Решение по дело №411/2020 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                    23.11.2020 год.                      Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                     наказателен  състав

На седемнадесети ноември                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:  Председател: Минчо Танев

Секретар: Красимира Димова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 411 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 02-0002975 от 01.09.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли съда, да отмени атакуваното НП, респ. да намали размера на наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат. Пледира за отмяна на НП, алтернативно, за намаляване на размера на санкцията.  

За ответника по жалбата се явява представител- юрисконсулт. Пледира за потвърждаване на НП.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителя.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 18.07.2020 г. актосъставителя и свидетеля- служители на Инспекцията по труда- съвместно със свои колеги, посетили търговски обект, находящ се в гр. Приморско, обл. Бургаска, който обект се е стопанисвал от жалбоподателя, където извършили проверка за спазване на трудовото законодателство. При нея установили, че лицето Р. Ф. изпълнява трудова дейност, като полага труд в търговския обект.

Впоследствие жалбоподателят бил призован да представи необходими документи за документална проверка, свързана с трудовите правоотношения на работещите в обекта към момента на първоначалната проверката. Жалбоподателят представил сключен трудов договор с лицето и уведомления по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверени от ТД на НАП но след времето на извършване на проверката. Това мотивирало актосъставителя за издаде акт за установяване на административно нарушение. Актът е съставен в присъствие на представител на нарушителя и връчен му лично.

Наказващият орган въз основа на акта издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по следния начин: жалбоподателят е допуснал до работа като лицето Р. Ф., без преди да и представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Наказващият орган квалифицирал нарушението като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ и на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ наложил административно наказание– имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя- служители на Д „ИТ“. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното: От събраните по делото доказателствата се установява, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл. 62, ал. 3 от КТ, да представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ на работника. Съгласно доказателствата по делото- свидетелски показания и копие от уведомление, същото е с дата и час след извършване на проверката от длъжностните лица, когато вече установеното лице Р. Ф. е полагал труд.

Това не се спори и от самия жалбоподател.

В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда от компетентните за това органи и в изискуемата форма. В същото време се установява, че нарушението е отстранено веднага след установяването му. Не са ангажирани доказателства, за работниците и служителите да са произтекли каквито и да било вредни последици от нарушението. С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по КТ, като нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 414, ал. 3 от КТ, където е посочено, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15 000,00 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на наказанието е определен в границите на нормативно- определения размер, но според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган не го е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в размер доста над минималния. Съда прецени, че с оглед на обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след проверката, санкцията следва да е в минимален размер.  

Цитираното до тук, налага изменяне на обжалваното наказателно постановление, в частта му относно размера на санкцията и потвърждаване в останалата му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002975 от 01.09.2020 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му досежно размера на имуществената санкция, като за това нарушение НАЛАГА на „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.

ОСЪЖДА „Люив“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Инспекция по труда, сумата в размер на 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.  

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: