Решение по дело №258/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 69
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20213200500258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. гр. Д. , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шестнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500258 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№260604/24.02.2021г. от К. К. Ш. с ЕГН – **********, от гр. Г.Т.,
ул. „Ал. С.**, чрез адв.М.З.-ДАК, срещу решение №260006/01.02.2021г. по
гр.д.№272/2019г. на РС-Ген.Т., с което е отхвърлен предявения от нея срещу
„Банка ДСК“ ЕАД, гр. С., Район О., ул. „М.**, ЕИК *********,
представлявано от В.М., искове за сумата от 24838.20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизплнение на договорно задължение,
произтичащо от Общите условия към договор за кредит от 23.07.2004г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.К.Л., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 2274.66 лева -
лихва за забава в периода 09.07.2016 г. - 25.06.2019 г. върху обезщетението за
вреди.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, при данни решението
да е връчено на обжалващия на 15.02.2021г., отговаря на изискванията на
чл.260 и 251 от ГПК и е процесуално допустима.
1
Решението намира за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с нармите на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ. Излага обстоятелства,
изложени и в исковата молба относно наличие на кредитно правоотношение
между наследодателката-кредитополучател и Банка ДСК, възникнало при
общи условия, обвързващи и двете страни, като подробно обосновава
обвързващата сила на последните. Съгласно ОУ за периода на издължаване на
кредита Банката предлага безплатна застраховка „живот“. В ОУ и в договора
не била включена уговорка, че банката предлага застраховка „живот“ за
кредитополучатели на възраст от 18 до 64 години, както и ,че след
навършване на 64годишна възраст на кредитополучателя отпада
отговорността на банката да застрахова живота на кредитополучателя. При
сключване на договора за кредит кредотополучателя дал съгласие за
сключване от банката на застраховка „живот“. Банката имала задължение да
сключи договор за застраховка върху живота на кредитополучателя за целия
период на договора за кредит, а не само за част от него. Не изпълнила така
поетото задължение. Установено било, че след смъртта на кредитополучателя
ищцата заплатила сумата от 24 838.20лева за погасяване на кредита. При
изпълнение на поетото от банката задължение за застраховане и настъпване
на застрахователното събитие, изплащането на застрахователното
обезщетение от застрахователя щяло да доведе до погасяване на
задължението по кредита. Поетото от банката задължение да застрахова
живота на кредитополучателя следвало да се разглежда на плоскостта на
възникнало между страните мандатно правоотношение, довереник по което
била банката, а доверител кредитополучателя. Излага доводи и относно
характера на това правоотношение, липсата от страна на банката на положена
дължима грижа след прекратяване на груповата застраховка „живот“ да
сключи друга такава или да уведоми за прекратяването на сключената.
Бездействето на банката продължило до смъртта на кредитополучателя.
Налице било и обещаване действията на трето лице. Поради неизпълнение на
поетото задължение от банката ищцата претърпяла вреди, изразяващи се в
заплатените вноски по договора за кредит след датата на смъртта на
кредитополучателя.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
насрещната страна. Споделя изводите на районния съд, че за банката не е
2
възникнало задължение да застрахова за своя сметка кредитополучателя. Тъй
нар. „Общи условия“ нямали характер на общи условия по смисъла на ЗЗД,
ТЗ или ЗПК, а представлявали информация, която се предоставя на клиентите
в изпълнние на чл.39 и чл.40 от ЗБ/отм./, действали към датата на договора за
кредит. Правата и задълженията възниквали на база изрични договорки
между страните в който смисъл бил и текста на стр.112, раздел „застраховки“
от Условията. В договорът за кредит не било предвидено задължение на
банката да застрахова живота на кредитополучателя. Включването на
кредополучатела в договор за групово застраховане представлявало
благоприятна възможност и за двете страни, без банката да има задължение
да го прави. Изпълнението на задължението на наследодателя-
кредополучател не представлявало претърпени вреди, а изпълнение на
възникнало в резултат на универсално правоприемство задължение. Дори и да
имало застраховка живот, отговорността на наследниците не отпадала,
защото нямало поредност в която кредиторът да предяви претенциите си.
Дори и да имала сключената застраховка „живот“, при отказ на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение, наследникът дължал
остатъка от дълга. Счита да не са налице предпоставките за ангажирана
отговорността на банката-неизпълнение, вреда, причинно- следствена връзка.
