№ 13
гр. Търговище, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500276 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Д. Б. от гр. Търговище, чрез
пълномощник адв. И., ТАК, срещу решение № 481/31.10.22 г., постановено
по гр. д. № 571/22 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения от Б. Д. Б. против Областен
управител на област Търговище иск за отмяна на дисциплинарно наказание
„Забележка“, наложено със заповед № 161/26.04.2022г., издадена от
Областния управител.
С оплаквания за нарушаване на закона и необоснованост, по изложени в
жалбата доводи и съображения, въззивницата моли за отмяната на
постановеното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Основните оплаквания се свеждат до следното:
1.Съдът е приел, че е налице извършено от ищцата дисциплинарно
нарушение, съгласно посоченото в обжалваната заповед, без да обсъди
направеното от ищцата възражение, че не е ясно коя точно хипотеза по
изброените в чл.187, т.10 КТ е приел, че е налице, тъй като в заповедта за
1
наказание са посочени текстове от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (КПСДА) от 2020г. и Вътрешните правила за
документооборота в Областна администрация Търговище, които не
представляват документ от категорията на изброените в т.10 на чл.187 от КТ
и затова не би следвало да бъдат посочвани като основание за налагане на
дисциплинарно наказание, не е налице нарушение на тези правила, сред като
става въпрос за наказание, наложено заради това, че е слушала религиозна
проповед; 2. Съдът бил изложил кратки мотиви защо приема, че е налице
нарушение по чл. 2, т. 8 и т.11 от КПСДА; 3.Работодателят не е изпълнил
задълженията си по чл. 25 от този кодекс, като признава че е била запозната с
преди действащия кодекс 4.Съдът не е обсъдил установеното от
компютърната разпечатка, че има отразени и други „влизания“ в Ивнтернет ,
които не са на нейни дежурства, 5. Възразява, че свидетелката е излъгала
отгносно начина на оформяне на дакладната записка от личния й компютър.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор със
становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения, с молба
решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за
юриск.възнаграждение. Проследявайки фактологията, излага подробни
съображения, че съдът обосновано е приел, че ищцата е извършила
дисциплинарното нарушение, за което е била наказана, анализирайки всички
доказателства по делото. По жалбата излага следните доводи: 1.Нито в
заповедта, нито в решението на съда не се споменава нарушение на
Вътрешните правила за документооборота в Областна администрация, нито
подобно нарушение е предмет на настоящото производство, като в тази им
част мотивите въобще не касят предмета на делото; 2.По възражението на
ищцата, че не е извършила нарушение, тъй като не познава новия Кодекс за
поведение на служителите в държавната администрация, съдът е изложил
конкретни и пълни мотиви. В длъжностната характеристика и Инструкцията
за пропусквателния режим работодателят детайлно е разяснил, какво следва
да върши през работното си време ищцата и „никъде по тези документи няма
вменено задължение да се разсейва с гледане на клипове и филми по интернет
и слушане на проповеди и беседи на висок тон в Центъра за административно
обслужване на администрацията“. Реално поведението, за което ищцата е
наказана, е било еднакво неприемливо и преди 2020г., и ако преди 2020г е
имало докладна и е било доказано подобно поведение тя би получила
2
наказание и към този момент. Разпоредбата на чл. 25 касае само
новоназначени служители. Освен това и от чл. 10, ал. 1 от стария Кодекс за
поведение на служителите в държавната администрация /обн.ДВ,
бр.53/22.06.2004г, отм.ДВ.бр.ЗЗ/07.04.20г./ и в редица разпоредби на КТ също
могат да бъдат изведени посочените изисквания, които по същество не са
нови и не са от 2020г. - принципът да не използваш служебно имущество за
лични цели, се извежда и от нормите на КТ, с които работи администрацията
и са съществували като задължения за служителите в държавната
администрация и преди приемането на Кодекса за поведение на държавните
служители от 2020 г.
След проверка по чл. 269-272 от ГПК, съдът намира следното:
Въззивната жалба е допустима и основателна.
Решението е валидно и допустимо.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск е обоснован с обстоятелството, че поведението й,
описано в обжалваната заповед за налагане на наказание „забележка“ - че
изпълнявайки трудовите си задължения, като „оперативен дежурен“, по време
на нощно дежурство е слушала на висок тон евангелистки пасторски
проповеди, използвайки служебния компютър и интернет, не може да се
подведе под нормата на посоченото като нарушение по чл.187, т.10 от КТ във
вр. с чл.9, ал.1, изр.1 и чл.9, ал.2 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, с възражения, че не е извършила посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина, както и че не са и известни
нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация. Действително на посочената в заповедта дата е слушала
проповед, но това е станало в 07.00 часа, когато в сградата на областната
администрация достъпът за външни лица е забранен, а и след като
служителката А. К. чула, че слуша проповед, твърди че веднага е намалила
звука.
Ответникът е възразил, че издадената от него заповед е правилна и
законосъобразна. Твърди, че преди да пристъпи към налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата е спазил процедурата и е изискал от
нея писмени обяснения за извършеното нарушение на трудовата дисциплина.
Установено е съответното нарушението, като е наложено най-ниското по
3
степен наказание „Забележка ”, при отчитане и липсата на предходни
нарушения на трудовата дисциплина, поради което искът за отмяната на
заповедта е неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв.
С обжалваната заповед на ищцата, на осн. чл. 188,т-1 КТ вр. с
чл.187,ал.1,т.10 от КТ вр. с чл. 9,ал.1,изр.1-во и чл. 9,ал. 2 от Кодекса за
поведение на служителите в държавнатака администрация (КПСДА),е
наложено наказание „Забележка“ за това, че по време на свое нощно
дежурство от 20.00ч. на 08.03.22г.(вторник) до 08.00ч.на 09.03.22 г.(сряда) е
използвала службения си компютър и интернет достъп за свои лични нужди, а
именно да слуша проведи , а на сутринта на п09.03.22г. при отворено гише в
стаята на оперативните дежурни в ЦАО на Областна администрация, е
слушала същите на висок тон.
След съобразяване на събраните доказателства, становищата и
възраженията на страните в процеса, съдът приема следното от фактическа
страна:
Няма спор по основните факти. Видно от приложения трудов договор
№ 24/04.06.2018 г., ищцата е назначена на осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ /за
неопределено време/ на длъжността „Оперативен дежурен в Извънщатния
състав“ /извън утвърдената численост на персонала, регламентиран с ПМС №
212/1993 г. за организиране на денонощно дежурство за оповестяване при
привеждане от мирно време във военно положение, при стихийни бедствия и
крупни производствени аварии/. На посочената в заповедта дата, съобразно
графиците на оперативните дежурни, ищцата е била дежурна-нощна смяна от
20.00 ч. на 08.03.22 г. до 08.00 ч. на 09.03.22 г., по време на което дежурство,
установено и от комтютърната разпечатка (л.49-52 от гр.д. № 571/22г. на
РСТ), е използвала интернет, влизайки в различни сайтове, нямащи връзка
със служебните й задължения, като около 07.00 часа, в Центъра за
административно обслужване в Областна администрация- Търговище, от
стаята на оперативния дежурен се чувала силна проповед, поради което
ищцата била помолена от друг служител при ответника на длъжността
„Чистач/Хигиенист“ – св. А. К. да намали звука. Дисциплинарното
производство е образувано въз основа на постъпила на 11.03.22 г. докладна от
А. К.. Посоченото в докладната е потвърдено от служителката в качеството й
на свидетел в първоинстанционното производство в о.с.з на 17.10.22 г. (л.186-
4
187), от които показания се установява, че на 09.03.22 г., около 7.00ч., докато
чистела, както обикновено, чула много силен звук от компютъра на ищцата,
която слушала „някаква проповед“, помолила я да намали звука, ищцата
отговорила: „Виж само какви истини говори“, след което затворила вратата на
стаята, но гишето било отворено и звукът продължавал да се чува.
Свидетелката уведомила главния секретар на Областна администрация, а
впоследствие написала докладна, която предала на секретаря.
Тези факти и обстоятелства не се оспорват от ищцата. Не се оспорва и
обстоятелството, че е проведена надлежна процедура по изслушването й, че й
е предоставена възможност за обяснения- писмени (л.47 – ищцата е
депозирала такива на 17.03.22г.), личното й изслушване на 24.03.22 г. (л. 46),
при което е потвърдила писмените си обяснения, не е изложила допълнителни
устни такива, не е дала допълнителни пояснения.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. с чл. 188, т. 1 ввъ вр. с
чл. 186 от КТ.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение
на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните
наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно
лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. Според
чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно чл. 195,
ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва
нарушението и кога е извършено.
В конкретния случай във въззивната жалба не са наведени доводи, а и
от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като са взети обяснения на служителя преди
налагане на наказанието, Наказанието е наложено в рамките на преклузивния
срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Заповедта съдържа индивидуализация на
нарушението, съгласно изискванията на закона. По тази причина оспорената
заповед, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание, е
5
издадена при спазване на императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ. С
оглед изложеното са налице предпоставките за разглеждане на спора по
същество.
В обжалваната заповед подробно и точно са описани извършените от
ищцата нарушения, посочено е кои конкретно правила и норми от трудовото
законодателство, във връзка с КПСДА са нарушени, като безспорно
нарушаването на нормите на чл. 9 от този кодекс е нарушение на трудови
задължения от категорията на тези, посочени в общата норма
(неизчерпателна) на чл. 187, ал. 1 т. 10 от КТ.
Неотносимо в тази връзка е позоваването в жалбата на Вътрешни
правила за документоооборота, във вр. с възражението за неправилно
позоваване на чл. 187, т.10 от КТ, тъй като конкретният случай изобщо не
касае неправилно боравене с документи.
Неотносимо е и оплакването в жалбата, че съдът не обосновал защо
приема, че е налице нарушение по чл. 2, т. 8 и т.11 от КПСДА, след като нито
в заповедта, нито в решението на РСТ са обсъждани подобни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ: “ Виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина“, като
съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ: „При определяне на дисциплинарното наказание
се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника или служителя“.
Законодателят е степенувал дисциплинарните наказания, като
наложеното в случая наказание „Забележка“ е най-лекото. Съгласно КТ и
установената съдебна практика, преценката за тежестта на извършеното
дисциплинарно нарушение трябва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към нарушението, като се вземат предвид характера на
изпълняваната работа, а също така характера на изпълняваните трудови
функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие,
доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата. Също така следва да бъдат съобразени и последиците от
извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя, както и дали за работодателя биха
могли да настъпят неблагоприятни последици. При това следва да бъдат
съобразени както настъпилите, така и възможните неблагоприятни последици
6
за работодателя, както и субективното отношение на работника или
служителя към извършеното нарушение и последиците към него. (в този
смисъл решение № 372/01.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., ІV г.о.,
решение № 167/15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., ГК, ІV г. и др.)
При тази преценка трябва да бъде взета предвид и възможността от
поведението на работника/служителя да настъпят вреди както за
работодателя, така и за трети лица, за които да бъде ангажирана
отговорността на работодателя. Наличието на такава възможност води до по-
голяма тежест на дисциплинарното нарушение, която ще е още по-голяма ако
вредите реално са настъпили. В случай, че възможността за настъпване на
вредите не е реализирана, от значение за определяне на тежестта на
дисциплинарното нарушение ще е това дали настъпването на вредите е било
ограничено от работодателя или от трети лица, или пък е в резултат от
действията на извършилия дисциплинарното нарушение работник или
служител. Съгласно разпоредбите на чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1 от КТ
извършването на дисциплинарните нарушения не е обусловено от
настъпването на вреди. Затова настъпилите вследствие на нарушението вреди
водят до по-голяма тежест на същото. В този случай от значение е както
тяхната количествена, така и тяхната качествена характеристика. По-големия
размер на ведата обуславя по-голяма тежест на нарушението отколкото
вредата с по-малък размер (решение № 267/17.03.2021 г. на ВКС по гр.д.
390/2020 г., ІV г.о.) Същевременно вредата, която въобще не може или трудно
може да бъде поправена обуславя по-голяма тежест на нарушението,
отколкото вредата, която може да бъде поправена лесно. Освен това в тези
случаи от значение за тежестта на нарушението е формата на вината на
работника или служителя. Също така от съществено значение е и
обстоятелството дали вредата е причинена при нарушение на създадени от
работодателя вътрешноведомствени правила и норми, целящи опазване на
имуществото на работодателя, а също така избягването или ограничаването
на вреди от дейността му (решение № 244/07.11.2017 г. по гр. д. № 574/2017 г.
на ВКС, ГК, ІV г. о.). В този случай нарушението е по-тежко, отколкото в
случаите когато такива правила и норми не са налице.
Безспорно е в настоящия казус, че доколкото слушането на въпросната
проповед и сърфирането в интернет е по време на нощното дежурството на
ищцата, т.е. по време на работа, следва да бъде извършена преценка дали
7
извършеното от нея представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на
КТ и ако е такова, да се преценят последиците от подобно поведение. Според
съда, се касае за нарушение на трудовата дисциплина, тъй като подобно
поведение не само, че не влиза в трудовите функции на ищцата, но е и в
разрез с дължимото поведение на един служител в областна администрация.
В случая ищцата е нарушила разпоредбите на чл. 9, ал.1, изр. 1 и ал. 2 от
Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
регламентиращи забрана за служителите да използват служебните компютри
и служебния достъп до интернет за лични нужди. Това нарушение е
безспорно установено в хода на дисциплинарната проверка, а и не се отрича
от ищцата. Установява се и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Неоснователно е възражението на ищцата, че не била извършила
нарушение, тъй като не била запозната с КПСДА, приет 2020 г. По силата на
чл.107а, ал.1, т. 21 от КТ, при изпълнение на трудовите си задължения
служителите трябва да спазват правилата на Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, задължението по чл. 25 от
Кодекса е за новоназначените служители. Непознаване на задълженията не
може да доведе до отпадане на отговорността за тяхното неизпълнение, а е и,
меко казано, несериозно служител, който работи в областната администрация
от 2018 г. да се позовава на това, че не познава задълженията си и
нормативните актове, в които те са уредени, предвид и посоченото в
длъжностната характеристика, подписана от ищцата, както и признанието на
ищцата, че е била запозната с предходния КПСДА.
При преценката на релевантните за спора обстоятелства, имащи
отношение към извършено дисциплинарно нарушение, в това число
значимостта на неизпълненото задължение по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя и обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението на
задълженията/респ. нарушението, съдът съобразява следното: Касае е се за
поведение/действие, извършено в извънработното време на Областна
администрация, като освен свидетелката Кяшифова, повишеният тон на
слушаната проповед (около 7.00 ч.) не е достигнал до други лица, както от
работещите в Областна администрация, така и до гражданите, предвид
работното време от 9.00 ч.(Заповед 129/30.03.22 г. на Обл.управител – л.65),
8
посоченото в Заповед № 451/23.1121г. за осигуряване на свободен достъп за
времето от 8.00 до 17.30 ч. (л.63); р.ІІІ от Инструкцията за изпълнение на
дежурство от оперативните дежурни ОСС (л.67) за осигурен достъп в часовия
деапазон от 8.30 ч. до 17.30 ч. Да, поведението на ищцата е укоримо и в
нарушение на задълженията й по чл. 9, ал. 1, изр. 1 и ал. 2 от КПСДА, не
следва да бъде толерирано, напротив, следва да бъде порицано, да е предмет
на обръщане на внимание от страна на прекия й ръководител, респ. на
Областния управител, чрез устна забележка/разговор, с цел предотвратяване
на други подобни случаи, което на практика, видно от Протокола от
24.03.2022 г. (л. 46), Областният управител, заедно с директора на дирекция
АПОФУС и гл.юрисконсулт в дирекция АКРРДС, са сторили, в личната им
среща с ищцата, след като същата е депозирала писменото си обяснение.
Извършеното нарушение не би могло да се подведе под понятието
„дисциплинарно нарушение“, обуславящо санкционирането му по реда на чл.
188 от КТ и поради следното – работодателят не е въвел в производството
твърдения допуснатото нарушение да е повторно, още по-малко пък
системно, не е въведено твърдение, не е и установено, от това нарушение да
са произтекли вредни последици, в това число и с оглед естеството на
извършваната от ищцата дейност, съгласно длъжностната й характеристика и
основна цел „да осигурява надеждна денонощна оперативна връзка с
оперативния дежурен от министерството на отбраната и изпълнителите в
общинските съвети за сигурност“ (р. ІІІ от дл.характеристика) или на някое
от преките й задължения, съгласно р.V от характеристиката (л. 102).
Предвид гореизложените дсоводи и съображения, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан. Районният съд е достигнал до друг
краен резултат, поради което решението му следва да бъде отменено и
постановено ново, с което обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна, като на ищцата се присъдят заплатените разноски за
адв.възвнаграждение от 300 лв. в първа инстанция. Във въззивното
производство въззивницата не е направила разноски.
Поради обстоятелството, че настоящият спор няма за предмет публични
държавни вземания, по аргумент от противното на чл. 84, т.1 от ГПК и
съгласно даденото в чл. 78, ал.6 от същия кодекс разрешение в тежест
ответника следва да бъде възложена държавна такса за двете инстанции в
размер 75 лв. (50+25) съгласно чл. 3 и чл.18 от ТДТССГПК.
9
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 481/31.10.22 г., постановено по гр. д. №
571/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ на основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 1 от КТ
дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“, наложено със Заповед № 161/
26.04.2022 г. на Областния управител на област Търговище, на Б. Д. Б. с ЕГН
**********, от гр.Търговище, изпълняваща длъжността оперативен дежурен
в извънсписъчния състав на Областна администрация – област Търговище,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна администрация Търговище, представлявана от
Областен управител на област Търговище, гр. Търговище, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, да заплати на Б. Д. Б., с ЕГН ********** от гр.Търговище,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ 2, ет.1, адв. И., ТАК, сумата
300лв. (триста лева) – разноски в първоинстанционното производство за
адв.възнаграждение, на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Областна администрация Търговище, представлявана от
Областен управител на област Търговище, гр. Търговище, ул. „Стефан
караджа“ № 2, да заплати по сметка на ОС-Търговище сумата 75.00лв.-
държавна такса за първоинстанционното и въззивно производство, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решенето не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10