Определение по дело №75/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 251
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20224400500075
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. Плевен, 21.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423,ал.1 от ГПК.

Постъпило е възражение пред въззивния съд по реда на чл.423,ал.1 от
ГПК от ВЛ. П. П.,ЕГН**********,чрез адв.В.М. от АК-Плевен ,тъй като
длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
№144 от 27.01.2015г. от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд
поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
Във възражението се посочва,че длъжникът ВЛ. П. П. е узнал за
издадената заповед за изпълнение/ без да посочи дата/ при неуспешен опит
да изтегли парична сума от банкомат поради наложен запор на банковата му
сметка от ЧСИ Н.В.,с район на действие Пл.ОС.Твърди,че е установил за
образувано срещу него изпълнително дело на база изпълнителен лист,издаден
по реда на чл.410 от ГПК с кредитор и взискател „***“ЕООД,ЕИК***. ВЛ. П.
П. твърди,че не е бил уведомен нито за образуването на изпълнително
дело,нито е получил покана за доброволно изпълнение,не е получил известие
за наложения запор върху банковата му сметка.Също така не е получавал и не
му е връчено каквото и да е съобщение от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,по
което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу
него.От справка по делото е установено,че е длъжникът е търсен на адреса
1
три пъти и след като не е намерен,е залепено съобщение на входната врата на
входа.Направилият възражението длъжник счита,че неправилно е залепено
съобщението на входната врата на кооперацията,а е следвало същото да бъде
залепено на вратата на апартамента на длъжника.Също така се посочва,че
самото съобщение не е оформено от длъжностното лице по връчване на
призовки, не е отбелязано дали на адреса е имало други лица,на които да е
предложено да получат съобщението и да са отказали.Не е спазена
процедурата по връчване на съобщението съобразно правилото на чл.47,ал.1
от ГПК-няма отбелязване дали връчителят е имал достъп до жилището на
длъжника ,както и не е удостоверено от връчителя,че до вратата на лицето не
е осигурен достъп и др.
Поради ненадлежното оформяне на съобщенията,респ.призовките,не е
доказано връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и за него не
тече срок за възражение.
С оглед естеството на процедурата длъжникът прави възражение срещу
вземането по издадената заповед за изпълнение и оспорва същото поради
изтекла погасителна давност.
Моли да бъде прието направеното възражение,както и да бъде спряно
изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
Постъпила е допълнителна молба от ВЛ. П. П.,ЕГН**********,чрез
адв.В.М. от АК-Плевен,с която се уточнява, че е узнал за издадената заповед
за изпълнение 4-5 дни преди депозирането на исковата молба/имаща характер
на възражение по чл.423 от ГПК/ пред РС и след неуспешен опит да изтегли
пари от банкомат. Твърди,че е бил със свой колега при опитите да изтегли
пари от банкомата и при разговорите по телефона с адвоката на В.П..Посочва
имената на това лице.
Постъпило е писмено Становище/отговор/ от противната страна
„***“ЕООД,ЕИК***,гр.София,чрез юрк.П.Т..В постъпилия отговор по
подаденото възражение се излагат доводи ,че същото е просрочено и
депозирано в значителен период от време след узнаването от страна на
длъжника за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от
Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд.Посочва се,че издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
№144 от 27.01.2015г. от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,е изпратена за връчване
2
на длъжника на посочения от кредитора и проверен съгласно Наредба
№14/18.11.2009г. адрес:Плевен,ул.“***“№***,ет.3.На този адрес е поставено
уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, след
като длъжностното лице по връчване на съобщения и призовки е търсило
трикратно длъжника,но същият не е намерен на адреса.На този адрес е
изпратена и поканата за доброволно изпълнение.Това е актуалният постоянен
и настоящ адрес на длъжника и към днешна дата.Процедурата по чл.47,ал.1
от ГПК е спазена изцяло от връчителя,като не са допуснати нарушения,които
да доведат до ненадлежно връчване на заповедта по смисъла на чл.423,ал.1,т.1
от ГПК.От страна на длъжника не се оспорва,че не живее и към момента на
връчване на уведомлението не е живял на горепосочения адрес.
В резултат на изложеното и при изпълнение на действащите норми към
2015г. по ГПК, Пл.РС е издал изпълнителен лист в полза на кредитора, като е
образувано изпълнително дело №562/2015г. по описа на ЧСИ Н.В. с район на
действие Пл.ОС.Твърденията на длъжника,че не е знаел и не е бил уведомен
за образуваното изпълнително дело,не отговарят на истината.По
изпълнителното дело са извършени редица действия:запор върху
МПС,собственост на длъжника през м.11.2015г., запор върху дружествените
дялове на ВЛ. П. П. от капитала на „***“ООД,ЕИК***,като е извършено
вписване в ТР на това обстоятелство по партидата на дружеството на
14.12.2015г.На 25.05.2019г. е връчено запорно съобщение на трето задължено
лице-„***“ООД,ЕИК***,за налагане на запор върху вземанията на
длъжника.През м.юли 2021г. е наложен запор върху вземанията на длъжника
по банкови сметки в „***“АД и такъв е наложен.Следва да се отбележи,че
длъжникът е управител и съдружник в ***“ООД,ЕИК***,където са
получавани запорни съобщения.
Кредиторът и взискател „***“ЕООД , ЕИК***, гр.София моли да бъде
оставено без разглеждане като недопустимо/просрочено/подаденото
възражение от ВЛ. П. П., ЕГН**********,а ако бъде допуснато до
разглеждане , същото да бъде отхвърлено като неоснователно.Претендира се
юрк.възнаграждение в размер на 200лв.
Окръжният съд като прецени доводите,изложени от страните и
доказателствата по делото,намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№278/2015г. по описа на Пл.РС е издадена
3
Заповед №144 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
27.01.2015г.,съгласно която е разпоредено на длъжника ВЛ. П. П. да заплати
на кредитора „***“ЕООД , ЕИК***, гр.София , сумите: 5 193,21лв.-
главница,представляваща задължение по договор за отпускане на
потребителски паричен кредит от 28.02.2012г.,793,85лв.-мораторна лихва за
периода 23.07.2013г.-22.01.2015г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 26.01.2015г./датата на подаване на заявлението пред
РС/ до окончателното изплащане на вземането ,както и разноски в
заповедното производство в размер на 119,74лв. ДТ и 439,55лв. адв.хонорар.
Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед
за изпълнение,като на посочения в заявлението адрес длъжникът е посетен
многократно с посочване на датите за посещение от дл.лице по връчване на
призовки и съобщения,като е разпоредено от съда да се извърши Справка за
постоянен и настоящ адрес на длъжника.Такава е извършена,като е видно ,че
това е и адреса,посочен от кредитора и на който е изпратено съобщението на
27.01.2015г. до длъжника- Плевен,ул.“***“№***,ет.3.След извършената
справка Пл.РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47,ал.1 от ГПК.Залепено е уведомление на
17.02.2015г.,като екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия на блока.В
законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи
книжата,съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за
получаването му от канцеларията на съда.След този срок-на 26.03.2015г., е
издаден изпълнителен лист от Пл.РС въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение.
Макар и неконкретизирано по своето основание подаденото
възражение,окръжният съд намира,че длъжникът е основал възражението си
на хипотезата на т.1,ал.1 на чл.423 от ГПК,а именно,че е бил лишен от
възможността да оспори вземането,тъй като заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно.
Окръжният съд намира,че така подаденото възражение по чл.423,ал.1,т.1
от ГПК , следва да се остави без уважение. Процедурата по чл.47,ал.1 от ГПК
/съгласно редакцията на правната норма към 2015г./е спазена изцяло от
връчителя,като не са допуснати нарушения,които да доведат до ненадлежно
връчване на заповедта по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК. В самото
4
възражение не се оспорва,че длъжникът не живее и към момента на връчване
на уведомлението не е живял на горепосочения адрес.
В случая се оспорва спазването на процедурата по връчване на
съобщението съобразно правилото на чл.47,ал.1 от ГПК.Следва да се
отбележи,че в самата разпоредба на чл.47,ал.1 от ГПК са посочени
стъпките,които се следват от дл.лице по връчване на съобщения,за да се
стигне до залепване на уведомление,като изрично е посочено,че когато има
достъп до пощенската кутия,дл.лице пуска уведомление и в нея/освен
залепване на входната врата/,което е сторено от дл.лице. Същото няма
задължение да отбелязва на самото съобщение дали на адреса е имало други
лица,на които да е предложено да получат съобщението и да са отказали,дали
връчителят е имал достъп до жилището на длъжника ,както и да се
удостоверява от връчителя,че до вратата на лицето не е осигурен достъп и
др.В съобщението до длъжника е отбелязано от дл.лице,че адресът е
многократно посетен,като лицето не е открито .Посочени са датите и часовете
на извършените посещения от връчителя.
В съдебната практика се приема,че хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК
предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване/когато
съобщението за връчване е оформено редовно,но самото то е невярно като
съдържание/.В този случай по същество се оспорва от длъжника
инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от дл.лице
обстоятелство,че заповедта е връчена на длъжника на надлежно и в тежест на
длъжника е да докаже тази неистинност/определение №3072/02.03.2011г. на
СГС по ч.гр.д.№2183/2011г.-4 гр.с-в/.В случая длъжникът твърди,че не е
уведомяван изобщо за издадената заповед за изпълнение,не е получавал и не
му е връчено каквото и да е съобщение от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,по
което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу
него.Както се посочи по –горе процесната заповед за изпълнение е изпратена
на длъжника със съобщение от 27.01.2015г. на адрес,който съвпада с
регистрираните постоянен и настоящ адрес на В.П./видно от извършената и
приложена служебна справка от РС/.В съобщението е удостоверено,че
адресът е посещаван няколко пъти/с посочени дати и час/ и след като не е
намерен достъп и лице,което да получи съобщението е залепено уведомление
на 17.02.2015г по чл.47 от ГПК на външната врата на блока и е пуснат
екземпляр в пощенската кутия.Съобщението е редовно оформено съгласно
5
изискванията на ГПК.В тежест на длъжника е да докаже,че удостовереното в
съобщението е невярно,а именно:че е пребивавал на адреса на посочените
дати и че не е залепено съобщение,което не е сторено но никакъв начин в
настоящото производство. Посоченото лице в подадената допълнителна
молба от В.П. като свидетел/макар да не е направено изрично
доказателствено искане/,негов колега ,за удостоверяване на опитите на В.П.
да изтегли пари от банкомата и проведените разговори по телефона с
адвоката на В.П., не касае установяване на обстоятелства относно това дали
удостовереното в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение,е
невярно.Обстоятелствата ,за които се сочи лицето като свидетел са
ирелевантни за настоящото производство.
Предвид изложеното въззивният съд приема,че удостовереното в
съобщението е вярно и правилно Пл.РС го е приел за редовно връчено след
изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК.Следва да се приеме,че
не е доказано наличието на основание по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.Не се твърди
и доказва и наличие на някои от останалите основания по чл.423,ал.1 от ГПК.
Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение подаденото
възражение на основание чл.423,ал.1,т.1 от ГПК от ВЛ. П. П.,
ЕГН**********,чрез адв.В.М. от АК-Плевен срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №144 от 27.01.2015г. на
Пл.РС ,издадена по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд.
При този изход на делото ВЛ. П. П., ЕГН********** следва да бъде
осъден да заплати деловодни разноски на противната страна „***“ЕООД ,
ЕИК***, гр.София за настоящото производство, в размер на 50лв.
юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.25а,ал.3 от Наредба за
изплащането на правната помощ ,тъй като делото не е разгледано в открито
съдебно заседание с осъществено процесуално представителство,а се дължи
възнаграждение за изготвяне на Становище по подаденото възражение по
чл.423,ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПОДАДЕНОТО ВЪЗРАЖЕНИЕ на
основание чл.423,ал.1,т.1 от ГПК от ВЛ. П. П. , ЕГН**********,чрез адв.В.М.
от АК-Плевен срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 от ГПК №144 от 27.01.2015г. на Пл.РС ,издадена по ч.гр.д.
№278/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ВЛ. П. П. , ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ЕООД, ЕИК***, гр.София деловодни разноски за настоящото
производство, в размер на 50лв. юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от
ГПК вр.чл.25а,ал.3 от Наредба за изплащането на правната помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7