Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
9200 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен e иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В първоначалната искова молба са
формулирани три претенции при условията на евентуалност. Ищецът „Л.С.“ ЕАД *** е
направил изменение и уточнение в петитума на иска с молба вх. № 143469 от
09.11.2016 г. (том ІV л. 1160-1167) и молба с вх. № 31186 от 09.03.2017 г. (т.
ІV л. 1369-1370), с която уточнява, че е предявил един иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
Ищецът „Л.С.“ ЕАД *** излага, че е
собственик на недвижим имот, целия с площ 27 077 кв. м, представляващ УПИ
ІІІ по влязъл в сила и одобрен ЧЗРКП за м. „Летищен комплекс“ със заповед №
РД-09-50-646/04.11.1999 г. на главния архитект на гр. София, находящ се в кв. 2
на регулационния план на гр. София, местност „Летищен комплекс – София“. УПИ
ІІІ бил отреден за администрация и паркинги и имал следните граници: на юг
улица, на запад улица, на север УПИ ХІХ за паркинги и гаражи, изток УПИ ХVІІ за
карго, кетеринг, обслужване на самолети, инженерни системи, трафопост и
митница. В имота били разположени следните сгради: монолитна 13-етажна
административна сграда, свързана със салон, представляващ монолитна двуетажна
сграда, и стол, действащ като авиационен кетъринг, представляващ двуетажна
сграда, както и сграда на транспортна поликлиника; Блок 1 и Блок 2 с офиси и
апартаменти, собственост на различни частни физически и юридически лица; три
постройки, представляващи дървени бараки.
Ищецът
твърди, че е собственик на двуетажната постройка, присъединена към
административната сграда, наричана „Столова“, представляваща авиационен
кетъринг, въз основа на споразумителен протокол за преразпределение на
основните средства на фирма „БГА - Б.“, утвърждение на министъра на транспорта
за разпределение на имуществото (т. 11) и Акт за държавна собственост № 13633
от 1986 г. Ищецът „Л.С.“ обосновава придобиването на собствеността с
правоприемство Със заповед № РД-08-408 (Ф-7)/28.12.1990 г. на министъра на
транспорта била прекратена дейността на фирма „Б.Г.А.– Б.“ – София и били
образувани различни фирми с държавно имущество, сред които: „Л.С.“, А.Б.“, „А.Х.Е.“,
„Л.Варна“, Л.Бургас“ и др. Ищецът, като се позовава на Приложение 5 на
издадената заповед, твърди, че фирма „Л.С.“ поела съответна част от активите и
пасивите на прекратената фирма „БГА Б.“ по баланса й към 31.12.1990 г. и други
права и задължения, съгласно разделителен протокол. С решение на СГС от
06.03.1991 г. била регистрирана ДФ „Л.С.“, впоследствие преобразувана с решение
на СГС от 14.02.1992 г. в „Л.С.“ ЕООД.
За
летищния комплекс София бил издаден акт за държавна собственост № 13657/3008 от
11.11.1986 г. , в който било посочено общото количество застроена и незастроена
площ на земята 4 375 000 кв. м, от които застроена площ 580 652
кв. м и незасторена площ 3 794 527 кв. м. Впоследствие, с отбелязване
върху АДС, общата площ на летищния комплекс била отбелязана с размер 4 624 000
кв. м. Ищецът „Л.С.“ твърди, че е правоприемник на СО „БГА Б.“ и в това си
качество е приело стопанисването на земята, попадаща в Летищния комплекс.
Ищецът
се позовава и на издадени между 1995 г. и 2013 г. заповеди на министъра на
транспорта като упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на
капитала на дружеството ищец, за извършване на разпоредителни сделки с
притежаваната от „Л.С.“ ЕАД земя, както и на счетоводна документация, с оглед
препращането към балансите на съответните фирми/дружества, подлежащи на
прекратяване, като база за формиране на уставния капитал на съответния
новообразуван субект.
Според
ищеца, ответникът „В.А.м.“ АД *** владеел реални части от УПИ ІІІ по ЧЗРКП,
одобрен със заповед № РД-09-50-646/04.11.1999 г. на гл. архитект на гр. София в
кв. 2, местност „Летищен комплекс – София“, като твърдял, че е собственик на
земята и оспорвал претендираното от „Л.С.“ ЕАД право на собственост. Ответникът
обосновавал правото си на собственост с три постановления за възлагане по т.д.
№ 194/2001 г. на СГС – 4 с-в: постановление за възлагане от 05.07.2005 г. на „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД,
постановление за възлагане от 24.02.2006 г. на „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД,
постановление за възлагане от 14.07.2006 г. на „Бизнес център Изгрев“ ЕООД, и
постановление за възлагане от 24.02.2006 г. на „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД.
Имотът, възложен на „Бизнес център Изгрев“ ЕООД, на 19.10.2009 г. преминал в
капитала на „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД, а с договор през 2010 г. „В.А.м.“ ЕАД,
„Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД, „Слънчеви лъчи актив“ ЕООД и „Бизнес център
Летище“ ЕООД се слели в новоучредено дружество „В.А.м.“ АД.
Ищецът
твърди, че постановленията за възлагане били „неоснователни и нищожни“, тъй
като „А.Б.“ АД като праводател на ответника не е била собственик на земя. Ищецът
оспорва и законосъобразността и валидността на заповед № РД-09-249 от
07.10.2004 г. на кмета на район „Слатина“ за одобряване на проект за изменение
на плана за регулация на УПИ ІІІ в кв. 2 и отреждане от него на нови УПИ, и
заповеди за попълване на кадастралната карта на план за регулация и създаване на
нови поземлени имоти.
Ищецът
твърди, че ответникът „В.А.м.“ АД владее площта на следните новообразувани след
изменението на плана за регулация имоти, образувани от предишен УПИ ІІІ: УПИ
ХХІІІ, , УПИ ХХІV, УПИ ХХV, УПИ ХХVІ, УПИ ХХІХ, УПИ ХХХІ, УПИ ХХХІІ, УПИ
ХХХІІІ, УПИ ХХХІV и УПИ ІІІ. Между страните не бил налице правен спор за УПИ
ХХVІІ, УПИ ХХVІІІ и УПИ ХХХ. Спорът между страните бил за собствеността върху
новообразувани от стар УПИ ІІІ имоти, както следва: УПИ ХХІІІ-256, УПИ ХХІV-255,
УПИ ХХV-253, УПИ ХХVІ-254, УПИ ХХІХ-260, УПИ ХХХІ-261, УПИ ХХХІІ-259, УПИ
ХХХІІІ-258, УПИ ХХХІV-257 и УПИ ІІІ-359. Според твърдението на ищеца,
ответникът владеел имотите на нищожно правно основание.
Като се основава на изложените обстоятелства,
ищецът прави следното искане до съда, изменено и уточнено с молба вх. № 143469 от 09.11.2016 г. и
молба вх. № 31186 от 09.03.2017 г. (том ІV л. 1369-1370):
Да
признае за установено по отношение на ответника „В.А.м.“ АД, че ищецът „Л.С.“
ЕАД е собственик на земя с площ 23702 кв. м от УПИ ІІІ, отреден за
администрация и паркинг в кв. 2 по ЧЗРКП на гр. София, местност „Летищен
комплекс – София“, при граници: на юг – улица, на запад – улица, на север УПИ
ХІХ за паркинги и гаражи, на изток УПИ ХVІІ за карго, кетеринг, обслужване на
самолети, инженерни системи, трафопост и митница, по план, одобрен със заповед
№ РД-09-646/04.11.1999 г. на Главния архитект на гр. София, което право включва
правото на собственост върху всеки един от новообразуваните УПИ в границите на
предишен УПИ ІІІ, образувани на основание заповед РД-09-249/07.10.2004 г. на
кмета на район Слатина за одобрен проект за изменение на плана за регулация на
УПИ ІІІ за администрация и паркинг в кв. 2, местност „Летищен комплекс – София“
и заповеди на кмета на район Слатина за попълване на план за регулация на
местност „Летищен комплекс София“ №№ РД-09-300/02.10.2007 г., РД-09-301/02.10.2007
г., РД-09-304/02.10.2007 г., РД-09-302/02.10.2007 г., РД-09-305/02.10.2007 г., РД-09-299/02.10.2007
г., РД-09-298/02.10.2007 г., РД-09-306/02.10.2007 г., РД-09-307/02.10.2007 г., РД-09-303/02.10.2007
г., с които в границите на предишен УПИ ІІІ се създават нови поземлени имоти с
номера 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261, 359, а именно: УПИ ХХІІІ-256 при граници от три страни
улици, УПИ ХХІV, УПИ ХХХІV, с идентификатор
по кадастрална карта 68134.709.27 и площ по скица 1976 кв. м; УПИ ХХІV-255 при граници улица, УПИ
ХХІІІ, УПИ ХХVІ, улица, УПИ ХХV и УПИ ІІІ, с идентификатор 68134.709.28 и площ
по скица 1761 кв. м ; УПИ ХХV-253 при
граници улица, УПИ ХVІІ, УПИ ХХVІ и УПИ ХХІV, с идентификатор 68134.709.29 и
площ по скица 1360 кв. м; УПИ ХХVІ-254
при граници улица, УПИ ХХV, УПИ ІІІ и УПИ ХХІV, с идентификатор 68134.709.30 и
площ по скица 828 кв. м; УПИ ХХVІІІ-167
при граници УПИ ІІІ, УПИ ХХІХ, УПИ ХХVІІ, улица, УПИ ХХХ, с идентификатор
68134.709.36 и площ по скица 996 кв. м, УПИ ХХІХ-260 при граници улица, УПИ
ІІІ, УПИ ХХVІІІ, УПИ ХХХ, УПИ ХХХІ с идентификатор 68134.709.35 и площ по скица
1549 кв. м; УПИ ХХХ-168 при граници
УПИ ХХІХ и ХХХІ, УПИ ХХVІІІ, от две страни улици, с идентификатор 68134.709.37
и площ по скица 1155 кв. м; УПИ ХХХІ-261
при граници от две страни улица, УПИ ХХІХ и УПИ ХХХ, с идентификатор
68134.709.38 и площ по скица 1528 кв. м; УПИ
ХХХІІ-259 при граници от три страни улица и УПИ ХХХІІІ, с идентификатор
68134.709.39 и площ по скица 1728 кв. м; УПИ
ХХХІІІ-258 при граници от две страни улица, УПИ ХХХІІ и УПИ ХХХІV, с
идентификатор 68134.709.34 и площ по скица 2049 кв. м; УПИ ХХХІV-257 при граници от две страни улица, УПИ ХХІІІ и УПИ
ХХХІІІ, с идентификатор 68134.709.33 и площ по скица 2235 кв. м; и УПИ ІІІ-359 при граници улица, УПИ
ХХVІІ, път и УПИ ХХVІІІ, УПИ ХХІV, УПИ ХХVІ, УПИ ХХІХ, с идентификатор
68134.709.32 и площ по съдебно-техническа експертиза 4545 кв.м,
както
и искане до съда да осъди ответника
„В.А.м.“ АД да предаде на ищеца „Л.С.“ ЕАД владението върху описаните имоти.
В
съдебно заседание на 14.06.2018 г. (том ІV л. 1631-1632) представителят на
ищеца поддържа така направеното уточнение, като съдът е приел, че по делото е
предявен един иск, чийто петитум е уточнен с молба вх. № 31186 от 09.03.2017 г.
(том ІV л. 1369-1370).
Ответникът „В.А.м.“ АД оспорва иска.
Оспорва претендираното от ищеца право на собственост, като излага доводи за
неговата недоказаност. Обосновава придобиване на собствеността върху процесните
имоти с влезли в сила постановления за възлагане, след извършена продажба в
производство по несъстоятелност по търг. дело № 194/2001 г. на СГС. Позовава се
и на петгодишна придобивна давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС с добросъвестно
владение от влизане в сила на постановленията за възлагане на имотите. При
условията на евентуалност се позовава на придобивна давност след 10-годишно
владение, към което присъединява владението на праводателя си „А.Б.“ АД (в
несъстоятелност).
По делото са конституирани като
трети лица помагачи „А.Б.“ АД (в несъстоятелност) гр. София (определение № 2596
от 04.08.2017 г. по гр.д.№ 2039/2017 г. на САС, приложено към том І) и държавата
чрез министъра на финансите (протоколно
определение на СГС с.з. 01.02.2018 г. т. ІV л. 1592).
Третото
лице помагач „А.Б.“ АД (н) оспорва доказаността на претендираното от ищеца
право на собственост върху описаните имоти. Позовава се на предоставяне на „А.Б.“
АД за стопанисване и управление на поземлени имоти с акт на министъра на
транспорта, които съвпадали с местонахождението на земята, върху която били
построени собствените на дружеството сгради. Твърди доказаност на непрекъснато,
безспорно, спокойно и явно владение от ответника и неговия праводател – „А.Б.“
АД.
Третото
лице помагач държавата чрез министъра на финансите оспорва законосъобразността
на привличането в делото по реда на чл. 219 от ГПК. По същество оспорва предявения
иск, поради недоказаност на придобиването на претендираните имоти от ищеца.
От
събраните по делото доказателства се установи следното:
Поземлените имоти, предмет на
исковата претенция, са били образувани на мястото на предишен УПИ ІІІ кв. 2, местност
„Летищен комплекс София“ по плана на гр. София. Този имот е бил образуван със
заповед № РД-09-50-646 от 04.11.1999 г. на главния архитект гр. София, с която
е одобрен частичен застроителен план за м. „Летищен комплекс София (том І л.
185). Не се спори между страните, че земята, която през 1999 г. е била
обособена в УПИ ІІІ, до 1990 г. е била включена в Летищен комплекс София. Земята
е била стопанисвана от Стопанско предприятие „Летищен комплекс София“,
образувано с ПМС № 27/85 г. към Стопанско
обединение (СО) „БГА Б.“ . Статусът на СП „Летищен комплекс София“ към СО „БГА Б.“
се установява от писмо до председателя на ИК на РНС „Васил Левски“ – София (л.
131-134). В приложените към писмото анкетни листи е отбелязано предоставяне в
оперативно управление *** на земя с обща площ 4 375 000 кв. м (т. І
л. 133 ред 3 отдолу нагоре). От съпоставката на документа със съдържанието на
приложения „Генерален план с обект София – съществуващо Л.Враждебна“, е видно,
че площта е общата площ на летищния комплекс (л. 148). Земята, включена в
Летищен комплекс гр. София, като основно средство, не се е влючвала в уставния
фонд на стопанското обединение или включените в него стопански предприятия, а е
била държавна собственост. За земята бил съставен Акт за държавна собственост №
1365/3880 от 11.11.1986 г. (т. І л. 151), в който е отбелязано, че земята е
извън регулация.
С решение
№ 50 от 1989 г. на МС било постановено образуване по реда на Указ № 56 (отм.)
на държавна фирма „Б.Г.А.– Б.“ гр. София (цитирано в заповед № РД-08-408 от 28.12.1990
г. л. 22). С последваща заповед № РД-08-408 от 28.12.1990 г. е взето решение за
прекратяване на фирма „БГА Б.“ и образуване на фирми с държавно имущество като
правоприемници на прекратената организация, посочени в приложения №№ 1-16). Образуването
на държавна фирма с имуществото, предоставено на съществуващото преди СО „БГА Б.“ не променя собствеността върху предоставената
земя като основно средство – тя остава държавна собственост, като
разпоредителните действия с нея се извършват след одобрение на съответния
държавен орган, съгласно чл. 13 ал. 2 от Указ № 56 (отм.).
Със заповед № РД-08-408 от
28.12.1990 г. на министъра на транспорта е взел решение за прекратяването на
фирма „Б.Г.А.– Б.“ – София и за образуване като правоприемници на фирми с
държавно имущество, съгласно приложения 1 – 16 към заповедта (том І л. 22). С
приложение № 1 към заповедта е взето решение за създаване на фирма с държавно
имущество „А.Б.“ (т. І л. 23), а с приложение № 5 е взето решение за образуване
на фирма с държавно имущество „Л.С.“ (т. І л. 25). И в двете приложения е
предвидено всяка от новообразуваните фирми да поеме „съответна част“ от
активите и пасивите на прекратената фирма „БГА – Б.“ по баланса й към
31.12.1990 г., както и други права и
задължения, съгласно разделителен протокол. Към делото е приложен
споразумителен протокол за преразпределение на основните средства на фирма „БГА
– Б.“ (т. І л. 44-68). Според протокола, в приложение № 1 са описани основните
средства, обект на преразпределение, за които е постигнато споразумение. В част
ІV от приложението са описани основни средства, водени на отчет в Л.С.. Не са
описани поземлени имоти като част от основните средства, предмет на
разпределение. В останалата част на приложението, касаеща основни средства, които
са били част от уставния фонд на други фирми, също не са описани поземлени имоти. Към разделителния протокол
препраща и решението на СГС от 06.03.1991 г. по ф. дело № 4187/91 г. за регистрацията
на държавна фирма с наименование „Л.С.-91“ (т. І л. 69-70). C решение от 14.02.1992 г. по ф. дело № 3193/1992 г. на СГС е
вписано образуването на „Л.С.“ ЕООД което поема всички активи и пасиви по
баланса на фирма „Л.С.“ към 15.10.1991 г. (л. 71). Впоследствие, с решение от
31.01.1996 г. дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество (л.
72).
Така изложените обстоятелства
обуславят следните фактически и правни изводи:
Основателността на иск с правно
основание чл. 108 от ЗС се предпоставя от доказаността на правото на
собственост на ищеца по иска и владеенето на претендирания имот (имоти) от ответника
– несобственик без основание. От цитирания АДС e видно, че земята, върху която е бил
разположен летищен комплекс София, е била държавна собственост. Установява се
по делото, че земята е била предоставена за стопанисване и управление на
стопанско предприятие „Л.С.“ като част от СО „БГА – Б.“ София, видно от
цитираните анкетни листи, приложени към писмо до председателя на ИК на РНС
„Васил Левски“ – София (л. 133). Земята, върху която е бил разположен Летищен
комплекс София, е преминала в разпореждане и управление (права по чл. 13 ал. 2
от Указ 56 отм.) на фирма „БГА Б.“ гр. София. Няма доказателства обаче, че след
прекратяването на фирма „БГА Б.“, земята, върху която впоследствие са били
образувани спорните имоти, е преминала в разпореждане и управление на
новообразуваната фирма „Л.С.“. От съдържанието на заповед № РД-08-408 от
28.12.1990 г. (том І л. 22) и приложенията е видно, че фирма „Л.С.“ не е
съществувала като дъщерна фирма по смисъла на чл. 15 от Указ 56 (отм.) на
прекратената „БГА Б.“, а е новообразувана фирма с част от имуществото на
последната, предоставено по силата на разпределителен протокол. Поради това, с
прекратяването на фирма „БГА Б.“ земята, предоставена ѝ за разпореждане и
управление, не следва да се счита преминала ipso facto в разпореждане и управление ***, а
нейното предоставяне е следвало да се извърши с разделителен протокол, съгласно
Приложение № 5 и Приложение № 8 към заповед № РД-08-408 от 28.12.1990 г. В
приложения разделителен протокол не е описано предоставяне на земята в
разпореждане и управление ***. Горното изключва преминаването на земята, върху
която впоследствие са образувани спорните поземлени имоти, в собственост на „Л.С.“
ЕООД след неговото образуване на 14.02.1992 г. Последващото осчетоводяване и
оценка на земята като актив на дружеството ищец само по себе си не е
доказателство за собственост.
От описания УПИ ІІІ в кв. 2,
образуван със заповед № РД-09-50-646 от 04.11.1999 г., с последващо изменение
на плана за регулация със заповед № 249 от 07.10.2004 г. на кмета на р-н
„Слатина“ (том ІІІ преписка към заповед № РД-09-249 л. 2) се отреждат УПИ ІІІ,
УПИ ХХІІІ, УПИ ХХІV, УПИ ХХV, УПИ ХХVІ, УПИ ХХVІІ, УПИ ХХVІІІ, УПИ ХХІХ, УПИ ХХХ,
УПИ ХХХІ, УПИ ХХХІІ, УПИ ХХХІІІ и УПИ ХХХІV. Имотите са били включени в масата
на несъстоятелността на „А.Б.“ АД (в несъстоятелност) гр. София, по т.д.№
194/2001 г. на СГС. Имотите са били предмет на процедура за продажба по чл.
717в от ТЗ в производството по несъстоятелност на „А.Б.“ АД гр. София, и са
придобити от „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД гр. София с постановление за
възлагане на недвижими имоти, издадено от съда по несъстоятелност на 05.07.2005
г. (Приложение – постановления, том І л. 1-2) . Приобретателят на имотите
„Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД гр. София се е слял с търговските дружества
„Слънчеви лъчи актив“ ЕООД, „В.а.м.“ ЕАД и „Бизнес център Л.С.“ ЕООД в
новообразувано дружество – ответника „В.А.м.“ АД ***, вписано в търговския
регистър с № 20100310151349 (справка ТР).
Ищецът в исковата молба (том І л. 6)
е оспорил валидността на издадените постановления на съда, като се е мотивирал
с твърдение, че „А.Б.“ АД не е притежавала земя, която да бъде предмет на
продажба от синдиците на дружеството в производството по несъстоятелност. Това твърдение,
независимо дали е вярно, не обуславя извод за нищожност на постановленията за
възлагане. Постановлението за възлагане е съдебен акт и основанията за неговата
нищожност са: постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната
власт на съда, неподписване на решението от мнозинството от съдебния състав,
неспазване на изискуемата писмена форма, абсолютна неразбираемост на волята на
съда, когато тя не може да бъде изведена по пътя на тълкуването, когато
повелява изпълнението на нещо неизпълнимо, или изпълнение на действие, което е
престъпление (ГПК – коментар, ИК „Труд и право“, София 2017 г. стр. 652). Нито
един от изброените пороци не е налице при постановлението за възлагане на
имотите от 05.07.2003 г. Постановлението за възлагане е правно основание за
придобиване на владението, което е годно да направи владелеца собственик. Дори
ако се приеме, че длъжникът по несъстоятелност като праводател на ответника не
е бил собственик, по делото няма доказателства, че ответникът или праводателят
на ответника – „Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД като приобретател на имотите е
знаел, че дружеството в несъстоятелност, от което е придобил имотите, не е
собственик. В този смисъл, не е оборена презумпцията на добросъвестното
владение по чл. 70 ал. 2 от ЗС и в полза на ответника е текла кратката
придобивна давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС. Няма доказателства, че към датата на
влизане в сила на постановлението за възлагане друго лице, различно от праводателя
на ответника като приобретател, е владеело поземлените имоти. Това
обстоятелство, както и установените действия на праводателя на ответника
„Имоти, наеми, обслужване“ ЕООД за промяна на кадастралния план за имоти пл. №
253,254,2556,256,257,258,259,260, 261 и 359 (том ІІІ преписки по заповеди за
изменение РД-09-298 – РД-09-307 от 02.10.2007 г.) са косвени доказателства, че
след влизане в сила на постановлението за възлагане на 07.07.2005 г.
поземлените имоти са били във владение на праводателя на ответника. Към датата
на предявяването на иска е била изтекла петгодишната придобивна давност по чл.
79 ал. 2 от ЗС при добросъвестно владение. Това изключва основателността на
претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС за собственост и предаване на
владението върху имотите, предявена от „Л.С.“ ЕАД *** срещу „В.А.м.“ АД ***.
Изцяло неотносими към спора за собственост
в конкретния случай са доводите на ищеца за „незаконосъобразност и нищожност“
на заповед № РД-09-249 от 07.10.2004 г. за изменение на плана за регулация и
последващите заповеди №№ РД-09-300/02.10.2007 г. РД-09-301/02.10.2007 г., РД-09-304/02.10.2007
г., РД-09-302/02.10.2007 г., РД-09-305/02.10.2007 г., РД-09-299/02.10.2007 г., РД-09-298/02.10.2007
г, РД-09-306/02.10.2007 г., РД-09-307/02.10.2007 г., РД-09-303/02.10.2007 г. за
попълване на плана с имоти пл. № 253, 254, 255, 256, 257,, 258, 259, 260, 261 и
359. Допуснатото изменение на регулацията и попълване на плана с новообразувани
имоти на мястото на УПИ ІІІ в кв. 2, не се отразява на претенцията за
собственост, която е недоказана. Твърдението за порочност на посочените
административни актове, освен неотносимо към спора, не е подкрепено и с никакви
конкретни доводи и доказателства.
Поради изложените съображения, следва
предявеният от „Л.С.“ ЕАД *** срещу „В.А.м.“ АД *** да бъде отхвърлен.
Ищецът дължи на ответника заплащане
на разноски в размер на 24 400 лева, според приложения списък на
разноските.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля
предявения от „Л.С.“ ЕАД ***, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
срещу „В.А.м.“ АД ***79376, седалище и адрес на управление:*** 1784 р-н Слатина
бул. „*******иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено
по отношение на ответника „В.А.м.“ АД, че ищецът „Л.С.“ ЕАД е собственик на
земя с площ 23702 кв. м от предишен УПИ ІІІ, отреден за администрация и паркинг
в кв. 2 по ЧЗРКП на гр. София, местност „Летищен комплекс – София“, при
граници: на юг – улица, на запад – улица, на север УПИ ХІХ за паркинги и
гаражи, на изток УПИ ХVІІ за карго, кетеринг, обслужване на самолети, инженерни
системи, трафопост и митница, по план, одобрен със заповед № РД-09-646/04.11.1999
г. на Главния архитект на гр. София, което право включва правото на собственост
върху всеки един от новообразуваните УПИ в границите на предишен УПИ ІІІ,
образувани на основание заповед РД-09-249/07.10.2004 г. на кмета на район
Слатина за одобрен проект за изменение на плана за регулация на УПИ ІІІ за
администрация и паркинг в кв. 2, местност „Летищен комплекс – София“ и заповеди
на кмета на район Слатина за попълване на план за регулация на местност
„Летищен комплекс София“ №№ РД-09-300/02.10.2007 г., РД-09-301/02.10.2007 г., РД-09-304/02.10.2007
г., РД-09-302/02.10.2007 г., РД-09-305/02.10.2007 г., РД-09-299/02.10.2007 г., РД-09-298/02.10.2007
г., РД-09-306/02.10.2007 г., РД-09-307/02.10.2007 г., РД-09-303/02.10.2007 г.,
с които в границите на предишен УПИ ІІІ се създават нови поземлени имоти с
номера 253, 254, 255, 256, 257, 258, 259, 260, 261, 359, а именно: УПИ ХХІІІ-256 при граници от три страни
улици, УПИ ХХІV, УПИ ХХХІV, с идентификатор
по кадастрална карта 68134.709.27 и площ по скица 1976 кв. м; УПИ ХХІV-255 при граници улица, УПИ
ХХІІІ, УПИ ХХVІ, улица, УПИ ХХV и УПИ ІІІ, с идентификатор 68134.709.28 и площ
по скица 1761 кв. м ; УПИ ХХV-253 при
граници улица, УПИ ХVІІ, УПИ ХХVІ и УПИ ХХІV, с идентификатор 68134.709.29 и
площ по скица 1360 кв. м; УПИ ХХVІ-254
при граници улица, УПИ ХХV, УПИ ІІІ и УПИ ХХІV, с идентификатор 68134.709.30 и
площ по скица 828 кв. м; УПИ ХХVІІІ-167
при граници УПИ ІІІ, УПИ ХХІХ, УПИ ХХVІІ, улица, УПИ ХХХ, с идентификатор
68134.709.36 и площ по скица 996 кв. м, УПИ ХХІХ-260 при граници улица, УПИ
ІІІ, УПИ ХХVІІІ, УПИ ХХХ, УПИ ХХХІ с идентификатор 68134.709.35 и площ по скица
1549 кв. м; УПИ ХХХ-168 при граници
УПИ ХХІХ и ХХХІ, УПИ ХХVІІІ, от две страни улици, с идентификатор 68134.709.37
и площ по скица 1155 кв. м; УПИ ХХХІ-261
при граници от две страни улица, УПИ ХХІХ и УПИ ХХХ, с идентификатор
68134.709.38 и площ по скица 1528 кв. м; УПИ
ХХХІІ-259 при граници от три страни улица и УПИ ХХХІІІ, с идентификатор
68134.709.39 и площ по скица 1728 кв. м; УПИ
ХХХІІІ-258 при граници от две страни улица, УПИ ХХХІІ и УПИ ХХХІV, с
идентификатор 68134.709.34 и площ по скица 2049 кв. м; УПИ ХХХІV-257 при граници от две страни улица, УПИ ХХІІІ и УПИ
ХХХІІІ, с идентификатор 68134.709.33 и площ по скица 2235 кв. м; и УПИ ІІІ-359 при граници улица, УПИ
ХХVІІ, път и УПИ ХХVІІІ, УПИ ХХІV, УПИ ХХVІ, УПИ ХХІХ, с идентификатор
68134.709.32 и площ по съдебно-техническа експертиза 4545 кв.м, и за осъждане
на ответника „В.А.м.“ АД да предаде на ищеца „Л.С.“ ЕАД владението върху
описаните имоти.
Осъжда
„Л.С.“ ЕАД *** да заплати на „В.А.м.“ АД *** разноски по делото в размер на 24 400
лева.
Делото
е разгледано и решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника: държавата чрез министъра на финансите, и „А.Б.“ АД (в
несъстоятелност) гр. София.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: