Определение по дело №292/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Й.Р. в качеството му на пълномощник на М. С. Д. срещу Решение № 7983/14.09.2011 г., постановено по гр. дело № 782/2011 г. по описа на Районен съд Б. в частта, с която е осъдена да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Е. С. А. в размер на 150,00 лева чрез неговия баща С. С. А., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на основания за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за просрочие. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение в обжалваната част. Твърди се, че при определяне на месечната издръжка, първоинстанционния съд произволно е приел, че след като жалбоподателката е в чужбина, то същата получавала възнаграждение по- голямо от средното за страната и присъдения размер нямало да я затрудни. Ето защо моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде намален размера на присъдената издръжка.

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея, не е депозирала такъв.

Благоевградският окръжен съд, след обсъждане на доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото, намира следното:

Страните по делото са бивши съпрузи. С Решение № 6464/14.09.2010 г., постановено по гр. дело № 1501/2010 г. по описа на Районен съд – Б., влязло в законна сила на 14.09.2010 г., е прекратен брака между С. А. и М. Д., като родителските права по отношение на родените от брака деца – А. А. /тогава непълнолетен/ и Е. А., са предоставени за упражняване на ответницата, както и е предоставено за ползване от нея и децата семейното жилище на съпрузите, находящо се в Б., ж. к. „З.”, бл. 54, . 13, ап. 84.

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК вр. чл. 56, ал. 5 и ал. 6 от СК вр. чл.139 и чл. 143 от СК от С. С. А. и Е. С. А., по иска за издръжка лично и със съгласието на баща си С. С. А., срещуМ. С. Д.. С решение № 7983 от 31.10.2011 г., постановено по гр. дело № 782/2011 г. по описа на Районен съд Б., съдът е изменил постановените мерки, определени с влязло в сила решение № 6464/14.09.2010 г.,постановено по гр. дело № 1501/2010 г. по описа на Районен съд – Б., по отношение упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Е. С. А. като ги е предоставил за упражняване на бащата С. С. А., определен е режим на лични контактина детето с майката М. Д., прекратил е месечната издръжка в размер на 100.00 лева, която по силата на Решение № 6464/14.09.2010 г., постановено по гр. дело № 1501/2010 г. по описа на Районен съд – Б., С. С. А., се е задължил да заплаща на непълнолетното си дете Е. С. А., изменил е постановените мерки, определени със същото решение, по отношение ползването на семейнотожилище,находящо се в Б., ЖК „З.”, бл. 54, . 13, ап. 84, като е предоставено за ползване на бащата С. А. и непълнолетното дете Е. А. и е осъдил М. С. Д. да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Е. С. А. в размер на 150.00 лева,чрез неговия баща С. С. А., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за просрочие.

Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която ответника в първоинстанционното производство- жалбоподател пред настоящата инстанция е осъдена да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете Е. С. А. в размер на 150.00 лева,чрез неговия баща С. С. А., считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за просрочие. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Първоинстанционният съд, за да постанови решението си, с което е осъдил ответника Д. да заплаща месечна издръжка от 150,00 лева е приел, че с оглед нуждите на непълнолетното дете, определени според обикновените условия на живот, възрастта му и свързаните с нея потребности, би била достатъчна заедно със средствата, които ще осигурява ищеца.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в предвидения за обжалване срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая първоинстанционното решение в обжалваната част е допустимо и при изложените оплаквания в жалбата е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №671/20.10.1995 г. е видно, че ответницата е майка на детето Е. С. А.. Последният към момента на предявяване на иска е непълнолетен. Не се спори между страните, че същият живее с баща си С. А. от месец февруари 2011 г. От представено по делото удостоверение изх. №168/10.03.2011 г. от Професионална техническа гимназия “И. Б.” Б. е видно, че детето Е. А. е ученик в 9 “е” клас.

От приетите доказателства за материалното състояние на М. Д. се установява, че същата за периода април 2010 г. – март 2011 г. е работила в “Л.” ЕООД на длъжност машинен оператор и е получавала средномесечно възнаграждение в размер на 321,15 лева. В представена по делото декларация за семейно и материално положение ответницата декларира, че притежава недвижим имот, представляващ ½ ид. част от апартамент в гр. Б., ж. к. “З.” бл.54, . 13, ап. 84. Другият родител на детето /бащата С. А./ получава месечен доход в размер на 450,00 лв.

Във въззивната жалба пълномощникът на ответника Д. сочи, че същата е заминала за Англия, но това не доказвало наличието на трудовоправно отношение и регулярно заплащане на трудово възнаграждение, което не би я затруднило при изплащането на присъдения размер на издръжката. Също така излага аргумент, че същата е в обективна невъзможност да изплаща издръжката, тъй като била в процес на търсене на работа.

Въз основа на изложеното, съдът прави следните правни изводи :

Разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството непълнолетно дете по отношение на претендиращия издръжката, като размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата месечно. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, ученически пособия, след като детето към настоящия момент е ученик. В случая издръжката за детето Е. А. следва да бъде определена така, че на детето да бъде дадена възможност за отглеждане, задоволяване на всички жизнени потребности, така както детето би било отглеждано и в семейството от двамата родители, ако живеят заедно.

От друга страна липсата на ежедневното присъствие на майката и инцидентното полагане на грижи от нейна страна, налагат същата да поеме определена част от издръжката, необходима, за да обезпечи нуждите на детето си, предвид неговата възраст, здравословно състояние, социалната ангажираност. Това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на детето, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на личността му. Не на последно място - съгласно чл. 27 т.2 от Конвенцията за правата на детето, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето. Конвенцията за правата на детето е ратифицирана от РБългария и е част от вътрешното право с приоритет пред българското законодателство. Тя има пряко приложение и дерогира всяка норма от вътрешното право, която й противоречи. В Конвенцията за правата на детето се поставя като висша ценност развитието на детето. Родителите следва съобразно техните способности и финансови възможности да осигурят посоченото развитие на детето. По отношение на определяне на средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на детето Е. А., като дете на шестнадесет години, с оглед на задоволяване на неговите специфични нужди и потребности според възрастта за храна, облекло, ученически пособия, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е определил, че издръжката на детето от 150,00 лева, които следва да плаща майката М. Д., заедно със средствата, които ще осигурява бащата, ще покриват нуждите на детето.

Въззивният съд не споделя твърдението на жалбоподателката М. Д., че не може да плаща определената издръжка, тъй като била в обективна невъзможност да изплаща издръжката, тъй като е в процес на търсене на работа. Не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините извън неговата воля- ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. В случая следва да бъде отчетено обстоятелството, че Д. е в трудоспособна възраст и може да упражнява и допълнителен труд, за да подсигури средства за издръжка на детето си, също така не е установила причини извън нейната воля, поради които не би могла да изплаща издръжка в определения размер. За размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. В настоящия случай детето живее при бащата С. А., като същия се грижи отглеждането и възпитанието на детето и майката следва да поеме по- голяма част от издръжката.

След преценка възможностите на двамата родители и нуждите на детето С. А., настоящият съдебен състав намира, че осигуряваната от майката месечна издръжка на детето следва да бъде в определения от районния съд размер 150 лв., а останалата част от нея да се поеме от бащата, който полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му. По тези съображения решението на Районен съд Б. в атакуваната част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Б. окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7983/31.10.2011 г., постановено по гр. д. № 782/2011 г. по описа на Районен съд Б. в обжалваната част.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: