Р Е Ш Е Н И Е
№
І-98
12.11.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1279 по описа
за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба от “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес
Център чрез пълномощник юрисконсулт Лидия Митова (пълнм. л. 62) против Решение
№ 1196 /05.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 569 по описа за 2018
година на Районен съд Бургас, с което е прието за установено между страните, че
З.Д.Х. не дължи на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 4 578.76 лева,
начислена й допълнително за периода от 14.09.2017 г. до 12.12.2017 г., съгласно
фактура № **********/14.12.2017 г., за обект на потребление с клиентски номер
310213884220, находящ се в гр. Б.,
м. „Г.“,
жилищна сграда, вх. *,
ет. *,
ап. *.
Въззивникът изразява
недоволство от решението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Сочи за
неправилен извода на първоинстанционния съд за основателност на исковата
претенция, тъй като неправилно е прието, че ответното дружество не е предвидило
в Общите условия ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на
сметка съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Твърди, че предвиждането на такъв
ред в Общите условия не е част от фактическия състав, за да възникне право на
едностранна корекция, а се урежда ред за уведомяване на вече упражнено право на
едностранна корекция. Счита, че правото на едностранна корекция на сметка е
предоставено на доставчика по силата на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не зависи от съществуването в общите
условия на точно определен специален ред за уведомяване на потребителя. Смята,
че не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и двете разпоредби са
приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила 17.07.2012г. доколкото до
датата на влизане в сила не е съществувал законоустановен ред за извършване на
корекцията, то с предвиждането му е необходимо да бъде уредено и задължение на
доставчика да уведомява потребителя за упражненото право. Намира, че редът за
уведомяване по чл. 98а, ал. 2, т. 6 не обуславя по какъвто и да било начин
възникването или съществуването на правото на едностранна корекция като такава
връзка на обусловеност не следва от
разпоредбите на ЗИДЗЕ. Твърди, че цитираната законова разпоредба предвижда
задължение за предвиждане на ред за уведомяване, но не и специална процедура,
която да обуславя възникването на вземането за корекция като целта е единствено
клиентът да е уведомен и в този смисъл т. 17, ал. 2 от ОУ на „ЧЕЗ Електро
България“ АД е уредено задължението да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента, с което счита, че е постигната целта на чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че реда по чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ вр. чл. 17, ал. 2 от ОУ е спазен като начина на извършване на
проверката, периода и основанието на корекцията са доведени до знанието на
клиента и са спазени изискванията на ЗЕ и ПИКЕЕ. Намира, че след като първа
инстанция не се е съобразила с доказателствата в тази насока, е достигнала до
неправилни изводи, без да отчита, че ищцата неправомерно ползвала ел.енергия,
която изцяло не се е измервала от средството за търговско измерване, приведено
в това състояние чрез субективно целенасочено въздействие върху системата на
свързване на СТИ посредством установено от служители на оператора на мрежата,
пред независими свидетели и пред орган на полицията, че се дължи на поставени
мостове /шунтове/ между входящите и изходящите фазови линии на трите фази на СТИ,
а не е резултат от производствен дефект или друга причина, за която клиентът не
отговаря. Сочи съдебна практика, като
твърди, че има законово основание крайния снабдител да коригира сметките при
доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия при участие в проверката и подписване
на констативния протокол от полицай като в този случай документът е официален
свидетелстващ документ и притежава задължителна за съда доказателствена сила за
установените с него обстоятелства. Счита, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.
54/2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребена ел.енергия, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и за извършване на корекция на сметките за предоставена електрическа енергия.
Твърди, че такъв ред е предвиден в чл. 17 и сл. от ОУ. Поддържа, че е налице
установен с нормативен акт специален ред за измерване на доставяната ел.енергия
в случаите на установена по реда на ПИКЕЕ грешка в измерването, респективно
неизмерване като обективно състояние, без значение за причината и дали това е
реалното количество ползвана от клиента енергия като целта на нормативния акт
не е да санкционира клиента, а да осигури измерване на доставяната ел.енергия,
при констатирано неточно измерване или неизмерване. Сочи, че доставчикът има
право да ангажира отговорността на клиента при установено неизмерване или
неточно измерване на ел.енергията при установено неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване без да се изследва въпросът за вината. Счита,
че пред първа инстанция са установени всички обстоятелства, възложени му в
доказателствена тежест като вземането е установено по основание и размер,
поради което намира иска за неоснователен.
Моли за отмяна на
решението на първа инстанция и да се постави друго, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена. Претендира заплащане на разноски.
Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от З.Д.Х. чрез процесуален
представител – адв. Кутиев. Въззиваемата намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на първа инстанция за правилно и
обосновано. Поддържа становището си до момента в производството. Оспорва
констативния протокол да е приподписван от орган на МВР и намира, че цитираната
във въззивната жалба съдебна практика не касае конкретния правен спор. Твърди,
че не се установява защо именно за 90 дни е изчислена ел.енергията, както и че
липсва яснота при изчисляването. Сочи, че правилно БРС е достигнал до извода,
че действащите ОУ не намират приложение, тъй като регламентират вече отменена и
стара уредба, от друга страна и процесните норми на ОУ са обявени за нищожни по
надлежния съдебен ред. Моли
за потвърждаване на решението на РС Бургас. Претендира разноски.Не са направени
искания за събиране на доказателства.
Районен съд Бургас се е
произнесъл по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намери, че въззивната жалба е редовна и допустима и
на основание чл. 268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане в открито съдебно
заседание.
В съдебно заседание
въззивното дружество редовно призовано не се явява депозира писмено становище,
с което поддържа жалбата, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно
решение. В случай на отхвърляне на жалбата и потвърждаването на решението на
първа инстанция, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Въззиваемата - редовно
призована - не се явява в съдебно заседание като вместо нея се явява адв. Кутиев,
който моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски и представя списък на разноските.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което съдът пристъпи към преценка относно неговата правилност.
РС
Бургас е сезиран с искова молба от З.Д.Х. против “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с
която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответното дружество сумата от 4 578. 76 лв., начислена
допълнително за периода от 14.09.2017 г. до 12.12.2017 г., съгласно фактура №
**********/14.12.2017 г. Ищцата сочи, че е потребител електроенергия в
апартамент в гр. Б., местност „Г.“, жилищна сграда, вх. *,
ет. *, ап. * със
самостоятелна партида с клиентски номер 310213884220. Твърди, че с фактура №
**********/14.12.2017г. ответното дружество й начислило допълнителна стойност
на ел.енергията в размер на 4578,76 лева с ДДС за периода от 14.09.2017г. до
12.12.2017г., представляваща корекция на сметка за срок от 90 дни за
консумирана енергия. Корекцията била извършена въз основа на проверка на служители
от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, обективирана в констативен протокол №
3020764 от 12.12.2017г. и уведомително писмо с изх. № 100000104801 от
29.12.2017г. Намира, че липсва основание за заплащане на начислената сума и
предявява отрицателен установителен иск, че не я дължи. Сочи, че не е спазена
разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ОУ на договорите за пренос през
електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ България Разпределение АД и не се
установява неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ).
Счита, че СТИ и електромерните табла са собственост на енергодружеството, което
е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка. Твърди, че не е извършвала
действия, с които да промени или да въздейства върху уреда за отчитане на
количеството ел. енергия, поради което липсва вина, а тъй като отношението
между страните е договорно само недобросъвестното поведение на една от страните
по договора е основание за отговорността й по чл. 82 ЗЗД. Намира, че
обективната отговорност е изключение и такава може да се предвиди само със
закон. Оспорва да е въздействано върху СТИ, оспорва констатациите в
констативния протокол на ЧЕЗ като същият не е съставен в присъствието на ищцата
или неин представител, нито в присъствието на служители на МВР. Твърди, че всички
необходими пломби против неправомерен достъп присъстват на електромера. Излага
съображения, че едностранната корекция противоречи на норми от действащото
законодателство – чл. 143 и чл. 18 ЗЗП, нищожност на договорните клаузи и липсва
основание за коригиране на сметката за период именно от 90 дни. Сочи за липса
на законови основания за извършване на корекция на сметка за минал период,
както и че в ОУ не се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметката, а ПИКЕЕ не обосновават безвиновна отговорност. Поддържа,
че ответникът няма право на едностранна корекция на сметката за минал период,
тъй като липсва правна възможност за това, констатираните нарушения в СТИ не са
причинени от нея, а и не са налице основания за ангажиране на обективна
отговорност.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, с който намира, че по същество искът е неоснователен като признава,
че с процесната фактура е извършена корекция на сметка. Твърди, че съгласно
констативен протокол от 12.12.2017г. в присъствие на независими свидетели и
органи на полицията е извършена проверка на СТИ фабричен № 40010888 монтирано
за обект – апартамент в гр. Б., местност Г.,
жилищен комплекс вх. *, ап. *, партида с кл.номер 310213884220 като в
съответствие с чл. 58, ал. 1 ОУ е съставен констативен протокол №
3020764/12.12.2017г. в присъствие на независими свидетели и представител на
полицията. На СТИ не била извършвана контролна проверка за 90-дневен период
преди 12.12.2017г. като отчитането на показанията не било проверка съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ. В протокола се установило неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване. Сочи, че съгласно решение № 104/16.08.2016г. на ВКС по
т.д. № 1671/2015г. I ТО с изменението
на ЗЕ от 2012г. вече се предвижда законово основание за коригиране на сметката на
потребителя при доказано неточно отчитане на ел.енергия и констативния
протокол, подписан от полицейски служител е официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 ГПК. Сочи, че
съгласно чл. 58, ал. 3 от ОУ на ЧЕЗ Разпределение България АД на клиента е изпратено
уведомление изх. № NTZ 85018/13.12.2017г.
с което е уведомен за проверката, представен е констативен протокол и е
указано, че ще се извърши корекция. Твърди, че въз основа на протокола от
12.12.2017г. и в съответствие с правилата е изчислена сметката за доставена,
неизмерена и незаплатена електрическа енергия за периода от 14.09.2017г. до
12.12.2017г. е определен периода на грешно измерване за 90 дни на основание чл.
48, ал. 1 ПИКЕЕ, количеството енергия е доначислено съгласно чл. 48, ал. 1, т.
1, б“б“ от ПИКЕЕ, а именно потребление 24942 kWh
за 90 дневен период от 14.09.2017г. до 12.12.2017г. като намира за потребени,
но незаплатени от потребителя количества ел. енергия, за които е издадена
процесната фактура за сумата в размер на 4578,76 лева, която не е платена.
Ответното дружество сочи, че ищцата е битов клиент като същата се намира в равноправни
облигационни отношения с предмет продажба на ел.енергия, които се регулират от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, издадени на
осн.чл. 98а ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г. в сила от
26.11.2007г. и измени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010г. на ДКЕВР и
публично известни като сочи, че ОУ обвързват ищцата. Намира, че доставчикът на
електрическа енергия има право да ангажира отговорността на клиентите на
основание установено неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия при неправомерно въздействие върху СТИ без да се изследва въпросът за
вината – Решение № 118/19.09.2017г. II ТО на ВКС по
т.д. № 961/2016г. Твърди, че процедурата по ПИКЕЕ във вр. чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ определят начина, по който се извършва преизчисляване на сметката за минал
период. Моли за отхвърляне на иска.
С
отговора на исковата молба ответното дружество е представило действащите ОУ,
както и доказателства относно тяхното влизане в сила и публичното им достояние.
Представена е лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и са
направени доказателствени искания.
Пред
първа инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, на което са приети
представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, прието е
заключение от съдебно-техническа експертиза.
Съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ с вх. № 5**/0*.0*.20**г. З.Д.Х. и Г. Ж.
Д. са собственици на имот – в гр. Б., м. Г., ет. *, ап. * като страните
не спорят, че между тях е налице облигационно отношение по повод доставка на
ел.енергия на посочения адрес.
Съгласно
Констативен протокол № 3020764 на 12.12.2017г. в гр. Банско представители на
ЧЕЗ Разпределение България АД – А. К. и Д. Б., в присъствие на двама свидетели
– Н. Р. и В. Г. на обект – апартамент в гр. Б.,
местността Г., жилищен комплекс вх. *, ап. * са извършили проверка на електромер фабричен номер
40010888 за кл.номер 310213884220. Посочено е, че ел.табло се намира в етажно
табло в сградата. Констатирана е липса на пломба на предпазен щит на
електромерното табло, направени неправомерни присъединявания като са поставени
мостове (шунтове) между входящи и изходящи фазови линии на фази R,S и T, мостовете са
направени като е премахната изолацията на фазовите проводници и върху тях е
намотан многократно проводник. Осъществена е промяна в схемата на свързване. Посочено
е че протоколът е подписан от служител на РУ Банско - А. И. И..
До
ищцата е изпратено писмо изх. № NTZ85018/13.12.2017г., с което е
уведомена за извършената проверка на 12.12.2017г. и че ще бъде извършена
корекция на сметката съгласно ПИКЕЕ. Представено е предложение за корекция на
сметка на основание ПИКЕЕ за общо потребени за периода 14.09.2017г. до
12.12.2017г. 24942 kWh електроенергия.
С
писмо изх. № **********/15.12.2017г. въз основа на констативен протокол №
3020764/12.12.2017г., ЧЕЗ Електро България АД са уведомили ищцата за
извършената корекция за кл.номер 310213884220 като на ищцата е начислена сума
за плащане 4578,76 лева и в приложение е представена издадената фактура. За
начислената сума е издадена фактура № **********/14.12.2017г.
Съгласно
уведомление изх. № 100000104801/29.12.2017г. ответното дружество е уведомило
ищцата за извършената проверка на електромера.
По
делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която
посочените в констативния протокол присъединявания водят до голяма грешка в
отчитането на ел.енергия и че описаното в протокола състояние не може да се
дължи на производствен дефект. Мостовете (шунтовете) са монтирани от лице с
технически познания като е посочило, че съгласно описаното в констативния
протокол всички пломби са налице. Посочено е, че коригираните количества са
изчислени при спазване на методиката, залегнала в чл. 48, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
Неизмереното количество е остойностено правилно съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Вещото лице е посочило, че към датата на проверка техническото средство е било
годно да измерва ел.енергия за търговски цели и върху електромера е имало
всички изискуеми знаци.
С
решение първа инстанция е уважила иска като е приела за установено З.Д.Х. с ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. *, не дължи на
“ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес
Център, представлявано заедно от всеки двама измежду К.
К., Я. Б. и К. С. С., сумата от
4 578.76 лева, начислена й допълнително за периода от 14.09.2017 г. до
12.12.2017 г., съгласно фактура № **********/14.12.2017 г., за обект на
потребление с клиентски номер 310213884220, находящ се в гр. Б., м. „Г.“, жилищна сграда, вх. *, ет.**, ап. *.
Други относими за спора
доказателства не са налице. Пред въззивна инстанция не са правени
доказателствени искания и не са събирани доказателства като спорът е изцяло
правен.
С оглед така
приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Предявен е отрицален
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Този иск е средство за защита на
оспорени права при наличие на правен интерес и според правилата за разпределяне
на доказателствената тежест в исковия процес - чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В конкретния случай ищцата твърди отрицателен юридически факт – липса на
основание за извършената едностранна корекция на сметката за потребена
електрическа енергия в периода от 14.09.2017г. до 12.12.2017г., за която е
съставена фактура № **********/14.12.2017г. Тежестта да установи наличието на
законово основание за извършената корекция в този случай се носи от ответника,
който трябва да проведе пълно и главно доказване. За да се ангажира отговорността
на потребителя за вреди ответникът следва да се установи наличието на
облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия с ищцата,
изпълнението на задълженията си по него и произтичащи от закона, както и въздействие,
което е препятствало правилното
отчитане, периодът на грешното отчитане на потребената електроенергия, реално
консумираното през него количество.
Между страните не е
спорна съществуващата облигационна връзка, че ищцата е потребител на ел.енергия
и че ответното дружество е извършило корекция на сметката за ел.енергия.
Въпросът е дали е налице основание за едностранна корекция на сметка, дали е
спазена процедурата за такава корекция и дали общите условия на ответното
дружество съответстват на изискванията на ЗЕ относно определен ред за
уведомяване на потребителя за извършената корекция на сметките му за изминал
период и начисляване на допълнителни суми за потребена, но неотчетена
ел.енергия.
В случая ответникът
основава законосъобразността на извършената корекция с приложението на ПИКЕЕ и
обстоятелството, че ОУ отговарят на изискванията на ЗЕ.
Настоящият съдебен
състав не споделя изложеното във въззивната жалба, че предвиждането на ред в ОУ
за уведомяване не представлява предпоставка за ангажиране на отговорността на
потребителя. Посоченото във въззивната жалба решение № 104/16.08.2016г. на ВКС
по т.д. № 1671/2015г. I ТО, е допуснато до касация по значимия за изхода на
делото материално-правен въпрос относно последиците от липсата на
изпълнено изискване на чл. 48 ал.2 от ПИКЕЕ – за присъствие на орган на
полицията при проверката, при съставен констативен протокол, отговарящ на
останалите изисквания на чл. 47 от ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов
представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на
свързване. ВКС обобщава практиката, постановената в годините по реда на чл. 290
от ГПК, в която се установява обосновано и последователно поддържане и
прилагане на принципа на правото, че обективна отговорност за вреди може да
възникне само по силата на закон, като в останалите случаи е недопустимо такава
да бъде ангажирана без виновно поведение на гражданско-правния субект. С
решение
№111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №173/16.12.2015г. по
т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на
I т.о. ВКС се приема, че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
чл.47-чл.51 от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо
извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде
извършено преизчислението на количеството потребена такава. В горепосоченото решение №
104/16.08.2016г. на ВКС по т.д. № 1671/2015г. I ТО е прието,
че в случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото
то е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която и се владее и стопанисва от самия него, за
да се гарантира обективност на извършените действия, наличието на
неправомерното действие следва да бъде удостоверено с подписа на представител
на полицията, който задължително присъства на проверката, съгласно чл.48 ал.2
ПИКЕЕ. Последното прави изготвения констативен протокол по чл.47 ПИКЕЕ
официален свидетелстващ документ,ползващ се с материална доказателствена сила. Разпоредбата
на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ е от императивен порядък. Въведените с нея задължителни
изисквания да е налице констативен протокол от извършена проверка, той да е
съставен по реда на чл. 47 ПИКЕЕ, в присъствието и с подпис на органа на
полицията са задължителни елементи на основанието, от което възниква правото на
оператора на съответната мрежа да извършва корекции, респ. - на крайния
снабдител да претендира заплащане на суми произтичащи от упражняването на това
право. Действително в случая е съставен констативен протокол в присъствието на
независими свидетели и на представител на РУ Банско.
Вярно е, че както се посочи по-горе, с
решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК
се даде възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. "С изменението на закона се въвежда
нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено
право на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на
сметки на потребители. Законодателят е вменил задължение на
електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за
извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите". Наред
с това, е предвидено задължение за крайния снабдител с електрическа енергия, в
общите условия на договорите, да посочи ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила
по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Крайният
извод, който касационната инстанция прави е, че "с изменението в Закона за
енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по
чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия".
Правилата, представляващи
подзаконов нормативен акт, са приети, съгласно законовата делегация на чл.83
ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ, от компетентния орган – КЕВР и са действащи от влизането
им в сила – на 16.11.2013г. С Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д. №2385/2015г.
на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017г., са отменени всички
разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ
правила относно случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. Изложеното
води до извод за наличието на законово основание за извършване на корекция на
сметките на потребителя за минал период след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г.
и приемането на ПИКЕЕ. Но както правилно е посочил и районният съд, въведено е
и допълнително изискване - крайният снабдител с ел.енергия (доставчика) да
предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за уведомяване на
клиента при извършена корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ. В този смисъл решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по
т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о. След
като с изменението през 2012г. чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата
по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), това налага допълването на
заварените към момента ОУ с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ. Не е спорно, че ОУ на ответното дружество са приети през 2007г.,
изменени и допълнени през 2010г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и
приемането на ПИКЕЕ през 2013г.
Въззивната
инстанция не споделя доводите в жалбата, че в случая такъв ред е налице, като
се позовава на правилата за уведомяване на клиентите за извършената корекция на
сметките по чл.17, ал. 2 от ОУ, тъй като в посочената разпоредба е предвидено единствено, че в случаите на корекции
на сметките по ал. 1 на чл. 17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите
суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В този
смисъл е Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т.
о., ТК, което предвижда, че не е достатъчно
в ОУ да е предвидено само, че
снабдителят ще уведомява клиента за едностранната корекция, но изрично следва
да се предвиди и специален ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция въз основа на налични правила за измерване на
количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. Изпълнението на това изискване се предвижда като част от
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Цитираното
от въззивника решение на ВКС Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК, не е допуснато до касация по въпроса дали е налице
съответствие на ОУ с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от
17.07.2012г., а по въпроса следва ли да доказва крайният снабдител виновно
поведение на абоната /т.е дали отговорността на потребителя по ПИКЕЕ е
безвиновна/.
В случая се установи, че такъв ред за уведомяване на клиента
не е предвиден в ОУ на “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД след измененията в ЗЕ, а ищецът е
уведомен по реда на действащите към процесния период ОУ. Затова, както и
районният съд правилно е приел, начисляването на процесната сума от ответника в
тежест на ищеца е извършено в нарушение на закона. След като е липсвало
основание за нейното начисляване, то предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
В тази връзка крайния извод, до който е достигнал БРС, е
правилен, като правилно е прието, че ищецът не е изпълнил задълженията си, респективно
незаконосъобразно/без правно основание, е коригирал едностранно сметката на
потребителя, поради което и последният не дължи процесната сума и обжалваното
решение на Бургаския районен съд следва да бъде потвърдено.
Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. По делото е
направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Предвид
обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, то разноските следва да
бъдат присъдени в полза на ответника съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в размер на 400 лева. Направено е възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК от жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Възнаграждението в случая е под минимума, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението е неоснователно и уговореното
и платено възнаграждение от 400 лева следва да се присъди в полза на въззиваемата.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на
обжалване пред ВКС, поради което е окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1196
/05.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 569 по описа за 2018 година на
Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на З.Д.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. *, сумата в размер на 400 (четиристотин)
лева съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.