№ 331
гр. Варна, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Я.
Членове:Даниела П. Костова
С.а Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора С. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от С.а Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600245 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:35 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.
Жалбоподател-подсъдим А. К. А., редовно призован, явява се лично,
представлява адв. Ж. М. Г. от АК – Варна, редовно упълномощен от преди.
Не се явява адв. М. Б. Р. от АК – Варна, редовно упълномощен от
преди.
АДВ Г. – Адв. Р. моли да бъде изчакан, тъй като се намира в съседната
зала.
Частните обвинители Й. Н. И., М. И. Б., Н. И. С. , редовно призовани не
се явяват.
Представляват се от повереник адв. С. Б. С. от АК - Варна, редовно
упълномощен.
АДВ. С. – Моите доверители няма да се явят, наясно са с датата на съд.
заседание.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
1
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС. А. – Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото - адв.Р.
не се намира в залата, но другият защитник на подсъдимото лице адв.Ж. Г. се
явява, и предвид разпоредбата на чл.271 ал.3 НПК следва да бъде даден ход
на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, делото се гледа за
втори път пред ВАпС, като причината за отмяна на първоначалния съдебен
акт е нейният дефицит в правните изводи за виновността на подсъдимия и
констатирано нарушение от въззивния съд на процедурата по чл.371, ал.1, т.1
от НПК.
Както при първото, така и при второто разглеждане на делото от
Окръжен съд, съдът е стигнал безкомпромисно до извода за наличие на
виновност във възведеното обвинение, като от съдът е приета по-леката
квалификация на престъплението по чл. 343 от НК, а именно корекция поради
установено оказване на помощ, с което очевидно ВОП се е съгласила. Всичко
останало по доказателствата по делото считам, че води до изводите, че е
налице нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на
чл.20, ал.2, пр. 2 – неизпълнено задължение при възникване на опасност
водачът на МПС да намали и да спре. Това нарушение се намира в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, смъртта
на пострадалата. Установено е чрез експертиза, че скоростта на движението
59,58 км/ч, при разрешена 50 км/ч, но не нарушението на разрешената
минималната скорост е в причинно-следствена връзка, а именно това, че
липсва съобразяване с възникналата опасност.
В 10:40 часа в залата влиза адв. Р..
ПРОКУРОРЪТ – От последната АТЕ се установява, че при няколко
варианта на видимост най-краткият отрязък е 56,17 метра, тоест при този най-
благоприятен вариант сблъсъкът е бил предотвратим. В мотивите на
първоинстанционния съд подробно е разгледан и аргументиран въпросът за
момента на възникване на опасността. Този момент безспорно съдебната
2
практика посочва, че е винаги фактически и е съобразно конкретния случай за
всяка една ситуация. Обсъждането на момента на възникване на опасността в
съд. акт на ВОС, който е на вниманието Ви, е съобразено изцяло с
Тълкувателно решение от 1984 г. по НД 1080/84 г., както разбира се и с
последващата по-нова съдебна практика. Фактическият въпрос за възникване
на опасността - съвсем непротиворечиво съдебната практика приема, че
пешеходецът не само когато е на пътното платно е опасност, но дори тогава,
когато от цялостното му поведение се възприема намерението за навлизане в
платното. Една сравнително по-нова практика, разбира се за илюстрация, тя е
многобройна, Решение № 359/2014 г. на Трето НО. Тук възниква въпросът
дали възможността при този отрязък от разстояние подсъдимият да забележи
пострадалата е била попречена от някакво обективна пречка. Не е имало в
конкретния случай каквато и да е причина при нормален трафик, при
установената фактическа обстановка, ако подсъдимият е наблюдавал
внимателно пътната обстановка, не е имало пречка да забележи пешеходката,
не е имало от какъвто и да е обективен характер. Свид. С., който е управлявал
велосипед е видял пешеходката вече на решетката и направила крачка, две
когато е успял да я заобиколи и е подвикнал да внимава. Правилно съдът е
приел, че още в този момент пешеходката представлява опасност, защото по-
нататъшното й поведение било предвидимо. Интензитет установен от
доказателствата по делото - интензитет или някакъв по-особен трафик не е
имало на пътното платно, не е имало каквито й да е обстоятелства, които да
затрудняват видимостта на водача на МПС. Липсата на наблюдение на
обстановката е причина водачът да не възприеме пострадалата.
За процесуална икономия няма да се спирам подробно на вида и размера
на наложеното наказание от ВОС, само ще маркирам, че изцяло изложените
аргументи са съобразени с обществената опасност на извършителя и на
извършеното, и Ви моля те да бъдат възприети и от настоящата инстанция.
Моля в този смисъл да постановите Вашето решение.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители аз
моля, да оставите без уважение така депозираната пред Вас въззивна жалба на
защитата. Считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, и най-вече добре мотивирано.
Както и прокурорът заяви за втори път производството се качва на
Апелативната инстанция. Две инстанции на ВОС постановиха, че
подсъдимият е виновен. Безспорно е установено и основният мотив, който е
имал ОС е видимостта, която е имал водачът към пешеходката и това дали
той е могъл и е реагирал своевременно на възникналата опасност. Следва да
се отбележи, че всяка една от АТЕ, които са няколко на брой, комплексни
включително, в своите изводи определят, че ако подсъдимият беше съобразил
своето поведение на пътя, така, както изисква ЗДвП, а именно при една
възникнала опасност да намали своевременно скоростта си и да спре удар
3
нямаше да има, това е отразено в изводите на всички вещи лица, които са
изготвили заключение както на досъдебната, така и в съдебната фаза на
процеса.
Другият основен момент е, че е налице абсолютно всякаква липса на
реакция от страна на водача и това се вижда от всички писмени и гласни
доказателства по делото. Скоростта, с която се е движил определена от
всички вещи лица е била и скоростта, с която той е нанесъл удара на нашата
доверителка и се е стигнало до този фатален край. Нещо повече, както и ОС
се е мотивирал имало е и друг участник в движението – въпросният
велосипедист. От показанията на подсъдимия, които дали ще се кредитират
или не, е ясно, че той не е забелязал не само възрастната жена, но не е
забелязал и движещия се пред него велосипедист, което означава единствено
и само, че той няма адекватна реакция на пътя и това е основната причина той
да не намали и да спре. Аз считам, че всички възражения на защитата,
изложени подробно в допълнителното изложение на въззивната жалба не
почиват на абсолютно никакви аргументи, които са установени от двете
предходни инстанции, както и в досъдебната фаза.
Аз моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
По отношение на наказанието, моите доверители не са имали абсолютно
никакви претенции, за тях това, че подсъдимият близо шест години след това
е понесъл временно някаква отговорност със съдебния акт на ОС все пак си е
някаква утеха, така че от тяхно име аз моля да потвърдите съдебният акт.
АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, защитата ще Ви помоли в мое
лице да отмените първоинстанционната присъда и да оправдаете А. по
възведеното срещу него обвинение, като приемете, че няма основание за
ангажиране на неговата наказателна отговорност. Случаи с идентични
характеристики са били многократно обект на вниманието на съдилищата в
страната. В конкретния случай имаме инцидент в резултат от внезапно
предприето навлизане от страна на пешеходец и извън платното за движение
на платното за движение, където се реализира сблъсъкът с моториста.
Първоинстанционната присъда е резултат на един необективен анализ на
доказателствата по делото. На практика ние сме изложили пространни
аргументи свързани с допуснати процесуални нарушения, свързани с
тълкуването и анализа на тези доказателства, но няма как с оглед на това, че
делото е за втори път обект на вниманието на Апелативния съд, тези пропуски
да бъдат отстранени по друг начин освен чрез произнасяне по същество по
тези искания и извършване на самостоятелен решаващ анализ от страна на
настоящата решаваща инстанция.
За да признае подсъдимия за виновен ВОС е приел от правна страна, че
опасността за водача А. е възникнала в момента, в който пострадалата
забележете се появила на отводнителната решетка и на второ място, че това
4
бил и моментът, в който тя можела да бъде забелязана от моториста. Нито
един от тези два самостоятелни фактологични изводи на ВОС не е резултат
от анализ на налични по делото доказателства, нито може да бъде изведен от
анализ на многобройните, изготвени по делото, АТЕ. Имаме няколко групи
доказателствени източници, които отричат тези изводи на съда.
Първият от тях е, че съдът е игнорирал показанията на един от
ключовите по делото свидетели и това е велосипедистът, движещ се
непосредствено пред моториста А., това е велосипедистът С.. Неговите
показания са от значение за решаване на делото в следната насока: Той ясно и
конкретно описва поведението и действията на пострадалата преди
инцидента. Съпругът й подпомага да се качи на решетката, факт, който той
възприема, след това я оставя там, връща се през няколко стъпала надолу до
портичката на имота за да я заключи, като анализът и на огледния протокол
сочи, че това са няколко на брой стъпала със стръмен скат, които е трябвало
да бъдат преодолявани, като този свидетел е категоричен, че едва в момента,
в който съпругът й се е върнал до портичката на вратата, тогава пешеходката
е започнала, забележете изненадващо за самия него, да предприема пресичане
в момент, в който той се намира на два метра от нея. С една бърза маневра
свид. С. е съумял да я заобиколи и да избегне удара, като тя е направила една
крачка според него. Тоест имаме ясно интервалирани моменти. Момент първи
на оставане на пострадалата да стои на решетката, връщане на нейния съпруг
до портичката и едва от този момент тя започва да пресича. Вярно е, че
трябва по пътя на един внимателен и задълбочен анализ да се изследва
времето, което е било необходимо на нейния съпруг да слезе, за да можем да
определим какво време тази пешеходка е престоявала на решетката. Ако ВОС
беше изпълнил задължението си наистина да анализира доказателствата и
беше съобразил констатациите на повторната експертиза на В., Я. и Д. щеше
да приеме, че това време, което е било необходимо на съпруга й да слезе
обратно до портичката, съобразно техните констатации е време не по-малко
от 5 сек, както те сочат в тяхното заключение. Тоест това категорично
изключва достоверността на извода на съда, че в момента, в който тя е била
оставена на решетката започнала да пресича.
Второ доказателство, с което съдът не се е съобразил. Това са
показанията на съпруга Николов, които напълно кореспондират в тази им част
с показанията на свид. С. и той сочи, че едва когато се е върнал да заключи
портичката, приобщени чрез прочитането им с оглед на неговата кончина в
хода на процеса, той е чул удара, тоест тук имаме напълно препокриване на
гласните доказателствени източници, които са в пълна корелация и с казаното
от А., който заявява непротиворечиви в своите обяснения, че се е намирал на
дистанция от около петнадесетина метра в момента, когато възприема
пешеходката да пресича. Затова и ако съдът беше извършил обективен анализ
на тези доказателствени източници и беше наистина обсъдил задълбочено и
експертните заключения от една страна на проф. С. и М., от друга страна
повторната експертиза на Р.Д. и допълненията към нея би приел, че в
5
момента, в който пешеходката променя своето поведение и изненадващо
започва да пресича, мотористът се е намирал на разстояние 19.45 м съобразно
първата цитирана от мен експертиза и на разстояние между 20 – 27 м
съобразно заключението на Д., тоест всеки един от тези параметри при
различните темпове на движение сочи, че разстоянието, на което се е намирал
мотористът е значително по-малко от величината на опасната зона не само
при незначително превишената скорост, но и при тази от 50 км/ч. Тук е
мястото да се отбележи, че съдът не се е съобразил с доводите на защитата и
не ги е обсъдил, че когато имаме един такъв казус, в който имаме поведение
на двама участници в движението, следва да извършим проверка на тези
доказателствени източници и по още един път.
Имаме път изминат от пешеходеца в момента, в който той започва да
пресича. Съобразно всички доказателства по делото пътят му е не по-голям от
1.20 м. до мястото на удара. Варира между 0.90 м според крачката, която се
приема от различните експерти между 0.45 и 0.50 и 1.20 м. Този път трябва да
видим за какво време се изминава. Направени са експертните заключения в
тази посока, сметнати са във всички възможни темпове за движение на
пешеходеца и то в ущърб на подсъдимия гледайки и бавен ход на
пешеходката и виждаме, че тя може да измине това разстояние при бавен и
нормален ход, съгласно възрастовите й особености, за време което е между 1
сек и 1.34 сек. За това и не е достоверен изводът на съда, че видите ли в този
момент, когато тя тръгнала да пресича, водачът бил на 57 м, защото ако е
верен този извод, водачът трябва за това време също да се е намирал на
разстояние, което да измине за 1.34 сек. Само, че това не кореспондира с
извода, че в момента, в който той се е намирал на 57 м на него му трябват
около три секунди и половина той да измине до мястото на удара. Явно е, че
приетото от съда е вътрешно противоречиво. Няма как водачът да се намира
на 57 м когато тя е започнала да пресича защото това означаваше А. за 1.34
сек да преодолее това разстояние до мястото на удара, а той няма как да го
преодолее с тази скорост, която са приели вещите лица. Тук имаме разлика не
по-малка от две, две и половина секунди. Това е най-малкото време, в което
пешеходката е престоявала неподвижна на решетката. Това е допълнителен
аргумент от една страна за недостоверността на извода на първата инстанция,
че пешеходката веднага започнала да пресича и на второ място, че казусът е
бил неправилно решен и от правна гледна точка. Къде се е намирала
пешеходката? Намирала се е на една отводнителна решетка, но не от тези
отводнителни решетки, които са шахтите на платното за движение. Тази
отводнителна решетка е една специфична и се вижда на огледния протокол,
че тя категорично е извън платното за движение. Когато имаме един
пешеходец, който пребивава и стои неподвижно извън платното за движение
от Тълкувателно решение № 28/84 г. до ден днешен и без да цитираме едно
решение, те са многобройни, в тази връзка виждаме, че момента на
възникване на опасността следва да се приеме, този, в който имаме промяна в
пътната обстановка и имаме започнало навлизане по платното за движение.
6
При път от 1.20 м на пешеходката до мястото на удара, при време, което е
необходимо от 1.34 сек при бавен ход, пак най-негативния за него виждаме,
че ударът е реализиран в опасната зона и е бил непредотвратим от негова
гледна точка.
По некоректен начин и в днешно съдебно заседание за пореден път се
интерпретират констатациите на следствения експеримент. Отделили сме
специално място в изложението на това доказателствено средство. Първо този
експеримент е бил статичен. Какво са направили разследващите органи:
Поставили са един пешеходец да стои неподвижно на решетката и са гледали
откъде той може да бъде възприет и нищо повече, той не е динамичен, не е
проигран казусът отново за да се види. Но това откъде водачът може да
възприеме за първи път стоящ на решетката на тротоара пешеходец е
ирелевантно за решаване на казуса, защото от този момент не възниква
опасността. Опасността ще възникне от момента, в който пешеходецът
предприеме пресичане и може да бъде възприет от водача защото оттогава
той представлява опасност, а не от по-ранния момент. Противното означава
виждайки един пешеходец на тротоара, който да стои да бъде възприет като
опасност, което е извън правната логика на нещата. След като тази решетка е
извън платното за движение по аргумент от тълкувателната норма на
Параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП за това и Н. не може
да се приеме, че пребивавайки там е опасност и тя ще представлява такава
едва от момента на предприемане на пресичане. На тази плоскост вече
съобразно всяко едно от експертните заключения и на С., и на Д. виждаме, че
ударът е реализиран в опасната зона. Макар и съдът да е посочил, че се
позовава на експертните заключения на тези лица на практика той ги е
игнорирал. Самите експерти анализирайки същите доказателствени
източници приемат, че пешеходката е стояла известно време неподвижно и
самите те приемат за момент на възникване на опасността тръгването й.
Бих поставил на ОС задочно един риторичен въпрос и интересно как би
решил ОС този казус ако положението на пострадалия в конкретния случай и
на водача съобразно последиците беше различно, тоест беше пострадал
мотористът, а не беше пострадал пешеходецът. Така ли щеше да бъде решен
казуса? Да решаваме казуса и да приемем, че е виновен водачът защото сам
по себе си е пострадал пешеходецът е немислимо от гледна точка на
наказателното право и процеса. Никъде в съдебната практика не е казано, че
когато имаме инцидент между пешеходец и водач на МПС винаги и само и
единствено водачът на МПС е виновен, и всякакви опити за такива внушения,
които аз лично видях да се прокрадват в пледоарията по същество на
представителя на ВАпП, са напълно несъстоятелни и съм уверен, че ще
намерят съответния адекватен коментар при Вашето произнасяне.
В заключение няма как да се приеме, че пешеходката не е престоявала на
решетката защото обстоятелствената част, залегнала на стр. 2 от обв. акт,
която е останала такава неизменена до края на съдебното следствие в първата
инстанция, сочи именно на това, че прокурорът в обвинителните факти, които
7
представляват именно съдържанието на тази обстоятелствена част, приема че
пешеходката след като е била качена на решетката от страна на мъжа й е
престоявала там и едва след това, когато вече се е приближил велопидестът и
мотористът е предприела пресичане.
Предвид на това, че за втори път се разглежда делото от Вас считам, че
процесуалните нарушения ще бъдат отстранени чрез приемане, още веднъж
пред Вас заявявам на една нова фактическа обстановка, в резултат на един
пълен и обективен анализ на доказателствата, който ще извърши ВАпС, като
Ви моля да приемете, че пешеходката и пострадала е престоявала неподвижно
на решетката. Ще Ви моля да приемете, че в момента, в който С., свидетелят
велосипедист, е бил на два метра от нея, а водачът А. на разстояние от 19-20
м, тя е предприела внезапно навлизане на платното за движение като се е
движела с нормален ход за движение и ударът е реализиран в опасната зона
на водача А. и сме изправени пред хипотезата на случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, като А. не е нито могъл, нито е имал каквато й да е
възможност да избегне съприкосновението със способите предвидени в чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Моля Ви за изводи и произнасяне в тази насока.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, аз също като колегата Р. ще Ви
помоля да уважите въззивната жалба.
В пледоарията си колегата подробно се аргументира за основанията,
поради които считаме, че решението на първоинстанционния съд е
необосновано и незаконосъобразно. Няма да се спирам подробно на фактите,
които бяха оспорени от защитата, но с оглед процесуалното ми качество в
процеса съм длъжен да взема отношение по определени такива, които
защитата счита, че са от значение за решаване отговорността на подсъдимия.
Няма да се преповтарям от това, което колегата е изложил в жалбата и което
бе отразено пред Вас, но искам да обърна внимание на настоящия съдебен
състав на извода на първоинстанционния съд, който е приел отводнителната
шахта като част от пътното платно. Съгласно т.1 от Заключителните
разпоредби на ЗДвП, шахтата е елемент от състава на пътя, тя е извън
пътното платно и няма как да се възприеме, че пешеходецът е опасност в
момента, в който е застанал на тази шахта. Не случайно колегата Р. заостри
Вашето внимание какво представлява тази шахта. Обърнете внимание и на
огледния протокол, че шахтата се намира разположена в зоната, която е
опасана от мантинели, които не предполагат каквито и да е действия от
страна на пешеходец. Няма да се спирам на разпоредбите на чл.32, чл.113,
чл.114 и т.н., те са подробно описани в жалбата, но аз считам, че това е от
съществено значение за решаване отговорността на подсъдимия.
На следващо място бих искал да обърна и да заостря Вашето внимание на
обстоятелството, което бе изложено от защитата в лицето на адв. Р. досежно
изготвения следствен експеримент. В същия няма каквито й да е изчисления,
8
които засягат зоната на видимост. Как установиха каква е зоната на видимост,
колегата Р. Ви обясни как са я установили – един статичен следствен
експеримент са направили и оттам са върнали нещата отзад-напред. При един
внимателен прочит на следствения експеримент Вие ще установите това,
което излагаме пред Вас.
На следващо место експертизата, която е кредитирал
първоинстанционният съд не е отговорила от кой момент са направили
изчисления, че възниква опасността за мотоциклетиста, което е същественото.
Не случайно бяха задавани такива въпроси на всички експерти, по всички
експертизи и никой не отговори от кой момент и в един прекрасен миг
първоинстанционният съд кредитира тройната АТЕ, която е в пълно
противоречие с всички останали експертизи и приема по тази експертиза, че
пешеходката престоява на пътното платно, а в мотивите си по решението
приема, че тя навлиза внезапно на пътното платно - какъв е изводът на съда?
Лично за мен като юрист не ми става ясно кое приема съда – приема, че
имаме внезапно навлизане или приемаме като кредитира тази експертиза, че
тя е престояла. Те се променят нещата тогава. Не искам да обременявам
Вашето внимание с останалите факти, вие сте чели внимателно делото и както
заяви представителят на публичното обвинение и частното обвинение, и
колегата Р. делото за втори път влиза в Апелативен съд – Варна, но аз ще Ви
помоля да акцентирате Вашето внимание именно на тези елементи, които са
от съществено значение за решаване отговорността на А..
С оглед изложеното ще Ви моля да уважите жалбата и постановите
съдебен акт в този смисъл. Благодаря.
ПОДС. А. – Уважаеми Апелативни съдии, аз ужасно съжалявам за тази
случка, която се случи между мен и възрастната жена. За тези шест години тя
нанесе непоправими травми на мен, на моето семейство, както и на
семейството на възрастната жена. Не мога да върна времето назад и да
поправя събитието. Моля Ви да ме оправдаете по този казус. Това е което
имам да кажа.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А. – Съжалявам.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
9
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10