Р
Е Ш Е
Н И Е
№456
07.08.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на седми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 94 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145
от административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1, във вр.
с чл.121, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Т.С.К. ***, със съдебен адрес
***, подадена чрез пълномощник, против Заповед
№2201/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, с която на основание
чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.7, ал.1, т.6, пр. последно от ЗДСл, във вр. с чл.10,
ал. 1, изр. второ от Закона за митниците (ЗМ) и подадена декларация от
служителя по чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ, е прекратено служебното му
правоотношение на длъжност „главен митнически инспектор“ в Митница Бургас, с
ранг V младши, считано от 08.01.2019г.
В жалбата се навеждат доводи за
издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В
тази връзка се твърди, че административният акт е издаден без да е спазено
изискването на чл.8, ал.1, изр.2 от ЗДСл, тъй като не били посочени фактическите
обстоятелства, които обуславяли обективна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения от страна на оспорващия. Счита се, че нормата на чл.107,
ал.1, т.5 от ЗДСл има бланкетен характер, поради което не можело от същата да
се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение.
Член 7, ал.1, т.6 от ЗДСл също препращал към други норми. Единствено чл.10,
изр. второ внасял известна яснота за прекратяването на правоотношението. Твърди
се, че изр. трето от същата норма изисквало обстоятелствата за съдебния статус
да се установят служебно, което в случая не било сторено. Не било ясно за какви
по характер престъпления жалбоподателят имал качеството на обвиняем или
подсъдим. Предвид горното се счита, че от административния орган не било
изпълнено задължението по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което водило до нарушение на
чл.35 от АПК. На следващо място се сочи, че поради структурни промени в
системата на митниците, митническото бюро, в което е бил служител оспорващият е
преминало в друго звено, а именно Териториална дирекция „Южна морска“, считано
от 00.00 часа на 07.01.2019г., ден преди влизане в сила на заповедта за
освобождаване. В тази връзка се сочи, че доколкото органът не е преназначил
служителя на длъжност в някое от новосъздадените митнически учреждения, прекратяване
на служебното правоотношение за тази длъжност се явява незаконосъобразно на
посоченото в заповедта основание, доколкото същата не е съществувала към този
момент в структурата на Митница Бургас.
На следващо място се сочи, че новото изискване
на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ не било включено в длъжностната характеристика
на жалбоподателя и в Утройствения правилник на Агенция Митници, предвид което
нямало как да бъде окачествено, като нова фактическа обстановка. Отбелязва се,
че чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ не бил сред изискванията на чл.7, ал.1 от
ЗДСл, на които следвало да отговаря едно лице, за да можело да бъде назначено
за държавен служител. Посочва се, че временно отстраняване от работа по чл.100,
ал.2 от ЗДСл, в случаите на образувано наказателно производство срещу държавен
служител, за престъпления извършени от него в качеството му на длъжностно лице,
било обявено за противоконституционно. Предвид това се навеждат доводи за
дискриминационност и на нормата, послужила в случая за освобождаване от служба
на жалбоподателя. Отдава се значение на това, че административният орган не
преназначил оспорващия на друга длъжност, след влизане в сила на новия текст на
чл.10, ал.1 от ЗМ, въпреки, че отправил заявления за това, и въпреки, че били
налични свободни за заемане длъжности. Отказът за преназначаване давал
основание да се приеме, че не бил осъществен третият правнорелевантен факт за
наличието на хипотезата на чл.107, ла.1, т.5 от ЗДСл – причините за обективната
невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното
правоотношение.
По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание и писмена защита
жалбата се поддържа от оспорващия и процесуалния му представител, като се
цитират решения на Конституционния съд на Република, за които се твърди наличие
на пряка относимост към настоящия спор.
Ответникът, Директор на Агенция
„Митници“ – София, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, писмен отговор
и писмена защита излага обширни доводи за неоснователност на жалбата, респ.
законосъобразност на административния акт. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Съдът, като
съобрази данните по делото, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
На 29.01.2015г. до Директора на
Агенция „Митници“ е адресирана Докладна записка рег.№7102-0014 (л.272) от
Зам.началника на Митница Свиленград, в което последният посочил, че 28.01.2015,
около 19.30 часа служители на ДАНС задържали Т.С.К. – съвместяващ длъжността
„Началник на Митница Свиленград“.