Не бил сключван и договор за поръчка, нито било налице обещаване
действията на трето лице. Нямало неизпълнение на задължение по договора
за кредит, нито вреда.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, пр и данни ршението
да е връчено на обжалващия на 15.02.2021г., отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК и е процесуално допустима.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
3
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от К. К. Ш. с ЕГН – **********, от гр. Г.Т., ул. „Ал. С.**, срещу
„Банка ДСК“ ЕАД, гр. С., Район О., ул. „М.**, ЕИК *********,
представлявано от В.М., за сумата от 24838.20 лева, представляваща
обезщетение за вреди-претърпени загуби от неизпълнение на произтичащо от
Общите условия към договор за кредит от 23.07.2004г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и Т.К.Л., задължение на ответника да застрахова живота на
кредитополучателя Т.К.Л. за периода на издължаване на кредита, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 2274.66 лева – обезщетение за
забава, определено по размер на законната лихва върху сумата от 24838.20
лева за периода 09.07.2016 г. - 25.06.2019 г.
Обосноваващите исковата претенция обстоятелства се свеждат до
твърдения, че ищцата К. К. Ш. е наследник по закон, сестра на Т.К.Л., б.ж. на
гр. Ген. Т., починала на 26.06.2014г., която е била страна-кредитолучател по
договор за кредит за строителство/довълшителни работи/ на недвижим имот,
сключен с ответника „Банка ДСК“ЕАД на 23.07.2004г. Зо обезпечаване на
кредита била учредена ипотека върху имот, находящ се в гр.Ген Т.,
ул.“А.С.**, който имот по силата на завещание понастоящем бил собственост
на ищцата. Предоставеният кредит бил в размер на 30 000лева и със срок на
погасяване 180месеца от датата на отпускането му. При сключване на
договора Т.К.Л. била дала съгласие банката да сключи застраховка „Живот“
на кредитополучателя. Ищцата била уведомена от банката с писмо изх.№01-
10-02592/3 от 09.08.2018г., че към датата на сключване на договора за кредит,
между „Банка ДСК“ЕАД и ЗАД „БУЛСТРАД ДСК Живот“АД действал
договор за гупова застраховка „Живот“ на кредиполучатели по потребителски
и жилищни кредити, по силата на който Т.Л. била приета за застраховане.
Този договор бил прекратен, считано от 01.09.2004г.. Банката сключила нов
договор за групова застраховка живот с ЖЗК“ДСК Гаранция“АД, прекратен,
4
считано от 01.09.2004г. След прекратяване на този договор банката не била
сключила застраховка, тъй като кредитополучателката не отговаряла на
условията за включване в групата на застрахованите лица – била на възраст
над 64години. В общите удсловия не била включена уговорка, че
предлаганата застраховка „Живот“ е за лица на възраст от 18 до 64 годишна
възраст, както и, че след навършване на 64 годишна възраст на
кредитополучателката отпадал задължението на банката да сключи договор за
застраховка . Поетото задължение трябвало да се разглежда на плоскостта на
възникнало между страните мандатно правоотношение по смисъла на чл.280
от ЗЗД, довереник по което е банката, а доверител кредитополучателя,
съпътстващо основното кредитно правоотношение. Злага се и, че уговорката
в Общите условия обективирала правна възможност за обезщаване поемането
на задължение от трето лице по смисъла на чл.23 от ЗЗД в лицето на
застрахователна копмания.
Съгласно действалите към датата на сключване на договора за кредит
Общи условия, за периода на издължаване на кредита банката предлагала
безплатна застраховка „живот“. След като прадлагала такава, следвало да я
сключи за целия период на договора, а не само за част от него. Банката не
изпълнила това задължение, поето с Общите условия. В резултат на това
неизпълнение ищцата, която от м.юли 2014г. до м.юни 2019г. редовно
обслужвала кредита, така претърпява вреди ,изразяващи се в заплатените
вноски по кредита след датата на смъртта на наследодателя и възлизащи на
сумата от 24 838.20лева. Ако банката беше изпълнила задължението си да
застрахова кредитополучателя, при настъпване на застраховатгелното
събитие, изплащането на застрахователното обезщетение от застрахователя
на банката би довело до погасяване на задължението по договора за кредит.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е изразил становище за
неоснователност с доводи, свеждащи се до липсата на поето от страна
набанката задължение да застрахова живота на кредитополучателката. Тъй
наречините Общи условия имали характер на информация , която се
предоставяла в изпълнение на чл.39 и чл.40 от Закона за банките/отм./.
Обстоятелството, че банката сключвала на два пъти застрахователни договори
, при които кредитополучателя е включван като застраховано лице не
означавало, че банката имала правно задължение затова. Застраховките са
5
били с ползващо се лице „Банка ДСК“, но били една благоприятна
възможност и за кредотополучателя и за банката. Преценката да се обезпечи
по още един начин била на банката. Фактът, че сключвала такива договори
доброволно, за своя сметка, без да е задължена, не можел да води до извод, че
е възникнало задължение да застрахова кредитопучателя, тъй като
задълженията се уговаряли с договор. Плащането от ищцата на вноските по
кредита било в изпълнение на задължение по договора за кредит по силата на
наследственото правоприемство, а не претърпени ввреди. Дори да имало
сключена застраховка върху живота на длъжника по кредита, отговорността
на наследника да заплати задължението на наследодателя не отпадала, защото
в закона не била предвидена поредност, в която кредитора да предяви
претенциите си. Банката нямала нито правно зъдължение, нито били
настъпили вреди, нито била налице пряка и непосредствена връзка между
твърдените от ищцата неизпълнение и настъпилите вреди. Не било
възникнало мандатно правоотгношение, нито обещаване задължаването на
трето лице. Плащания по кредита след смъртта на кредитополучателя били
извършвани и от друго лице- К.Я., внучка на ищцата. Ако се приемело, че е
възникнало задължение за банката, то вземането на ищцата било погасено по
давност.
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на
чл. 79 от ЗЗД вр. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят и по делото се установява, че на 23.07.2004г. между
Т.К.Л., б.ж.на гр.Ген.Т., и „Банка ДКС” ЕАД е сключен договор за кредит за
строителство /довършителни работи/ на недвижим имот. Предоставен е
кредит за довършителни работи на жилищна сграда, находяща се в гр.Ген.Т.,
ул.“А.С.**, в раазмер на 30 000лева, със срок на издържаване 180месеца, при
лиха в размер на действащата по стандартни жилищни кредите- 11.75% към
датата на сключване на договора, плюс надбавка за риск в размер на 1.5%,
при договорен гратисен период за издължаване на главницата от 12 месеца, с
начин на усвояване – на етапи, чрез целева разпращателна сметка.
Договорено е обезпечаване на кредита с учредявяне на ипотека върху два
недвимижими имота- дворно място ведно с построена в него едноетажна
жилищна сграда, завършена в степен груб строеж, находящи се в гр.Ген.Т.,
ул.“А.С.**, собственост на кредитополучателя и обект на кредита, и
6
апартамент в гр.Д., ж.к.“Д.***, собственост на трети лица. Няма спор и, че
сумата, предмет на Договора от 23.07.2004 г. е изцяло усвоена от
кредитополучателя Т.К.Л.. Страните не спорят и се установява по делото че
кредитополучателя Т.К.Л. е починала на 26.06.2014г.. Не е спорно и, че към
датата на смъртта на кредитополучателя не е имало действащ
застрахователен договор , по който банката да е застраховащ и ползващо се от
застраховката лице, а кредитополучателя Т.Л. застраховано лице- лице ,чийто
живот е застрахован. Ищцата К. К. Ш. е нейн наследник по закон-сестра ,
наред с други братя и сестри./удостоверение за наследници л.9 от делото на
ГТРС/ Данните по делото сочат и след смъртта на кредитополучателя Т.К.Л.,
поетите от нея задължение по договора да са се изпълнявали от ищцата. В
този смисъл и заключението на вещото лице по ССЕ за извършени плащания
в периода от 26.06.2014 г. до 26.06.2019 г. в размер на 24 838.20 лева,
извлечение от сметка за обслужване на кредита, показанията на свидетеля
К.Я..
Договорът за кредит е сключен при общи условия, които към момента
на сключване на договора не са били обособени като неразделна част от него/
така и обясненията на ответника в писмо изх.№01-10-02592/3 от 09.08.2018г.,
адресирано до ищцата/.
Принципно общите условия са предварително формулирани договорни
условия за множество договори, които едната страна предлага на другата при
сключване. Съдържание на общите условия не е законово регулирано, то
зависи от характеристиките на отношенията за които се отнасят. Общ режим
за общите условия, приложим към частноправните отношения, е създаден с
разпоредбата на чл. 16 ЗЗД. Специални правила са въведени в Търговския
закон, Закона за защита на конкуренцията, Законът за кредитните
институции, Закона за защита на потребителите и др. За това, че договорът за
кредит между К.Л. и банката-ответник е сключен въз основа на предложение,
включващо в себе си общи условия, извод следа от клаузата на чл.25 от
същия, препращаща към общи условия. Съгласно текста на същата, за
неупоменатите в договора условия важат разпоредбите на Закона за банките,
наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове, както и
Общите условия за предоставяне на жилищни кредити на граждани, с които
кредитополучателят е запознат. С подписване на договора,
7
кредитополучателят е декларирал и, че е запознат с клаузите на общите
условия. Не е спорно, че договорът е сключен именно при условията,
обективирани в представените по делото „Общи условия на „Банка ДСК“ЕАД
за предоставяне на жилищни кредити на граждани и документи, които трябва
да се представят при подаване на молба за разрешаване на кредит“.
Представеният документ е структуриран в две части „Общи условия“ и
„Документи“. В частта „общите условия“ раздел „застраховки“ са залегнали
условия за имуществено застраховане , като по императивен начин е указано,
че кредитоискателят застрахова в полза на банката приеманите за
обезпечение недвижими имоти и подновява застраховките до изтичане
крайния срок по договора за кредит, при размер на застрахователната полица
- сума, равна на размера на дълга, увеличен с 25 на сто. Формулирано е и
условие във връзка със животозастраховане – „за периода на издължаване на
кредита банката предлага базплатна застраховка „живот“.
Тези клаузи не са намерили своето пресъздаване в конкретния договор
за банков кредит при определяне съдържанието на отделните права и
задължения на страните по него.
Безспорно за банката е налице право и интерес да иска обезпечение за
изпълнението на задълженията по договора за кредит, включително ипотека
върху недвижим имот, с което кредитополучателя се е съгласил с
подписването на договора за кредит, както и да иска ипотекираният имот,
служещ за обезпечение да бъде застрахован срещу определени рискове,
реализирането на които би довело до неговото увреждане или погиване.
Право и интерес от застраховане на неимуществено благо, каквото е живота
на кредитополучателя, има както самия той, така и банката-кредитор с оглед
допълнителното обезпечаване на вземането и по договора за кредит, т.е.над
регламентираните с общте условия и уговорените в договора обезпечения –
ипотеки върху налично имущество. Клаузата в общите условия „за периода на
издължаване на кредита банката да предлага базплатна застраховка „живот“
обаче регламентира една възможност, но не възлага по императивен начин
задължение на банката да сключи в своя полза застраховка върху живота на
кредитополучателя за да обезпечи допълнително вземането си.
Не е спорно, така и данни от писмо изх.№01-10-02592/3 от 09.08.2018г.
/ л.20 от делото на ГТРС/, че към датата на сключване на договора за кредит
8
и до 01.09.2004г. банката е била обвързана с договор за групова застраховка
"живот" на кредитополучателите, сключен с ЗАД „БУЛСТРАД ДСК
Живот“АД и Т.Л. била приета за застраховане при условията на чл.199а, ал.2
от КЗ/отм./- със съгласие от нейна страна, че и след прекратяване на този
договор банката е сключила нов договор за групова застраховка живот с
ЖЗК“ДСК Гаранция“АД/понастоящем ЗД „Групама Животозастраховане“/,
прекратен от 01.04.2006г., по който Т.Л. е приета за застраховане, че след
прекратяването му не е включвана в групата на застрахованите в групов
договор за застраховка „живот“защото не е отговаряла на условията за това –
била е на възраст над 64 години/родена е през1937г./. Сключването на такива
договори през времетраене на кредитното правоотношение за обезпечаване на
кредитни задължения на определена група кредитополучатели, също не е
основание да се приеме, че банката се е задължила да застрахова живота на
кредитополучателя Т.Л. в своя полза и за своя сметка за обезпечение на
собственото си вземане по договора за кредит. Такова задължение не следва
от общите условия. Буквалният смисъл на текста в общите условия и смъсъла
му с оглед целта на животозастраховането на кредипополучателя в полза и за
сметка на кредитора като допълнително обезпечаване на вземането му, сочи
не на поето задължение, а на правна възможност, призната и от закона –
чл.199а от КЗ/отм./, действащ към датата на договора за кредит. Липсва поето
и неизпълнено от ответника договорно задължение за застраховане живота на
кредитополучателя-наследодател на ищцата, което прави безпредметно
обсъждането доводите и възраженията за наличието/липсата на вреди и
техния размер и дали са в пряка причинна връзка с неизпълнение на
конкретното задължение. Претенциите за обезщетяване на имуществени
вреди-претърпени загуби от неизплнение на договорно задължение,
произтичащо от Общите условия към договор за кредит от 23.07.2004г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.К.Л., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и акцесорната за обзщетение за забава, следва да бъде
отхвърлена.
Обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271 от ГПК и с мотивите на районния съд за неоснователност на
исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата инстанция
9
препраща.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски за
въззивното производство ,на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, под формата на
юрисконсултско възнаграждение, има ответникът, заел позицията на
въззиваем. Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция се определя по правилото на чл. 78, ал. 8 изр. 2 от ГПК във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ. В случая следва да се определи
възнаграждение за въззивна инстанция в размер на по 100 лева при граници
на същото от 100лева до 300лева при дела с определен материален интерес
съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, доколкото действията по процесуална защита
са извършени писмено без явяване в открито съдебно заседание.
Водим от горното , Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260006/01.02.2021г. по гр.д.№272/2019г.
на РС-Ген.Т..
ОСЪЖДА К. К. Ш. с ЕГН **********, от гр. Г.Т., ул. „Ал. С.**, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 100лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10