Решение по дело №679/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №3

 

гр. ВРАЦА,09.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в

закрито заседание на 09.01.2019г.,  в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

            Пенка Т.Петрова

                                     

в присъствието на:

прокурора                      секретар

като разгледа докладваното  от  съдия П.Петрова             

в.гр. дело N`  679  по описа за 2018   година,

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.2 ГПК.

Х.Д.Д. ***,чрез процесуален представител адв.Ст.К. от ВрАК,е обжалвала постановление на ЧСИ И.Ц.,рег.№ 899,с район на действие ОС Враца от 26.11.2018г.в частта,в която било отказано възстановяване на удържана част от трудовото и възнаграждение след наложен запор от ЧСИ,поради несеквестируемост.

Поддържа се в жалбата,че ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя-длъжник по изпълнителното дело,в резултат на което били удържани и преведени по сметка на ЧСИ 237,22 лева от трудовото и възнаграждение за м.10.2018г.,които са в повече от възможната и допустима удръжка съобразно чл.446 ГПК.Излага се,че наложеният запор върху трудово или друго възнаграждение,както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата,нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.Сочи се какво е трудовото възнаграждение на длъжника,и по какъв начин следва да се изчисли секвестируемия доход,като се има предвид размера на получаваното възнаграждение,размера на минималната работна заплата,и факта,че длъжникът има три непълнолетни деца.Според жалбоподателя-длъжник ЧСИ следва да преведе на взискателя сумата 109.72лв.Като отказвал да преведе/върне/ на длъжника разликата от 109,72лв.до действително удържаната сума от 237,22 лв.,ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие,обективирано в обжалваното постановление,цитирано по-горе,което моли да се отмени и да се уважи молбата на длъжника за връщане на сумата 127,50 лв.,която се явява частично несеквестируема.

Противната страна – взискател по изпълнителното дело не е ангажирала становище по жалбата.

На основание чл.436 ал.3 ГПК ЧСИ е изложил мотиви.На първо място намира,че жалбата е недопустима като подадена след едноседмичен срок,както от връчване на съобщението за налагането на запора,така и от узнаване за плащането от третото лице.На второ място поддържа,че действията му по налагане на запора са законосъобразни,тъй като самата удръжка от трудовото възнаграждение съобразно правилата на чл.446 ГПК се прави от третото задължено лице,а не от ЧСИ.

Врачанският окръжен съд,като взе предвид изложените в жалбата доводи и съображения,мотивите на ЧСИ,и доказателствата по делото,приема за установено следното:Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в преклузивния едноседмичен срок от връчване на обжалваното постановление.Молбата за връщане на надвзетата сума също е допустима,доколкото по изпълнителното дело/копие/ липсват данни длъжницата да е получавала съобщение за наложения на трудовото и възнаграждение запор,както и данни кога е разбрала за удържаната сума.Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.

След образуване на изпълнителното дело ЧСИ Ив.Ц. предприел поредица от изпълнителни действия,между които и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.Тъй като междувременно трудовият договор на длъжника бил прекратен,след направено проучване,ЧСИ на 10.10.208г.изпратил запорно съобщение до новия му работодател,с което наложил запор върху трудовото му възнаграждение.В запорното съобщение изрично е посочено,че запорът се налага на основание чл.450 ал.3 вр.507 и чл.508 ГПК,вр.чл.466 ГПК.Изпратено е и съобщение до длъжника за наложения запор,за което липсват данни по изпълнителното дело да е получено от същия/длъжника/.С писмо от 15.10.2018г.работодателят уведомил ЧСИ,че признава вземането и съответната сума ще бъде удържана месечно съгласно чл.466 ГПК.На 02.11.2018г.от работодателя по сметката на ЧСИ е преведена сумата 237,22 лв.- удръжка от трудовото възнаграждение на длъжника за м.10.2018г.На 12.11.2018г.длъжникът е подал молба до ЧСИ,с която го уведомява,че при получаване на трудовото си възнаграждение за м.10.2018г.разбрал за удръжката от 237,22 лв.,и поискал ЧСИ да му възстанови горницата над 109,72 лв.,която според него била секвестируемата част от трудовото му възнаграждение.Към молбата е приложен фиш за начисленото трудово възнаграждение на длъжника за м.10.2018г.,от който се установява,че нетно получената сума за този месец като трудово възнаграждение възлиза на 711,65 лв.,плюс удържаните 237,22 лв.,преведени на ЧСИ,или общо 948,87 лв.Взискателят е оспорил молбата,поддържайки,че изчислението съобразно чл.466 ГПК се прави от работодателя,който в конкретния случай правилно бил изчислил секвестируемата и несеквестируема част от трудовото възнаграждение за м.10.2018г.С обжалваното постановление от 26.11.2018г.ЧСИ Ив.Ц. отказал намаляване на удръжките в резултат на наложения запор и възстановяване на претендираната разлика.В постановлението е дал за пример казуси,като е посочил по какъв начин се определя секвестируемата и несеквестируема част от трудовото възнаграждение,без да приведе изложения начин на изчисляване към конкретния казус – с конкретно получавано трудово възнаграждение и при конкретни други критерии,което е сторил и в мотивите към жалбата.

При така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира,както се изложи жалбата за частично основателна.Действията по налагане на запора до третото задължено лице/работодателя/ са правилни и законосъобразни,като в запорното съобщение изрично е указано,че удръжките от трудовото възнаграждение следва да се извършат съобразно критериите,залегнали в чл.446 ГПК.Изчислението и удръжките от трудовото възнаграждение действително се правят от работодателя,но ако ЧСИ констатира,че работодателят неправилно е изчислил секвестируемата част и е превел в повече от нея по сметката на ЧСИ,последният е длъжен да върне на длъжника надвнесеното в повече,тъй като същото възнаграждение се явява несеквестируемо.В конкретния случай,видно от данните от представения фиш за получено трудово възнаграждение за м.10.2018г.след приспадане на дължимите удръжки за задължителни осигурителни вноски и данъци,остава за получаване нетно трудово възнаграждение в размер на 948,87лв.Съгласно чл.446 ал.1 ГПК от това възнаграждение следва да се приспадне минималната работна заплата за страната към м.11.2018г.,която е в размер на 510 лева,при което остава 438,87лв.От това възнаграждение секвестируемата част съгласно разп.на чл.446 ал.1 т.1 ГПК/в обсега на която разпоредба попада настоящия казус/,възлиза на 109,72 лв.- предвид получаваното трудово възнаграждение на длъжника и факта,че има деца,под 18г.,които издържа,които факти са безспорни и не се спори за тях между страните.След като е констатирал,че е преведа по-голяма сума от дължимата,ЧСИ е следвало да върне надвнесеното на длъжника.Като не е сторил това,същият е извършил незаконосъобразно действие,потвърдено и с отказа му в тази насока,обективиран в обжалваното постановление от 26.11.2018г.

С оглед изложеното жалбата се явява частично основателна.Като такава следва да се уважи отчасти,като отказът на ЧСИ,обективиран в горното постановление се отмени и на същия бъде указано да възстанови надвнесената сума.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат сторените в настоящето производство разноски в размер на 225 лв.,от които 200 лв.адвокатско възнаграждение и 25 лв.-д.такса за въззивно обжалване.

Водим от горното,ВОС

 

                Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ И.Ц.,рег.№ 899,с район на действие ОС Враца от 26.11.2018г. по изп.д.№ 888/2017г. в частта,в която е отказано възстановяване на длъжника Х.Д.Д. *** на сумата 127,50 лв.,представляваща несеквестируема част от трудовото и възнаграждение за м.10.2018г. и

УКАЗВА на ЧСИ,че следва да възстанови посочената сума на длъжника по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД гр.София да заплати на Х.Д.Д. *** разноски по делото в размер на 225 лева – адвокатско възнаграждение/200 лв./ и д.такса за въззивно обжалване/25 лв./.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........