РЕШЕНИЕ
№ .......
Гр. С., 17.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В състав, в публично заседание на двадесет и четвърти март две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЯНАЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря В. И. като разгледа
докладваното от съдия Маджев въззивно гражданско дело №2971/2008 г.
по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК-1952 г.
Образувано е по повод упражнено
право на въззивна жалба от ищеца М.Д.М.
чрез пълномощника му адв. К.Б. против Решение от 30.06.2008 г. по
гр.д.№15012/2007 г. на Софийски районен съд-70 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск за делба.
Въззивната жалба съдържа доводи за неоснователност на
изводите направени от СРС в обжалваното решение. Изразява се несъгласие с
приетото от първата инстанция разбиране, че доколкото имало две самостоятелни
сгради в съсобствения между страните парцел, които са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, то делба върху мястото е
недопустима. Погрешни били така също и изводите на първата инстанция, които се
базират на неправилната преценка изведена от чл. 201 ЗУТ, че е невъзможно да се
изготви проект за разделянето на делбения имот на две или повече части без да
се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради и разрешени
строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност
под минималната установена по закон за определените с плана за застрояване за
разделяния имот, характер и начин на застрояване. Жалбоподателят се
противопоставя на този извод на СРС, като посочва, че същия е формиран при
произволно интерпретиране на информацията съдържаща се в приложената при
разглеждане на делото пред СРС скица на имота, като е направено заключение, че
няма пълно съвпадение между контурите на вече изградените в имота вилни сгради.
Допълва се, че са изложени неправилни мотиви и относно собствеността, с която
разполага жалбоподателя – М. по отношение на гараж – придобит с н.а. 155 от
01.06.1976 г., като СРС е приел, че въпросния гараж съставлявал отделна
постройка, а в действителност се касаело за приземна част от сградата, която се
притежавала от М.М.. Съдът е допуснал объркването си, чрез неправилен прочит на
ангажираната по делото скица, като е приел, че начертаното върху нея стълбище,
съставлява отделна постройка – гараж. Следователно неверен е извода на СРС, че
няма практическа възможност страничната /вертикална/ имотна граница между двата
недвижими имота да мине между тях, каквато е единствената възможност предвид
начина им на застрояване, като се спази изискването на чл. 42 ЗУТ за минимално
отстояние на вече изградения гараж – допълващо застрояване, което е собственост
на ищеца. От жалбоподателя се поддържа, че това може да стане, доколкото при
разделянето на съсобствения имот е реално възможно да се обособят два недвижими
имота, които да отговарят напълно на изискванията за лице и повърхност. В
изложения контекст според жалбоподателя допускането на исканата делба не би
противоречало на закона. Иска се постановяване на решение, с което обжалваното
такова на СРС да се отмени и предявения иск за делба да бъде уважен, като се
допусне такава между заявените в ИМ съсобственици при квотите посочени отново в
нея.
Въззиваемата страна-ответник по иска-Ф.П., не оспорва подадената жалба като
иска от настоящата инстанция да приеме с крайния си съдебен акт, че имотът
заявен с искане за делба е поделяем, а по отношение на квотите за делбата,
същите да се разпределят между притежателите на имота, така както са описани в
нотариалния акт, а не по начина заявен от жалбоподателя – М..
Въззиваемият К. И. не е взел
становище по жалбата.
С оглед необходимостта в
производството по делба да вземат участие всички участници в имуществената
общност, по отношение на която се провежда делбата, с определение от 01.03.2011
г. настоящата инстанция конституира в процеса, като страна - М.Д.М., в
качеството му на наследник на Д.М. М. и Р.Д.М., и С.Н.И., съпруга на К. М.И..
М.М. не е изразил становище по
въззивната жалба.
С.И. иска от съда да приеме, че
процесният имот е поделяем, съответно, делбата да бъде допусната, но при квоти
различни от тези посочени от ищеца във въззивната жалба и в исковата молба.
Счита, че М.Д.М. разполага с ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния недвижим имот и претенциите му надвишаващи този дял са
неоснователни.
С определение от 28.04.2015 г.
поради обстоятелството, че съделителят К. М.И. е починал на 28.11.2014 г.,
които момент следва образуването на настоящото делбено производство, то на
основание чл. 120 ГПК /отм./ на негово
място е конституиран, като страна в процеса наследника му по закон - Н.К.И..
Последният не е взел становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.188 ГПК-1952 г.,
намира за установено следното:
Предявен е иск по чл. 34,ал.1 ЗС от М.Д.М.
срещу Ф.Я.П., Н.К.И. (конституиран с определение от 28.04.2015 г.), М.Д.М. и С.Н.И.
(последните конституирани с определение на СГС от 01.03.2011 г.) за делба на следния
недвижим имот: УПИ № VII-316, кв. 13, по плана на гр. С.,
находящ се в гр. ***********“ № 2, местност в.з. „Б.П.“, при съседи: УПИ № XII-316a, улица, УПИ
№ II-314, УПИ № Ia-314, УПИ № VIII-314, с площ 1942
кв.м.
С нотариален акт № 155/01.06.1976 г. по нот. дело
№ 1909/1976 г. се установява, че Д.М. М. и Р.Д.М. са прехвърлили чрез дарение
на сина си - М.Д.М. правото на собственост върху следния недвижим имот: южен
вилен близнак от вилна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. „**********, състоящ
се от хол, кухненски бокс и кът за хранене на първия етаж и две спални
помещения на полуетажа, сервизни помещения, избени помещения и гараж –
карабина, застроени на 50 кв.м. при съседи: от три страни дворно място и от
север северния близнак, собственост на Д.М. М. и Р.Д.М., заедно с ½ идеална част от дворното място,
представляващо парцел VII-316 в кв. 13, местност „Б.П.“ по плана
на ж.к. „Б.“ – вилна зона, със застроена и незастроена площ от 1809 кв.м. с
уредени регулационни сметки.
С нотариален акт № 111/18.03.1983
г.по нот. дело № 1066/1983 г. се установява, че Д.М. М. и Р.Д.М. са прехвърлили
чрез замяна на Я.А. П. и К. М.И. правото на собственост върху следния недвижим
имот: 900/1813 идеални части от вилно
място, цялото с площ 1813 кв.м., съставляващо парцел VII-316 в кв. 13, по
плана на гр. С., местност „Б.П.“, заедно с изградената върху него вилна сграда,
застроена на етаж и половина на площ от 40 кв.м., като етажът се състои от
кухня, хол, антре и сервизни помещения, а полуетажа се състои от две стаи,
сервизни помещения, антре и тераса, ведно с мазето, върху което е застроена
вилната сграда.
С нотариален акт № 99/25.02.1992 г.
по нот. дело № 2417/1992 г. се установява, че Я.А. П., действащ от една страна
в лично качество, а от друга като пълномощник на съпругата си е прехвърлил чрез
дарение в полза на сина си - Ф.Я.П. собствената си ½ идеална част от
вилна сграда, застроена на етаж и половина на площ от 40 кв.м., като етажа се
състои от кухня, хол, антре и сервизни помещения, а полуетажа се състои от две
сервизни помещения, антре и тераса, ведно с прилежащото мазе, върху което е
построена вилната сграда, заедно с 450/1813
идеални части от вилното място, цялото с площ 1813 кв.м.
От изложените обстоятелства следва,
че след извършването на втората прехвърлителна сделка – 18.03.1983 г. Д.М. М. и
Р.Д.М. са останали титуляри на правото на собственост върху 6,5/1813 идеални
части от урегулиран поземлен имот.
От представено по делото
удостоверение за наследници издадено на 15.10.2010 г. от СО-Район „Сердика“ е
видно, че Д.М. М. е починал на 17.10.1990 г. като е оставил за свои наследници
по закон : съпругата си - Р.Д.М. и синовете си - М.Д.М. и М.Д.М..
От представено удостоверение за
наследници издадено на 26.01.2011 г. от СО-Район „Сердика“ е видно, че Р.Д.М. е
починала на 22.10.2006 г., като е оставила за наследници двамата си сина - М.Д.М.
и М.Д.М..
В удостоверение за семейно положение
и членове на семейството, издадено на 18.02.2011 г. от СО – Район „ Витоша“
относно лицето К. М.И. се удостоверява, че от 05.10.1974 г. до датата на
издаване на удостоверението – 18.02.2011 г. е женен за С.Н.И., т.е. към момента
на придобиване на правото на собственост върху процесния недвижим имот се е
намирал в брак с посоченото лице.
Пред настоящата инстанция по
инициатива на страните е допусната съдебно-техническа експертиза, като от
заключението изготвено от вещото лице и прието по делото са дадени отговори,
както следва : към датата - 18.03.1983 г. процесният недвижим имот представлява
парцел VII-316 от кв. 13 по
регулационния план на м. „В. з. Б.П.“, одобрен със заповед № 1224/ 1959 и
съгласно нотариален акт № 111, том VI, дело 1066/18.03.1983 г. е с площ
1813 кв.м. По изработения кадастрален план от 1958 г. парцел VII-316 е отреден за част от имот пл. № 316,
целият с площ 2,3 дка по документ, а по графични данни 2,65 дка. Останалата
част от имот пл. № 316 попада в улица и в озеленяване в кв. 35. Вещото лице е
констатирало, че въз основа на нотариален акт № 131, том ХIII, дело №
2767 от 03.09.1969 г. наследодателят на ищеца - М.Д.М. е придобил право на
собственост по силата на дворищна регулация върху 59 кв.м. от имот пл. № 314,
11 кв.м. от имот пл. № 538 и 11 кв.м. от имот пл. № 314. Даден е отговор и, че
към 18.03.1983 г. парцел VII-316 е с уредени сметки по регулация. Вещото
лице пояснява, че със заповед на кмета на р-н „Витоша“ от 12.01.1994 г. е
одобрено изменение на регулационен план за кв. 13, с което в кадастралната
основа на плана е попълнен нов имот с пл. № 316а, за който е отреден парцел XII-316a с площ 535
кв.м. и е изправено трасето на улицата. В резултат на така допуснатото
изменение в регулационния план, площта на парцел VII-316 се увеличава, като става 1942 кв.м.
Вещото лице е констатирало, че със заповед от 14.07.1994 г. на кмета на р-н „Витоша“ е одобрено разделяне на парцел VII-316 на два
парцела въз основа на скица-проект за делба, изработена служебно от
техническата служба на р-н „Витоша“. С решение от 17.04.1996 на СГС заповедта е
отменена, като едно от основанията е, че дворищно-регулационната линия между
двата новообразувани парцела минава през изградената пристройка към северната
сграда-близнак. В приетото заключение е даден отговор и относно това, че за
територията на „В.з. Б.П.“ през 1978 г. е изработен нов кадастрален план, който
към датата на изготвяне на заключението е неодобрен. По въпроса дали е възможно
разделянето на процесния недвижим имот на два отделни имота вещото лице е
посочило, че УПИ VII-316 разполага с необходимата площ и лице, така че образуваните
при разделянето му недвижими имоти да отговарят на изискванията на чл. 19,ал.1 ЗУТ. При изслушване на основното заключение на вещото лице - Б. осъществило се
в съдебно заседание проведено на 21.01.2010 г. се въвежда пояснение, че парцел XII-316a е образуван
след като е била актуализирана заповедта от 1994 г., с която проектираната
улица минаваща покрай границите на имота е изправена, което е довело, като
резултат до увеличаване площта на имот XII-316. Съгласно тази заповед, която е
цитирана от вещото лице подробно в заключението му е постигнато частично
изменение в регулационния план, с което като резултат улицата, която минава
като лице на парцел VII-316 е изправена,
като допреди това тя е била под формата на дълга, а след изменението в
регулацията тя е изменила направлението си в права линия и така площта на парцел VII-316 се е
увеличила за сметка на територията на кв. 35, която територия е била
предвидена, като такава за озеленяване. Именно след това изменение в
регулационния план е бил попълнен имот 316А и за него е отреден парцел XII. Относно този имот вещото лице дава
отговор, че същия е попълнен чрез осъществилото се частично изменение в
регулационния план, като е получен от новополучената площ от кв. 35 за
озеленяване и част от имот 316.
По повод възникнали допълнителни
въпроси от страните във връзка с приетото основно заключение по СТЕ е извършена
допълнителна съдебно-техническа експертиза, като е изслушано и прието
допълнително заключение на вещо лице, от което се установява, че парцел ХII-316A e образуван в
резултат от изменение на РП на м. „в.з. Б.П.“ одобрено със Заповед РД-09-20/ 12.01.1994 на кмета на ТОА „Витоша“,
като със същата заповед се одобрява попълване на кадастралната основа за имоти
316, 316А и 320; новообразувания имот 316А е нанесен за частта от бившия имот
пл. № 316, попадаща извън парцел VII-316 /спрямо
границите му преди изменението/; парцел
ХII-316A е с площ
535 кв.м. по данни от цифров модел на РП, като частите от имотите, които са
включени в парцел ХII-316A са както
следва : 187 кв.м. по т. 2-3-4-5-9-8-2 са включени, като основа на парцела от
имот с пл. № 316А, 77 кв.м. по т. 1-2-8-7-1 се придават от имот с пл. № 320 на Л.П.П.
и Е.П.Т. и 271 кв.м. по т. 5-6-7-8-9-5 се придават от имот с пл. № 316 и последната част, като вещото лице
заявява, че последната част имаща площ от 271 кв.м. и заключена между т.
5-6-7-8-9-5 представлява частта от парцел ХII-316A
образуван съгласно ИПР от 12.01.1994 г., която попада в парцел VII-316 спрямо
границите му към датата на съставяне на нот. акт № 111 /1983 г.; регулационните изменения,
които са одобрени със заповед РД-09-20/ 12.01.1994 не са приложени по отношение
на парцел /УПИ ХII-316A; УПИ VII-316 от кв. 13 по РП, които е одобрен
със заповеди 16.03.1959 г. и 12.01.1994 г. не е идентичен с парцел VII-316 от кв. 13, които е предмет на н.а.
от 1976 г. и от 1983 г., както по площ, така и по територия; вещото лице
посочва, че видно от скица от 20.07.2006 г. на Район – Витоша е изобразено, че
за УПИ VII-316 е налице
придаваема част от имот с пл. № 316а с площ от 455 кв.м., като вещото лице не
установило данни за уреждане на регулационните отношения, които са възникнали
по силата на ИПР, което е одобрено със Заповед РД-09-20/ 12.01.1994 г. Вещото
лице е посочило, че към момента на изготвяне на заключението си е налице
промяна в кадастралния статут на поделяемия имот, което е резултат от
изработването и одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри на кв.
Б., район „Витоша“, които са влезли в сила през 2011 г., като за процесния имот
в КК е нанесен ПИ с идентификатор 68134.1939.387 с площ от 2 377 кв.м.,
като е записан в кадастралните регистри на името на Д. М. и М.М..
Други относими доказателства по
делото не са представени.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
197 ГПК-1952 г. и е допустима.
Предметът на съдебното решение в
делбеното производство е определен от чл.282, ал.1 ГПК-1952 г.-според тази
разпоредба с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по
въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки от съделителите.
Процесният недвижим имот-предмет на
иска за делба, е придобит от съделителите при реализирането на самостоятелни
способи за придобиване на собственост върху идеални части от същия, а именно :
съделителя - М.М. е станал титуляр на правото на собственост върху 906,5/1813
идеални части от поделяемия имот въз основа на договор за дарение описан
подробно по-горе в решението при обсъждане на установените по делото факти,
както и 3,25/1813 идеални части въз основа на наследствено правоприемство от
своите родители – Д. М. и Р.М.; съделителят –М.М. е придобил права върху
идеални части от имота предмет на делба по силата на наследствено
правоприемство от своите родители – Д. М. и Р.М., като параметрите на придобитите
от него идеални части са 3,25/1813. Останалите 900/1813 идеални части се
притежават от останалите съделители в процеса, а именно – Ф.П., С.И. и Н.И.,
чиито права на съсобственици в имота са възникнали, както чрез правна сделка –
договор за замяна и договор за дарение, така и чрез наследствено
правоприемство, които способи за прехвърляне на правото на собственост са
подробно проследени от съда при обсъждането на фактическата страна на спора,
която се установява несъмнено от събрания в процеса доказателствен материал.
Следващият съществен въпрос имащ
значение за правилното разрешаване на спора за подялбата на имота е
концентриран върху това, дали заявения имот, чието допускане до подялба се иска
от страните има характера на обща част, която обслужва изградените в него
постройки или пък съставлява имот попадащ в режима на обикновена съсобственост.
Ясен отговор на въпроса, кога застроеното със сгради дворно място е обща част и
какъв е способът, съобразно с които ще се извърши тази преценка е даден с
решение № 293/12.12.2011г. по гр.д. №
265/2011 г. на ВКС, Второ ГО. Възприето е, че когато сградите намиращи се в
дворното място по отношение на което се иска делба са индивидуална собственост
на съсобствениците на земята, то последната е обща част във всички случай,
когато е невъзможно разделянето на дворното място на толкова урегулирани
поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно притежаваните от тях
сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен
урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до
улици и т.н. Счетено е, че ако подобно разделяне е възможно при спазване на
всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята върху
която са изградени сградите е останала в режим на обикновена съсобственост. В
този контекст допустимостта на делбата с оглед състоянието на тази
съсобственост към момента на постановяване на решението в първа фаза на
делбата. В рамките на настоящия спор несъмнено се установява, че в дворното
място, чиято делба се иска да бъде допусната има изградени две постройки /южен
и северен близнак/, като същите съставляват индивидуална собственост на отделни
съделители. Същевременно обаче в рамките на осъществилото се доказване при
разглеждане на спора пред настоящата инстанция категорично се установява
посредством изслушаните и неоспорени от страните основно и допълнително
заключения по допуснатата СТЕ, че мястото, което е предмет на иска за делба е
възможно да бъде разделено на самостоятелни УПИ, доколкото характеристиките му
съобразно благоустройственото законодателство го позволяват. Това означава, че
процесния недвижим имот, чиято делба се иска да бъде допусната всъщност следва
да се определи, като такъв притежаван от страните в режим на обикновена
съсобственост, а не като обща част, какъвто извод е формиран от първата
инстанция при обосноваване неоснователност на предявения иск. По отношение на
това релевантно за спора обстоятелство между съделителите не съществуват
разногласия, като те потвърждават тази характеристика на имота, дори в рамките
на настоящия процес е проведена и процедура по чл. 201 ЗУТ, където е даден
вариант за разделението на имота на два самостоятелни УПИ.
Последният въпрос, които следва да
намери разрешение при постановяване на решението за допускане на имота до делба
е ситуиран върху регулационния статут на имота и осъществилите се във времето
изменения в него. Във връзка с поддържаното от страните изменение на
регулационния статут на имота през 1994 г., което е станало въз основа на
издадена заповед РД-09-20 от 12.01.1994 г. следва да се посочи, че по делото не
бяха приобщени доказателства, от които да следва, че тази регулация е била
приложена на място и е произвела своя вещно-правен ефект. Напротив вещото лице,
което детайлно се е занимало с въпроса по регулационния статут на имота и
неговото изменение във времето ясно е обосновало в заключението си, че
регулацията от 1994 г. осъществена по отношение на имота предмет на делба не е
била приложена. Следователно единствената действаща такава е тази от 1959 г.,
която не е предвиждала съществуването на парцел VII-316a. Така според одобрения със заповед
№ 1224/1959 г. регулационен план за местност „В.з. Б.П.“, които е последния действащ
и към момента регулационен план следва да се направи заключение, че
съсобствения между страните недвижим имот върху които следва да се допусне
делба, съставлява – парцел VII-316 от кв. 13
Предвид изложеното крайния извод на
настоящата инстанция е, че поисканата от М.М. делба на недвижим имот следва да
се допусне, като в нея участват : М.М., като носител на 909,75/1813 идеални
части; М.М., като носител на 3,25/1813 идеални части и Ф.П., С.И. и Н.И., като
носители на 900/1813 идеални части от правото на собственост върху УПИ VII-316 от кв.
13, по плана на гр. С. одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г., находящ се в
гр. С., кв. „Б.“, ул. „********, местност „В.з. Б.П.“ с площ от 1813 кв.м.
Поради несъвпадение на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като
вместо него се постанови такова, с което установения в съсобственост имот да се
допусне до делба при възприетите в мотивната част на решението квоти за всеки
от съделителите.
По разноските: Съгласно чл.293а, изр.І ГПК-1952 г.
страните заплащат разноските в делбеното производство съобразно стойността на
своите дялове, която се определя във фазата по извършване на
делбата-следователно в първата фаза на делбеното производство при уважаване на
иска за делба разноски по него не се присъждат. При отхвърляне на иска за делба
разноски се дължат на общо основание. Поради това разноски за настоящата
инстанция не следва да се присъждат.
По изложените мотиви Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение от 30.06.2008 г. по
гр.д.№15012/2007 г. на Софийски районен съд-70 състав, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА съдебна делба на следния недвижим имот: УПИ VII-316 от кв. 13, по плана на гр. С.
одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г., находящ се в гр. С., кв. „Б.“, ул. „********,
местност „В.з. Б.П.“ с площ от 1813 кв.м. при съседи : парцел II-314; парцел
Iа-314; парцел
VIII-314; парцел IX-320 и улица,
да се извърши между следните лица и при следните квоти:
за М.Д.М. – 909,75/1813 ид.части;
за М.Д.М. – 3,25/1813 ид.части и
за Ф.Я.П., С.Н.И.
и Н.К.И. – 900/1813 ид. части от имота.
Въззивното решение подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 ГПК-2007 г. пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.