Присъда по дело №1170/2011 на Районен съд - Сливен

               МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №367 ПО НЧХД №1170/2011г.

 

Постъпила е тъжба от Д.К.М. против Д.И.Г. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът констатира, че с подадената тъжба тъжителят М. е предявил срещу подс. Г. граждански иск за заплащане на неимуществени вреди с цена на иска 700 лева.

В Районен съд- С. е постъпила и тъжба от подс. Д.И.Г. против тъжителя Д.К.М. за престъпление по чл.130, ал1 от НК. Съдът констатира, че с тази тъжба е предявен граждански иск за заплащане на неимуществени вреди с цена на иска 1500 лева.

Съдът констатира, че се касае за едни и същи обстоятелства между едни и същи лица. С оглед направеното искане за обединяване на двете дела съдът счете, че същото следва да се уважи и с определение от 07.02.2012г. ги обедини.

Съдът прецени, че гражданските искове са своевременно предявени и разглеждането им не би затруднило наказателното производство и ги прие за съвместно разглеждане като конституира в качеството на граждански ищци тъжителя Д.К.М. и подсъдимия Д.И.Г..

В съдебно заседание тъжителят Д.К.М. се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс. Г. да бъде признат за виновен и да се присъди исканата сума по гражданския иск и разноските по делото. По отношение на предявеното от подс. Г. против неговия подзащитен обвинение моли той да бъде оправдан.

В съдебно заседание подс. Г. се явява лично и с упълномощения от него защитник, който счита предявеното срещу подзащитния му обвинение за недоказано. Моли той да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан. Алтернативно предлага, ако бъде признат за виновен подс. Г. по чл.130, ал.1 от НК, да бъде признат за виновен и тъжителя М. като моли съда да приложи института на реторсията и да освободи двамата от наказание.  Моли да бъде уважен гражданския иск в пълен размер, както и да му се присъдят разноските по делото.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

       На 17.07.2011г. подс. Г. се връщал от почивка на море със семейството си и тъй като съпругата му е от гр. С. се отбили в града. Решили да пазаруват в хипермаркет „К.” и отишли с управлявания от него микробус на паркинга. Той решил да паркира до паркоместата за инвалиди, до аварийните изходи на магазина, на ъгъла на рампата. Докато се подготвял да паркира управлявания от него микробус със собствения си автомобил и със семейството си дошъл да пазарува частния тъжител Д.К.М. и паркирал своя автомобил на свободното място, на което щял да паркира подсъдимия Г.. Последвали обидни квалификации от страна на двамата водачи един към друг и подканяне от всеки един от тях да се разберат чрез физическа саморазправа. Вследствие на тези обиди и подканяния подс. Г. нанесъл удар с ръка в лицето на тъжителя М. и от него му се цепнала устната и потекло кръв. Тъжителят М. не останал длъжен и също нанесъл веднага удар с ръка в корема на подсъдимия, след което двамата се сборичкали. Всичко се развило за около минута, две и като свършило на паркинга излязла св. В.Т., началник смяна на фирмата охраняваща „К.”. Тя видяла, че подс. Г. е със семейството си в буса и се опитва да тръгне, а тъжителят М. е застанал пред буса и не му позволява да направи това. Св. Т. се обадила в полицията и на място дошъл екип служители на РПУ- С., И.И., А.К. и Ж.С.. Те изяснили какво се е случило, защо са се скарали двамата и видели, че тече кръв от лицето на частния тъжител М., както и че му е изцапана блузата. На тъжителя М. му била оказана медицинска помощ като му е била зашита устната. На следващия ден съдебният лекар д- р Чаушев го освидетелствал като му издал съдебно- медицинско удостоверение №363/2011г. Същият ден малко по- рано съдебният лекар освидетелствал и подс. Д.Г. като му е издал съдебно медицинско удостоверение №362/2011г.

       От приложеното по делото съдебно- медицинско удостоверение №363/18.07.2011г., издадено от съдебния лекар д- р Т.Ч. е видно, че тъжителя Д.М. е получил увреждания, изразяващи се в „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”.

       От приложеното по делото съдебно- медицинско удостоверение №362/18.07.2011г., издадено от съдебния лекар д- р Т.Ч. е видно, че подс. Д.Г. е получил увреждания, изразяващи се в „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”.

 

       ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

       Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.Т., А.К., И.И., Ж.С., Н.П- и М.Г..

Съдът кредитира обясненията на разпитаните в качеството на подсъдими частен тъжител Д.М. и подс. Д.Г., тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че те са относими и кореспондират с тях, макар и леко да се разминават, но основно разминаването е в частта, от която те се ползват, поради което съдът не следва да ги коментира.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 17.07.2011г. в гр. С., на паркинг пред магазин „К.” причинил на Д.К.М. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

       Деянието подс. Г. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той много добре е знаел, че като нанася удар на тъжителя М. в лицето ще го нарани, но въпреки това му е нанесъл такива удари по главата, в областта на устата и му е причинил разкъсно- контузна рана в областта на средната част на горната устна с болезнена оточност на тъканите, кръвонасядане по вътрешната повърхност на устната, кръвонасядане в областта на дясната очница и болки в областта на предната повърхност на гръдния кош по хода на ребрата. 

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението от подс. Г.- ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на околните.

       Като смекчаващо отговорността на подс. Г. обстоятелство съдът констатира чистото му съдебно минало.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.

С деянието си частния тъжител М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 17.07.2011г. в гр. С., на паркинг пред магазин „Кауфланд” причинил на Д.Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Деянието тъжителя М. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като нанася удари на подс. Г. ще му причини телесни увреждания, но въпреки това му е нанесъл удари с юмрук в корема, а също и при сборичкването, от които са последвали одраскване в областта на дясната половина на лицето, започващо от областта на дясното слепоочие и продължаващо надолу към дясната буза, контузия на корема с наличие на повърхностно кръвонасядане и болезненост в лявата половина на корема като болките се засилвали при опипване с ръка и при разтягане на коремните стени.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението от тъжителя М. съдът намира в ниската му правна култура и в незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на околните.

       Като смекчаващо отговорността на тъжителя М. обстоятелство съдът констатира чистото му съдебно минало, тъй като той е реабилитиран.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.

       При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на тъжителя М. и подс. Г. съдът прецени, че следва да ги освободи от наказание, тъй като са налице условия за прилагане на реторсия, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК. Видно е от доказателствата по делото, че двамата участници в инцидента на 17.07.2011г. тъжителя М. и подс. Г. са се сбили на паркинга на хипермаркет „К.”. От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказаха деянията извършени от двамата. Установи се безспорно, че след като е нанесъл подс. Г. телесна повреда на тъжителя М. той му е отвърнал веднага с нанасяне на също такава телесна повреда, а именно по чл.130, ал.1 от НК.

Поради изложеното по- горе съдът призна подс. Г. и тъжителя М. за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.130, ал.1 от НК и ги освободи от наказание на основание чл.130, ал.3 от НК.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения от Д.М. против Д.Г. граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Установи се по безспорен начин, че на 17.07.2011г. частния тъжител М. е претърпял неимуществени вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс. Г.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подс. Г. и вредата причинена на частния тъжител М.. Установи се, че с действията си подс. Г. е причинил на тъжителя М. лека телесна повреда, представляваща „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, че той е получил следните наранявания: разкъсно- контузна рана в областта на средната част на горната устна с болезнена оточност на тъканите, кръвонасядане по вътрешната повърхност на устната, кръвонасядане в областта на дясната очница и болки в областта на предната повърхност на гръдния кош по хода на ребрата. Предявеният граждански иск от частния тъжител М. е в размер на 700 лева. Съдът счита, че с оглед възстановителния период, а именно, че описаните увреждания в съдебномедицинското удостоверение отшумяват за период от една до две седмици при обичайно протичане на оздравителните процеси, характера, степента и интезитета на търпените болки и страдания от частния тъжител М., вследствие непозволеното увреждане, причинено му от подс. Г. справедливата репарация следва да бъде в размер на 400 лева. С оглед на това съдът счете, че в останалата част следва да отхвърли гражданския иск до размера на претендираното обезщетение от 700 лева за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично и предявения от Д.Г. против Д.М. граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Установи се по безспорен начин, че на 17.07.2011г. подс. Г. е претърпял неимуществени вреди и че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на тъжителя М.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на тъжителя М. и вредата причинена на подс. Г.. Установи се безспорно, че с действията си частният тъжител М. е причинил на подс. Г. следните наранявания: охлузване под формата на одраскване в областта на дясната половина на лицето започваща от областта на дясното слепоочие и продължаващо надолу към дясната буза, контузия на корема с наличие на повърхностно кръвонасядане и болезненост в областта на лявата половина на корема, като болките се засилват при опипване с ръка и при разтягане на коремните стени, т.е. нанесена му е лека телесна повреда, представляваща „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Предявеният граждански иск от подс. Г. е в размер на 1500 лева. Съдът счита, че с оглед възстановителния период, а именно, че описаните увреждания в съдебномедицинското удостоверение отшумяват за период от една седмица при обичайно протичане на оздравителните процеси, характера, степента и интезитета на търпените болки и страдания от подс. Г. вследствие непозволеното увреждане причинено му от частния тъжител М. справедливата репарация следва да бъде в размер на 300 лева. С оглед на това съдът счете, че в останалата част следва да отхвърли гражданския иск до размера на претендираното обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати на тъжителя М. направените от него по делото разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът счете, че следва да осъди частния тъжител М. да заплати на подс. Г. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. Г. и частния тъжител М. да заплатят по 50 лева  държавна такса върху уважените граждански искове в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

       Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

               МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №367 ПО НЧХД №1170/2011г.

 

Постъпила е тъжба от Д.К.М. против Д.И.Г. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Съдът констатира, че с подадената тъжба тъжителят М. е предявил срещу подс. Г. граждански иск за заплащане на неимуществени вреди с цена на иска 700 лева.

В Районен съд- С. е постъпила и тъжба от подс. Д.И.Г. против тъжителя Д.К.М. за престъпление по чл.130, ал1 от НК. Съдът констатира, че с тази тъжба е предявен граждански иск за заплащане на неимуществени вреди с цена на иска 1500 лева.

Съдът констатира, че се касае за едни и същи обстоятелства между едни и същи лица. С оглед направеното искане за обединяване на двете дела съдът счете, че същото следва да се уважи и с определение от 07.02.2012г. ги обедини.

Съдът прецени, че гражданските искове са своевременно предявени и разглеждането им не би затруднило наказателното производство и ги прие за съвместно разглеждане като конституира в качеството на граждански ищци тъжителя Д.К.М. и подсъдимия Д.И.Г..

В съдебно заседание тъжителят Д.К.М. се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс. Г. да бъде признат за виновен и да се присъди исканата сума по гражданския иск и разноските по делото. По отношение на предявеното от подс. Г. против неговия подзащитен обвинение моли той да бъде оправдан.

В съдебно заседание подс. Г. се явява лично и с упълномощения от него защитник, който счита предявеното срещу подзащитния му обвинение за недоказано. Моли той да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан. Алтернативно предлага, ако бъде признат за виновен подс. Г. по чл.130, ал.1 от НК, да бъде признат за виновен и тъжителя М. като моли съда да приложи института на реторсията и да освободи двамата от наказание.  Моли да бъде уважен гражданския иск в пълен размер, както и да му се присъдят разноските по делото.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

       На 17.07.2011г. подс. Г. се връщал от почивка на море със семейството си и тъй като съпругата му е от гр. С. се отбили в града. Решили да пазаруват в хипермаркет „К.” и отишли с управлявания от него микробус на паркинга. Той решил да паркира до паркоместата за инвалиди, до аварийните изходи на магазина, на ъгъла на рампата. Докато се подготвял да паркира управлявания от него микробус със собствения си автомобил и със семейството си дошъл да пазарува частния тъжител Д.К.М. и паркирал своя автомобил на свободното място, на което щял да паркира подсъдимия Г.. Последвали обидни квалификации от страна на двамата водачи един към друг и подканяне от всеки един от тях да се разберат чрез физическа саморазправа. Вследствие на тези обиди и подканяния подс. Г. нанесъл удар с ръка в лицето на тъжителя М. и от него му се цепнала устната и потекло кръв. Тъжителят М. не останал длъжен и също нанесъл веднага удар с ръка в корема на подсъдимия, след което двамата се сборичкали. Всичко се развило за около минута, две и като свършило на паркинга излязла св. В.Т., началник смяна на фирмата охраняваща „К.”. Тя видяла, че подс. Г. е със семейството си в буса и се опитва да тръгне, а тъжителят М. е застанал пред буса и не му позволява да направи това. Св. Т. се обадила в полицията и на място дошъл екип служители на РПУ- С., И.И., А.К. и Ж.С.. Те изяснили какво се е случило, защо са се скарали двамата и видели, че тече кръв от лицето на частния тъжител М., както и че му е изцапана блузата. На тъжителя М. му била оказана медицинска помощ като му е била зашита устната. На следващия ден съдебният лекар д- р Ч. го освидетелствал като му издал съдебно- медицинско удостоверение №363/2011г. Същият ден малко по- рано съдебният лекар освидетелствал и подс. Д.Г. като му е издал съдебно медицинско удостоверение №362/2011г.

       От приложеното по делото съдебно- медицинско удостоверение №363/18.07.2011г., издадено от съдебния лекар д- р Т.Ч. е видно, че тъжителя Д.М. е получил увреждания, изразяващи се в „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”.

       От приложеното по делото съдебно- медицинско удостоверение №362/18.07.2011г., издадено от съдебния лекар д- р Т.Ч. е видно, че подс. Д.Г. е получил увреждания, изразяващи се в „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК”.

 

       ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

       Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели В.Т., А.К., И.И., Ж.С., Н.П. и М.Г..

Съдът кредитира обясненията на разпитаните в качеството на подсъдими частен тъжител Д.М. и подс. Д.Г., тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че те са относими и кореспондират с тях, макар и леко да се разминават, но основно разминаването е в частта, от която те се ползват, поради което съдът не следва да ги коментира.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 17.07.2011г. в гр. С., на паркинг пред магазин „К.” причинил на Д.К.М. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

       Деянието подс. Г. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той много добре е знаел, че като нанася удар на тъжителя М. в лицето ще го нарани, но въпреки това му е нанесъл такива удари по главата, в областта на устата и му е причинил разкъсно- контузна рана в областта на средната част на горната устна с болезнена оточност на тъканите, кръвонасядане по вътрешната повърхност на устната, кръвонасядане в областта на дясната очница и болки в областта на предната повърхност на гръдния кош по хода на ребрата. 

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението от подс. Г.- ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на околните.

       Като смекчаващо отговорността на подс. Г. обстоятелство съдът констатира чистото му съдебно минало.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.

С деянието си частния тъжител М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, затова че на 17.07.2011г. в гр. С., на паркинг пред магазин „Кауфланд” причинил на Д.Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Деянието тъжителя М. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел, че като нанася удари на подс. Г. ще му причини телесни увреждания, но въпреки това му е нанесъл удари с юмрук в корема, а също и при сборичкването, от които са последвали одраскване в областта на дясната половина на лицето, започващо от областта на дясното слепоочие и продължаващо надолу към дясната буза, контузия на корема с наличие на повърхностно кръвонасядане и болезненост в лявата половина на корема като болките се засилвали при опипване с ръка и при разтягане на коремните стени.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението от тъжителя М. съдът намира в ниската му правна култура и в незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на околните.

       Като смекчаващо отговорността на тъжителя М. обстоятелство съдът констатира чистото му съдебно минало, тъй като той е реабилитиран.

Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.

       При определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на тъжителя М. и подс. Г. съдът прецени, че следва да ги освободи от наказание, тъй като са налице условия за прилагане на реторсия, съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК. Видно е от доказателствата по делото, че двамата участници в инцидента на 17.07.2011г. тъжителя М. и подс. Г. са се сбили на паркинга на хипермаркет „К.”. От доказателствата по делото по несъмнен начин се доказаха деянията извършени от двамата. Установи се безспорно, че след като е нанесъл подс. Г. телесна повреда на тъжителя М. той му е отвърнал веднага с нанасяне на също такава телесна повреда, а именно по чл.130, ал.1 от НК.

Поради изложеното по- горе съдът призна подс. Г. и тъжителя М. за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.130, ал.1 от НК и ги освободи от наказание на основание чл.130, ал.3 от НК.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично предявения от Д.М. против Д.Г. граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Установи се по безспорен начин, че на 17.07.2011г. частния тъжител М. е претърпял неимуществени вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на подс. Г.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на подс. Г. и вредата причинена на частния тъжител М.. Установи се, че с действията си подс. Г. е причинил на тъжителя М. лека телесна повреда, представляваща „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, че той е получил следните наранявания: разкъсно- контузна рана в областта на средната част на горната устна с болезнена оточност на тъканите, кръвонасядане по вътрешната повърхност на устната, кръвонасядане в областта на дясната очница и болки в областта на предната повърхност на гръдния кош по хода на ребрата. Предявеният граждански иск от частния тъжител М. е в размер на 700 лева. Съдът счита, че с оглед възстановителния период, а именно, че описаните увреждания в съдебномедицинското удостоверение отшумяват за период от една до две седмици при обичайно протичане на оздравителните процеси, характера, степента и интезитета на търпените болки и страдания от частния тъжител М., вследствие непозволеното увреждане, причинено му от подс. Г. справедливата репарация следва да бъде в размер на 400 лева. С оглед на това съдът счете, че в останалата част следва да отхвърли гражданския иск до размера на претендираното обезщетение от 700 лева за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

Съдът счете, че следва да бъде уважен частично и предявения от Д.Г. против Д.М. граждански иск, тъй като безспорно се доказа по делото, че той е предявен своевременно. Установи се по безспорен начин, че на 17.07.2011г. подс. Г. е претърпял неимуществени вреди и че тези вреди са настъпили вследствие противоправното поведение на тъжителя М.. Доказа се по безспорен начин причинно- следствената връзка между деянието на тъжителя М. и вредата причинена на подс. Г.. Установи се безспорно, че с действията си частният тъжител М. е причинил на подс. Г. следните наранявания: охлузване под формата на одраскване в областта на дясната половина на лицето започваща от областта на дясното слепоочие и продължаващо надолу към дясната буза, контузия на корема с наличие на повърхностно кръвонасядане и болезненост в областта на лявата половина на корема, като болките се засилват при опипване с ръка и при разтягане на коремните стени, т.е. нанесена му е лека телесна повреда, представляваща „Разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Предявеният граждански иск от подс. Г. е в размер на 1500 лева. Съдът счита, че с оглед възстановителния период, а именно, че описаните увреждания в съдебномедицинското удостоверение отшумяват за период от една седмица при обичайно протичане на оздравителните процеси, характера, степента и интезитета на търпените болки и страдания от подс. Г. вследствие непозволеното увреждане причинено му от частния тъжител М. справедливата репарация следва да бъде в размер на 300 лева. С оглед на това съдът счете, че в останалата част следва да отхвърли гражданския иск до размера на претендираното обезщетение от 1500 лева за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.

С оглед правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия Г. да заплати на тъжителя М. направените от него по делото разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът счете, че следва да осъди частния тъжител М. да заплати на подс. Г. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. Г. и частния тъжител М. да заплатят по 50 лева  държавна такса върху уважените граждански искове в полза на държавата към бюджета на съдебната власт.

       Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: