ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 615
гр. Благоевград, 04.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500385 по описа за 2024 година
съобрази следното:
„Б“ АД обжалва решение № 891 от 18.12.2023 г., постановено по гражданско дело №
850 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея
съдебен акт е неправилен. Районният съд достигнал до необосновани и неправилни
правни изводи. Той неправилно възприел, че вземането на банката по процесния
договор за кредит не е предсрочно изискуемо. Първоинстанционният съд неправилно
счел, че не е налице субективният елемент за обявяване на предсрочната изискуемост
на вземането по процесния кредит. Съдът неправилно отхвърлил исковете на банката с
аргумента, че волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост
не е породило действие, тъй като е обявено на длъжника с връчване на копие от
исковата молба на особения му представител. Той изразил становище, че не възприема
казуалната практика на ВКС. Върховните съдии приемали, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който
е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Въпросната практика била напълно
относима към настоящия правен спор. На основание т. 18.1, б. „а“ от общите условия и
във връзка с чл. 432 от ТЗ, с осъдителния иск на банката било направено изявление за
обявяване на остатъка от кредита за предсрочно изискуем, тъй като били налице
повече от 3 неплатени падежирали погасителни вноски. Копие от исковата молба било
редовно връчено на ответника чрез особения му представител, назначен на основание
1
чл. 47, ал. 6 от ГПК. Тълкуванията в казуалната практика на ВКС следвало да служат
на първоинстанционните и второинстанционните съдилища за постановяване на
предвидими актове и за издигане на нивото на мотивите им, съобразявайки ги с
достиженията на юриспруденцията на върховния съд. Несъобразяването с
тълкуванията в казуалната практика създавало правна несигурност за страните в
процеса, както и непредвидимост за правораздаването. Първоинстанционният съд
неправилно отказал да възприеме тълкуването на върховния съд. Основният му извод
бил в противоречие с практиката на ВКС. Същият противоречал и на константната
практика на Окръжен съд Благоевград. Решението било неправилно и поради това, че
съдът не присъдил падежиралите вноски. То противоречало и на задължителната
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Е В. С последното било дадено
задължително тълкуване по въпроса, че е допустимо искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК да
бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. Тълкувателното решение безспорно намирало приложение и в
хипотезата на осъдителен иск. Положението на кредитора не следвало да бъде по-
неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото ако
той направо е бил предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. При
развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1-3 от ГПК исково производство, пред
банката, като кредитор с вземане по чл. 417, т. 2 от ГПК, не следвало да съществуват
пречки да получи по всяка от въведените със заявлението претенции - главница,
възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието
възникване и изискуемост били доказани в исковото производство, стига тези суми да
са в рамките на посочените в заявлението размери. Районният съд достигнал до
неправилни правни изводи и неправилно отказал да възприеме тълкуването в
казуалната практика на ВКС. Моли се за отмяна на неговото решение и уважаване на
предявените искове.
Подаден е отговор от особения представител на ответника. В него се изтъква, че
жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд установил правилно фактическата
обстановка, извършил цялостен анализ на доказателствата по делото и достигнал до
правилни и законосъобразни правни изводи. Вземанията на банката не били
предсрочно изискуеми. Волеизявлението но кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост не породило действие, тъй като било обявено на длъжника с връчването
на копие от исковата молба на особения му представител. Моли се за потвърждаване
на обжалваното съдебно решение.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. С тях не са направени процедурни и
доказателствени искания. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на
въззивната инстанция.
2
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито заседание по делото, което да се проведе на 04.07.2024 г. и да
започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните /Е. Т. - чрез адвокат Д. Н/, като им се връчат и копия на
настоящия съдебен акт, а на банката - и екземпляр от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3