№ 37332
гр. София, 17.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110123632 по описа за 2024 година
Производството е образувано по отделен за разглеждане в
самостоятелно производство насрещен иск на *** срещу ***.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че на 01.06.2018 г. между *** и ДЗЗД „***“ е сключен
договор за проектантски услуги, по силата на който на ищеца е възложено
извършването на проектантски услуги срещу уговорено възнаграждение.
Твърди, че е изпълнил възложеното, с оглед на което в негова полза е
възникнало вземане за сумата 652 704 лв., за която са издадени 4 бр. фактури,
от които са заплатени сумите по фактура № 268/30.07.2018 г. и фактура №
279/09.03.2020 г.
По фактура № 271/15.01.2019 г. дължимата сума е заплатена с шест
отделни плащания, от които единствено първото – в размер на 120 000 лв., е
извършено в срок, а всички останали – след изтичане на повече от 20 дни от
падежа.
Неплатена е останала част от сумата по фактура № 275/19.08.2019 г. в
размер на 10 403, 55 лв.
Твърди, че има вземане към ответника за неустойка за забава по тази
фактура съгласно чл.10 от договора в размер на 10%, възлизащ на сумата
1 040, 35 лв.
Твърди, че ответникът *** е участник в ДЗЗД „***“, с оглед на което
предявява исковете срещу него за пълния размер на неизплатените си
вземания, доколкото счита, че всеки от съдружниците в ДЗЗД отговарят
солидарно за задълженията на ДЗЗД по арг. от чл.304 ТЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
1
сумата 10 403, 55 лв., представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за проектантски услуги от 01.06.2018 г.,
представляваща част от вземането по фактура № 275/19.08.2019 г., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане;
сумата 3 574, 72 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 10.03.2021 г. – 01.04.2024 г.;
сумата 547, 05 лв., представляваща неустойка по чл.10 от договора за
забава в плащането на сумата по фактура № 275/19.08.2019 г.;
сумата 187, 28 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за
периода 10.03.2021 г. – 01.04.2024 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***, с който оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за
проектантски услуги е за изготвяне на инвестиционен проект за обект
„Инженеринг за разширяване и модернизация на ПСОВ за агломерация
Приморско – Китен“, чието изпълнение след спечелена обществена поръчка е
възложено от Община Приморско на ДЗЗД „***“ с участници: *** – 59%, „***
– 25%; *** – 1% и *** – 15%.
Съгласно т.3.2.4 от договора за проектантски услуги *** е следвало да
извърши проектирането в срок от 60 календарни дни, считано от датата на
авансовото плащане по договора, направено на 30.07.2018 г. Работният проект
е предаден с огромна забава – на 15.01.2019 г., за което е съставен приемо-
предавателен протокол от същата дата. С оглед забавата в предаване на
инвестиционния проект, настъпила по вина на ***, Община Приморско е
начислила на ДЗЗД „***“ неустойка.
По силата на чл.10.1 от договора за проектантски услуги в полза на
ДЗЗД „***“ е възникнало вземане за неустойка към ***, предвид което е
удържана и не е изплатена остатъчната стойност по фактура № 275/19.08.2019
г. в размер на 10 493, 55 лв., за което *** е уведомено неколкократно.
Наред с посоченото, навежда доводи, че страна по договора за
проектантски услуги е ДЗЗД „***“ с участници: *** – 59%, „*** – 25%; *** –
1% и *** – 15%, които не са солидарно отговорни спрямо трети лица, като
нормата на чл.304 ТЗ не намира приложение спрямо гражданското дружество.
Солидарност не е уговорена нито в договора за учредяване на ДЗЗД „***“,
нито в договора за проектантски услуги, а съобразно разпределянето не
дейностите в обединението, дейностите по част „Проектиране и упражняване
на авторски надзор“ попадат изяло в задълженията на други двама от
партньорите – „*** и ***, а *** няма отношение към тях. С оглед изложеното
счита, че няма как да отговаря за целия размер на дълга.
Прави възражение за прихващане с вземането си към *** по договор за
паричен заем от 25.06.2018 г., за което твърди, че е предмет на висящото т.д.
№ 1806/2023 г. на СГС, ТО, VI-5 състав, както и че поради отделяне на
2
насрещните искове и изпращането им по подсъдност на СРС, не е могъл да
направи възражение за прихващане пред СГС.
Доколкото вземането на ответника по договор за паричен заем от
25.06.2018 г. е предмет на главния иск по висящото т.д. № 1806/2023 г. на СГС,
ТО, VI-5 състав, образувано преди настоящото дело, то предявяването на това
вземане с възражение за прихващане в настоящото производство не е
допустимо.
Правна квалификация:
Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Доказателствена тежест:
1. По иска по чл.266, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен
договор за изработка със соченото в исковата молба съдържание; че е
изправна страна по договора, както и че дължимото възнаграждение по
договора е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже плащане на задължението.
По възражението на ответника за извънсъдебно прихващане с вземане за
неустойка по чл.10.1 от договора:
В тежест на ответника е да докаже, че между страните е възникнало
договорно правоотношение; наличието на валидна неустоечна клауза; че се е
осъществило основанието за възникване на вземане за неустойка, както и
размера на последната; осъщественото право на прихващане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е докаже: съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже плащане на задължението.
2. По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
възникнало договорно правоотношение със соченото в исковата молба
съдържание; наличието на валидна неустоечна клауза; че се е осъществило
основанието за възникване на вземане за неустойка, както и същата е в размер
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже плащане на задължението.
3
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е докаже: съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер
на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения. В тежест
на ответника е да докаже плащане на задължението.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като допустими, относими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
31.10.2024 г. от 10:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното с отговора на исковата
молба възражение на ответника за прихващане с вземане към ищеца по
договор за паричен заем от 25.06.2018 г., което е предмет на т.д. № 1806/2023 г.
на СГС, ТО, VI-5 състав.
ДА СЕ ИЗИСКА от СГС, ТО, VI-5 състав справка дали по т.д. №
1806/2023 г. на СГС, ТО, VI-5 състав е прието за разглеждане възражение за
прихващане на *** с вземане/ия към ***, произтичащо/и от договор за
проектантски услуги от 01.06.2018 г., ако да – с кои вземания като основание и
размер.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
4
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5