Със Заповед №275/29.01.2015г. (л.271), на
основание чл.6, т.16 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“,
Директорът на Агенция „Митници“, считано 29.01.2015г. отменил Заповед №3522 от
12.11.2014г., с която на основание чл.16 от ЗДСл Т.С.К. бил определен да
изпълнява служебните задължения на „началник на Митница“ – Свиленград.
С постановление от 29.01.2015г. (л.128) на наблюдаващ прокурор по досъдебно производство №5-1/2015 по описа на ДАНС, пр. пр.
№9-17/2015г. по описа на СГП – СЗ „ПК“, Т.С.К.
е привлечен в качеството на обвиняем
в извършване на престъпление от общ характер по чл.302, т. 1 във вр. с чл.201,
ал.1, пр.второ, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
С писмо рег.№32-23034/09.02.2015г.
(л.268), прокурор при Софийска градска прокуратура (СГП), Специализирано звено
„Противодействие на корупцията“ уведомил Директора на Агенция „Митници“, че се
води досъдебно производство срещу Т.С.К. за извършено престъпление по чл.302,
т.1, във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.26, ла.1 от НК.
С определение №60 от 30.01.2015г.
(л.127) Хасковския окръжен съд взел по отношение на Т.С.К. мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Във връзка с горното, от защитника
на К., адв. Г.а, до Директора на Агенция „Митници“ е било изпратено Уведомление, заведено под вх.№Г94-0035 от
03.02.2015г. (л.175), в което е посочено, че считано от 29.01.2015г. Т.К. е
задържан под стража за неопределено време, поради което е в обективна
невъзможност да изпълнява служебните си задължения.
На 10.02.2015г. със Заповед №323 (л.173, 267) на Директора на Агенция „Митници“, на
основание чл.102, ал.2 от ЗДСл, във връзка с писмо рег.№32-23034/09.02.2015г. на СГП, Т.С.К. е бил
временно отстранен от длъжността „главен
митничрски инспектор“ в Митница Свиленград.
Със Заповед №650/11.01.2016г. за изменение на служебно правоотношение (л.37) Т.С.К. е бил преназначен
от директора на Агенция „Митници“ на
длъжността „главен митнически инспектор“ в Митница Бургас.
Със Заповед № 657/11.01.2016г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.172, 265) Т.К., на основание чл.102, ал.2 от ЗДСл, във връзка с
писмо рег.№32-23034/09.02.2015г. на СГП, е бил
временно отстранен от длъжността „главен митнически инспектор“ и от Митница Бургас.
В писмо изх.№32.23879/28.01.2016г.
(л.261) адресирано до СГП, Директорът на Агенция „Митници“ посочил, че Т.С.К.
бил временно отстранен от длъжност в Митница Свиленград. След това последната
била закрита с постановление на Министерски съвет, в сила от 11.01.2016г.,
поради което служителят бил преназначен в Митница Бургас, от където в
последствие също бил временно отстранен от длъжност.
На 14.06.2016г., със Заповед №4177/14.06.2016г. (л.162 и 216), на основание чл.6,
т.16 от Устройствения правилник на Агенция Митници и Решение №5 от 12.05.2016г.
по к.д. №2 от 2016г. на Конституционния съд на Република България, в сила от
24.05.216г., за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.100,
ал.2 от ЗДСл, Директорът на Агенция „Митници“ допуснал Т.С.К. на работа като държавен служител – „главен митнически
инспектор“ в Митница Бургас.
С Определение №380 от 05.10.2016г.
(л.232) Хасковския окръжен съд е отстранил Т.С.К., в качеството му на обвиняем по
Досъдебно производство №1-П/2015 по описа на СО при СГП, от длъжността
„митнически инспектор“ в Митница Бургас.
Във връзка с влязлото в сила
Определение №380 от 05.10.2016г. (л.232) Хасковския окръжен съд, със Заповед №4462/19.10.2016г. на Директора
на Агенция „Митници“ (л.218), на основание чл.100, ал.1, т.1 от ЗДСл, Т.С.К. отново е
бил временно отстранен от длъжността „главен митнически инспектор“ и от Митница
Бургас.
