Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 11.11.2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На двадесет и трети октомври,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя н.ах.дело № 287 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Н.М. *** наказателно постановление №18-0451-000723/13.11.2018г на Началника на РУП-ОДМВР-РУ-Ябланица.
Жалбодателят моли да бъде отменено наказателното постановление,като неправилно,постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.Не отрича,че на посочената дата и час се движел по посока село З,като трябвало спешно да намери банкомат,за да може пътуващия с него да изтегли пари.На посочен в жалбата пътен участък видял полицейски автомобил,като до него стоял св.С.А.,обвиняем за престъпление от общ характер,по негова жалба до прокуратурата,по който случай е пострадал.Не бил извършил никакво нарушение,но минавайки покрай полицейските служители,видял в огледалата за обратно виждане как А. ръкомахал и сочел към автомобила му.Намалил скоростта,като малко по-късно бил застигнат от полицейския автомобил и спрян,като му било обяснено,че ще му се извърши оперативна проверка.Проверили багажа и поискали документите,като едва тогава установил,че ги е забравил.Поискал два му разрешат да ги донесе,но му било отказано,като веднага му бил съставен АУАН.Актът е съставен тенденциозно,недоумява защо не бил спрян на място,а преследван,без да е извършил видимо нарушение на ЗДвП,нито престъпление.В случай и съгласно чл.186 от ЗДвП следвало да му се състави фиш,наказващият орган е следвало да се произнесе,дали в случая не е налице хипотезата на чл.28 от ЗДвП.В описателната част на нарушението се сочи,че не носи и не представя СУМПС и КТ към него,което означава,че му се вменяват две нарушения на ЗДвП,като му е нарушено правото на защита да разбере кое от двете нарушения е извършил.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбодателя,както същата е внесена в съда.
За административно-наказващия орган представител не се явява в съдебно заседание.В съпроводителното писмо е поискано да бъде оставена без последствие жалбата и се потвърди наказателното постановление.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка,съдът установи от фактическа страна следното:
Свидетелите С.Ю.А. и В.Д.Д. ***,като на 08.10.2018г работили по утвърден план на началника на полицейското управление за осъществяване на контрол на движението по път I-3,на разклона за село Г,Лов.обл. Около 14.05ч. спрели за проверка лек автомобил,марка „С“,с рег.№ хххх,управляван от жалбодателя С.Н.М. *** отношение на начина на спиране и извършената проверка на жалбодателя,свидетелят Д. излага,че автомобилът не бил спрян когато преминал покрай полицейските служители,а след като св.А. му казал,че го управлява „лице,представляващо интерес за полицията и има множество регистрации за кражби,телесни повреди,взломна кражба и е възможно да бъде лишен от право да управлява“.Свидетелите тръгнали след него,настигнали жалбодателя на посочен участък от пътя,подали светлинен и звуков сигнал и той спрял.При извършената проверка и след изискване на СУМПС/след като жалбодателят представил документи само за управляваното МПС/,същият обяснил на св.Д.,че си е забравил свидетелството.След извършена справка в дежурната част на полицейското управление се установило,че жалбодате3лят притежава СУМПС,като за това,че не гу носел свидетелят му съставил АУАН.В акта е посочено,че жалбодателят е нарушил чл.100,ал.1,т.1,пр.1-2 от ЗДВп.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление,с което за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП,на жалбодателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 26.08.2019г,а жалбата срещу същото е изпратена по пощата,на дата 02.09.2019г.
При така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна страна следното:
Производството е с административно-наказателен характер.
В предвид нормите на чл.189,ал.1 и ал.12 от ЗДвП,съдът приема,че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и в кръга на техните компетенции.Жалбата е депозирано от легитимирано лице,посочено като нарушител в АУАН и наказателното постановление, както и в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,поради следните аргументи:
Административно-наказателната отговорност на жалб. М. е ангажирана за нарушение на чл.100,ал.1,т.1
от ЗДвП,съгласно която водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
Санкцията за извършеното нарушение се съдържа в нормата на чл. 183,ал.1,пр.1 и 2 от ЗДвП,съгласно която наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Жалбодателят не оспорва изложените факти в АУАН и наказателното постановление,респ.описаната фактическа обстановка,нито че е извършил вмененото му във вина нарушение.Не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила по образуване и приключване на адм.-наказателното производство,поради което няма основания за отмяна на наказателното постановление,а и такова искане не се прави от жалбодателя.
Описваният в жалбата начин за спиране на водача от полицейските служители няма отношение досежно съставомерността на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Ирелевантно е и възражението,че съгласно чл.186 от ЗДвП,за извършеното нарушение на жалбодателя е следвало да бъде наложено глоба с фиш,доколкото в цитираната правна норма законодателят е предвидил подобна възможност,без същата да изключва възможността да бъде съставен АУАН.
Не са налице също така
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от
този вид. Напротив,при положение, че жалбодателят вече е бил наказван за
същото такова нарушение /видно от
справката за нарушител/водач/го е задължавало да положи дължимата грижа и да
се увери, че изискванията на закона са били спазени.
Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е санкциониран многократно за
различни други нарушения на ЗДвП/, от което е видно, че същият се
отличава с повишена склонност към незачитане на нормите, регулиращи движението
на МПС по пътищата.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0451-000723/13.11.2018г на началника на РУП към ОДМВР-Ловеч,РУ-Ябланица,издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Д555844/08.10.2018г,с което за нарушение на чл.100,ал.1,1т.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1,2 от ЗДвП,на С.Н.М.,ЕГН:********** *** наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00/десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-град Ловеч,в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: