Решение по дело №9062/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20221110209062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209062 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Р. Г., ЕГН **********, чрез адв. С. И. от
САК, против Наказателно постановление № 22-4332-010601/14.06.2022г.,
издадено от началник-сектор към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179
ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25 ал. 1
ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му е наложено административно
наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП.
Със срочно подадена жалба въззивникът прави искане за отмяна на
наказателното постановление поради съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Г. се явява лично и с адв. С. И.
от САК. В хода по същество адв. С. И. пледира за отмяна на наказателното
постановление. Излага съображения, че от събраните доказателства се
установява, че доверителят й не е извършил административните нарушения,
за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Сочи,
че показанията на свидетелите Т. Т. и В. Т. са противоречиви, като
съобщените от тях щети по автомобила, управляван от свидетеля Т. Т., не
кореспондират с изготвените снимки. Счита, че не е доказано, че щетите,
установени по лекия автомобил, управляван от свидетеля Т. Т., са причинени
1
именно при ПТП на 15.04.2022г. с автомобила, управляван от въззивника.
Изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че жалбоподателят не е извършвал маневра отклонение вдясно, а
се е движил само направо в крайна лява лента. Сочи, че жалбоподателят не е
разбрал да е настъпило ПТП между управлявания от него автомобил и
автомобила с водач свидетеля Т. Т., а единствено е възприел агресивното
поведение на двамата мъже, пътуващи в лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Берлинго“ с рег. № СВ0753ВТ. Навежда, че АУАН, протокол за ПТП
и скица, са съставени единствено въз основа на сведения, снети от
свидетелите Т. Т. и В. Т. и че възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка не кореспондира на действителната. По изложените съображения
претендира отмяна на наказателното постановление и прави искане за
присъждане на разноски.
Жалбоподателят се придържа към заявеното от упълномощения си
представил и моли за отмяна на наказателното постановление.
Наказващият орган – началник-сектор в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовна уведомен, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Р. Г. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "М", като му било издадено СУМПС №
*********/21.02.2017г., валидно до 21.02.2027г.
На 15.04.2022г. около 17:30 часа в град София жалбоподателят В. Г.
управлявал товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "208 Д" с рег. №
хххххххххх по бул. "Ломско шосе" с посока на движение от ул. "Бели Дунав"
към село Волуяк. В автомобила на предна дясна седалка пътувал свидетелят
Б. Г. И. - дядо на жалбоподателя. След кръговото кръстовище в посока
отбивката за магазин "Лидъл" платното за движение се стеснявало, като
първоначално имало три ленти на движение по посоката на движение на
жалбоподателя, след това крайна дясна лента преминавала в средна, а
непосредствено преди отбивката за магазин "Лидъл" дясната лента за
движение преминавала в крайна лява лента. Жалбоподателят В. Г. се движел
в крайна лява лента. В стеснения участък от платното за движение
непосредствено преди отбивката за магазин "Лидъл" поради стеснението
движението било натоварено. Пред автомобила, управляван от
2
жалбоподателя, и вдясно от него се намирал лек автомобила марка
"Ситроен", модел "Берлинго" с рег. № хххххххх управляван от свидетеля Т.
Т.. На предна дясна седалка в автомобила пътувал неговият брат - свидетелят
В. Т.. Управляваният от свидетеля Т. Т. автомобил бил собственост на
работодателя на свидетелите Т. и В. Т.и. Свидетелят Т. Т. предприел действия
по престрояване в крайна лява лента, за да премине през стеснения участък от
платното за движение, като не пропуснал намиращия се непосредствено зад
него автомобил, управляван от жалбоподателя, при което между двата
автомобила настъпило ПТП, като ударът настъпил между дясната страна на
товарен автомобил марка "Мерцедес", модел "208Д" с рег. № хххххххххх,
управляван от жалбоподателя, и лявата страна на лек автомобил марка
"Ситроен", модел "Берлинго" с рег. № хххххххх управляван от свидетеля Т.
Т.. В резултат на настъпило ПТП било счупено странично ляво огледало и
били причинени щети в областта на предна лява броня и преден ляв калник на
автомобила, управляван от свидетеля Т. Т.. Въпреки настъпилото ПТП
жалбоподателят не спрял автомобила, за да установи щетите от същото, да
установи дали са налице разногласия с другия участник в ПТП и не уведомил
органите на МВР. Свидетелят Т. Т. спрял автомобила и двамата със свидетеля
В. Т. прибрали частите от счупеното огледало, които били разпилени на
пътното платно. След това свидетелите Т. Т. и В. Т. се качили в автомобила и
последвали товарния автомобил, управляван от жалбоподателя, като
предприели действия да го спрат, за да изяснят причините за настъпване на
ПТП и да сигнализират органите на МВР. Свидетелят Т. Т. подавал
светлинен и звуков сигнал, за да накара жалбоподателя да преустанови
движението си. В някакъв момент двата автомобила се движели успоредно на
платното за движение, като прозорецът на управлявания от въззивника
автомобил бил отворен и свидетелите Т. Т. и В. Т. извикали на жалбоподателя
да спре, което той не направил. Това станало повод свидетелите Т. Т. и В. Т.
да отправят обидни думи към жалбоподателя и неговия спътник, а свидетелят
В. Т. хвърлил по посока на жалбоподателя рулетка. Свидетелят В. Т. заснел с
мобилния си телефон регистрационния номер на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Въззивникът не преустановил движението си, като
свидетелите Т. Т. и В. Т. го следвали до разклона за С. Волуяк, където
жалбоподателят продължил в посока гр. Костинброд, а свидетелите Т. Т. и В.
Т. - към село Волуяк. Когато стигнали до центъра на село Волуяк, свидетелят
3
В. Т. се обадил на телефона за спешни повиквания 112 и уведомил за
случилото се. На мястото били изпратени свидетелите В. Д. и А. С. -
служители в ОПП - СДВР. Двамата разговаряли със свидетелите Т. Т. и В. Т.
и огледали щетите по лекия автомобил марка "Ситроен", модел "Берлинго" с
рег. № СВ0753ВТ. Свидетелят А. С. изготвил протокол за ПТП № 1658938
/рег. № 4741/ от 15.04.2022г., ведно със скица, както и три броя снимки на
щетите по лекия автомобил. Свидетелите Т. Т. и В. Т. посочили на
полицейските служители регистрационния номер на другия автомобил -
участник в ПТП. Свидетелят Т. Т. попълнил саморъчна декларация, в която
описал механизма и обстоятелствата на настъпване на ПТП.
След установяване на жалбоподателя В. Г. като лицето, което на
15.04.2022г. управлявало товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. №
хххххххххх, жалбоподателят и свидетелят Б. И. били призовани в ОПП –
СДВР, двамата се явили на 19.05.2022г. и им били снети сведения. Станислав
Донков - младши автоконтрольор в ОПП - СДВР, съставил АУАН №
143237/19.05.2022г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушения на чл. 25 ал. 1 ЗДвП и
чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП. При съставяне на АУАН присъствал един
свидетел - Антон Станилов, служител в ОПП - СДВР. Актът бил съставен в
присъствието и на жалбоподателя, бил му предявен и му бил връчен препиС.
При съставяне на акта жалбоподателят изложил възраженията си, че са били
отправени закани за здравето и живота му.
На 14.06.2022г. Даниела Дескова - началник - сектор в СДВР, ОПП,
издала обжалваното НП № 22-4332-010601/14.06.2022г., с което на основание
чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП наложила на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25 ал. 1
ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП му наложила административно
наказание лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в
размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Т. Т., В. Т., В. Д., А. С., Б. И.,
както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК -
справка - картон на водача, протокол за ПТП № 1658938 /рег. № 4741/ от
15.04.2022г., ведно със скица, АУАН № 143237/19.05.2022г., НП № 22-4332-
010601/14.06.2022г., декларация от Т. Т. от 15.04.2022г., обяснения от В. Т. и
Т. Т., декларация от жалбоподателя В. Г. от 19.05.2022г., декларация от Б. И.
от 19.05.2022г., докладна записка от В. Д. от 15.04.2022г., заповед № 513з-
4
586/26.01.2017г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. - и двете на Министъра на вътрешните
работи, отговор от Дирекция "Национална система 112", "Районен център 112
- София, копие от проект за организация на движението на бул. "Ломско
шосе" в участъка между ул. "Острово" и ул. "Тричко Велев", веществените
доказателства - три броя снимки към протокол за ПТП № 1658938 /рег. №
4741/ от 15.04.2022г..
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите Т. Т. и В. Т. по
отношение на обстоятелствата и механизма на ПТП, като не се споделят
възраженията на защитата за тяхната противоречивост. Показанията на
двамата са последователни, непротиворечиви, детайлни и кореспондират на
писмените доказателства - копие от проект за организация на движението на
бул. "Ломско шосе" в участъка между ул. "Острово" и ул. "Тричко Велев",
отговор от Дирекция "Национална система 112", както и на веществените
доказателства - три броя снимки към протокол за ПТП № 1658938 /рег. №
4741/ от 15.04.2022г., а отчасти - и на показанията на свидетеля Б. И.. Така
свидетелят Т. Т. заявява, че в стеснения участък, където е настъпило ПТП,
дясната лента преминава в лявата, което напълно съответства на проекта за
организация на движението в процесния участък, изискан от Дирекция
"Управление и анализ на трафика" при Столична община. Този свидетел
заявява и че автомобилът на жалбоподателя се е намирал в лявата лента,
което пък кореспондира в пълна степен с показанията на свидетеля Б. И.. Не
се споделят възраженията на защитата за липса на идентичност между
съобщените от свидетелите Т. Т. и В. Т. щети по автомобила и веществените
доказателства - три броя снимки. Напротив - от снимките се установяват щети
в лявата предна част на автомобила, по левия калник, както и липсата на
странично ляво огледало, което напълно съответства на съобщеното от
свидетелите. Съдът не възприе показанията им единствено в частта им, че не
са влезли в словесен конфликт с водача на товарния автомобил, тъй като в
тази част показанията им се оборват от показанията на свидетеля Б. И., както
и от данните по административнонаказателната преписка. На следващо място
и свидетелят В. Т. признава, че е бил ядосан.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б. И. по отношение
поведението на водача и пътника в лек автомобил марка "Ситроен", модел
"Берлинго", както и по отношение на посоката на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателя и разположението му на платното за движение.
Съдът не им даде вяра обаче в частта, че на посочената в АУАН и НП дата не
е настъпвало ПТП между автомобилите, управлявани от свидетеля Т. Т. и от
жалбоподателя, тъй като в тази част показанията му се оборват категорично
от показанията на свидетелите Т.и, от писмените доказателства - протокол за
ПТП и скица, както и от веществените доказателства. Съдът не възприе
показанията на свидетеля Б. И. и в частта им, че и той, и жалбоподателят не са
разбрали, че е настъпило ПТП с друг автомобил. Тези показания не следва да
бъдат кредитирани, тъй като се оборват от показанията на свидетелите Т. Т. и
5
В. Т., както и от веществените доказателства. Не може да се възприеме
твърдението, че жалбоподателят и спътникът му не са усетили удара и
съприкосновението между двата автомобила, доколкото от веществените
доказателства се установява одраскване по лявата странична част на
управлявания от свидетеля Т. Т. лек автомобил, а от гласните доказателствени
средства и веществените доказателства се установява и че при настъпилото
ПТП е било счупено странично ляво огледало на автомобила, което
обстоятелство е обективно невъзможно да не е било възприето от
жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Д., като намери, че
същите кореспондират на писмените доказателства и на заявеното от
свидетелите Т. Т. и В. Т..
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. С. по отношение
мястото на съставяне на протокола за ПТП, тъй като от показанията на
свидетелите В. Д., Т. Т. и В. Т. се установи, че служителите на ОПП - СДВР
са били изпратени за съдействие в центъра на село Волуяк, именно там са
установили подалите сигнала лица, както и лекия автомобил марка "Ситроен"
с рег. № СВ0753ВТ и свидетелят А. С. е съставил протокола за ПТП, ведно
със скица.
Съдът възприе с доверие и писмените, както и веществените
доказателства, като намери, че същите кореспондират с гласните
доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Независимо, че в АУАН са посочени двама свидетели, същият е
съставен в присъствието само на един от тях - Антон Станилов, който е
положил подписа си в графа "свидетели" под № 2, тъй като като свидетел в
АУАН е посочен и свидетелят В. Т., който не е положил подпис в АУАН, а
единствено в графа "свидетели" срещу № 1 е посочено "дал обяснения". Така
и свидетелят В. Т., разпитан в съдебно заседание, не съобщава да е
присъствал при съставяне на АУАН. Независимо, че свидетелят по акта е
само един и не е присъствал при извършване или установяване на
нарушението, съдът намира, че нарушението на нормата на чл. 40 ал. 3 ЗАНН
не е съществено и не е ограничило правото на защита на въззивника, тъй като
бе отстранено в съдебното производство, в което като свидетели са разпитани
именно лицата, присъствали при извършване на нарушението.
6
АУАН и НП имат съдържанието по чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал.1
ЗАНН, като в тях при пълна идентичност се съдържа описание на всички
елементи от състава на нарушенията, на обстоятелствата, при които са
извършени, както и са посочени нарушените материалноправни разпоредби.
Наказателното постановление досежно нарушението по пункт първи
обаче следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния
закон. С НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 25 ал. 1 ЗДвП - затова, че при предприемане
на маневра отклонение надясно, е създал опасност за участниците в
движението, не се е съобразил с тях, в резултат на което е настъпило ПТП. От
събраните гласни доказателствени средства се установи, че жалбоподателят
не е предприемал никаква маневра и не е променял посоката си на движение.
В. Г. се е движел направо в крайна лява лента, в която е преминавала дясната
лента, в която се е намирал автомобилът, управляван от свидетеля Т. Т., като
именно последният е предприел действия да се престрои в лявата лента, за да
премине през стеснения участък от пътя. В този смисъл свидетелят Т. Т. е
този, който е следвало да пропусне жалбоподателя по силата на чл. 25 ал. 2
ЗДвП и като не е сторил това, е станал причина за настъпилото ПТП.
По отношение на нарушението по пункт втори от наказателното
постановление обаче съдът намери, че материалният закон е правилно
приложен.
Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. "в" ЗДвП предвижа, че в случаите,
когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, при липса на
съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с
него, водачите на МПС, участници в ПТП, без да напускат
местопроизшествието, след да уведомят съответната служба на МВР. В
случая се установи факта на настъпване на ПТП с причинени материални
щети, в което е участвал жалбоподателят, както и че след това той е напуснал
мястото на ПТП и не е уведомил съответната служба на МВР, с което е
осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 123 ал. 1 т. 3
б. "в" ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер
на поведението си - че като участник в ПТП напуска мястото на ПТП, без да
7
уведоми компетентните органи. Абсурдно е да се приеме, че жалбоподателят
не е съзнавал, че е настъпило ПТП, предвид на това, че страничното ляво
огледало на другия автомобил е било счупено, което жалбоподателят е могъл
да възприеме и от своя автомобил и по този начин - да формира представи, че
е настъпило ПТП, при което са причинени материални щети на друг
автомобил.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, с които се
навежда изключващо отговорността обстоятелство, че не е спрял и останал на
мястото на ПТП поради агресивното поведение на пътуващите в другия
автомобил. От гласните доказателствени средства се установява, че те са го
последвали именно след като жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП, в
момент, в който двата автомобила са се изравнили и при отворен прозорец на
автомобила на жалбоподателя, са го приканили да спре, като отправените
впоследствие обиди са били именно провокирани от отказа на жалбоподателя
да спре и от обстоятелството, че се е наложило свидетелите Т. Т. и В. Т. да го
следват в продължение на 10 км /по данни на свидетеля В. Т./ в опит да го
накарат да спре.
Ирелевантно за преценката за съставомерност на нарушението е чия е
вината за настъпилото ПТП, тъй като адресати на задължението по чл. 123 ал.
1 т. 3 б. "в" ЗДвП са всички водачи на МПС, участници в ПТП, а не само
виновният водач, още повече, че обстоятелството кой от водачите е извършил
нарушение на ЗДвП, в причинна връзка, с което е настъпило ПТП, се
установява именно от служителите на МВР, която структура водачите имат
задължението да уведомят.
В случая не може да се приложи института на маловажността, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /в сила от 23.12.2021г./ за
нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 ЗАНН.
В обжалваното НП наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл. 57 ал. 1 т. 8 ЗАНН да посочи отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и
размера на наказанието, но това нарушение не е съществено, тъй като
наложените на въззивника наказания са в минималния размер, предвиден в
чл. 175 ал.1 т. 5 ЗДвП /съгласно която разпоредба на водач, който наруши
задълженията си като участник в ПТП се налага наказание лишаване от право
8
да управлява МПС за срок от един до шест месеца, както и глоба от 50, 00
лева до 200, 00 лева/ като предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН същите
не могат да бъдат занижавани под този размер.
Предвид изложеното съдът намери, че жалбата е частично
основателна, като наказателното постановление следва да се отмени в частта
относно нарушението по пункт първи поради неправилно приложение на
материалния закон и да се потвърди в частта относно нарушението по пункт
втори.
Независимо от извода за частична основателност на жалбата, съдът
намира, че въззивникът няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата
на чл. 63д ал. 1 ЗАНН препраща по отношение реда за присъждане на
разноски към АПК. Съгласно чл. 143 ал. 1 АПК жалбоподателят има право на
присъждане на разноски в случаите на отмяна на обжалвания акт. Доколкото
в случая жалбоподателят не постига цялостна отмяна на обжалваното
наказателно постановление, съдът намира, че претенцията му за присъждане
на разноски не следва да бъде уважавана.
Наказващият орган не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-010601/14.06.2022г.,
издадено от началник-сектор към ОПП-СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на В. Р. Г., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200, 00 /двеста/ лева
за нарушение на чл. 25 ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
010601/14.06.2022г., издадено от началник-сектор към ОПП-СДВР, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП на В. Р. Г., ЕГН
**********, е наложено административно наказание лишаване от
правоуправление за срок от 1 /един/ месец и глоба в размер на 50, 00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10