М
О Т И В И
към присъда № 133 от 25.09.2019 г.
по НОХД № 1262/2018 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Х.М.К. за извършено престъпление по чл.212, ал.1, вр.чл.18,
ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението, така както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение да се
отложи за изпитателен срок от три години. След възобновяване на съдебното
следствие, при вторите съдебни прения предлага наказание от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи за срок от три години.
В с.з.
подсъдимия, редовно призован се явява лично и с упълномощени защитници. Не се признава
за виновен, но дава подробни обяснения по обвинението, с които твърди, че
приживе брат му му е дължал пари от дейността на
фирмата му в гр. Казанлък и натрупаните загуби, като за това е подписвал няколко
записа на заповед, както и че такъв запис е изпратил и на останалите наследници
на починалия си брат, с цел да си получи дължимата сума. Твърди също, че не е
бил наясно, че подписът не е на брат му. Упълномощените от него защитници считат,
че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.212 от НК, нито
от субективна, нито от обективна страна. Всички молят съда да постанови
оправдателна присъда.
Пострадалата
от деянието - С.К. чрез повереник предявява искане за конституирането й като
частен обвинител. Съдът след като прецени, че искането е направено
своевременно, от лице, което притежава качеството на пострадал, конституира С.К.К.
в качествтото й на частен обвинител.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
Подс. К. е български гражданин, с
висше образование, вдовец, работи, неосъждан.
Подс. Х.М.К. имал брат - Кольо
М.К., починал
на
01.04.2017 г. Починалият Кольо К. имал съпруга - св. Б.Й.К. и двама сина от
брака му с Б.К. - св. М.К.М. и св. Х.К.М.. Имал и дъщеря от извънбрачна връзка - св.
С.К., която била припозната
от него, но която не поддържала отношения с баща си и узнала за неговата смърт от един
от братята си - св. Х.М., който й се обадил по телефона на 20.04.2017 г.
След смъртта на Кольо К., съпругата му и синовете му се снабдили с
удостоверение за наследници, в което установили, че като наследник фигурира и С.К..
Поради това, при въпросния телефонен разговор св. Х.М. настоял да се срещнат и
св. К. да го упълномощи
да я
представлява по делата, свързани с нейния дял от наследството. Св. К. се
консултирала с адвокат и отказала да се срещне с братята си. Известно време
след това св. Х.М. отново разговарял със св. С.К. по телефона и й
предложил да се откаже от дела си в наследството на баща им. Тя отново отказала. Заявила, че по
всички въпроси,
свързани
с наследството следва да контактуват с адвоката й - св. К.А. ***. За целта я
упълномощила да се снабди с всички необходими документи и да установи какво
наследство е оставил баща й. След като извършила справки св. А. установила, че починалият
Кольо К. е притежавал апартамент в гр. Казанлък, суми по две банкови сметки и
земеделски земи в землищата на с. Близнец, общ. Нова
Загора; в гр. Шивачево и гр. Твърдица.
След
този момент св. А. се срещнала веднъж със св. Х.М. и веднъж с него, с
брат му М.М. и майка им - св. Б.К.. При тази среща извършили справка по двете
банкови сметки, като св. А. установила, че парите от едната са изтеглени, а по
другата били в наличност. Тази сума била изтеглена и разделена между тях.
Подс. Х.К.
се обадил по телефона на св. А.. Обяснил, че е брат на починалия Кольо К., и че
същият му дължал по Запис на заповед сумата от 23 000 лв. Заявил, че след като
св. С.К. имала претенции за наследството на баща си, следвало да поеме и своя
дял от задълженията по същото. Св. А. заявила, че има установен ред по които
може да предявят претенции по запис на заповед.
В началото на м. 10.2017 г. св. А. отишла
в с. Близнец, за да се сдобие с удостоверение за
наследници на дядото на св. К.. Докато била в селото св. К. й се обадила и й
съобщила, че непозната жена й се е обадила и поискала адрес, на който да
изпрати договорите за аренда на земи, които наследила. Св. К. предоставила
служебния адрес на св. А..
На
10.10.2017 г. подс. К. изпратил от офис на „ЕКОНТ" в гр. Сливен копие от
Запис на заповед. Същия адресирал до офиса на адв. А. ***.
Документът
бил придружен от писмо от 09.10.2017 г., подписано от подс. К., до адв. А., в
качество й на пълномощник на един от наследниците на починалия Кольо М.К.. Със
същото се заявявало, че Записът на заповед се изпращал за предявяване на
плащането по нея. Посочено било, че писмото следва да се счита за уведомление и
предявяване на Записа на заповед към наследника, чийто пълномощник била св. А..
В
изпратения Запис на заповед било отразено, че е издаден на 01.08. 2014 г в гр. Сливен, от
Кольо М.К., на Х.М.К., за сумата от 23 000 лв., с падеж 01.08.2017 г. Положени
били два подписа за "издател" от името на Кольо К..
Св. А. представила Записа
на заповед на св. К., която установила, че положените от името на баща й
подписи изглеждат неистински. Тя притежавала няколко оригинални документи,
подписани от Кольо К. и имала възможност да прецени, че положените в тях
подписи значително се различавали от подписа за "издател" в Записа на
заповед. В тази връзка сезирала РП - Сливен.
По
делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза на
копието на Записа на заповед, изпратен от обвиняемия на адреса на св. А..
Подписите, положени от името на Кольо К. в Записа на заповед са сравнени с
тези, положени от него в Заявление за издаване документи за самоличност,
квитанция за платена такса и нотариално заверен договор за доброволна делба на
наследствен имот.
В
заключението на вещото лице се сочи, че подписите срещу "Издател" в
копие от Запис на заповед не са положени от Кольо М.К.. Не може да се отговори
на въпроса, дали са положени от подс. Х.М.К..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С.К. и К.А.,
като безпротиворечиви, последователни, логични и относими към предмета на делото. Всъщност по делото бяха
разпитани две групи свидетели - пострадалата К. и К.А., която й е била адвокат
по делото за делба и от друга страна - съпругата и синовете на починалия брат
на подсъдимия. В този смисъл всяка от двете групи свидетели е заинтересована от
изхода на делото и само на това основание не би могло да се даде приоритет на
една от двете групи, а да се изключи другата група. Мотивът на съда да даде
вяра на показанията на тези две свидетелки, а не на другите трима, е от една
страна пълното припокриване между
показанията на двете и от друга страна множеството противоречия, констатирани в
показанията на свидетелите Б.К., Х.М. и М.М..
От показанията на свидетелките К. и А. се
установяват обстоятелствата, свързани с контактите им със св. Х.М. и подс. К., получаването
на записа на заповед, образуваното дело за делба и т.н. Тези показания се припокриват и с
показанията на св. Х.М. - досежно разговорите за
смъртта на баща им и наследството, с показанията на тримата свидетели досежно воденото дело за делба и с обясненията на
подсъдимия досежно изпратения запис на заповед. Тук
следва да се отвори една скоба, като съдът поясни, че в тази им част кредитира
показанията на тримата свидетели и обясненията на подсъдимия, тъй като нито
между тях от една страна, нито между тях и показанията на св. К. и св. А.
констатира противоречия. Съдът не кредитира онази част от показанията на
свидетелите Б.К., Х.М. и М.М. и обясненията на подсъдимия, касаещи възникналите
отношения между подсъдимия и брат му и по-точно между подсъдимия и св. М.М. и
паричното задължение в размер на 23 000 лева, което се претендира от
подсъдимия. Че е имало отношения между дружеството на подсъдимия и племенниците
му, всъщност е така. Това се установява от представените от подсъдимия писмени
доказателства - договор за наем и фактури. И ако договорът за наем би могъл да се
оформи много по-късно, вкл. и за нуждите на това производство /доколкото не е
бил вписан никъде и на него може да се постави произволна дата/, то
представените фактури и товарителници не биха могли да се оформят допълнително,
поради което съдът прие, че действително такива отношения са съществували.
Подписът положен в договора за наем съвпада с този на св. М.М., а фактурите са
издадени на името на св. Х.М.. Отделно от това е представено и удостоверение от
ДЛ - Казанлък, от което е видно, че дружеството има регистрация в гр. Казанлък
и производствена марка. Съдът прие обаче, че не така са стояли тези отношения,
както се представят от страна на свидетелите Б.К., Х.М., М.М. и подс. К.. Подс.
К. твърди, че племенниците му са избрали склад, сключили са договор и той е
започнал да ги снабдява. В същото време договорът е от дата 14.08.2006 г., а
една от фактурите е с дата 16.07.2006 г., т.е. преди сключването на договора и
като последователност не съвпада с твърденията на подсъдимия. Св. Х.М. в
показанията си заявява, че не знае кой се е водил МОЛ на обекта в гр. Казанлък,
а от представените от самите тях фактури е видно, че именно той е бил МОЛ и
като такъв се е подписвал на стоковите разписки. Св. М.М. твърди, че е вземал
от оборотните пари и ги е записвал, тъй като чичо му му
е казал каква сума да си взема на месец. В същото време чичо му - подс. К.
заявява, че възнаграждението е следвало да бъде от надценката, която слагат на
цената, която той е посочил, че иска от тях. Налице са разминавания в показанията им и обясненията
на подсъдимия и по отношения на процесния запис на заповед. Св. Б.К. твърди, че
освен записа на заповед, не е получавала придружително
писмо. В този смисъл са и показанията на двамата й сина, но самият подсъдим,
въпреки че имаше възможност и чу тези показания преди да даде обяснения, заяви,
че е написал писмо и до тях, ведно със записа на заповед. Св. Х.М. заявява, че
преди да получат записа, чичо им не е казвал, че ще си търси парите по този
запис от тях, а брат му твърди точно обратното - че чичо им е казал, че ще си
търси парите. Св. М.М. твърди, че са получили един документ, в който са
фигурирали и четиримата, както и че писмото е било адресирано до тримата, като
в него е фигурира и С.. В същото време от приложения по делото запис на заповед
е видно, че в него не фигурират нито той, нито майка му и брат му, нито С.. От
това следва извода, че най-вероятно този свидетел въобще не е виждал въпросния
запис на заповед, което донякъде се потвърждава и самия него - "Не съм
сигурен дали това е документа, който получихме.". Още едно несъответствие
констатира съда и по отношение на обстоятелството дали свид. Х.М. е обещавал да
изтегли кредит, за да погаси задължението по процесния заповед на запис. Самият
той отрича да е твърдял такова нещо, докато брат му, а и свид. А. заявяват, че
пред тях Х.М. е споделил, че възнамерява да изтегли кредит.
Гласните доказателства следва да са не само безпротиворечиви, възможно е да са налице малки
несъответствия, дължащи се както на индивидуалното възприемане на фактите и
обстоятелствата от различните лица така и от различния начин, по който всеки
разказва за тях. Тези доказателства обаче следва и да са логични. Освен
противоречията, които съдът коментира подробно по-горе, по силният аргумент да
не кредитира показанията на посочените свидетели е, че тези показания са
изключително нелогични. Така никой от тези свидетели, нито самия подсъдим не
можаха да обяснят защо след като задълженията са били натрупани от свид. М.М.,
който основно е работил на склада е следвало да се погасят от неговия баща.
Единственото обяснение беше, че починалия Кольо К. е заявил, че те са братя и
ще се оправят помежду си. Никой не можа да даде логично обяснение и защо в
продължение на десет години починалият Кольо К. /въпреки, че е работил, въпреки
че е получавал рента от земи/ не е успял да заплати нито един лев от това, така
наречено задължение. Отделно от това, твърденията на свид. Х.М. и на самия
подсъдим са, че не само при тях е имало фалшиви ваучери, дори свид. М. заявява,
че са съобщили за това по телевизията. Логично следва въпроса, ако дружеството
е едно цяло, със склад в гр. Казанлък, отделно от основния склад в гр. Сливен и
не само при тях е имало фалшиви ваучери, не е ли имало такива ваучери и в
склада в гр. Сливен и как разбра подсъдимия, че тази сума, натрупана от фалшиви
ваучери е единствено и само от склада в гр. Казанлък и тя следва да се поеме от
работещите там, а не и от неговия склад. Съдът няма да коментира
обстоятелството, че приходи, разходи, загуби и т.н. на едно дружество се
установяват единствено и само с ревизия и осчетоводяване на документи, каквито
обаче никой не е представил. Житейски нелогично звучи и твърдението им, че не
са подали оплакване до полицията за констатираните фалшиви ваучери. Според
подсъдимия това било така, защото от „Социално подпомагане” ги уведомили, че те
вече са сигнализирали в полицията. Само че такова уведомление явно не е имало,
тъй като от ОД-МВР-Сливен е получена справка, че за съответния период не е
имало образувана преписка по сигнал на „Социални грижи” – Сливен, относно
представени при тях за плащане фалшиви ваучери. А и логично е дори да са
получили такъв отговор, отделно да сезират полицията, след като се касае за
толкова голяма сума, която към 2007
г. при минимална работна заплата от 180.00 лв. се е
равнявала на приблизително 130 МРЗ, а сега се равнява на 43 МРЗ и въпреки това
и към момента е доста сериозна сума. Поради всички посочени противоречия и
логически неиздържани твърдения съдът не даде вяра на тази част от показанията
на свидетелите Б.К., Х.М. и М.М., както и на обясненията на подсъдимия. В
останалата им част в обясненията на подсъдимия касаеща обстоятелствата кога и
как е узнал за съществуването на С.К., проведения разговор с адв. А.,
изпращането на записа на заповед, съдът кредитира тези обяснения, тъй като
същите съвпадат както с онази част от показанията на посочените трима
свидетели, които съдът кредитира, така и с показанията на свид. К. и К.А..
Съдът по предвидения в НПК ред прочете
показанията на свид. М.К., дадени от него в хода на досъдебното производство.
Същият заяви, че поддържа тези показания, а и те на практика не се различават
освен по отношение на един факт с тези, които депозира в хода на съдебното
следствие. Този факт касае имал ли е сключен този свидетел трудов договор с
„Койот” ООД. В тази им част съдът прие за достоверни показанията, дадени в хода
на съдебното следствие, от една страна заради принципа на НПК за устност и непосредственост при събирането на доказателства,
а тези гласни доказателства са дадени устно и непосредствено пред настоящия
състав и от друга страна, поради факта, че по делото в хода на ДП е приложена
справка, от която е видно, че действително такъв трудов договор не е бил
регистриран.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице,
въпреки че беше оспорено от страните и в частност от защитата на подсъдимия.
Аргументът за оспорване на експертизата е обстоятелството, че същата е
изготвена на базата на копие от записа на заповед, а не на базата на
оригиналния запис. Този аргумент не се приема от съда, тъй като не съществува
законово изискване почеркова експертиза, да се прави
само на оригинален документ. Дали може или не може да се направи експертиза,
както и вещото лице посочи зависи от качеството на копието, като ако това
качество не е добро, няма как да се изготви заключение, но предвид съвременната
техника и изготвените качествени копия е възможно да се изготвят заключения въз
основа на копия от документи. Дали преди 10-15 години единствено и само цитирания от защитата на подсъдимия
доцент е правил експертизи върху копия, няма никакво значение. Преди 10-15
години действително техниката е възможно да не е позволявала изготвянето на
такива експертизи, но сега това вече не е така. Поради изложеното, съдът не
прие доводите на защитата на подсъдимия и доколкото няма основание да се
съмнява в безпристрастността и професионалната компетентност на експерта прие
неговото заключение.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи значение за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи :
С деянието си подс. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал. 1, във вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Налице са всички елементи от
фактическия състав на престъплението за което му е повдигнато обвинение. На
първо място е налице неистински частен документ. Изпратеният запис на заповед е
неистински, доколкото положения подпис за издател Кольо К., съгласно
заключението на вещото лице не е положен от него. В случая не са необходими и
специални знания, за да се види, че положения в записа подпис е имитиран,
подправен и т.н., така както и самата С.К. е установила. Ако подсъдимият
твърди, че не е знаел, че брат му е дал неистински запис на заповед, то следва
извода, че починалия Кольо К. е възнамерявал да измами брат си и когато се
стигне до предявяване на този запис срещу издателя му /което не се е случило,
тъй като неочаквано Кольо К. е починал/, то последният да противопостави
вземането на брат си с аргумента, че подписа не е положен от него. При всичките
твърдения за прекрасни отношения между двамата братя и между подсъдимия и
синовете на починалия му брат, това звучи още по нелогично от всичко изложено
по-горе. Тук следва да се отвори една скоба, като се поясни, че за неистинския
документ е достатъчно това, че не носи подписа на своя издател и е без значение
дали е с вярно или с невярно съдържание. В случая обаче е налице не просто
използване на неистински документ, а и специална цел – да се получи чуждо
имущество и то без правно основание. Именно защото е налице изискване полученото
имущество да е без правно основание, то съдът разгледа и коментира много
подробно доказването на това правно основание от страна на подсъдимия и
свидетелите Б.К., Х.М. и М.М.. Ако беше безспорно установено, че е било налице
такова основание, то макар и документа да е неистински, нямаше да е налице
единия от елементите от фактическия състав на престъплението и съответно нямаше
да има престъпление. Съдът прие за установено, че подсъдимият следва да
отговаря за цялата сума, посочено в диспозитива на
обвинението. Действително наследниците на починал длъжник не са солидарни
длъжници и при предявяване на запис на заповед пред съда, следва да се посочи
каква сума, от кой от наследниците се претендира. В случая обаче, до пострадалата
К. е изпратен запис с писмо, че тази сума се претендира от нея. Ако С.К. не
беше се консултирала с адвокат, който да й разясни, че като един от няколкото
сънаследници тя не дължи цялата сума, би било напълно възможно пострадалата да
пристъпи към плащане на тази сума по изпратения до нея запис на заповед, с
който се претендират 23 хил. лева. Доколкото деянието е останало във фазата на
опита, но се търси сумата от 23 хил. лева, съдът прие, че следва да признае
подсъдимия за виновен за цялата сума, посочена в обвинението. Единствено съдът
го оправда за повдигнатото обвинение за периода от м. май 2017 г. до 09.10.2017 г.
Деянието не представлява продължавано престъпление, а е едно единствено деяние,
осъществено с изпращането на запис на заповед, получен на 10.10.2017 г., която
дата съдът прие за датата на деянието.
Деянията си, подсъдимият е извършил умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични
данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието. Съдът определи наказание при условията на чл.55 от НК, като взе
в предвид, че се касае за деяние останало във фазата на опита, при което законът
дава възможност да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК и без
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, съдът наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал. 1 от НК се отлага за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Доколкото подсъдимият е неосъждан
и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не се налага
ефективното изтърпяване на така определеното наказание, отложи неговото
изпълнение за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Така
наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
По
правилата на процеса съдът осъди подс. К. да заплати направените по делото
разноски за експертиза в размер на 73,20 лв., по бюджета на държавата по сметка
на ОД-МВР-Сливен и в размер на 46,11 лв. за експертиза и пътни разходи, по
бюджета на държавата по сметка на СлРС.
Съдът
осъди подс. К. да заплати на пострадалата С.К. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
15.11.2019 г . РАЙОНЕН СЪДИЯ: