Р Е Ш Е Н И Е
№ 571/16.10.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на
прокурор Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 668 по описана съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.285 и сл. от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по касационна жалба на М.С.Б., чрез
пълномощника – адв. С., срещу Решение № 384/15.06.2023г., постановено по адм.дело
№ 1026/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е
отхвърлена исковата му претенция, насочена срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, за сумата от 10 000 лева
за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство за малоценност, които са мотивирани от това,
че за времето му на задържане под стража с мярка за неотклонение в Затвора -
гр. Пловдив, за периода 21.05.2019 г. – 17.07.2022 г. е държан в
пренаселени килии, под 3 кв. м. на човек, без постоянен достъп до санитарен
възел, без постоянно течаща топла и студена вода. Бельото и дюшеците били мръсни и
стари. Лишените от свобода перели дрехите си в кофи и ги сушили в килиите,
което правело атмосферата задушна, имало мухъл. В килиите имало дървеници и
гризачи. Тоалетната била разбита. Осветлението било слабо. Покривът бил
ламаринен, което правело помещението, в което бил задържан задушно, нямало
отопление през зимата.
В касационната жалба се релевират
съображения за неправилност на обжалваното решение, вследствие на което същото
следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.
Сочи се, че съдът неправилно е възприел и анализирал
представените по делото доказателства, доколкото по делото са приобщени в
достатъчен обем такива, подкрепящи заявената искова претенция. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова, с което исковата молба бъде уважена изцяло.
В
съдебно заседание касатора – редовно призован, се явява лично, моли жалбата да
бъде уважена. Адв. С. – редовно призован, не се явява, представя писмено
становище по същество на делото, с аргументи, идентични с тези, релевирани в
касационната жалба.
Ответникът по касационната
жалба -
директора на ГДИН, чрез процесуалния си представител, моли съда да
остави в сила обжалваното решение, като правилно и обосновано. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, моли да
бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите
материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Установена е следната фактическа
обстановка: Ищецът търпи наказание в размер на 16 години лишаване
от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1 от НК, извършено на 21.03.2018 г.
Постъпил е в Затвора - Пловдив на 21.05.2019 г., като е бил настанен там до
18.07.2022 г. Считано от 18.07.2022 г., до настоящия момент л/с Б. ***. Видно от представените от
Затвора – Пловдив справки, за периода от 21.05.2019г. до 17.07.2022г., ищецът
е бил настаняван в три различни
помещения - Пост № 2, стая № 76, Пост №2, стая № 79 и Пост № 2, стая № 78.
Всяка от тях била с капацитет на
настаняване до 6 лица, като за целия период са били настанявани най-много до 5
лица /в стая 76 настанени максимален брой лица – 5 при капацитет 6 лица, в стая
№ 79 настанени максимален брой лица – 5 при капацитет 6 лица и в стая № 78
настанени максимален брой лица 2 при капацитет 2 лица/. Пост № 2, стая № 76 е
била с площ от 26,10 кв.м. и площ на санитарния възел от 2,07 кв.м., с два боря
прозорци на спалното помещение, с размери както следва 0,60x1,20 и 1,20x1,20. Санитарният
възел също бил с прозорец за осветление и проветрения с размер 0,40х1,20 кв.м. Пост
№ 2, стая № 79 била с площ от 25,36 кв.м. и площ на санитарния възел
от 4,80 кв.м., с два боря прозорци на спалното помещение, с размери
0,95 x 1,15 и 0,40 x 1,15. Санитарният възел също бил с прозорец за осветление
и проветрения с размер 0,36 х1,20 кв.м. Пост № 2, стая № 78 била с площ
от 10,30 кв.м. и площ на санитарния възел от 3,67 кв.м., с
един брой прозорец на спалното помещение, с размери 0,95x1,20.
При посочените размери на помещенията, в които е бил настанен лишеният от
свобода и максималният брой настанени лица се установява, че в нито един момент
не е имало настаняване на лица на площ по – малка от 4 км.м. (26,10 /5 = 5,22
кв.м. на лице; 25,36 /5 = 5.07 кв.м. на лице и 10,30/2 = 5,15 кв.м. на лице).
В спалното помещение лишените от свобода имали неограничен достъп до
санитарен възел с постоянно течаща вода. Установено е, че Затвора гр. Пловдив
се отоплява с централно парно, а спалните помещения са били добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация и осветление. Посочено е изрично,
че проветряването на помещението се извършва от лишените от
свобода. Във всяка стая имало толкова легла и дюшеци, колкото лишени
от свобода са настанени в помещението, съответно варират според броя лишени от
свобода в стаята.
С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурявал
комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода
домакинът осигурявал колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода
имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да
използват лични такива в ротация със служебни. Прането ставало по усмотрение на
самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за
пране от близките.
Сушенето на дрехите ставало по следния начин: когато се перат в пералнята,
прането се суши в сушилната машина, а когато се перат от лишените от свобода,
има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.
Всички работещи лишени от свобода имали осигурена възможност всеки работен
ден да използват баня след приключване на работния ден. За неработещите лишени
от свобода е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по
утвърден от Началника на затвора график.
В доказателство на горните условия за извършване на лична хигиена – пране и
къпане е представен седмичен график на служебната пералня в Затвора гр.
Пловдив, както и график за разпределение на времето на лишени от свобода
от II-ри пост, в който също е посочено времето за ползване на баня.
По отношение на битовите условия, в които е бил настанен ищецът се
установява, че през периода на изтърпяване на наказанието в Затвора - гр.
Пловдив не са правени основни ремонти на стаите, в които е пребивавал лишеният
от свобода, но са извършвани текущи ремонти като е извършвана своевременна
смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителните тела
и др. Не е допускано наличието на счупени прозорци /същите били подменяни
своевременно/.
През 2017 г. било извършено боядисване на общите помещения на лишените от
свобода. Дограмата била подменена с нова. Поставен бил гранитогрес в общите
умивални. Банята била обща с под от мозайка и стени с фаянсови плочи.
По отношение на оплакването за наличие на гризачи и насекоми, е посочено,
че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за
дезинфекция и дератизация /ДД/ обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция
и дератизация на помещенията в затвора.
В доказателство на горното по делото са представени и приети сключени
договори за дезинсекция и дератизация на помещенията в местата за лишаване от
свобода за различни период, включително процесния, сключени между Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „ДДД-1“ ООД, ведно с приемо -
предавателни протоколи за извършени дейности по ДД в Затвора – Пловдив.
За изясняване на фактическата обстановка и установяване на твърдените от
жалбоподателя неблагоприятни условия при настаняването му в Затвора – Пловдив е
изслушан св. А., чиито показания съдът е кредитирал частично.
От правна страна съдът е посочил, че ищецът за целия период на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив е бил настанен в
помещения, които са с площ не по-малка от 4,00м² на лишен от свобода, с
осигурен достъп до течаща студена и топла вода, с достатъчна осветеност на
помещенията в светлата и тъмната част на деня и възможност за проветрение,
спалните помещения са били с площ на настаняване над 5 кв.м. за всеки настанен
лишен от свобода, като всяко спално помещение е било с прозорци даващи
възможност за естествена осветеност и проветерение и с наличен санитарен възел
с течаща вода, описани подробно по – горе. По отношение на твърдението, че
дрехите на лишените от свобода се перели в стаята и се сушели там, което водело
до наличието на мухъл и задуха, първостепенния съд е посочил, че е бил осигурен
достъп до пералня Затвора – Пловдив, съобразно график, като от показанията на
св. А. се установява, че ползването ѝ не е забранено. От представената
информация със справка от ответника е видно, че прането на лишените от свобода
може да се суши в сушилнята на затвора или в предвидени за целта простори в
общите помещения. Съответно проветрението на спалните помещенията е отговорност
на настанените лишени от свобода, в случай че са сушили дрехи вътре в помещенията.
Относно твърдението в искова молба за наличие на ламаринен покрив, който се
нагрявал, което правело мястото задушно, това твърдение се опровергавало от
показанията на св. А., от които е видно, че килията, в която били настанени с
ищеца е била на първия етаж и над нея
имало друг етаж. Недоказано се явявало и
твърдението, че през зимата няма отопление, доколкото от представената
справка в затвора е установено, че същият е с централно парно. По отношение на
твърдението в исковата молба, че не е имало условия за спорт и раздвижване, се
установило от разпита на свидетеля, че са били налице условия за раздвижване на
каре и по график да тренират в зала. Във връзка с твърденията за лошо
осветление, от справката от Затвора гр. Пловдив се установило, че във всяко от
помещенията са били налични прозорци даващи възможност за естествена светлина в
помещенията. От страна на ищеца или свидетелят не се посочва да е липсвало
изкуствено осветление – лампи, а точно обратното от представената справка се
установява, че е извършвана текуща подмяна на осветителни тела. Помещенията са
ползвани след извършен ремонт през 2017 г. и при реализирани текущи ремонти,
вкл. на крушки и кранове последващите години и при наличие на осигурена
дезинсекция и дератизация. Предвид това не се установява нарушение на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС по повод битовите и санитарно-хигиенните условия при
изтърпяване на наказанието в Затвора гр. Пловдив по отношение на ищецът.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни
изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в
обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Решението е
правилно.
Въз основа на
приобщения доказателствен материал по делото съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства,
с оглед нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в
тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е достигнал до правилни и обосновани
правни изводи за неоснователност на исковата претенция.
Настоящият
тричленен съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд, изложени в
атакувания съдебен акт. От представената и неоспорена пред инстанцията по
същество справка, е видно, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пловдив през
целия исков период. От доказателствения материал по делото се установява, че
лицето е обитавало килии, при които се падат над минимално изискуемите 4,00 кв.
м. жилищна площ. От данните по делото се установява, че затворническата
администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинсекция и дератизация на
затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване на
помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от
свобода. Установено е, че помещенията са били с прозорци, осветени и проветрени,
с осигурен достъп до течаща
студена и топла вода и санитарен възел. Установено е, че е бил осигурен достъп
до пералнята, налична в Затвора –
Пловдив, съобразно график, като от видно от показанията на св. А. ползването
ѝ не е забранено, отделно от това прането на лишените от свобода може да
се суши в сушилнята на затвора или в предвидени за целта простори в общите
помещения, респ. проветрението на спалните помещенията е отговорност на лицата,
лишени от свобода, в случай че са сушили дрехи в килиите. Твърдението, че
вследствие наличния ламаринен покрив, който се нагрявал, правел мястото
задушно, от показанията на св. А. става ясно, че килията, в която били
настанени с ищеца е била на първия етаж
и не е била непосредствено под покрива.
Видно от представените по делото доказателства, пенитециарното заведение се
отоплява централно. От страна на затворническата администрация са били
осигурени условия за спорт и раздвижване на каре и по график за трениране в оборудвана
за тази цел спортна зала. Във връзка с твърденията за лошо осветление, от
справката от Затвора - гр. Пловдив е установено, че във всяко от помещенията са
били налични прозорци даващи възможност за естествена светлина в помещенията,
при липсата на доказателства, които да я оборят, напротив извършвана е текуща
подмяна на осветителни тела, помещенията са ползвани след извършен ремонт през
2017 г., при реализирани текущи ремонти, вкл. на крушки и кранове и осигурена
дезинсекция и дератизация.
При наличието на писмени доказателства в
подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на успешно
проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана исковата
претенция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В
съответствие с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Тази правна регламентация приложена към
безспорно установеното наличие на минимално обитаемо пространство в мястото за
лишаване от свобода и условията, при които е изтърпявано наказанието, обосновава
правилност на изводите на административния съд, а именно че в случая не са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявената искова
молба за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, през
които е пребивавал в Затвора - Пловдив.
Съгласно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да
се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху
психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи
самият факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва,
че ищецът е претърпял неимуществени вреди. При наличието на писмени
доказателства в подкрепа на отречените от ищеца положителни факти и липсата на
успешно проведено насрещно доказване, съдът правилно е приел за недоказана
процесната претенция.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в обжалваното
решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху касатора на условията в Затвора - Пловдив, където е
изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, които са съответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е изпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. От доказателствата по делото не е
установена изключителна пренаселеност или лоши условия, които да предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, поради което правилно
исковата претенция е приета за неоснователна и недоказана.
Първоинстанционния съд не е
допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в
цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.
Касационната инстанция се
солидаризира изцяло с мотивите на първостепенния съд, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства
от кръга на подлежащите на доказване, настоящия троен състав на Административен
съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се
подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни
основания не са налице.
По делото не са
представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството,
каквито се дължат по относимата разпоредба на чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС.
Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена
защита от юрисконсулт, поради което направеното искане за присъждане на такова
следва да се отхвърли. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, като разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Нормите на чл.286, ал.2 и ал. 3 от ЗИНЗС, са специални и
дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при отхвърляне на иска, означава, че
такова не се дължи.
Водим от
горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 384/15.06.2023г.,
постановено по адм.дело № 1026/2022г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ искането
на процесуалния представител на ГД“ИН“ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П) ЧЛЕНОВЕ: 1. (П) 2. (П)