Р Е ШЕНИЕ
№55…
гр. Плевен,
07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х
административен състав, в открито съдебно заседание на шести февруари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
адм.дело №910 по описа за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Производството е образувано въз
основа на жалба с вх.№ 6263/11.11.2022 г. подадена от А.О.Д. ***, против
Заповед №402/25.10.2022 г. издадена от Кмет на Община Долни Дъбник, с която е
наредено жалбоподателката, като собственик на поземлен имот УПИ – 805, стр.
кв.162 по плана на с. Садовец, да осигури достъп на И* Н. Н*до своя имот за
извършване на строително - ремонтни работи: полагане на хидроизолация на
жилищна сграда, намираща се в съседния УПИ IX-806, квартал 162 по плана на с.
Садовец, с адрес: с. Садовец, ул.“К.Б.I“ №47, за периода от 11.11.2022 г. до
20.11.2022 г.
Д. оспорва заповедта и моли да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебното заседание по същество на спора, жалбоподателката,
редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата, представляван от адв. Я. - М.
оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски.
Жалбата срещу заповедта на кмета на Община Долни Дъбник е
подадена от легитимирано лице по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и в предвидения
е срок, поради което е допустима за разглеждане. Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Актът е индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 214 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността
му, поради което жалбата е процесуално допустима.
По делото е
представена административната преписка по издаване на оспорената заповед.
Съдът, след като прецени законосъобразността на
обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 21.10.2022 г. И* Н. Н*е подала до кмета на Община
Долни Дъбник искане за издаване на заповед по чл. 194, ал.1 от ЗУТ за предоставяне
на достъп до съседен имот на ул. К.Б.І №45 в с.Садовец, обл. Плевен, общ. Долни
Дъбник, за извършване на строително-ремонтни дейности – поставяне на
хидроизолация на жилищна сграда в наследствен на молителката поземлен имот с
кад.№ 65070.501.806 в с. Садовец.
Кметът е административният орган, който дължи произнасяне
по подаденото заявление по чл. 194 от ЗУТ.
Във връзка с подаденото заявление е извършен оглед на
място в съседните имоти от комисия, съставена от служители на Община Долни
Дъбник, Дирекция „УТ“ и Кметство Садовец, която е изготвила констативен
протокол за установеното при огледа. Комисията е изложила становище, че за
извършване на ремонтни дейности в имота на молителката е необходимо да се
осигури достъп до съседния имот, собственост на А.Д.,***.
По делото са представени скици на имотите, копие от
разписен лист към кадастрален план с данни за собствениците и удостоверение за
наследници.
На 25.10.2022 г. кметът на Община Долни Дъбник издава
оспорената заповед, с която нарежда на жалбоподателката Д. да осигури свободен
достъп до имота си за извършване на строително-ремонтни работи на жилищна
сграда в съседния имот в периода 11.11.2022 г. – 20.11.2022 г.
Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ жалбата против заповедта
не спира изпълнението ѝ. Заповедта не е изпълнявана.
Съдът счита, че предявената жалба е основателна.
Осигуряването на свободен достъп до чужд имот по реда на
чл. 194 от ЗУТ е крайна мярка на ограничаване на вещното право на собственика
на имота във връзка с правото му да го ползва в пълен обем. Именно затова този
достъп следва да е определен от органа в конкретни параметри, не само времево, но
и пространствено, което означава, че следва да е посочен конкретен вариант на достъп
през чуждия имот, а не просто разпореждане за ползване, както е в случая.
От приложената скица на лист 28 по делото е видно, че на граница
между двата имота са разположени три сгради. В заповедта сградата, до която се
предоставя достъп през съседния имот, не е индивидуализирана с номер по КККР,
нито към заповедта е приложена схема на пространствените ограничения на
предоставения достъп до конкретна сграда от трите.
При наличието на разрешени или предписани строителни
работи (данни за каквито по делото също няма), административният орган следва
да избере конкретен целесъобразен вариант на разрешения достъп до имота и,
когато се касае за достъп през чужд съседен поземлен имот, да отрази
параметрите на достъпа по приложена скица-извадка от действащия подробен
устройствен план. Обратното би дало възможност за безконтролен достъп до имота,
ограничаване правото на собственост, затруднения при изпълнението и спорове във
връзка със задължението на ползващия по ал. 4 и определяне размера на
обезщетението по ал. 5.
В случая в заповедта липсват изобщо пространствени
параметри – няма индивидуализирана конкретна сграда и участък от чуждия имот,
който заявителката може да ползва за извършване на строителство по тази сграда.
Непосочването на пространствени параметри винаги в практиката на ВАС се приема
за сериозно нарушение на законовите изисквания при издаване на заповед по чл.
194 от ЗУТ – в този смисъл Решение № 15516 от 12.12.2018 г. по адм. д. №
5275/2018 г., II о., Решение № 10421 от 31.08.2009 г. по адм. д. № 3977/2008
г., II о., Решение № 4929 от 23.04.2008 г. по адм. д. № 1214/2008 г., II о.
От съдържанието на заповедта не стават ясни причините,
поради които кметът на община Долни Дъбник е издал заповедта, нареждайки на Д. да
осигури свободен достъп през имота си за извършване на СМР – няма изложени
никакви мотиви, няма и препращане към друг документ от административната
преписка, в който да са изложени такива мотиви. Всички това, както и липсата на
пространствени параметри - участък от чуждия имот, който ще се ползва за
извършване на дейностите, води до единствен извод, че заповедта е издадена в
нарушение на изискването за форма, на материално-правните разпоредби и на целта
на закона.
Съдът
счита, че подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени
издадената заповед.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, десети
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№402/25.10.2022 г. издадена от Кмет на Община Долни Дъбник, с която е наредено А.О.Д. ***,
като собственик на поземлен имот УПИ – 805, стр. кв.162 по плана на с. Садовец,
да осигури достъп на И* Н. Н*до своя имот за извършване на строително -
ремонтни работи: полагане на хидроизолация на жилищна сграда, намираща се в
съседния УПИ IX-806, квартал 162 по плана на с. Садовец, с адрес: с. Садовец,
ул.“К.Б.I“ №47, за периода от 11.11.2022 г. до 20.11.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд
Плевен пред Върховния административен съд.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Административен съдия: