Решение по дело №3643/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260019
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 12 март 2021 г.)
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20194110103643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 16.02.2021 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 3643 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл. 415 от ГПК.

Ищецът „Енерго- Про Продажби” АД гр.Варна, чрез пълномощника си твърди в исковата си молба, че ответникът бил негов клиент във връзка с продажба на ел.енергия за обект в с.Петко Каравелово. В периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г. ответникът не изпълнил задължението си да заплати на ищеца доставената му ел.енергия на обща стойност 312.81 лв. Предвид указанията на съда след издадената заповед за изпълнение, ищецът моли съда да установи вземането му против ответника за сумата от 331.81 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г. за обекта в с.Петко Каравелово, мораторна лихва в общ размер на 11.74 лв., за периода от датата след падежа на всяка фактура до 29.08.2019 г., и от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2781/2019г. на ВТРС. Претендира разноски.

Ответникът Ш.И.К., чрез назначения й особен представител оспорва иска за заплащане на сумите по фактурите. Счита, че начислените му суми били формирани въз основа на показания на неизправен и неточен измервателен уред. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Искът е основателен. Ответникът не оспорва съществуването на договор за доставка на електроенергия от ищцовото дружество в обекта му в с.Петко Каравелово. Същия е собственик на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Възраженията на ответника срещу иска с твърденията му, че дължимите суми били формирани въз основа на негодно средство за търговско измерване, са неоснователни.

По делото е допусната и изслушана съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице – електроинженер, според заключенето на която, електромера за обекта на ответника е произведен 2015г. и монтиран 2015г. С електромера, поставен в обекта на ответника могат да бъдат отчетени количествата ел.енергия, посочени в Справките за консумирана ел.енергия, въз основа на които са издадени и фактурите. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обостовано и пълно, неоспорено от страните по делото.

Възраженията на ответника чрез особения му предсатвител за нищожност на клаузи от договора са неоснователни. В случая освен, че се касае за дължими суми за реално потребена от ответника енергия, не се сочи коя конкретно договорна клауза е нищожна, като противоречаща на разпоредбите на ЗЗП. От приложената от ищеца справка за потреблението на ответника и начислените му суми за плащане по издадени фактури през последните две години е видно, че абоната е заплащал отчетеното му от чрез СТИ електро потребление до 02.2019г. Липсват направени възражения от ответника преди, а и след този период, за неточности при измерването на доставената му електроенергия, произтичащи от повредено СТИ, кражба или друго.

 Съгласно § 1, т.42 от ЗЕ, потребител на ел. енергия е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Със сходно съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, т.1 и т.9 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго Про Продажби АД, съгласно която "битов клиент" е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди.  В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието "обект на потребление". Съгласно посочената разпоредба на ОУ "обект" е всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. В настоящото производство страните не спорят, че обектът описан в исковата молба е бил електроснабден от ищцовото дружество. От събраните в процеса писмени доказателства, по безспорен начин се усатновява, че през процесния период собственик на имота, респективно потребител на доставяната от ищеца в същите ел.енергия е бил ответникът по делото.

Предвид установените факти по делото, посоченото в процесните фактури количество потребена от ищеца електроенергия в периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г. и неговата стойност в размер на 331.81 лв. не е в резултат на извършена от ответното дружество корекционна процедура на основание чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” от ЗЕ и Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от ДЕКВР (обн. в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), а вследствие на нормалното потребление, отчетено от СТИ, които са в метрологична годност. Видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено от ищеца, посоченото във фактурите количество електрическа енергия е възможно да бъде доставено и реално използвано. Вследствие на това за ищеца е възникнало задължението да заплати доставеното му и потребено от него количество ел. енергия съгл. чл.16, т.2 от ОУПЕЕ, приложим в процесния период.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че искът на ищеца за установяване на вземането му против ответника е основателен и доказан. С оглед установеното задължение на ответнка за заплащане на реално потребена електроенергия /а не по извършена корекция на сметката му/, съдът с решението си следва да приеме за установено, че длъжникът дължи на кредитора сумата 331.81 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г. за обекта в с.Петко Каравелово, мораторна лихва в общ размер на 11.74 лв., за периода от датата след падежа на всяка фактура до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2781/2019г. на ВТРС.

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 425 лв., съобразно приложения за това списък.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 75 лв., представляващи разноски по ч.гр.д. № 2781/2019г. на ВТРС.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че Ш.И.К., ЛНЧ ********** Настоящ адрес: *** дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* Адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г Законни представители: Пл. Стефанов, Я. Димитрова и Г. Коршия Пълномощник: юк. В.М., сумата от 331.81 (триста тридесет и един лева и осемдесет и една ст.) лева –главница за консумирана електрическа енергия по издадени фактури за периода 13.2.2019 г. - 14.5.2019 г. за обект с клиентски № ********** за абонатен № **********, находящ се в с. Петко Каравелово, ул. „Шеста” № 48, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 11.9.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 11.74 (единадесет лева и седемдесет и четири ст.) лева - мораторна лихва върху главницата за периода 25.3.2019 г. - 29.8.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2781/2019г. на ВТРС.

ОСЪЖДА Ш.И.К., ЛНЧ ********** Настоящ адрес: ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс - Г, сумата 425  лв. /четиристотин двадесет и пет лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Ш.И.К., ЛНЧ ********** Настоящ адрес: ***, да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик 258, Варна Тауърс - Г, сумата 75 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д. № 1906/2018г. на ВТРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: