Р Е Ш Е Н И Е № 1431
04.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 05.11.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2160 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
следващите от ГПК.
Образувано по въззивна
жалба , подадена от С.К.Р.,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адв.
Р.Г., против Решение № 2911 от 10.07.2019г., постановено
по гр.д. № 259/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХII
гр.с.,в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателката
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата в размер на 314.68 лв., главница по договор
за паричен заем CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017 г., сключен с
„Микро Кредит“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение
№ 1 от 09.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 16.01.2015 г.; 12.02 лева
- договорна
лихва за периода 17.11.2017 г. до 19.01.2018 г. и 25.76 лева – обезщетение за
забава по договора за заем за периода от 18.11.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. до окончателното
плащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17832/2018 г. по описа на ПРС.С
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и
противоречие с материалния закон от съда се иска да го отмени и вместо
това да постанови ново по съществото на
правния спор, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Насрещната страна
по въззивната жалба „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* , чрез пълномощника си юрисконсулт
Елена Тенчева, заявява становище за
нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл. 236 ГПК
и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на
иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като
служебно следи за нарушение на императивна материалноправна
разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Не е налице спор между
страните, а и от представения по делото договор за паричен заем CrediHome № 1171-10160765 от 17.02.2017 г. се установява, че между „Микро Кредит“ АД в качеството на кредитодател
и ответника С.К.Р., като заемател, е възникнало
заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума
в размер на 1400 лева, от която със сумата от 696.59 лв. е рефинансирана сума
за друг заем, сумата за получаване от заемателя по
договора е 703.41 лева. Общо дължима сума по договора възлиза на 1 684.80
лева. В договора е предвиден фиксиран лихвен процент в размер на 40.69 % и ГПР
49.99 %. Уговорено е, че главницата и лихвата ще бъдат заплатени на 48 седмични
вноски всяка на стойност 35.10 лева.
Безспорно между страните е и
обстоятелството, че от страна на заемателя по
договорните правоотношения с „Микро Кредит“ АД е
платена сума в общ размер на 2578.20 лева, с която сума са погасени 1085.32
лева – главница, 272.78 лева – договорна лихва, 319.20 лева – допълнителни
услуги и 900.90 лв. – застрахователна премия.
С договор за прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г. и приложение № 1 към него , вземанията за главница и договорна лихва по
договора за кредит срещу ответника са цедирани на
"Агенция за събиране на вземания" ООД.За цесията длъжникът е надлежно
уведомен с връченото му с исковата молба съобщение.
Настоящият състав на ПдОС намира, че договорът за потребителски кредит не страда
от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи
изискванията на чл. 11, ал. 1,
на чл. 19
и чл. 22 от Закона за потребителския кредит, както неоснователно поддържа
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред
които са и тези на чл. 11, ал. 1, т.
9, 10 и 11 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно от договора, в него е
посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40,69%, годишен процент на
разходите- 49,99%, брой погасителни вноски- 48, размер на седмичната
погасителна вноска- 35,10 лв., дата на плащане на всяка от погасителните
вноски, общ размер на всички плащания- 1684,80 лв. Неоснователни са твърденията
на жалбоподателя, че процесният
договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Посочената разпоредба изисква посочване на годишния
процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в
случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено. Изискването за
посочване поотделно на конкретните разходи, произтичащи от договора за кредит,
се съдържа в чл. 11, ал. 1, т.
14 от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК
неспазването му не води до недействителност на договора за кредит. Предвид
горното настоящият състав на съда намира, че непосочването поотделно на
отделните елементи, включени в годишния процент на разходите и общата дължима
от потребителя сума, не съставлява основание за недействителност на договора по
чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Не е допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен
процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора
съдържа и условията за прилагането му. Неоснователни са и твърденията на
жалбоподателя за противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая, видно от договора, в него се
съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, поради което следва да се приеме, че
погасителният план е инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми,
дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело
С-42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-331/18/
в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата,
лихвите и другите разходи.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нищожност на
уговорената възнаградителна лихва, поради противоречие
с добрите нрави.
Договорната лихва е възнаграждението
/печалбата/ на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР.
В случая, определеният в договора размер
на ГПР от 49. 99 % не надвишава пет пъти размера на
законната лихва /50%/, а договореният лихвен процент е 40,69 %., поради което и съдът приема, че цената
на кредитирането не е свръх прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че
не е налице някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1, т.
1 – 19 от Закона за
защита на потребителите, тъй като клаузите не създават възможност за
облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в по
– неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че клаузите
за договорна лихва и ГПР са действителни, поради което ответникът дължи
заплащане и на възнаградителна лихва в претендирания по
делото размер-12,12 лева.
Неоснователно е и поддържаното от
жалбоподателя възражение , че след като първоинстанционния
съд е отхвърлил исковата претенция на търговското дружество за заплащане на
сумата от 84 лева – допълнителни услуги, поради нищожност на уговорената в
договора клауза, е следвало да приеме, че с
плащането на процесната сума се погасява
неизплатения остатък от главницата.
Действително с първоинстанционното
решение е отхвърлена исковата претенция на ищеца за сумата от 84 лева- допълнителни услуги,
поради нищожност на уговорената в договора клауза, което в тази му част като
необжалвано е влязло в законна сила.От ответника по спора не е направено
възражение за прихващане на сумата от 84
лева с вземането на ищеца за неизплатена по договора главница, поради което съдът няма
правомощия да извършва служебно
компенсация на насрещните вземания на страните.
Доколкото правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства
на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение в тази му част, следва на основание чл. 271, ал. 1, изр.
1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на правния
спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемото търговско дружество
направените по делото разноски в размер от
100 лева-юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2911 от 10.07.2019г., постановено
по гр.д. № 259/2019г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХII гр.с.,в частта , с която е признато за
установено, че С.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумата в размер на 314.68 лв., главница по договор за паричен заем CrediHome № 1171-10160765 от
17.02.2017 г., сключен с „Микро
Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от
09.03.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 16.01.2015 г.; 12.02 лева - договорна лихва за периода
17.11.2017
г. до 19.01.2018
г. и 25.76 лева –
обезщетение за забава по договора за заем за периода от 18.11.2017 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17832/2018 г. по описа на
ПРС.
Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.К.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, , сумата от 100 лева-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.