На 24.10.2016г. с Постановление на прокурор от Специализираното звено
„Антикорупция“ при СГП (л.159), на основание чл.199 и чл.234, ал.8 от НПК, са
били отменени всички мерки за процесуална принуда, взети по отношение на Т.С.К..
С писмо, заведено в Агенция Митници
под рег.№32-301348/28.10.2016г. (л.156) Т.С.К. уведомил Директора на Агенция „Митници“,
чрез Началника на Митница Бургас, че с горепосоченото постановление на прокурор
от Специализираното звено „Антикорупция“ при СГП мерките за процесуална принуда
по отношение на него били отменени, като изирчно посочил, че една от тях била и
„отстраняване на длъжността „митнически инспектор“ в Митница Бургас“.
На 08.11.2016г. със Заповед №4494/08.11.2016г. (л.35, л.162)
Директорът на Агенция „Митници“, на основание чл.6, т.16 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници“, във връзка с Постановление от 24.10.2016г. на
СГП, Специализирано звено „Антикорупция“, отново
допуснал до работа жалбоподателя Т.С.К. на длъжността „главен митнически
инспектор“ в Митница Бургас.
С Декларация по чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ, в сила от 07.01.2019г.
(л.29), на 02.01.2019г. жалбоподателят декларирал, че е подсъдим или обвиняем за
умишлено престъпление от общ характер. Посочил, че не е съгласен с текста на
чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ в сила от 07.01.2019г. Считал го за
противоконституционен и нарушаващ множество национални и международни норми,
гарантиращи основните човешки права.
Декларацията
е подадена на основание чл.10, ал.5 от ЗМ, като е поето задължение в 7-дневен
срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства да се уведоми
директора на Агенция „Митници“. Образецът на Декларацията е утвърден със
Заповед №ЗАМ-1/32-536/02.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ (л.117,
283). В т. 2 на заповедта е указано митническите органи по смисъла на § 1, т.9
от ДР на ЗМ незабавно да декларират посочените обстоятелства.
Със Заявления
рег.№32-1350/03.01.2019г. и рег.№32-3594/04.01.2019г. (л.27 и л.28) К. изразил
желанието си да бъде преназначен на длъжността „главен инспектор“ или друга
подходяща длъжност, която не се засяга от разпоредбите на чл.10, ал.1, изр.
второ от ЗМ, в Териториална дирекция „Южна морска“ към Агенция „Митници“ или
друго звено на Агенцията.
Със Заповед № 2201/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, на основание чл.107, ал.1, т.5 във
вр. чл.7, ал.1, т.6, пр. последно от ЗДСл във вр. с чл.10, ал.1, изр. второ от
ЗМ и подадена декларация от служителя по чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ, е прекратено служебното правоотношение с
жалбоподателя Т.С.К. на длъжност „главен митнически инспектор“, длъжностно
ниво 6, експертно ниво 2, в Митница Бургас, с ранг V младши, считано от 08.01.2019г. Посочената в
заповедта причина за прекратяване на служебното правоотношение е „обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по
чл.103, ал.1, т.3. Подсъдим за умишлено престъпление от общ характер“.
Заповедта е връчена на оспорващия на 08.01.2019г. Жалбата срещу нея е подадена
на 21.01.2019г. директно пред Административен съд - Хасково.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу
годен за обжалване административен акт, предвид което е допустима.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е издадена от
материално компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. В
случаите по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява
от органа по назначаването, какъвто за жалбоподателя, се явява Директорът на
Агенция „Митници“.
Обжалваната заповед е издадена в
изискуемата от чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма, но без да е спазено изискването на изр. второ на същия
законов текст, относно съдържанието ѝ.
Посочените в заповедта правни
основания за прекратяване на служебното правоотношение са чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.7, ал.1, т.6, пр. последно от ЗДСл, във
връзка с чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ.
Според чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл,
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл.
Последната визира хипотези на трайна неработоспособност, случаи, свързани със
здравословното състояние на държавния служител. Член 7, ал.1, т.6 от ЗДСл, пр. последно постановява, че държавният служител
следва да отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове
за заемане на съответната длъжност. А разпоредбата на чл.10, ал.1 изр. второ от
ЗМ, в приложимата му редакция (ДВ, бр. 98/2018г., в сила от 07.01.2019г.)
предвижда, че митническите служители, които са митнически органи по смисъла на
закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не
са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.
В случая, предвид издаването на
оспорената заповед на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, административният
орган е следвало да спази изискването на чл.108, ал.1, изр. 2 от ЗДСл, като
мотивира акта си и изложи в него съображенията, заради които е приел, че е
настъпила обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл.103, ал.1, т.3. С посочването само на това, че
служителят е „подсъдим за умишлено престъпление от общ характер“ не се покрива
нормативното изискване на чл.108, ал.1, изр. 2 от ЗДСл.
В обжалвания акт не е обсъдено, нито
отразено по какъв начин воденото наказателно съдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер обуславя обективната невъзможност на служителя да
изпълнява служебните си задължения на заеманата длъжност „главен митнически
инспектор“. От доказателствата по делото става ясно, че жалбоподателят след
възстановяването му на работа на 08.11.2016г., поради отмяна на всички мерки за
процесуална принуда, е заемал тази длъжност до прекратяването на служебното му
правоотношение с атакуваната заповед, като фактът на воденото срещу него
наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, не е
представлявал пречка за това. При това положение, административният орган е
следвало да изложи причините, поради които счита, че в един последващ момент
жалбоподателят вече е в обективна невъзможност да изпълнява служебните си
задължения. След като не е сторил това е допуснал съществено нарушение на
изискването, заложено в разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗДСл за форма на
оспорения акт, като това нарушение води и до препятстване възможността да се
осъществи адекватен съдебен контрол относно материалната законосъобразност на
акта, като се има предвид и това, че не е посочено и конкретното наказателно
производство, по което жалбоподателят е подсъдим.
Оспорената заповед е издадена и при
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Последното се
изразява в липсата на служебна
установеност от страна на административният орган на съдебния статус на
служителя, съобразно изискването на чл.10, ал.1, изр. трето. В
административната преписка липсват събрани от органа доказателства в тази насока,
преди да се пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на служебното
правоотношение с митническия служител. Липсата на служебно установяване на
посоченото в заповедта обстоятелство, че К. е подсъдим води до недоказаност на
изложените от органа обстоятелства. Последващото събиране на доказателства в
тази насока в хода на съдебното оспорване на акта, представлява последващо
мотивиране на същия, след датата на неговото издаване, което от своя страна
всякога е недопустимо и води до материална незаконосъобразност на издадения
акт. В оспорения акт липсва посочване, че така изложеното от органа
обстоятелство- „подсъдим за умишлено престъпление от общ характер“ е възприето
от органа с оглед подадената от служителя на 02.01.2019г. декларация в тази
насока, а и с оглед изискването на действащата към момента на издаване на акта
и посочена като правно основание за неговото издаване, норма на чл. 10, ал.1 от
ЗМ, това обстоятелство следва да бъде служебно установено от органа, което
предполага събиране на доказателства в тази насока извън декларираните от самия
служител обстоятелства.
Правното основание за прекратяване
на служебното правоотношение с жалбоподателя е това по чл.107, ал.1, т.5 от
ЗДСл. Административният орган е приел, че е налице обективна невъзможност за
изпълняване служебни задължения, което обосновал с това, че служителят е
подсъдим за умишлено престъпление от общ характер, което по аргумент от чл. 10,
ал. 1, изр. 2 от ЗМ е пречка за заемане на държавна служба в митническата
администрация от митнически служители, които са митнически органи по смисъла на
§ 1, т.9 от ДР на ЗМ.
Дефиниция на понятието „обективна
невъзможност“ липсва в ЗДСл. Съдебната практика по приложението на чл.107,
ал.1, т.5 ЗДС приема че, за да е налице хипотезата на тази правна норма, е
необходимо да бъдат доказани три правнорелевантни факта: да е създадена нова
фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на
задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не
зависят от волята на страните по служебното правоотношение.
В случая се касае за настъпила законодателна
промяна - изменение на чл.10, ал.1 от ЗМ, в сила от 1.01.2019г., изразяваща се
в създаване на изречение второ в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМ, според което митническите служители, които
са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не
са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от
общ характер. Тази формулировка на законовата норма, на практика въвежда
ограничение за заемане на държавна служба по отношение на определена категория
митнически служители – митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. В
оспорената заповед административният орган се е позовал на чл.7, ал.1, т.6, пр.
последно от ЗДСл, което налага извода, че с изречение второ на чл.10, ал.1 от ЗМ
се въвежда специфично изискване за заемане на длъжности, изпълнявани от
митнически органи по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ като липсва спор, че
именно такава е длъжността „главен митнически инспектор“, заемана от
жалбоподателя до уволнението му с оспорената заповед.
От горното става ясно, че промяната
на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по волята на страните
по правоотношението, а със закон. Тази промяна, обаче сама по себе си не може
да бъде основание за прекратяване на служебното правоотношение на служителя по
реда на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, тъй като обективната невъзможност на
жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения е обоснована с факта, че
последният е подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. Последното само
по себе си не води до невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си
задължения, доколкото спрямо същият към момента на прекратяване на служебното
правоотношение не са налице данни или доказателства да са взети ограничаващи
свободата му на придвижване мерки за процесуална принуда по НПК. Точно
обратното, в тази насока е било издадено Постановление от 24.10.2016г. от
прокурор при СГП, специализирано звено „Антикопупция“, с което всички мерки за
процесуална принуда по отношение на жалбоподателя са били отменени.
Следователно, към момента на издаване на оспорения акт не е била налице
обективна или субективна причина, която да поставя в невъзможност оспорващия да
изпълнява служебните си задължения. Наред с това, от доказателствата по делото
е видно, че жалбоподателят е заемал длъжността „главен митнически инспектор“,
независимо от обстоятелството, че е подсъдим за умишлено престъпление от общ
характер и няма данни за периода в който е заемал длъжността, това
обстоятелство да е оказвало пречка да изпълнява служебните си задължения.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактът, че жалбоподателят е подсъдим
за умишлено престъпление от общ характер, не го поставя в обективна
невъзможност да изпълнява служебните си задължения и не обосновава приложението
на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение.
След като изложеното от органа фактическо обстоятелство обосноваващо възприетата от същия
невъзможност за изпълнение на служебните задължения практически не води до
такава, то оспореният акт се явява материално незаконосъобразен.
Наред с
изложените до тук аргументи водещи до незаконосъобразност на оспорената
заповед, следва да се отчете и фактът, че с Решение № 7 от 17.09.2019г. на
Конституционния съд на Република България по к. д. № 7/2019г. – обн. ДВ. бр. 75
от 24.09.2019г., разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изр. 2 от ЗМ е обявена за
противоконституционна. С влизане в сила на решение на Конституционния съд и при
висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното
решение и да остави същата без приложение.
С влизане в сила на
решението на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна
нормата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗМ,
е налице ново правно положение, което не допуска възможността за в бъдеще
жалбоподателят да продължава да търпи последиците от действието на
обявената за противоконституционна правна норма. В подкрепа на изложеното
следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019
г. Конституционният съд изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В решението си
Конституционният съд сочи, че: "За разлика от приключените правоотношения,
при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила
обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения),
въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява,
защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото
прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един
противоконституционен, порочен закон. Ето защо обжалваната заповед, издадена
при действието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ към момента
на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция е незаконосъобразна.
Предвид така описаните от съда нарушения, допуснати
при издаване на обжалваната заповед, последната следва да бъде отменена на
основание чл.146,т.2, т.3 и т.4 от АПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски по производството за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса за образуване на делото. Претендираният в случая
адвокатски хонорар е в размер на 1000 лева, видно от Договор за правна защита и
съдействие от 18.01.2019г. Същият е в размер-двоен на минимално определения в
чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но предвид фактическа и правна сложност на делото
същият не се явява прекомерен и не следва да бъде редуциран, с оглед
направеното възражението на ответника за прекомерност на претенцията за
разноски.
Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден за заплати
на жалбоподателя деловодни разноски в общ размер на 1010 лева, от които 1000
лева възнаграждение за адвокат и 10 лева държавна такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №2201/07.01.2019г. на
Директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – С., да заплати
на Т.С.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, разноски по делото в
размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: