РЕШЕНИЕ№ 260897
гр. Пловдив, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 4311 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., против Д.Н.Ч. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземанията, за които е издадена Заповед № 8530/29.10.2019 г. по ч.гр.д. №
17482/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както следва:
сумата от 559, 38 лева - главница,
дължима по Договор № ***. към Договор за потребителски кредит № ***., и
мораторна лихва от 48, 48 лева за периода 05.09.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 25.10.2018 г., до изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало правоотношение по договор за
заем № ***., по силата на който ищецът предоставил на ответника освен посочения
усвоен кредит, и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. Твърди, че на 01.02.2016 г. длъжникът усвоил от предоставения му
револвиращ кредит № ***сумата в размер от 1 000 лв. от отпуснатия му
максимален кредитен лимит в размер от 1 000 лв. Твърди, че така сключеният
договор е потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява чрез всякакъв
вид транзакции – теглене в брой от банкомати ATM, плащания чрез терминални
устройства POS и др. чрез издадената му кредитна карта. Твърди, че върху
предоставената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване за
използвания период съгласно определен годишен процент. Съгласно чл. 1 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за
кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението. Твърди, че длъжникът преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 г., към който момент
задължението по последната бил в размер на 1 210, 95 лв. Сочи, че начисленото
задължение за главница е в размер надвишаващ кредитния лимит, тъй като е налице
неразрешен овърдрафт по кредитната карта, при което употребената сума е в
размер – по-голям от разполагаемия кредитен лимит. Към задължението за главница
били включени месечни такси и застрахователна премия. Липсата на доброволно
заплащане на задълженията дало основание на ищеца да блокира ползването на
кредитната карта. Твърди, че при непогасяване на две или повече месечни,
вземането става предсрочно изискуемо от падежната дата на втората непогасена
вноска вземането става за предсрочно изискуемо в пълния му размер. Твърди, че
кредитът е станал изискуем на 01.05.2018 г. Преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът осъществил следните плащания – на
21.01.2019 г. сумата от 50 лв., на 04.02.2019 г. – сумата от 50 лв., на
25.02.2019 г. – сумата от 100 лв. и на 22.04.2019 г. – сумата от 50 лв. Към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
общото задължение по кредитната карта било в размер на сумата от 1 210, 95
лв. След депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
постъпили две плащания в общ размер от 548, 50 лв., с което част от
претендираните суми били погасени от кредитора по реда на чл. 76 ЗЗД. Претендира
и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът Д.Н.Ч. е депозирал в законоустановения за
това срок, отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител
адв. П.С., в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че по
отношение на сключения договор следва да се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит, за съобразяването на които съдът следва да следи.
Твърди, че в раздела на договора, касаещ издаването на кредитната карта,
липсват императивно изискуеми по ЗПК елементи, поради което договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В договора не бил посочен годишния
процент на разходите и лихвения процент. Такава информация се съдържала в
представеното към исковата молба Приложение към договора за потребителски
кредит, което обаче не е подписано от страна на длъжника. Счита, че ако е
налице овърдрафт следва да намери приложение разпоредбата на чл. 8 ЗПК, поради
което счита договора за недействителен и на това основание. Счита, че
претендирането на по-голяма сума над разрешения кредитен лимит е неоснователно,
тъй като в договора липсва подобна уговорка. Твърди, че на основание чл. 10 а,
ал. 2 ЗПК не могат да се събират такси за усвояване и управление на кредита,
поради което не се дължи начисляваната месечна такса за обслужване в размер от
4 лв. Счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 147 а ЗЗП, като
в случая по делото не били представени подписани от длъжника общи условия.
Счита, че задължение на кредитора е да представи на кредитополучателя екземпляр
от Общите условия, с които последният да се запознае и които да подпише, а не
да подпише декларация, че е запознат с последните, която декларация няма
доказателствена стойност на основание чл. 147 а, ал. 5 ЗПК. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд
– Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за потребителски кредит; 2. кредиторът да е предоставил
на потребителя техническо средство – кредитна карта, чрез която да осъществява
платежни операции; 3. сумата по кредита да е усвоена за всеки период на
револвиране; 4. Кредитоплоучателят да не е изпълнил задължението си да върне
предоставения за ползване финансов ресурс на установения падеж.
Съдът
намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на
предявените искове са доказани по несъмнен начин в производството по делото от
представените към исковата молба писмени доказателствени средства.
По делото е
представен Договор № ***. към Договор за потребителски кредит № ***, ведно с
Общите условия към него, както и месечни извлечения от сметката на
картодържателя, установяваща установените платежни операции.
Ответната
страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по
делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за доказано,
тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния представител на
ищеца, релевирано в молбата от 12.12.2020 г., в която последният е посочил, че
на 26.08.2020 г. ответникът е погасил изцяло вземането, предмет на
производството по делото, ведно със сторените разноски. Това изявление,
обективира неизгодни за ищеца факти, и следва да се цени като признание на
правнорелевантни за съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието
на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства
по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл.
175 ГПК.
По
изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло
погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен
да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените
от ищеца искове.
В полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски, с оглед обстоятелството, че
последният изрично посочва, че ответникът е заплатил и сторените от ищеца
съдебно-деловодни разноски.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, против Д.Н.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземанията, за които е издадена Заповед № 8530/29.10.2019 г. по ч.гр.д. №
17482/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV граждански състав, както следва:
сумата от 559, 38 лева - главница,
дължима по Договор № ***. към Договор за потребителски кредит № ***., и
мораторна лихва от 48, 48 лева за периода 05.09.2018 г. до 11.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 25.10.2018 г., до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК