Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 13 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА
БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията 350 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.Т. – гражданин на ФР Германия с адрес Германия, гр.Берлин 13507, ул.******,
роден на ***г. чрез адв.Д.Г. от САК срещу „Д.Т. „
ЕООД ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.М.–
управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.95 ЗАПСП в размер на 9 624.38 лв., от които 8 124.39 лв. – пропуснати
ползи от ползване на фотографията „Залив на Котор“; 420 лв. – претърпяна загуба
в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно уреждане на спора
и 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – частичен иск от пълния
претендиран размер от 1000 лв., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 8 124.39 лв., начислена за периода от 07.06.2019г. /последната
известна дата/ до 18.02.2020г. в размер на сумата от 579,99лв. Претендира
разноски.
Ищецът Н.Т. твърди, че е професионален
фотограф от Берлин и автор на уеб сайта за професионални фотографии „Sumfinity“,
на който публикува свои авторски снимки. Твърди, че е създал снимката „Залив на
Котор“, снимана в Черна гора и която е разгласена в авторския сайт на ищеца декември
2018г. в албума „Черна гора“ и е бил посочен като автор в публикацията.
Твърди се, че ответникът „Д.Т.“ ЕООД е
туроператор и във връзка с търговската си дейност използвал сайта https://dallatours.com. В
това му качество той предлагал екскурзии до Черна гора в различни формати, рекламирани на сайта
му. Освен реклама ответникът предлагал и публични оферти, към които се прилагат
фотографии с цел онагледяване обекти от маршрута на съответните пътувания. Ищецът
твърди, че чрез специализиран софтуер „Photo Claim“ на 07.06.2019г. установил
използването на снимката „Залив на Котор“ от ответника на неговия сайт. Чрез
интернет архиватора „Wayback Machine“ било установено ползването
на фотографията от ответника на 07.06.2019г., като фигурирала на сайта му и към
02.08.2019г., като твърди да е била ползвана от него и в периода между двете
посочени дати. Приложението на интернет архиватора било създадено с
изследователска цел през 2001г. чрез създаване на архивни копия на сайтове по
света, при възможност чрез ползването му да бъде направена справка за това как
е изглеждал даден сайт в определен минал момент. Ищецът твърди, че не е давал
съгласието си за ползване на фотографията от ответника, като последният при
публикуването й не е изложил информация относно нейния автор и източника, от
който се е снабдил със същата. Въпреки опита на ищеца да уредят възникналия в тази
връзка спор между тях доброволно, за което отправил покана на 15.08.2019г.,
ответникът категорично отказал. Сочи, че в резултат на поведението на
ответника, ищецът бил лишен от правото си да получи възнаграждение за
творчеството и труда си, като по този начин е претърпял пропусната полза чрез
получаване на лицензионно възнаграждение срещу предоставяне правото на ползване
на процесните снимки и възлизащо в размер на 8 124.39 лв., който размер е
определен според установената тарифа на автора, допълнена от осреднените цени в
Германия, където упражнява дейността си. С цел да защити нарушеното му право
ищецът е претърпял и загуби в размер на 420 лв. за ползваните от него
адвокатски услуги при опита му за доброволно уреждане на спора. Ищецът твърди,
че в резултат на посегателството над изработеното от него, същият е претърпял и
неимуществени вреди, като е приел тежко поредната кражба на труда му,
почувствал се унизен и подценен, изпитвал страдания, стрес и дискомфорт. Сочи,
че ангажиментът му да следи в интернет дали някой не му краде труда го
натоварва психически и не му позволява да се почувства като творец и артист. Претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение.
В законоустановения срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. В тази връзка оспорва ищецът да е автор на процесната фотография.
Твърди, че тя е била налична на стотици уеб сайтове и онлайн платформи като
снимките не съдържат името на нейния автор. Застъпва тезата, че с оглед нормата
на чл.15 ал.1 от Конвенцията за закрила на литературните и художествените
произведения няма вина за непосоченото от него авторство върху снимката, нито е
могъл да предполага, че използваната фотография е защитена с авторско право.
Евентуално твърди снимката да е използвана в секция „Блог“ на сайта на
ответното дружество, съдържаща представяне на различни статии и пътеписи и
други подобни истории, а не с комерсиална цел при предлагане на пътувания.
Позовава се на изключение от защитата по чл.24 ал.1 т.1 от ЗАПСП, приложимо по
силата на чл.5 ал.2 от Конвенция за закрила на литературните и художествени
произведения досежно обема на предоставената закрила. Оспорва публикацията на
сайта www.sumfinity.com да
обосновава публикация с произтичащата от това защита на авторството по смисъла
на чл.3 ал.3 от Берлинската конвенция. Застъпва тезата, че липсата на
публикация в посочения смисъл и достъпността на снимката за свободно ползване и
възпроизвеждане по електронен път без данни за авторството изключва вината на
ответника и съответно отговорността му по чл.95 от ЗАПСП. Поддържа и че поставянето на снимката
в собствения сайт на ищеца я прави достъпна за неограничен кръг от потребители
с изрично предложение да бъде принтирана и препратена на свои приятели без да е
указана цена и без ищецът да е отразил върху фотографията своето авторство или
да е поставил знак, за да го защити срещу употреба от трети лица, от където
извежда извод за разрешено използване на произведението му. Твърди, че снимката
е използвана временно и инцидентно в рамките на определени рекламни кампании в
интернет спрямо твърде ограничен кръг от потребители като оспорва да е ползвана
през твърдения от ищеца период. Оспорва приложимостта на цените на германския
пазар при определяне размера на пропуснатите ползи за ищеца, съответно
възприетия от него механизъм за остойностяване на възнаграждението му.
Във връзка с изготвения проекто-доклад
по делото ищецът е депозирал писмена молба, с която взема становище по
възраженията на ответника. Изложено е твърдение, че процесната фотография е
направена от ищеца на 02.01.2017г. и че е била разгласена за първи път на сайта
на ищеца на 07.12.2017г., което ставало ясно от изходния код на страницата.
Позовава се на презумпцията за авторство по чл.6 от ЗАПСП. Поддържа, че
представената от ищеца тарифа за изчисляване на обезщетението е меродавна, тъй
като е най-тясно свързана с автора и размерът на вредата би следвало да се
определи по аршина на увредения, а не на вредителя. Освен изложеното,
фотографът сам определя колко струва труда му. Сочи, че ищецът е достатъчно
индивидуализиран с посочените данни в исковата молба и факта, че приложеното по
делото пълномощно е заверено пред българската консулска служба в Берлин. Не
оспорва, че процесната фотография може да бъде изтеглена от неговия сайт, но за
ползването й е необходимо съгласие на автора и ищецът не е давал такова,
напротив той продавал фотографиите на своя сайт. Твърди, че тарифата е леснодостъпна
на убсайта му. Поддържа, че за първи път „Залива на
Котор“ е засечен от ищеца на 07.06.2019г., когато е било направено архивно
копие чрез „Wayback Machine“. Извадката от архиватора,
представена като доказателство към молбата, показвала, че снимката намира място
на сайта на ответника и на 06.07.2019г. Краят на периода се бележи от
нотариалния препис от 02.08.2019г., от където прави извод, че снимката се е
намирала на сайта на ответното дружество през целия период. Сочи, че снимката
фигурира на сайта на 07.03.2019г., за да онагледи дестинация, до която „Д.Т.“
ЕООД предлага пътувания за 25 април и 23 май 2019г. Поддържа се извършено
нарушение на авторски права.
В открито съдебно заседание, проведено на
27.01.2021г. съдът е приел за безспорен факта на използване от ответника на
процесната фотография и е останал спорен единствено периода на ползване. В
същото съдебно заседание ищецът е направил изменение на иска, касаещо периода
на ползване на процесната фотография, а именно от 01.10.2018г. до 02.08.2019г.
Съдът е допуснал така направеното изменение.
Съдът,
като взе предвид изложеното от страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна.
По делото са представени и приети като доказателства
копие от заглавна страница „Sumfinity“, с налична информация за посочения
като автор Н.Т. и публикувани фотографии,
общ изглед от албум „Черна гора“.
Приложена
е имейл корепонденция между страните във връзка с
предложение от страна на ищеца чрез упълномощен негов представител за
доброволно извън съдебно уреждане на спора, което е било отхвърлено по
категоричен начин от ответното дружество.
Представен е
ценоразпис на услугите, предоставяни от ищеца и др..
Съдът е допуснал
разпит на двама свидетели по искане на ответника.
От показанията на
св.Е.М.се установява, че той работи като продуктов мениджър при ответника от
4-5 години и поддържа сайта му, отговаря за визуализацията и поддръжката на
онлайн реклами. Твърди, че процесната фотография я е свалил лично от Google с информационна цел. Върху нея нямало никакви
метаданни, обозначения за автора и друго съдържание. Сочи, че представената към
исковата молба снимка – Котор е 770 на 530 пиксела, каквато ползвали на сайта и
за нея, слагайки я на NetPixz не установил данни за авторството й. Заявява, че
тази снимка е свалил в началото на 2019г. и била използвана за реклама на Черна
гора. Използвали я към средата на 2019г., след което я е свалил от сайта поради
отпадане от нуждите. Екскурзиите били обявени за месец април и месец май 2019г.
След това имало тоново обявени дати, но не се състояли. Твърди, че снимката от
време на време я е изтривал, след което отново я качвал, което означавало, че е
видима или невидима на сайта.
От
показанията на свид.А.М.се установява, че тя води
счетоводството на ответното дружество. Твърди, че от екскурзията в Черна гора
през месец април и месец май 2019г. фирмата била на загуба, не били генерирани
никакви приходи, тъй като били малко туристите.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът е допуснал и назначил съдебно-оценителна и съдебно – техническа
експертиза, изготвени от вещите лица Е.Н. – фотограф и д-р А.К..
От
заключението на в.л.Н. се установява, че е налице идентичност между
фотографията, показана на сайта www.sumfinity.com,
наречена „Залив на Котор“ и ползваната от ответника на неговия официален сайт.
Според вещото лице първият най-десен кадър от панорамната снимка е заснет на
02.01.2017г. в 13.37ч. и 46 секунди, а
последния – в 13.38ч. и 4 секунди. Посочило е, че процесната фотография е
изпълнена по фотографска технология – събрана панорама. През кратки интервали
от време се заснемат различни части от обекта, като в последствие се събират на
софтуер. Целта е постигането на по-натуралистична перспектива и максимално
качество на изображението. Фотоапаратът обикновено е на статив по време на
всички снимки. Според информацията в EXIF, файловете са заснети на 02.01.2017г.
Относно
въпроса за обичайното възнаграждение за ползване на авторска фотография при
представяне на търговски продукти според българския пазар за периода
07.06.2019г. – 02.08.2019г., вещото лице е посочило, че обичайна практика е
свободно договаряне между страните или фотографът заявявал на сайта си цената и
условията, при които може да се ползват снимките му. Минималната цена на сайта
на ищеца е 1385 евро без ДДС.
Вещото
лице Н. е посочил, че са налице данни за публикуване на изображението в интернет
пространството на посочените от ответника места , като на повече линкове
снимките са видими, някои вече са неактивни, но от приложените линкове не може
да даде отговор кога са били качени за първи път.
В
съдебно заседание вещото лице Н. подробно аргументира всеки един от дадените
отговор в писмената експертиза и пояснява същите. Обяснява, че в EXIF на данните на снимката фигурира и името
на автора, като е възможно да се сложи и воден знак, но това загрозявало
снимката и повечето автори не го правят. Сочи, че Google търсачката предлага опция да се търси
изображение и приоретизира резултатите по силата на
алгоритъм, следващ максимална степен на достоверност на източника. Първите три
попадения били сайтовете на ищеца. Не успял да намери никъде по-ранна
публикация или друго място, което да индикира, че
снимките не тръгват от там. Разяснява какво означава RAW файл – суров файл, на който няма
никакви корекции – фотоапаратът, когато заснема
преди да се приложат каквито и да е обработки на изображението са
записва на един файл, той дава възможност за много цветови корекции на по-късен
етап. От отделните файлове се правят TIFF, от където софтуерът събира вече събраната панорама.
Това се прави с цел изображението да изглежда много по-реалистично. Информацията
се съхранява на носител. В момента на натискане на копчето светлината удряйки
матрицата създава фотохимична реакция, която за много кратко време съществува.
В момента, в който тази реакция се създаде, тя се извлича по електронен път от
матрицата, преобразува се в цифров вид и се записва на носител. Реално RAW файлът съществува върху носител, той не
съществува върху матрицата. Вещото лице е отговорило, че датата е видял върху
той файл, където е отразено и името на автора, въпреки че би могло да бъде променено.
Пояснил е, че на ищеца снимките имат специална обработка, която е различна от всички снимки, които са му
представени. По негова технология прилага специфична цветова и контрастна
обработка, което е негова запазена марка, това липсвало в другите снимки. Той
не предлагал снимки без тази обработка никъде. Снимката, която е използвало „Д.Т.“
ЕООД също е с тази обработка.
След
приемане на експертизата като доказателство по делото, съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че снимката, използвана
от ответника и наличната в молбата – становище, депозирана в осз на 31.03.2021г. е идентична.
Спорът
е продължил по отношение на това, на коя дата е публикувана снимката за първи
път в интернет пространството. По
този въпрос е изготвено и прието заключението на вещото лице д-р А.К.. Същият
сочи, че не може да установи категорично кога е направена снимката. Във
фотографията, публикувана на интернет страницата на ищеца е записана техническа
информация, която показва дата на заснемане 02.01.2017г. в 13:38:34ч., но тази
информация можело да се променя програмно. В интернет страници са публикувани
множество фотографии много близки или еднакви с тази от сайта на ищеца, част от
които са с дата преди публикуваната снимка на авторския сайт на ищеца. Според
вещото лице публикуваната на сайта на страницата на ищеца снимка не притежава
електронен подпис, воден знак или друг вид защита от копиране или електронна
идентификация, за да може да се направи извод, че именно процесната снимка е
ползвана на сайта на ответника. Посочил е, че качената снимка на сайта е с
много по-ниска резолюция 770х530рх спрямо процесната, която е 1464х674рх. Видимо според „Wayback Machine“ архива снимка с изглед от
залива Котор е била публично видима на сайта на ответника на 08.06.2019г., но
при следващо заснемане на сайта на ответника за архива на 09.07.2019г не е била
публично видима. Сочи, че записаната от архива снимка е с много ниска
разделителна способност – 270х220рх, от което не следвал извод за идентичност с
процесната снимка. Вещото лице е отговорило на последния въпрос в експертизата,
че при направено графично търсене с търсачката гугъл
чрез сравняване на публикуваната на сайта на ищеца снимка с други подобни, били
установени 276броя снимки с близко или еднакво съдържание с процесната снимка.
Някои от тях с публикации, предхождащи датата на публикация на процесната
снимка на сайта на ответника. Датата и данните в т-нар. exif
информация могат да се променят програмно без това да оставя следи, но когато
датата е взета от интернет търсачка тази дата показва датата, на която
търсачката е установила събитието или снимката и не може да бъде манипулирана
програмно.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа, че на стр.15 и стр.16 от заключението са датите от Гугъл
индексации, който периодично сканира уеб страници. Сочи, че датата я дава гугъл и че би трябвало да е датата, на която е установен
този запис в интернет пространството или тази дата е датата, на която Гугъл е
установил снимката в интернет пространството. След което е посочило, че Гугъл
сканира страниците и датата е на страниците. Пояснява, че сайта е изграден като
платформа и има публична и скрита част, която се управлява от софтуер. Когато
сайтът е разделен той представлява динамична система. Гугъл ще индексира
рамката, където е снимката и е възможно там да покаже снимка, която към момента
на сканирането да не е съществувала. Възможно е по-късно налична снимка да бъде
отразена с такава дата, защото това е динамично съдържание. Когато сканира сайта,
за него там има само една рамка на снимка, т.е. Гугъл вижда, че има само рамка
на снимка, но самото съдържание се управлява от друга система и е възможно при
тази система Гугъл да бъде заблуден и да се покаже снимка, която към датата на
сканиране не е била налична, защото се изтегля от друга система, която не е
видима. Гугъл разбира страницата като прозорци. На страницата има статични неща
като текстова, заглавия и др., но има и
динамични, които се зареждат от база данни, която се управлява от друга система.
Вещото лице е заявило, че не може да бъде категоричен, че посочените дати се
отнасят за снимките – че тази снимка е била налична на това място, защото не
знае дали сайтовете представляват статични или динамични страници.
Съдът
не кредитира заключението на вещото лице Ал.К. по т.6, поради изпадане в явно
противоречие в собствените му изводи, направени в заключението и в съдебно
заседание при изслушването му. Липсата на категоричност компроментира
верността на специалните му знания в тази част.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
Съгласно
чл.94 от ЗАПСП който наруши авторско право, сродно на него право или друго
право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на
което е отстъпено изключително право на ползване, като обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Безспорно
е, че фотографиите са закрилян обект на защита съгласно чл.3 ал.1 т. 7 от ЗАПСП, като съгласно чл.5 от закона автор е физическото лице, в резултат на
чиято творческа дейност е създадено произведението. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗАПСП други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско
право само в случаите, предвидени в този закон. В разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАПСП до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето,
чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин
върху произведението.
Съвкупният анализ на относимите по делото
доказателства, според съда навеждат на извод, че в случая автор на процесната фотография е Н.Т.. Същият е посочен по обичаен и
безсъмнен за това начин на страницата на първата публикация и на публикувани
снимки на неговия професионален убсайт. Авторството
му е заявено и касае не само конкретната фотография, а целия албум, включващ
снимки от неговото посещение в Черна гора.
Като автор на процесната фотография по арг.
от чл.18 ЗАПСП ищецът има изключителното право да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица. Използването по
смисъла на специалния закон е дефинирано в чл.18, ал.2, т.1 – т.2 и
представлява действия по възпроизвеждане на произведението и разпространяването
му до неограничен брой лица, вкл. предлагането по безжичен и кабелен път на
същото до неограничен брой лица /т.10 от с.чл./, позволяващ достъпът да бъде
осъществен от място и време, индивидуално избрани от всеки.
По делото не е спорен факта че ответника „Д.Т.“ ЕООД,
осъществявайки туроператорска дейност, е използвал процесната
авторска фотография на ищеца на своя интернет сайт, за реклама на
предоставяните от него услуги. По този начин я е възпроизвел и разпространил до
неограничен брой лица, без знанието и разрешението на автора и без същият да е
посочен като такъв при използване на фотографията, в нарушение на правото на
автора по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП да иска името му или друг негов идентифициращ
го авторски знак да бъдат обозначени по съответния начин при всяко използване
на произведението.
Следователно разпространението на авторската фотография на Н.Т. от
ответното дружество е извършено в нарушение на посочената правна норма, което
от друга страна легитимира активно авторът да търси обезщетение за всички
претърпени от него преки и непосредствени вреди от нарушението срещу лицето,
нарушило авторските му права.
В случая твърдените
такива са за пропуснати ползи
от неполученото от него възнаграждение
за използването на процесната фотография,
каквото би получил при правомерното
използване на същата /чл.19 ЗАПСП/, както претърпени вреди - извършени разходи за обезпечаване на доказателства, извънсъдебно
уреждане на спора/заплащане на адвокатско възнаграждение
и разходи за нот.заверки на писмени доказателства/.
Настоящият състав
приема че претендираните
вреди са в пряка и причинно-следствена връзка с нарушените авторски права на ищеца, а понасянето им от същия
е доказано по основание и размер.
При
определяне на последния съдът съобрази постановките в чл.95 и
чл.95а ЗАПСП, според които към размера на
обезщетението в казуси като настоящия имат отношение всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.
Освен
това размерът на обезщетението следва да е справедливо
и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове
на обществото. В
този смисъл са и изискванията на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 29.04.2004г. относно упражняването на права върху
интелектуалната собственост, съответно тълкуването по решение С-367/15 на СЕС -
при присъждане на обезщетение да се търси понесената действителна щета, като
обезщетението не е наказателно, а основано на обективен критерий.
Съгласно
чл. 95г ЗАПСП, за нарушителите на авторското право се носи гражданска
отговорност от юридическите лица, когато действието в тази връзка е извършено
от лицата които ги представляват, съответно от техни служители или лица, наети
от тях. За реализиране на гражданската отговорност, в тежест на нарушителя е
предвидена санкционната последица да заплати обезщетение за ползване на
авторското произведение без разрешението за това и с оглед предвидената
възможност за овъзмездяването му.
От
значение е периодът на извършването на нарушението, който съдът приема, че е
продължил между двете посочени дати и на които се установи да е била налична
публикацията при ответника. Предвид и осъществяваната от ответника дейност на
туроператор, съдът приема, че поначало обявите за предлаганите пътувания и
екскурзии би следвало да се задържат в период на няколко месеца, с оглед
необходимостта от набиране на клиенти, които да се включат. съдът приема за доказан и спорният такъв по
делото, а именно наличието на публикацията на електронната страница на ответника
– туроператор в периода от 07.06.2019г. – 02.08.2019 г. Оспорва се единствено
авторството на фотографията и в този смисъл правото на сочения като автор да
получи обезщетение в предложения размер, не се спори, че фотографията е била
използвана от ответника.
Взаимстването на
фотографията съдът приема, че е било сторено от ответника с ясното съзнание, че
ползването на същата може да бъде преотстъпено срещу възнаграждение в определен
размер, доколкото в сайта на ищеца в заглавната му страница е била предвидена
възможността за това. Поради това, дължимото му обезщетение съдът намира за
справедливо да бъде определено в размер на ползата, която е пропуснал при
неполученото от него възнаграждение срещу това при сключен лицензионен договор.
Видно
от публикуваната на сайта на ищеца тарифа, е предвидена цена срещу предоставена
лицензия за срока на използване. В случая сумата на пропусната полза включваща
онлайн употреба на фотографията на три месеца + 50% при онлайн магазин надбавка
върху съответния хонорар, липса на посочване на източника +100% надбавка,
възлиза на 8 124,39лв., съгласно тарифата на автора, допълнена от
осреднените цени в Германия. Тази сума беше подкрепена от заключението на
вещото лице Н. в съдебно-оценителната експертиза, като нормална.
С
оглед характера на обезщетението като такова за причинени вреди в размер на
пропуснатите ползи на притежателя на авторското право, законната лихва за
забава следва да бъде начислена за периода от увреждането, предвид характера й
на компенсаторна такава, който съдът приема, че започва да тече от началната
дата на периода в който е било реализирано – считано от 07.06.2019г., до 18.02.2020г./дата на депозиране на исковата молба/, в размер на сумата от 579,99лв.
В
нормата на чл. 95, ал. 2 ЗАПСП е предвидено, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от нарушението. Такава
вреда се явяват и извършените от ищеца разноски в опит да защити нарушеното му
право, като негов е изборът по какъв начина да бъде упражнена – по съдебен ред
или доброволно уреждане на възникналия спор. Правото на обезщетение за претърпяна загуба в случая се равнява на
заплатеното адвокатско възнаграждение за предоставена защита при опит за
извънсъдебно уреждане на спора.
За
удостоверяване извършените разноски за осъществяване на представителство чрез
адвокат за разрешаване спора между страните преди сезирането на съда, по делото
е представен договор за правна защита и съдействие и от който се установява
заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в размер на 420 лв.
При
това положение, основателен се явява искът за обезщетение в размер на
разноските за уреждане на спора с ответното дружество във връзка с нарушеното
авторско право на ищеца, което съдът прие че е налице и възлизащи в размер на
сумата от 420 лв.
Предявеният
иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 500 лв. -
частичен иск от пълния претендиран размер от 1000 лв. съдът намира за
основателен и като такъв ще бъде уважен. Претърпените от ищеца
неудобства и страдания в случая биха могли да бъдат изведени и от естеството на
причинената вреда. Непосочването на името на ищеца при използване на фотографията
навежда на липса на признание, до омаловажаване на творбата му, което логично
води до накърняване на представата на същия за собствената му ценност като
творец, а ползването на фотографията без негово съгласие и без да му се плати
възнаграждение логично води до негодувание и възмущение, т.е. налице са
негативни емоционални преживявания на ищеца.
По разноските.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски за производството в
размер на 2058лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.Т. „ ЕООД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.М.– управител, да
заплати на Н.Т. – гражданин на ФР Германия с адрес Германия, гр.Берлин 13507,
ул.“******, роден на ***г. обезщетение по чл.95 ЗАПСП в размер на 9 624.38
лв./девет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 86ст./, от които 8 124.39
лв./осем хиляди сто двадесет и четири лева и 39ст./ – пропуснати ползи от ползване
на фотографията „Залив на Котор“ която е разгласена в авторския сайт на ищеца
на 02.01.2017г., извършено чрез публикуване й в сайта на ответника с
цел предлагане на екскурзии до Черна гора; 420 лв./четиристотин и двадесет/ –
претърпяна загуба в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за доброволно
уреждане на спора и 500 лв./петстотин/ – обезщетение за неимуществени вреди –
частичен иск от пълния претендиран размер от 1000 лв., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от 8 124.39 лв., начислена за периода от 07.06.2019г.
/последната известна дата/ до 18.02.2020г. в размер на сумата от 579,99лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и 99ст./.
ОСЪЖДА „Д.Т. „ ЕООД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.В.М.– управител, да
заплати на Н.Т. – гражданин на ФР Германия с адрес Германия, гр.Берлин 13507,
ул.“******, роден на ***г. сторените от него разноски за производството в
размер на 2058лв./две хиляди петдесет и осем/ съгласно представения списък по
чл.80 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: