РЕШЕНИЕ
№ 1887
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110101561 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена в СРС на
16.08.2022 г. по която с Определение № 23636/13.09.2022 г. СРС 34 -ти състав е прекратил
производството по гр.дело № 44350/2022 г. по описа на СРС и на осн. чл.118, ал.2 ГПК изпратил
същото по подсъдност на РС Ш. .
В РС Ш. производството по делото е било образувано под номер 2194/2022 г. , а с
Определение № 20/04.01.2023 г. РС Ш. , 4-ти състав е уважил заявеното в срока по чл.131 ГПК
възражение на ответника, като е прекратил висящото пред него гр.д. № 2194 /2022 г. и изпратил
същото на РС Варна, съгл. чл. 118, ал.2 , вр. чл. 119, ал.4 ГПК .Прекратителното определение на
РС Ш. е било надлежно връчено на страните и влязло в законна сила .
Настоящото заведено във ВРС гр.дело под № 1561/2023 г. е образувано по предявен
специален положителен установителен иск от ищцата М. М. И., ЕГН ********** , с адрес :
*** , чрез адвокат Ц. И. П. - И. от АК Р., със съдебен адрес : гр.Р.,*** СРЕЩУ ответника „У. Е.
У." Црт., дружество , регистрирано в *** с номер на вписване в регистъра ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, действащо чрез У. Е. У. Црт.- *** , КТЧ , ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** ,с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 7, т. 1,
б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91, с искане да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответното дружество ДЪЛЖИ на
ищцата сумата от 250,00 евро ( двеста и петдесет евро ) главница претендирана като
обезщетение за вреди, вследствие отменен полет с номер W64512 от Летище Меминген -Алгой
(FMM) до Летище Варна (VAR) , с резервационен код ***, изпълняват от опериращият
авиопревозвач У. Е. У. Цтр, планиран да излети на 18.11.2021 г. , за която отмяна ищцата е била
уведомена от туристическа агенция „ *** „ООД /*** / от когото закупила самолетния билет , ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК в съда - 07.04.2022 г. , до окончателното изплащане на задължението, за които парични
вземания е била издадена Заповед № 10438/14.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 18715/2022 г. по описа на РС София , 34 -ти състав ,
поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение № 13653/11.04.2023г.( в частта относно номера
1
на полета), по частно гражданско дело № 18715/2022 г. по описа на РС София , 34 -ти състав.
В исковата молба ищцата твърди, че закупила чрез туристическа агенция „***“ ООД
самолетни билети за себе си и за двете си деца за полет W64512 на авиокомпания У. Е. У. Цтр,
планиран да излети на 18.11.2021 г. от летище Меминген до летище Варна, с резервационен код
на авиокомпанията ***. Два дни преди полета, ищцата била информирана, че полетът е
отменен, като и бил предложен друг, за дата 20.11.2021 г.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл. 5, т. 1 б. „в“ от Регламент /ЕО/№ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/№ 295/91, като сочи, че пътниците на отменени полети имат
право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, когато са информирани за
отмяната по - малко от 2 седмици преди полета . В тази връзка се сочи, че чрез клеймокомпания
***, ищцата М. И. подала жалба до авиопревозвача с вх.№ b7755342/23.11.2021 г., а в отговор
авиокомпанията аргументирала отказа си за изплащане на обезщетение с изпратено уведомително
съобщение на ел.поща **********на туристическата агенция на 28.10.2021 г.,чрез която били
закупени билетите. Периодът бил повече от 2 седмици , но туристическата агенция, с която
авиокомпанията работела информирала ищцата М.И. за отмяната на полета, 2 дни преди полета,
което било потвърдено и от служител на „***“ ООД.
Размера на претенцията предмет на установителния иск от 250 евро е ясно определен в
обстоятелствената част на исковата молба - съгласно чл. 7, параграф 1 , буква „а“ от Регламент
ЕО 261/2004 - с оглед на разстоянието на двете летища Меминген - Варна 1,463 км.,
ответникът дължал на ищцата обезщетението от 250 евро или 488,96лв.
На следващо място ищцата се позовава на т.4 , чл. 5 от Регламент ЕО 261/2004
подчертавайки, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. Твърди се, че
авиопревозвачът не е представил доказателство затова, че пътникът е информиран повече от 14
дни преди полета, поради което и дължал обезщетение на ищцата в търсения размер на главница.
Основателността на исковата си молба ищцата аргументира позовавайки се на Решение по дело С
302/16 на ЕС.По същество на спора ищцата обосновава правния си интерес от водене на
установителна защита с факта, че по нейно заявление е било образувано и водено заповедно
производство пред СРС, по което й е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, заповедта е била оспорена в срока по чл.414 ГПК и ищцата е предявила в
преклузивния срок установителния си иск с цел влизане в законна сила на заповедта по чл.410
ГПК.В исковата молба е наведено уточнение, че е допусната грешка в заявлението по
отношение на изписването на номера на полета , но правилно основната информация -
резервационен код, под който в системата на авиокомпанията се съдържала цялата информация за
пътник и полета .(Допуснатата ОФГ в номера на полета е отстранена по надлежния ред, след
сезиране на заповедния съд РС София и произнасянето на заповедния съд по молбата на ищцата
, като по реда на чл.247 ГПК заповедният съд с Определение № 13653/11.04.2023г. по ч.гр.д.№
20221110118715 по описа за 2022 г., 34- ти състав е постановил поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената заповед да изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.04.2022 г. по ч.гр.д.
№ 18715/2022 г. по описа на СРС 34 с-в относно посочването на номера на полета, който следва
да се чете „***“ вместо w64306 -л.31 от заповедното дело ) Ищцата претендира и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, обективира искане
за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство, оспорва и претендираното от ответната страна възнаграждение за процесуално
представителство.В подкрепа на изложеното ищцата е обективирала доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „У. Е. У.“ Лмт, е депозирал писмен отговор, чрез
адв. К. П. И., със съдебен адрес ***. На първо място, ответникът в срока по чл.131 ГПК е навел
възражение затова,че производството по делото не е подсъдно на РС Ш., позовавайки се на ТР на
СЕС което определя подсъдността на исковете по чл. 7 от Регламент № 261/ 2004 и отправяйки
искането производството да бъде прекратено и изпратено на РС Варна - искане по което РС Ш. се
е произнесъл. В раздел ВТОРИ от отговора на искова молба ответникът по същество оспорва
основанието на предявения иск.
В отговора ответникът признава факта на сключване на договор за въздушен превоз с
ищцата за редовен полет W6 4512 от Летище Меминген до Летище Варна на 18.11.2021 г.,
2
както и че полетът бил отменен.
Твърди се от ответника, че изпратил електронно съобщение на 28.10.2021 г. на
регистрирания в резервацията имейл за кореспонденция с ищцата **********, ответникът не
разполагал с личен електронен имейл на ищцата, затова уведомил ищцата чрез предоставяния
имейл - адрес за кореспонденция. Т.к. полетът бил плануван за изпълнение на 18.11.2021 г., а
ответникът уведомил ищцата на предоставения имейл 21 дни по-рано, ответникът счита, че
е изпълнил задължението си да уведоми пътника за промяната на полета 14 дни преди
датата на полета. В настоящия случай, според ответника фирма „***“ ООД действала като
резервиращ при закупуването на самолетния билет. Ответникът „У. Е. У.“ твърди, че не е
сключвал договор за посредничество с фирма „***“ ООД , съответно при резервацията на
самолетния билет, ответникът нямал представа, че „***“ ООД действал като
туроператор.Ответникът излага правни доводи за неприложимост на Решение по дело С
302/16, като подчертава , че в настоящия случай самолетният билет бил закупен пред уеб сайта
на ответника *********. Ответникът повтаря възражението си, че няма договорни отношения
с туроператора „***“ ООД, сочи че по делото не било доказано, че тази фирма е регистриран
туроператор и притежава лиценз, а дори и да бъдело доказано от ищеца, че „***“ ООД бил
регистриран като туроператор, то при закупуването на самолетния билет „***“ ООД действало
като резервиращ, следователно за действията на резервиращия следвало да се приравнят на
действията на резервиращия, който прави резервация за някой друг. Решението по т.д. С 302/16 на
ЕС не обхващало случаите, когато резервацията за самолетния билет била направена от трето лице
- резервиращ.При тези възражения ответникът моли съдът да отхвърли иска и да присъди в
негова полза и в тежест на ищцата сторените по делото съдебно -деловодни разноски . В СРОКА
по чл.131 ГПК ответникът е направил искане с правно основание чл.219 ГПК за привличане в
качество на ТЛП на „***“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и искане с
правно основание чл.192 ГПК , като и двете искания, по начина по който са формулирани, още с
проекта за доклад съдът е намерил , че не могат да бъдат разгледани, поради което и на ответната
страна са дадени указания по чл.101 , ал.1 ГПК , а в последствие ответникът е оттеглил искането
си за привличане на трето лице помагач.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 19.05.2023г. ищцата,
представлявана от адвокат Ц. И. П. - И. от АК Р., поддържа предявената искова молба
съобразно поправката на ОФГ , като желае уважаване на исковата молба ведно с присъждане на
сторените съдебно - деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.В подкрепа на
становището си за основателност и доказаност на исковата молба адв.П. - И. двукратно представя
по делото писмени бележки .
В откритото съдебно заседание от 19.05.2023 г. ответната страна не изпраща представител,
но в писмена молба с рег. вх. № 36596/19.05.2023 г., постъпила по ел. път във ВРС в 11:59 ч.,
приобщена по делото на л. 45 - 54 , ответникът чрез адв.К. И. моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноските, като навежда възражение за прекомерност на претендирания от ищцата
хонорар и моли ВРС за присъждане на минималния адвокатски хонорар в заповедното и в
исковото производство.
СЪДЪТ, въз основа на становищата на страните, събраните по делото доказателства
и приложимия закон, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА следното:
Настоящото производство по предявения от ищцата против ответника специален
положителен устанвителен иск е продължение на заповедното производство - частно гр.дело
№ 18715/2022 г. на СРС,34 - ти състав .Липсва спор между страните, че между тях е водено
заповедно производство, инициирано по заявление на М.И., както и че специалния положителен
установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 415 ГПК , след възражение
по чл. 414 ГПК против заповедта по чл.410 ГПК и дадени указания до заявителя . Фактът , че
страните по исковото производство са страни и по воденото по заявление на заявителя заповедно
производство се установява и доказва на база приобщеното по делото като писмено доказателство
частно гр.дело .
От приобщеното като писмено доказателство - частно гр.дело № 18715/2022 г. на СРС, 34
- ти състав безспорно се установява , че на дата 07.04.2022 г. М. М. И. от гр.Ш. , чрез адв.П. - И. от
АК Р. е подала до СРС Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
длъжника *** *** , като в т. 9 и 12 е посочен размера и основанията на претендираните парични
3
вземания. Видно от листи 11 и 31 от частното дело със Заповед № 10438/14.4.2022 г. ,СРС, 34-ти
състав е уважил заявлението на заявителя против длъжник издавайки цитираната заповед за сумата
от 488,96 лева главница за обезщетение на основание чл. 7, т. 1 буква „ а „от Регламент
(ЕО)261/2004 г. за отмяна на полет от 18.11.2021 г. за период от 18.11.2021 г., ведно със законната
лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането , както и държавна такса в размер на
25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. , при изрично вписване, в заповедта , че
вземането произтича от следните обстоятелства : обезщетение на основание чл. 7, т.1 , б. „ а „от
Регламент (ЕО)261/2004 г. за отмяна на полет от 18.11.2021 г. Видно от л. 31- ви с Определение
№ 13653/ 11.04.2023 г. на осн. чл.247 ГПК ,по искане на заявителя - ищец в исковото
производство, заповедният съд е допуснал поправка в заповедта по отношение на номера на
полета, който следва да се чете ***.
От изложеното по -горе , както и от депозираните на лист 16 - ти от заповедното дело
Възражение по чл.414 ГПК от длъжника и на л.20 - ти препис от искова молба, се налага и извода,
че производството по иска с правно осн. чл. 422 ГПК е заведено в рамките на законустановения
срок , между същите страните по заповедното дело и за същия размер на парични вземания, за
които в полза на заявителя (сега ищец) е била издадена оспорената от длъжника ( сега ответник
)заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК .
За да прецени исковият съд основателността и доказаността на иска, с който е сезиран,
съобразява както приобщените по делото писмени доказателства, твърденията на страните и
приложимата нормативна уредба .
Видно от проекта за доклад по делото , обявен за окончателен без възражения на страните ,
исковият съд е разпределил доказателствената тежест между страните , като следва : В тежест
на ищцата е било възложено да установи при условията на пълно и главно доказване следните
кумулативно дадени предпоставки, а именно: че между страните е сключен договор за въздушен
превоз за редовен полет /с коректно посочен номер / от Летище Меминген до Летище Варна ,
който е следвало да се осъществи на 18.11.2021г., но е бил отменен от въздушния превозвач.В
тежест на ищцата е било възложено да установи и докаже, че по повод търсеното обезщетение за
отменения полет е предявила заявление по чл.410 ГПК пред РС София, както и че РС София е
издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за исковата сума от 250 евро
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението и че след оспорване на
заповедта по чл.410 ГПК, ищцата в преклузивния срок е предявила специалния си положителен
установителен иск. В тежест на ответника „У. Е. У." Црт. съдът е възложил да установи соченото
обстоятелство, изключващо отговорността му за отменения полет, а именно: че е уведомил в срок
ответницата за отмяната на полета, както и твърденията си , че трето на спора лице *** ООД е
действало като резервиращ, т.е. резервацията била направена за трето лице.
Предявения по делото иск се основава на разпоредбата на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г. и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване
на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са
разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника
да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Едното
основание е отмяна на полет (чл. 5), какъвто именно е и настоящият случай.По делото не е
спорно , а е и установено, че между страните е сключен договор за превоз, по силата на който
ответникът се е задължил да превози ищцата с полет ***, излитащ по разписание на 18.11.2021 г. в
16:40 ч. от Летище Меминген - Германия, пристигащ на Летище Варна - България в 20:00 ч./ л.17
- 20 /, както и че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, като е заплатила цената за
договорения превоз и че полетът е бил отменен.
Видно от приложената на листи 17 - 20 електронна кореспонденция, ищцата на 21 ноември
2021 г. се е обърнала към агенция *** , попълвайки „ формуляр за иск „ по повод отмяната на
полета, който е следвало да бъде извършен от авиокомпания *** с резервационен код *** и номер
на полет ***, а билета е бил закупен чрез туристическа агенция „***“ ЕООД, от сайта на ответника
.
Представената от отчетника разпечатка на ел.кореспонденция с трето на спора лице - „***“
/ л. 50 - 52 / доказва само твърдението на ответника , че на 28.10.2021 г. е изпратил съобщение до
туроператора“ ***“ за отмяната на полета с номер 4512 , но не и че е уведомил ищцата за тази
промяна. Видно и от ел.писмо находящо се на л. 18 -ти , ответникът е потвърдил промяната от
негова страна на 28.10.2021 г. и изпращане на съобщение към агенция с имейл ***********, а на
4
5.11.2021 г. било изпратено и второ уведомление, след което на същата дата били добавени и
седалки с което автоматично се потвърждавала промяната , поради което и базирайки се на
написаното , ответникът е посочил, че компенсация не се дължи.
Въз основа на цитираните по-горе писмени доказателства, исковият съд приема , че ищцата
е установила и доказала всички елементи включени във фактическия състав на нормата на чл. 1, б.
„а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., а ответникът не е провел насрещно доказване. Тоест, налице са
всички необходими предпоставки за уважаване на така предявените искове. Както бе посочено и
по-горе, ответникът не е оспорил нито сключването на договора за превоз нито отмяната на полета
, като е релевирал възражения свързани с дейността на туроператора „*** „ЕООД . Независимо от
възраженията на ответника, по делото е доказано че самолетния билет е бил закупен от сайта на
ответника, полетът е отменен, за което ищцата не е уведомена по надлежния ред и своевременно ,
като ответника не оспорва нито дестинацията на полета нито размера на обезщетението .
По делото липсват и доказателства за плащане на дължимото се за отменен полет
обезщетение от 250 евро, а възраженията на ответника наведени в отговора на искова молба и
поддържани в исковото производство се явяват ирелеватни и не го освобождават от отговорност .
С оглед горното, специалния положителен установителен иск за главницата от 250 евро или
левовата равностойност от 488,96 лв. се явява доказан и по основание и по размер .
Основателността на претенцията за главница - представляваща търсеното обезщетение по чл. 7, т.1
б. „ а „ от Регламент ЕО 261/2004 г., обоснова и извод за основателност на акцесорното искане за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
пред заповедния съд -т.е. 07.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят сторените съдебно - деловодни разноски както в заповедното, така и в исковото
производство.
Видно от материалите по заповедното дело ,СРС вече е установил и присъдил в полза на
ищцата сторените по заповедното дело разноски - 25 лв. за платена държавна такса и 350 лв. за
заплатен в брой адвокатски хонорар , поради което и исковият съд присъжда в полза на ищцата
размера от общо 375 лв. - съдебно -деловодни разноски по ч.гр.д. № 18715/2022 г. по описа на СРС
34 -ти състав .
В исковото производство ищцата е сторила разноски от 25 лв. за платена държавна такса и
350 лв. за заплатен в брой адвокатски хонорар, които съдът й присъжда като установени и
доказани и по размер и по основание, общо 375 лв.
На последно място, съдът намира възражението на ответника с правно осн. чл. 78, ал.5 ГПК
за неоснователно, т.к. размера на адвокатско възнаграждение ,претендирани от ищцата в
заповедното и в исковото производство, не е прекомерен предвид минималните размери на
адвокатски възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/ 2004 г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищцата М. М. И., ЕГН
********** , с адрес : *** , представлявана от адвокат Ц. И. П. - И. от АК Р., със съдебен адрес :
гр.Р.,*** и ответното дружество „У. Е. У.“ Црт., дружество , регистрирано в *** с номер на
вписване в регистъра ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, действащо чрез У. Е. У.
Црт.- *** , КТЧ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,че ответното дружество
ДЪЛЖИ на ищцата СУМАТА от 250,00 евро ( двеста и петдесет евро ) главница (или левовата
равностойност от 488,96 лева четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки)
претендирана като обезщетение за вреди, вследствие отменен полет с номер W64512 от Летище
Меминген - Алгой (FMM) до Летище Варна (VAR) , с резервационен код ***, изпълняван от
опериращият авиопревозвач У. Е. У. Цтр, планиран да излети на 18.11.2021 г. , за която отмяна
ищцата е била уведомена от туристическа агенция „ *** „ООД /*** / от когото закупила
самолетния билет , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 07.04.2022 г. , до окончателното изплащане на
задължението, за които парични вземания е била издадена Заповед № 10438/14.04.2022 г. за
5
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 18715/2022
г. по описа на РС София , 34 -ти състав , поправена по реда на чл. 247 ГПК с Определение №
13653/11.04.2023г.( в частта относно номера на полета), по частно гражданско дело №
18715/2022 г. по описа на РС София , 34 -ти състав., на основание с правно основание чл.422,
ал.1 , вр. чл. 415,ал.1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на
Регламент /ЕИО/ № 295/91.
ОСЪЖДА „У. Е. У.“ Црт., дружество , регистрирано в *** с номер на вписване в
регистъра ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, действащо чрез У. Е. У. Црт.- *** ,
КТЧ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,да заплати на М. М. И., ЕГН
********** , с адрес : *** сумата от общо 375.00 лв. (триста седемдесет и пет лева) -
представляваща сторените от ищцата в заповедното производство - ч. гр. д. № 18715/2022 г. по
описа на РС София , 34 -ти състав съдебно-деловодни разноски, както и сумата от общо 375.00
лв. (триста седемдесет и пет лева )- представляваща сторените от ищцата в исковото
производство, пред настоящата инстанция, съдебно-деловодни разноски , за държавна такса и
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6