№ 51
гр. Сливен, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
С. Т. М.а Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500068 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д., роден на ********** г., гражданин
на Р.Т. с адрес за призоваване: гр.Н. З., обл.С., ул.„П. Е.“ чрез представител по
пълномощие, против Решение № 16/ 13.01.2025г. г. по гр. дело №
20242220100338 по описа за 2024 г. на Pайонен съд съд Нова Загора, с което е
отхвърлен предявеният иск за прекратяване на сключеният граждански брак
между М. Д., роден на ********** г., гражданин на Р.Т. с адрес за призоваване:
гр.Н. З., обл.С., ул.„П. Е.“ № **, чрез адв.Н. А. С. от АК - С. З. и С. Т. Д. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„К. М.“ № ** и настоящ адрес: гр.С.,
ж.к.„Д. Г.“ № **, ет.*, ап.**, с акт за граждански брак № 297 от 23.06.2017 г. на
Община Сливен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, като
недоказан.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В
съдебно заседание заявили, че към момента не можели да представят гласни
доказателства, но такива могат да осигурят на по късен етап, например в
следващо съдебно заседание, ако съдът счита за необходимо. Въпреки това
искане съдът не е отложил делото , а е предпочел да отхвърли иска, като
1
недоказан. Счита, че това решение на съда е неправилно, тъй като
въззивникът е чужд гражданин в напреднала възраст- 65 годишен, и въпреки,
че няма достатъчно финансови средства е заплатил и адвокатски хоН.р за
назначаване на особен представител на ответницата С. Д., тъй като същата
макар и да е в България е напълно дезинтересирана от делото. Съдът вместо
да отхвърли иска, като недоказан е можел да отложи делото за друго съдебно
заседание в което да иска ищецът да води свидетелите, които не е успял да
доведе в първото по делото съдебно заседание, които да докажат твърденията
му. В обобщение иска да се постанови решение с което да се отмените
решение № 16/13.01.2025г. по описа на Районен съд Нова Загора и да се
постанови решение с което да се върне делото за ново разглеждане в
първоинстанционния съд с призоваване в режим на довеждане на двама
свидетели, които с показанията си ще докажат факти имащи значение за
изхода на делото.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба.
Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие. Въззиваемата
моли жалбата да бъде уважена, заявява, че изложеното в исковата молба е
вярно.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Безспорно е, че страните по делото са съпрузи от 23.06.2017 г., на която дата са
2
сключили граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за сключен
граждански брак № 297 от 23.06.2017 г. на Община Сливен и след сключване
на брака жената С. Т. К. е приела фамилното има на мъжа си М. Д., а именно:
„Д.“. От брака си нямат родени деца, нямат придобито недвижимо имущество,
движимото имущество са си поделили извънсъдебно. Предвид дългата им
фактическа раздяла брака им съществува само формално.
За да отхвърли иска, районният съд приел, че предвид липсата на каквито и да
било доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца, съдът намира
предявения иск за недоказан, тъй като не могат да бъдат установени по
категоричен начин фактите и обстоятелствата, които са изложени в исковата
молба. Пред настоящата инстанция обаче ответницата се явява и потвърждава
изложеното в исковата молба.
В разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални
условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между
съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като
в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова
съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе
до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на
съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за
прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед
на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде
преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на
доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Преценена от този аспект
установената продължителна фактическа раздяла между съпрузите довела до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака се явява важно обстоятелство и
бракът следва да бъде прекратен. Именно затова законодателят е предвидил да
се допусне разводът в тази хипотеза, когато важни обстоятелства налагат това,
а продължителната фактическа раздяла между съпрузите довела до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им съставлява именно такова важно
обстоятелство по смисъла на този законов текст.
3
Поради това искът се явява основателен.
Страните не са претендирали разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16/ 13.01.2025г. г. по гр. дело № 20242220100338 по
описа за 2024 г. на Pайонен съд съд Нова Загора КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание на чл. 49, ал. 1 СК брака, сключен на
23.06.2017 г., за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански
брак № 297 от 23.06.2017 г. между М. Д. и С. Т. К., приела фамилното име Д.,
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4