеходен тротоар шахта и по-точно
на нейния отвор, като възстановяването от травмата е продължило в рамките на около
8 месеца и обективно е затруднявала придвижването и обслужването на пострадалата,
като в срока за имобилизацията се е наложило да ползва помощ от семейството, близки
и съседи. Съдът като съобрази все пак продължителния период от време през който
ищцата е изпитвал болки и страдания от тази травма факта, че за 62 дни е била
ограничена възможността на пострадалата реално да се обслужва през
възстановителния период, , по справедливост намира, че първоинстанционния съд
правилно определил размера на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от това увреждане в размер 4 000лв., тъй като с проявеното от ответната страна бездействие и непроявена
грижа на добър стопанин по изграждането и поддържането в изправност на тротоарната площ и необезопасяването на въпросната шахта,
като съвкупен резултат е налице настъпило увреждане на ищцата. Този размер
въззивният съд отчита като справедлив и достатъчен да овъзмезди конкретните
претърпени болки и страдания от нараняването и контузията на глезена. В
тази връзка съдът отчита и обстоятелството, че клиничната картина на
оздравителния процес при сложената гипсова
имобилизация е била усложнена поради наличието на съпътстващия заболявания
„полиартрит и остеопороза“, както и
наличието на ограничен обем на движене в дясната ръка предвид
констатираното наличие на ограничен обем на движения в лявата ръка, която не е
пострадала при падането на ищцата, както правилно е отбелязал и първоинстанционният
съд. Освен изложеното следва да се отбележи и това, че общо присъденото
обезщетение за неимуществени вреди от 4 000.00 лв. съотнесено към размера
на минималната работна заплата към датата на увреждането 12.06.2015г. / 380.00 2.21 ПМС
№ 139/04.06.2015 г./ е и социално справедливо, отразява икономическото
състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени
неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта
на пострадалата, неговата трудова заетост и здравословно състояние.
По изложените съображения се
явяват неоснователни оплакванията в
жалбата на Община Перник за прекомерност на присъденото обезщетение.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези
на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадената въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, като неоснователна, а постановеното от първоинстанционно решение - предмет
на въззивното обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските
С оглед изхода
от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на
разноски, съразмерно на постигнатия резултат, има въззиваемата страна Община
Перник.
На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и явяването в открито съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемия.
Настоящия
съдебен състав намира своевременно направеното възражение за прекомерност на
претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение, за основателно. Тъй като
макар определено в минималния размер, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото възнаграждението не съответства на изискванията за разумен и справедлив
размер на възстановимите разноски от гледна точка на обективни критерии – правната
и фактическата сложност на делото, продължителност на производството и
качеството на положения труд, изразяващо се във времето нужно за подготовка на
процесуалния представител, поради което следва да бъде намалено до 100.00 лв., отразяващ
по-адекватно реалните разходи, които са били направени от ответната община във
връзка с това, че неин служител, който получава работна заплата, е използвал
работното си време, за да се подготви и осъществи процесуално представителство
по конкретното дело. В този смисъл е задължителната съдебна практика /Решение
№ 189 от 20.06. 2014 г. по гр.д. № 5193
/ 2013 IV г.о., ВКС/.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т.
1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1730 от 12.11.2019г., постановено по гр.д. № 2616 / 2019г. по описа
на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА И. ВАРАДИИОВА А. с ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК с ЕИК
*********, с адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A, сумата от 100.00 лв.
/ сто лева / юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК
РЕШЕНИЕТО се постанови при
участието на „БТК“ ЕАД ЕИК *********, трето лице помагач на страна на ответника
Община Перник
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.