№ 480
гр. Ловеч, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря И.КА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101774 по описа за 2021 година
Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от И. М. П. от гр.Ловеч, чрез пълномощника си адв.П.
К. от АК-гр.Ловеч против В. Д. Т. от с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, в която изтъква, че на 31.10.2018 год. с
Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №120, том 2, нот. дело №210/2018 год. на Нотариус
с peг.№173 Младен Дойнов, придобил следният недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
69225.221.310 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Стефаново, одобрени със Заповед №РД-18-
31/22.06.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, с площ на
имота от 3 942 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10м/, предишен идентификатор 69225.221.254; 69225.221.255; 69225.221.256, при съседи :
69225.221.274; 69225.221.190; 69225.221.188; 69225.221.187; 69225.221.186; 69225.221.245, незастроен.
Твърди, че не може да ползва изцяло собствения си имот, тъй като ответникът е заградил с ограда,
поставил е порта, заключил е с катинар и ползва около 2 000 кв.м. от неговия имот. Посочва, че тези 2 000 кв.м. са
с граници : имот №69225.221.310; 69225.221.187; 69225.221.188; 69225.221.190, път. Не допуска нито него, нито
майка му ****** да влизат в тези 2 000 кв.м., които са оградени. Твърди, че тези 2 000 квадратни метри са негови
и ги ползва от години. Когато се опитали да влизат в имота ответникът излязъл с вила в ръка, или с брадва,
заставал срещу тях и заявявал, че нямат работа в този имот, защото той е негов. От 2018 год. той косял тревата в
имота по два пъти всяка година, изрязал дръвчетата в имота, за да може да го използва ежедневно за път да
минава през него, за да си паркира колата в неговия имот, който е имот с идентификатор 69225.221.187.
Ищецът многократно се опитвал да разговаря с ответника, но последният твърдял едно и също, че тези
квадратни метри са негови и няма да допусне никой в тях. При него са ходили да разговарят и Кмета на селото и
кварталния полицай на селото, но той продължавал и на тях да твърди, че тези квадратни метри са негови.
Упълномощил майка си ****** да подаде жалба до РП-гр.Ловеч, както и да заведе дело от негово име
срещу ответника, но РП-гр.Ловеч отказала да образува досъдебно производство, тъй като спора бил от
гражданско правен характер.
Заявява, че искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е
1
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки : 1. Ищецът да е собственик на имота, предмет на
иска. 2.Имотът да се намира във владение или държание на ответника към датата на предявяване на иска.
3.Ответникът да владее или държи имота без основание.
Счита, че са налице и трите предпоставки, за да се уважи иска.
Поради изложеното по-горе за него е налице правен интерес да предяви настоящия иск със следния
петитум : Моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като приеме, че искът му е процесуално допустим,
основателен и доказан, да постанови решение с което да признае за установено, по отношение на ответника, че
ищецът по силата на нотариален акт №120, том 2, нот. дело №210/2018 год. на Нотариус с peг.№173 Младен
Дойнов, е собственик на процесиите 2 000 кв.м, ползвани от ответника без правно основание и да го осъди да му
отстъпи собствеността и предаде владението на тези 2 000 кв.м.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба, в който В. Д. Т., в който намира
предявеният срещу него иск за допустим, но във връзка с основателността на иска с правно основание чл.108 от
ЗС категорично възразява и определено счита, че написаните от ищеца обстоятелства и основания в исковата
молба са неверни и имат за цел да измамят съда и ищецът да придобие безвъзмездна собственост върху
недвижими урегулирани поземлени имоти, които са общинска собственост с площ 3 942 кв.м., намиращи се на
територията и в регулираното населено място на с.Стефаново, Област-гр.Ловеч и означено в исковата молба с
идентификатор 69225.221.310. По тези и други подробно изтъкнати съобраЖ.я моли съда да отхвърли
предявеният против него иск като неоснователен и недоказан.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв.К., която
от името на доверителя си поддържа исковата молба и оспорва отговора на исковата молба, представен от
ответника. По същество се позовава на събраните по делото доказателства и на заключението на вещото лице, от
които се установява, че процесният имот е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като земеделска земя,
находяща се в строителните граници на с.Стефаново. След възстановяването на земеделската земя е проведена
процедура по изменение на кадастралната карта и от три поземлени имота е образуван един нов, от който са част
процесните кв.м. с идентификатор №69225.221.310. Установява се, че през 1985 год. Общината е дала отстъпено
право на строеж върху процесният имот на ****** и тъй като страните не са реализирали правата си, то със
Заповед от 1996 год. правото на строеж е отнето и към настоящият момент нейният доверител е собственик на
процесните кв.м. В този смисъл моли съда да се произнесе със съдебен акт.
Ответникът се явява лично като пояснява, че считано от 1985 год. владее, ползва и обработва имота, т.е. от
момента от който му е продаден от Кмета на Община-гр.Ловеч, за което е представил съответния договор.
Заявява, че се явява пълномощник на хората, които са закупили съответния имот. Упълномощен е от тях да ги
представлява и да се грижи за имота, което преди него е правил баща му и след неговата смърт го прави той.
Счита, че ищеца няма правно основание да иска от него да го пусне в парцела. Моли съда да отхвърли
предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан. Претендира да му бъдат заплатени и направените по
делото разноски.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на
страните поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на
основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Ищецът И. М. П. е син на ****** и Милко И. П., видно от удостоверение за раждане от 19.08.1983 год. на
ОНС-гр.Ловеч /стр.10 от делото/.
****** лично и като пълномощник на С****** са продали на И. М. П. следния свой съсобствен недвижим
имот, а именно : Поземлен имот – незастроен, находящ се в урбанизираната територия на с.Стефаново, Община-
гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, с адрес по скица : с.Стефаново-5581, с идентификатор №69225.221.310 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед : 18-9783-06.12.2016 год. на Началник на СГКК-Ловеч, с
площ по скица от 3 942 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор – 69225.221.256; 69225.221.255; 69225.221.254, номер по
2
предходен план – няма, при съседи на имота по скица : 69225.221.274; 69225.221.190; 69225.221.188;
69225.221.187; 69225.221.186; 69225.221.245, за което като доказателство по делото е представен нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот №120, том II, рег.№1828, дело №210/31.10.2018 год., сключен пред Младен
Дойнов, Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ с вх.рег.№5156/31.10.2018
год., Акт №7, том XV, дело №2911.
За процесният имот като доказателство по делото е представена и скица на поземлен имот №15-
823074/09.09.2020 год. на поземлен имот с идентификатор 69225.221.310 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителен директор на АГКК. Последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 09.09.2020 год. Адрес
на поземления имот : с.Стефаново-5581, площ – 3 942 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор : 69225.221.254;
69225.221.255; 69225.221.256, номер по предходен план – няма, при съседи : 69225.221.274; 69225.221.190;
69225.221.188; 69225.221.187; 69225.221.186; 69225.221.245. За собственик по данни от КРНИ в скицата е записан
И. М. П. съгласно нот.акт №7, том 15, рег.5153 от 31.10.2018 год., издаден от СВ-гр.Ловеч.
Налице е постановление на РП-гр.Ловеч за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка
№644/2017 год. на РП-гр.Ловеч, тъй като е счетено, че претенцията на жалбоподателката ****** за
освобождаване на имота от В. Т. е от гражданско правен характер и следва да бъде уредена по реда на
гражданското съдопроизводство.
Ответникът се позовава на представен като доказателство Договор за отстъпване правото на строеж върху
държавна земя, съгласно който ОНС-гр.Ловеч е отстъпил правото на строеж на ****** върху държавно място от
1/2 идеална част от 2 000 кв.м., съставляващо парцела четвърта в кв.17, находящ се в с.Стефаново, за постройка
на жилищна /вилна/ сграда,съобразно одобрения план, с качествени материали, срещу заплащане на сумата 1 500
лв. Изрично е посочено в чл.2 на този договор, че строителят е длъжен да застрои отстъпеното му място по
одобрен план в петгодишен срок от днес. Ако същият в този срок не започне строежа, даденото му място се
отнема и се връща броената сума за изплащане на правото на строеж.
Лицето, на което е отстъпено правото на строеж по цитирания по-горе договор ****** е починала на
20.03.2016 год., оставяйки след смъртта си за свой единствен законен наследник сина си ******, видно от
удостоверение за наследници изх.№14-213/14.01.2022 год. на Община-гр.Плевен /стр.36 на делото/.
Именно ****** с пълномощно рег.№5619/08.11.2018 год. на ****** Нотариус в район РС-гр.Плевен, с рег.
№017 на НК е упълномощил ответника по делото В. Д. Т., да го представлява пред Кмета на с.Стефаново, Област-
гр.Ловеч, Областен управител Ловеч, Община-гр.Ловеч, служби по кадастър, регулация, комунални услуги в
Община-гр.Ловеч, МВР, прокуратура, съдебна власт в гр.Ловеч и други неупоменати, но заинтересовани лица,
служби и инстанции в гр.Ловеч, включително да подаде данъчна декларация от негово име, единствено по повод
настъпилите негови права и задълЖ.я, относно Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от
24.04.1985 год. между председателя на ИК на ОНС-гр.Ловеч, на основание Заповед №385/01.04.1985 год. на
председателя на ОНС от 19.04.1985 год. от една страна и от друга страна майка му ******, чиито единствен
законен наследник е той.
Налице е и Договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя с дата 22.04.1985 год., съгласно
който председателя на ОНС-гр.Ловеч отстъпва правото на строеж на ****** Д.а Д.а върху държавно дворно място
от ½ идеална част от 2 000 кв.м., съставляващо парцела четвърта в кв.17, находящ се в с.Стефаново, за постройка
на жилищна /вилна/ сграда, съобразно одобрения план, с качествени материали, срещу заплащане на сумата
1 500 лв. И в този договор, видно от чл.2 е, че строителят има задълЖ.е да застрои отстъпеното му място по
одобрен план в петгодишен срок от днес, като ако в този срок не започне строежа, даденото му място се отнема и
се връща броената сума за изплащане правото на строеж.
****** Д.а ****** е упълномощила В. Д. Т. да го представлява пред всички държавни и общински
институции, СГКК-гр.Ловеч, свързани с владеене, опазване и добросъвестно стопанисване на посочения по-горе
имот, записан по договора, описан по-горе.
Идентичен с цитираните по-горе два договора за отстъпване правото на строеж върху държавна земя с дата
26.11.1986 год. е издаден и на ****** върху държавно място от ½ идеална част от 1 950 кв.м., парцела първа в
кв.17, находящ се в с.Стефаново-ново за постройка на жилищна /вилна/ сграда, съобразно одобрения план, с
3
качествени материали срещу заплащане на сумата 1 462,50 лв.
Кмета на Община-гр.Ловеч е изпратил на ****** Д.а и ******, съответно Заповед №213Н/28.05.1996 год. и
№213М/28.05.1996 год. за отнемане право на строеж.
С Решение №281КК от 26.05.216 год. на ОСЗ-гр.Ловеч е възстановено правото на собственост на
наследниците на ****** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, между които по пункт
16 и нива от 3.942 дка, находяща се в строителните граници на с.Стефаново в м.“Св.Кладенец“, имот №500.1.
Издадена е Заповед №18-9783/06.12.2016 год. на Началника на СГКК-гр.Ловеч, с която са слети имот с
идентификатор 69225.221.254 с площ 957 кв.м., имот с идентификатор 69225.221.255 с площ 1 007 кв.м., имот с
идентификатор 69225.221.256 с площ 1 978 кв.м., като е образуван нов ПИ с идентификатор 69225.221.310 с площ
3 942 кв.м., начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, собственост на ****** въз основа на Решение
на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари
реални граници №281КК от 26.05.2016 год., издаден от ОСЗ-гр.Ловеч.
Представено е и Решение №281СК/19.09.2008 год. на ОСЗ-гр.Ловеч за възстановяване правото на
собственост на наследниците на ****** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, между
които по пункт 15 нива от 4.579 дка, находящ се в строителните граници на с.Стефаново в м.“Св.Кладенец“.
Издадено е удостоверение за идентичност на УПИ изх.№КАО-11-27/13.03.2018 год. на Кмета на Община-
гр.Ловеч на наследниците на ****** във връзка с подадено заявление вх.№КАО-11-27/08.03.2018 год. от ******, в
уверение на това, че : Поземлен имот с идентификатор №69225.221.310 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Стефаново, Община-гр.Ловеч, одобрени със Заповед №РД-18-31 от 22.06.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, описан в скица на ПИ №15-4058 от 05.01.2017 год., издаден от СГКК-
гр.Ловеч, е идентичен с имота, описан в т.№15 от Решение за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.Стефаново №281СК819.09.2008 год.,
издадено от ОСЗ-гр.Ловеч.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрастно депозирано се установява, че с Договор за отстъпено право на строеж от
22.04.1985 год. ****** е получила отстъпено право на строеж върху ½ идеална част от общо 2 000 кв.м. ******
Д.а ****** също е получила отстъпено право на строеж с договор от същата дата върху ½ идеална част от същите
2 000 кв.м. Вещото лице посочва в констативната част на заключението си, че строителството не е реализирано и
със Заповед №213/28.05.1996 год. правото на строеж е отнето.
С Решение №281СК от 19.09.2008 год. на заявителката Татяна Ненчева Бенева са възстановени земеделски
земи /незастроени/ в землището на с.Стефаново, като по позиция 15 е възстановено правото на собственост на
4,579 дка, находящи се в строителните граници на с.Стефаново.
ОСЗ-гр.Ловеч с Решение №281СК от 26.05.2016 год. е възстановила правото на собственост на
наследниците на ****** по реда на чл.18Ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, в позиция 16 на 3,942 дка в строителните граници на
с.Стефаново
С Удостоверение от 13.03.2018 год., подписано от Кмета на Община-гр.Ловеч се потвърждава, че площта,
посочена в позиция 16 от 3,942 дка в строителните граници на с.Стефаново са идентични с Поземлен имот с
идентификатор 69225.221.310.
Със Заповед №18-9783/06.12.2016 год.се сливат имот с идентификатор 69225.221.254 с площ 957 кв.м.,
имот с идентификатор 69225.221.255 с площ 1 007 кв.м., имот с идентификатор 69225.221.256 с площ 1 978 кв.м.,
като се образува нов имот с идентификатор 69225.221.310 с площ 3 942 кв.м.
След извършения оглед на място експерта е установил, че ответника е собственик на ПИ с идентификатор
69225.221.187, като неговия имот граничи с процесния имот. Процесният имот не е застроен, като
северозападната част на имота съставлява овощна градина, а югоизточната част, където се намират основите на
започната, но незавършена сградата е ливада. Между двете части на имота има ограда, реално всяка част от имота
с идентификатор 69225.221.310 е заградена и целият имот се явява заграден. Частта от имота, в която се намират
основите на сградата е с площ 1 980 кв.м., а останалата част, в която е овощната градина е с площ 1 962 кв.м.
4
Вещото лице е заключило, че ответникът е заградил площ от имот с идентификатор 69225.221.310 от 1 980
кв.м. Процесният имот е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като земеделска земя, находяща се в
строителните граници на с.Стефаново. Като незастроен имота е възстановен в старите му реални граници.
Общинската администрация е счела, че основите на сградата, за която има отстъпено право на строеж не
съставлява сграда и правото на строеж е отнето. След възстановяването на земеделската земя е проведена
процедура по изменение на кадастралната карта и от три ПИ е образуван един нов с идентификатор
69225.221.310. Този новообразуван имот е предмет на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №1201,
том II, рег.№1828, дело 210 от 31.10.2018 год.
От ангажираните по делото гласни доказателства - показанията на св.****** – майка на ищеца, поради
което и съдът ги преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК, се установява, че същата познава ответника, който е съсед на
имота на нейния син. Свидетелката уточни, че има проблеми с ответника, който насъсквал кучетата срещу нея и
не я пускал в имота. Поясни, че проблемите с ответника датират от 2015 год. В. Т. използвал нейния имот за път,
оградил го е и го заключва. заплашва я с вила и с брадва, тича срещу нея и казва, че докато е жив няма да позволи
никой друг да го ползва този имот. Описва, че имота е бил от 7 дка, като отгоре има сливова градина, като дори
пътя е бил техен, след което през 1985 год. чрез Кмета го дават на хора, единият от които е ответника и има отказ,
защото е трябвало да се построи сграда за тези 5 години и това е причината да има отказ от Общината. Имотът е
наследствен, бил е на майка й, на баба й ******, на сестра й, а сега на нея. След като починала баба й, тя
/свидетелката/ и сестра й и майка им наследили имота, като с майка й и сестра й се разделили и го продали на И..
Още когато майка й била жива, те със сестра й се разделили и този имот го дали на И., тъй като той е земеделски
производител. Сменена е кадастралната карта и всички процедури са минали. И към настоящият момент
продължават недоразуменията между тях. Имотът, за който спорят долният е сливова градина, като тя садяла
дървета, а на В. Т. ходи да ги вади. Затова се принудила да огради имота. За този имот, който е 2,5 дка, който е на
сина й насадил вишни, но ответника ги унищожил, заливайки ги с някаква течност.
В показанията си дадени пред съда св.****** заяви, че познава ****** и ответника В. Т., защото често
ходи да помага на ******, да коси тревата, да подрязва дръвчетата. Познава ищеца и майка му ******. това лято
заградили точно този имот под него и засадили вишнева градина, но там се получили едно недоразумение, дори
повикали кварталния, защото с ответника имало проблеми. Свидетелят подчерта, че заварил ответника в
дръвчетата като ги залива с течност, излива от тубата върху дръвчетата. Всичките дръвчета умряли, като когато
ответникът го видял се прибрал в имота си. Свидетелят уточни, че едното куче на ответника го ухапало, т.е. там
имало безстопанствени кучета. Миналата година, когато дошъл багера, ответникът два пъти връщал багера.
Багера правел дупки и изчиствал мястото, за да могат да се насадят дръвчетата, а той го връща и разписва всичко.
Поясни, че това лято засадили вишните, а сливите били отдолу, защото те били три имота на едно място, а с този,
който ответникът не искал да го освобождава и там трябвало да насадят дръвчета Имотът, който ответника е
заградил и той е на И.. В момента не могат да заградят целия имот. сега съществува оградата, където той е
заградил. Вишните и сливите са оградени. Може да се влезе в имота нищо, че е заграден и да се заливат
дръвчетата с течност от туба, като по този начин дръвчетата загиват.
Показания пред съда даде и св.И. Н. ******, който за времето от 1981 год. до 1999 год. е бил Кмет на
с.Стефаново . За въпросните имоти подчерта, че първото което е през 1931 год. държавната мера, която е в новото
село има решение и Заповед №279/10.06.1931 год. Държавната мера е разпарцелирана и е обявена на търг за
отдаване на населението за парцелиране, за което има съставена търгова книга в силато. Има и разписни листи,
има някакво изменение от 1992 год. За въпросните парцели, парцел находящ се в кв.17, парцела първа знае, че
към 1984-1985 год. Общината го е дала с преотстъпено право на строеж и този парцел е на ******. В договора е
записано колко трябва да платят преотстъпено право на строеж. На онова време мисли, че е за 1 000 лв. другата
парцела пак била в същия квартал, парцела четвърта и е дадена на ****** Д.а Д.а, той е разделен на две. Той е 2
дка и е на Дора Евгениева. По същия начин е съставен договор. Имотът, за който страните претендират е
земеделски имот и се възстановява на Тодора Тодорова Велчева в м.“Студените кладенци“.
По ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Активната процесуална легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС произтича от доказване
правото на собственост, т.е. за да бъде уважена ревандикационната претенция на ищеца И. М. П. в процеса следва
5
да се докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки : на първо място ищеца да
притежава право на собственост върху недвижимия имот; на второ място посочения от него ответник да
упражнява фактическа власт върху него със субективното намерение, че му принадлежи или да държи имота за
другиго и на трето място, че тези фактически действия ответника извършва без наличието на законно правно
основание - Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114.
Посочените предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в производството по
разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределение на доказателствената тежест, като при
ревандикация ищецът е този, който при условията на пълно и главно доказване трябва да докаже с всички
допустими доказателствени средства, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че
ответника В. Д. Т. владее/държи вещта.
За уважаване на иска за собственост не е необходимо да се констатира, че ответникът – владелец или
държател на вещта, оспорва правото на собственост на ищеца върху тази вещ. Достатъчно е да се установи, че
ищецът е собственик на вещта и че ответникът я държи или владее без основание – Р-2536-66-I ГО, Сб.66-с.114.
В конкретният казус качеството на собственик се доказва според твърдяното от ищеца придобивно
основание, обуславящо правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса. Целта на иска с правно
основание чл.108 от ЗС и на търсената с него защита е да върне фактическата власт върху вещта на носителя на
правото на собственост /ограничени вещни права върху нея, с оглед на което ревандикационният иск се определя
като “иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик за връщане на отнетата вещ”/.
В хода на съдебно производство пред настоящата инстанция се събраха писмени доказателства, от които
се установява по безпорен начин твърдението на ищеца, че именно той е собственик на процесния имот, чиято
ревандикация се иска. И. М. П. е придобил същия по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
№120, том II, рег.№1828, дело №210/31.10.2018 год., сключен пред Младен Дойнов, Нотариус с рег.№173 на НК,
с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ с вх.рег.№5156/31.10.2018 год., Акт №7, том XV, дело №2911.
Следователно налице е първата предпоставка, за да бъде уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно,
че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска. Според съда налице е и втората предпоставка по чл.108 от ЗС,
а именно ищецът доказа, че ответникът упражнява фактическа власт върху част от вещта /показанията на
св.******/, в който смисъл съдът приема, че ответникът владее вещта без правно основание, което е третата
кумулативна предпоставка, за да бъде уважен ревандикационния иск. ВъзраЖ.ето на ответника В. Т., че той е
действителния собственик на имота за съда е изцяло ирелевантно и го приема като негова защитна теза, свързана
с отричане правото на ищеца, още повече, че по общото правило при иска по чл.108 от ЗС тежестта на
доказването тежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване установи, че са налице
кумулативните три предпоставки, за да се уважи иска по чл.108 от ЗС.
И тъй като според Р-966-77-I ГО, Спр.77-бр.8-с.33 този, който твърди, че ползва един имот на правно
основание, следва да го докаже, съдът счита, че със съдържащите се по делото писмени доказателства, чиято
истинност не бе оспорена от ответника в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, се доказа изцяло исковата претенция, която
като основателна и доказана и следва да бъде уважена и се признае за установено по отношение на ответника, че
той по силата на нотариален акт №120, том 2, нот. дело №210/2018 год. на Нотариус с peг.№173 Младен Дойнов е
собственик на следният недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69225.221.310 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на с.Стефаново, одобрени със Заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на
Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, с площ на имота от 2 000 кв.м., с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/,
предишен идентификатор 69225.221.254; 69225.221.255; 69225.221.256, при съседи : 69225.221.274;
69225.221.190; 69225.221.188; 69225.221.187; 69225.221.186; 69225.221.245, незастроен и да осъди ответника В.
****** Т. да му отстъпи собствеността и предаде владението на този имот. Съдът позовавайки се на
задължителната съдебна практика по чл.2А от ТР 4/2014 от 14.03.2016 на ВКС на РБългария, ОСГК, счита, че след
като е сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
По разноските.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер общо на сумата 1 030 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 50 лева държавна
6
такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 380 лева възнаграждение за вещо лице.
Доколкото към датата на постановяване на решението, съдът констатира, че ответника не е изплатил
определения с протоколно определение №718/21.09.2022 год. допълнителен депозит за вещото лице инж.М. Ч. по
съдебно-техническата експертиза в размер на сумата 230 лева, следва да задължи В. Д. Т. в 7-мо дневен срок от
връчване на настоящото решение да заплати по депозитната сметка на РС-гр.Ловеч посочената сума и да
представи вносна бележка по делото, тъй като в противен случай ще се пристъпи към принудителното им
събиране по чл.77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Д. Т. от с.Стефаново, Област-гр.Ловеч,
ул.“Априлци“№36, че ищеца И. М. П., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ул.“Неофит Рилски“№32, по силата на
нотариален акт №120, том 2, нот. дело №210/2018 год. на Нотариус с peг.№173 Младен Дойнов, е собственик на
следният недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 69225.221.310 по кадастрална карта и
кадастралните регистри на с.Стефаново, одобрени със Заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния
Директор на АГКК, находящ се в с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, с площ на имота от 2 000 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, с граници
: имот №69225.221.310; №69225.221.187; №69225.221.188; №69225.221.190, път.
ОСЪЖДА В. Д. Т. от с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, ул.“Априлци“№36 да отстъпи собствеността и да
предаде владението на И. М. П., ЕГН-********** от гр.Ловеч, ул.“Неофит Рилски“№32, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 69225.221.310 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с.Стефаново, одобрени със
Заповед №РД-18-31/22.06.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в с.Стефаново, Област-
гр.Ловеч, с площ на имота от 2 000 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10м/, с граници : имот №69225.221.310; №69225.221.187;
№69225.221.188; №69225.221.190, път.
ОСЪЖДА В. Д. Т. от с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, ул.“Априлци“№36 да заплати на И. М. П., ЕГН-
********** от гр.Ловеч, ул.“Неофит Рилски“№32 сумата в размер общо на 1 030 /хиляда и тридесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща 50 лева държавна
такса, 600 лева адвокатско възнаграждение и 380 лева възнаграждение за вещо лице.
ЗАДЪЛЖАВА В. Д. Т. от с.Стефаново, Област-гр.Ловеч, ул.“Априлци“№36 в 7-мо дневен срок от
връчване на настоящото решение да заплати по депозитната сметка на РС-гр.Ловеч сумата в размер на
230 /двеста и тридесет/ лева, представляваща допълнителен депозит за вещото лице инж.М. Ч. по
съдебно-техническата експертиза и да представи вносна бележка по делото, тъй като в противен случай
ще се пристъпи към принудителното им събиране по чл.77 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7