Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.04.2020г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,гражданска
колегия, ІІ въззивен състав, в публично заседание проведено на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година ,в състав
Председател:
Минка Трънджиева
членове : Красимир Ненчев
Мариана Димитрова
с участието на
секретаря Галина Младенова, като изслуша докладваното от съдия Мариана
Димитрова гр.дело № 74 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 428 постановено на
13.12.2019г. по гр.дело № 1334 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.,
на основание чл.124,ал.1 от ГПК е признато за установено по предявеният от С.Х.К., с ЕГН-**********
и Е.А.К., с ЕГН-**********,*** №2, ПК 4633 БУЛСТАТ: ********, не е собственик
на: 1. имот № 170, с площ от 255 кв. метра, при граници и съседи: от юг-главен
път гр.С.-гр.Д., от изток-имот № 85 на наследници на А.А., от север- имот № 112
и от запад-имот № 171; 2. Имот № 171, с площ от 689 кв.м., при граници и
съседи: от север-дере и имот №85 на наследници на А.А., от изток – имот № 112 и
имот № 170; от юг- гр.С.-гр.Д. и от запад-имот № 172.На основание чл.
130 ГПК производството в частта по предявения от Община С., против С.Х.К., с
ЕГН-********** и Е.А.К., с ЕГН-**********,*** отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено, че
ответниците не са собственици на 1. имот № 170,
с площ от 255 кв. метра, при
граници и съседи: от юг-главен път гр.С.-гр.Д., от изток-имот № 85 на насл. на А.А.,
от север- имот № 112 и от запад-имот № 171; 2. Имот № 171, с площ от 689 кв.м.,
при граници и съседи: от север-дере и имот №85 на насл. на А.А., от изток –
имот № 112 и имот № 170; от юг- гр.С.-гр.Д. и от запад-имот № 172 е
прекратено.Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Решението се обжалва с въззивна
жалба,подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК от Община С. ,представлявана от
кмета Н.Р.Б. с изложени съображения за
неправилност на решението,докладвани в съдебно заседание по реда на 268,ал.1 от
ГПК. Искането е решението да бъде отменено, а иска на ищците-отхвърлен като
неоснователен.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ищците в производството, с изложени в същия съображения за
неоснователност на жалбата. Формулирано е искане решението като правилно да
бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от страна,
имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са
и другите изискуеми от закона задължения, поради което е допустима.
При извършената проверка по чл. 269
от ГПК въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пазарджишкият
окръжен съд като съобрази наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото доказателства-поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното:
Претенцията
е с правна квалификация –отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК.
Предмет
на претенцията са следните недвижими имоти: 1. имот № 170,
с площ от 255 кв.м и 2. Имот №
171, с площ от 689 кв.м., находящи се в гр.С..
Ищците С.Х.К. и
Е.А.К. се легитимират като собственици на основание сделка: покупко-продажба и
давностно владение .
Ответникът –Община С. се легитимира като собственик на
процесните два недвижими имоти на основание : съставени актове за частна
общинска собственост.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: за Имот № 170, с площ от 255
кв. метра, при граници и съседи: от юг-главен път г. от гр. С.-гр. Д.,
от изток-имот № 85 на насл. на А.А., от север- имот № 112 и от запад-имот №
171, както и за Имот № 171, с площ от 689 кв.м., при граници и съседи: от
север-дере и имот №85 на насл. на А.А., от изток – имот № 112 и имот № 170; от
юг- гр. С.-гр. Д. и от запад-имот № 172, е издадена Заповед № 996/19.02.2017
г., основаваща се на Протокол на Експертен съвет от 24.04.2017 г., и въз основа
на Решение № Х/04.09.2017 г. е прието геодезическо заснемане със забележка, че
процесните имоти следва да се актуват като общинска собственост, като са
издадени Акт за частна общинска собственост № 70/28.02.2018 г. и № 71/
28.02.2018 г.
Първоинстанционният съд правилно е
указал на ответника да докаже,че
претендираното
от него и оспорено от ищците право съществува, респ. да установи правото си на
собственост върху процесните недвижими имоти, придобито на основание: чл. 2а и
чл. 3, ал.3 и чл. 5 ЗОС, или чл. 4 и чл. 6 от ЗС /отм./, или по силата на чл.
2, ал. 2, т. 5 ЗОС /в ред. от 1996 г./
Във въззивната жалба се излагат съображения,че иска е недопустим,
като същите съображения са намерили израз и в отговора на исковата молба. По
същите,първоинстанционния съд в мотивите на решението е взел следното
становище: Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.
дело № 8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на
ответника.По предявен отрицателен иск за собственост ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес като установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор и докаже фактите, от които то
произтича. В тежест на ответника е да докаже по пътя на пълното и главно
доказване, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху
процесния недвижим имот/, а ищецът следва да докаже факти, изключващи това
право. До отричане със сила на присъдено нещо на държавния, респективно
общински характер на имота, владелецът не може да се позове на изтекла в негова
полза придобивна давност, което обуславя и правния му интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск. Това е единствения му възможен начин на защита.
Изложеното напълно се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция
,поради което не е необходимо да се преповтарят тези съждения, и приема,че
искът е процесуално допустим.
По основателността : По делото по
безспорен и несъмнен начин се установява,че ищците са установили владение върху
двата имота ,считано от 1980г. и ги владеят с намерение за своене
,необезпокоявано, явно и спокойно. Придобивната давност успешно са доказали и
по отношение на трети за настоящия спор лица в производството по гр.дело № 737/2013г.
по описа на ПОС. Ангажираните в настоящото производство гласни
доказателства,заключението на съдебно-техническата експертиза не опровергават
този извод ,а напротив по непротиворечив начин се установява,че считано от 1980
година ищците владеят спорния имот в едни и същи граници, като владението им е
предадено от лицето, с което са договаряли по неформален договор,необезпокоявано,явно
и спокойно. Ето защо следва да се приеме,че ищците доказват правния способ
легитимиращ ги като собственици,а именно: придобивна давност по отношение на
двата имота в срока по чл.79 от ЗС.
Както се посочи по-горе, ответникът се легитимира като
собственик на следното правно основание: съставени Акт за частна общинска
собственост № 70/28.02.2018 г. и Акт за
частна общинска собственост № 71/ 28.02.2018 г. Не се сочат други факти и
обстоятелства относно придобивния способ легитимиращ Общината като собственик
на двата имота. При така въведените единствено обстоятелства, правилно
първоинстанционният съд е приел,че актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при
оспорването им в тежест на Общината е да докаже наличието на посоченото в акта
правно основание за придобиване на собствеността
върху имота. Тъй като
оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването става
чрез доказване на изключващите го положителни такива.
Особеното в случая е, че
ответникът се позовава на правно основание, което не доказва пряко
собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг
собственик или е безстопанствен. Със ЗДС и ЗОС се определиха и прецизираха основанията за
придобиване от държавата и общината на право на собственост. Тези закони
определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива
правото на собственост. То следва да бъде посочено в АДС, респ. в АОС.
Когато основанието изисква настъпването на конкретен юридически факт или
реализиране на сложен фактически състав - завещание, дарение, отчуждаване,
реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи
и фактическото основание освен правното. Съгласно чл.
5 ал. 1 от ЗОС, Общината удостоверява възникването,
изменението и погасяването на правото си на собственост с акта за общинска
собственост. АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгл. чл.
5 ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото
самият акт не създава права за държавата, респ. за общината - чл.
5 ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост за
тях възниква с реализиране на фактическото и правно основание за придобиване
правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата,
респ. от общината.
В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приел,че при липса на каквито и да било доказателства, че
спорните имоти са били придобити от държавата, респ. общината, чрез настъпване
на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен
способ, представеният акт за частна общинска собственост не е в състояние да
легитимира Община С. като собственик на процесните имоти /в който смисъл е и Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. №
477/12 г. на II г. о./. Простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост
на обща законова разпоредба, не е в състояние да обуслови извод за установеност
на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно
доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен, респ.
общински в периода преди влизане в сила на въпросната разпоредба. / Решение №
15 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4705/2015 г., ІІ г. о./ . И е приел,че
доказателствената сила на акта е оборена ,вследствие на което предявеният иск
се явява основателен.
С оглед изложеното по-горе, а именно : установеното
,че за времето от 1978 г. до
31.05.1996г., и до момента на завеждане
на иска, ищците владеят двата имота ,то към момента на съставянето на акта за
държавна собственост през 2018г. ,са придобили имотите по давност,и те се
легитимират на това правно основание по отношение на Общината като собственици
на двата имота.
В конкретния казус е безспорно, че имотите винаги са били собственост
на ищците, и остана недоказано на какво основание общината е актувала двата
имота като нейна собственост.
Така, в обобщение, предявеният иск е основателен и
правилно, и обосновано е уважен от първоинстанционният съд.Решението като
правилно следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустимите и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
Правилно е и определението, с което производството по насрещния
установителен иск е прекратено. Правилно първоинстанционният съд е установил,че
ищецът по този иск не е навел нито
обстоятелства, нито е събрал доказателства обосноваващи правния му интерес по
насрещния установителен иск, поради което
правилно производството по този иск е прекратено.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и
такива следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 1 800 лева
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция,съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 428 постановено на 13.12.2019г. по гр.дело №
1334 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
ОСЪЖДА Община гр.С., ул.”С.” №*, ПК 4633
БУЛСТАТ: ********, представлявана от кмета Н.Р.Б. да заплати на С.Х.К., с ЕГН-**********
и Е.А.К., с ЕГН-**********,***,сумата в размер на 1800 ,00 /хиляда и
осемстотин/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
членове: