№ 13994
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20211110171998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********
срещу ***************, с която е предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
2в, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в периода от 03.12.2021 г. до 06.12.2021 г.,
изразяващи се в болки и страдания, стрес, безпокойство и унижение, поради това, че
съдът разпоредил ищецът да стои в съдебното заседание на 03.12.2021 г. по ВНЧХД №
4543/2021 г., по описа на СГС с белезници на краката, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /15.12.2021 г./ до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Контролиращата страна СРП, конституирана на осн. чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ не е
взела писмено становище по делото.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
По делото се установи, че в проведено на 03.12.2021 г. открито съдебно
заседание по НЧХД 4543/2021 г. по описа на ***************, НО, започнало в 10:55
и приключило в 11:20, частният тъжител Е. М. е бил държан с белезници на краката,
като съдът е оставил без уважение искането на частния тъжител Е. М. за свалянето им
1
с протоколно определение от същата дата. Това обстоятелство е обективирано в
официалния удостоверителен документ, какъвто е приетия по делото протокол, който
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила – чл. 152 ГПК.
Видно от свидетелство за съдимост, издадено от Бюро съдимост към СРС, Е.
Д. М. е осъден с влязла в сила на 16.04.2020 г. присъда съгласно решение № 242 от
16.04.2020 г. по НД 1018/2019 г. на ВКС, с която ищецът е признат за виновен в
извършване на престъпление на 12.03.2010 г. по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК и е осъден на седемнадесет години и шест месеца
лишаване от свобода., при първоначално определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ,
буква „а“ ЗИНЗС строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
като на осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато времето, през което на подсъдимия М.
е била взета мярка за неотклонение по настоящото наказателно производство
“задържане под стража“, считано от 24.11.2013 г. до 09.01.2018 г. Съгласно чл. 300
ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установената съдебна
практика по чл. 300 ГПК приема, че задължителната сила на влязлата в сила присъда
на наказателния съд, обхваща три елемента: дали деянието е извършено, дали е
противоправно и виновен ли е дееца. Ревизирането в гражданския процес на тези
предели на присъдата е недопустимо. Така Определение № 2875 от 10.06.2024 г. на
ВКС по к. гр. д. № 4574/2023 г. Ето защо възраженията на ищеца, че е осъден по
непредявено обвинение са ирелевантни в настоящото производство.
Съгласно установеното от свидетеля С. Д., разпитан в открито съдебно
заседание от 06.02.2024 г. се установява, че познава ищеца от 2004 г. Спомня си, че Е.
М. се чувствал гневен, нервиран, унижен, при нарушение на правото му да му бъдат
свалени белезниците. Не си спомня конкретна дата, на която се е случило това. Бил е
свидетел по много дела.
На първо място, съдът следва да разгледа дали е налице нарушение от страна
на съдебния състав по НЧХД 4543/2021 СГС, в резултат на което от ищеца да са
търпени твърдените от него вреди.
Съгласно приложимото национално право /чл. 266, ал. 2 НПК/, председателят
на състава поддържа реда в съдебната зала при провеждане на открити съдебни
заседания по наказателни дела, като съгласно чл. 266, ал. 3 НПК, разпорежданията на
съда са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала. В Правилата за
условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД
"Охрана" ( чл. 26, ал. 2, т.3), при отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна
власт в съдебни зали сваляне на белезниците им се извършва само след разпореждане
на председателя на съдебния състав. Следователно поддържане на реда в съдебната
2
зала се осъществява по преценка на председателя на състава.
Въведените твърдения от ищеца за нарушение на Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи ( ЕКПЧОС), Хартата на основните
права на Европейския съюз ( ХОПЕС), Международният пакт за граждански и
политически права (МГПП) чрез разпореждането на председателя на съдебния състав,
с което е оставено без уважение искането на Е. М. за сваляне на белезниците от
краката в съдебно заседание, проведено на 03.12.2021 г. по НЧХД 4543/2021 СГС са
неоснователни. Съгласно чл. 3 от ЕКПЧОС, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а съобразно чл. 6
ЕКПЧОС всеки има право на справедлив съдебен процес. С разпоредбата на чл. 7 от
Международния пакт за граждански и политически права се предвижда, че никой не
може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително
третиране или наказание. По-специално никой не може да бъде подлаган на
медицински или научни опити, без неговото доброволно съгласие. Разпоредбата на чл.
10 от пакта пък предвижда, че: 1. Всяко лице, лишено от свобода, има право на
хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.
С член 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз е регламентирано, че
човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава. Съгласно
член 4 от ХОПЕС е предвидено, че никой не може да бъде подложен на изтезания, на
нечовешко или унизително отношение или наказание.
След задълбочен анализ на практиката на ЕСПЧ, съдът приема, че, в
разглеждания случай, оставянето без уважение на исканията на ищеца за свалянето на
белезниците на краката по време на съдебно заседание не нарушава цитираните по-
горе актове. Използването на белезници или други инструменти за ограничаване
обичайно не повдига проблемен въпрос съгласно чл. 3 ЕКПЧОС, когато мярката е
наложена във връзка със законно задържане и не налага използването на сила или
публично излагане, надхвърлящо разумно необходимото. (виж Райнен срещу
Финландия, решение от 16 декември 1997 г., § 56, Reports of Judgments and Decisions
1997 г. -VIII; Мюсел срещу Франция, № 67263/01, § 47, ЕКПЧОС 2002 г. -IX; Хенаф
срещу Франция, № 65436/01, § 48, ЕКПЧОС 2003 г. -XI; и Матю срещу Нидерландия,
№ 24919/03, § 180, ЕКПЧОС 2005 г. -IX). Във всеки случай съдът изследва
обстоятелствата по всяко дело и разглежда въпроса дали са необходими ограничения
(виж. Городничев с/у Русия, № 52058/99, пара. 102, 24 май 2007 г., и Столериу с/у
Румъния, № 5002/05, пара. 74, 16 юли 2013 г., както и Авси и други срещу Турция, №.
70417/01, § 38, 27 юни 2006 г.). Така Решение от 20.01.2011 г. на ЕСПЧ по делото на
Кашавелов срещу България, по жалба № 891/2005 г., станало окончателно на
20.04.2011 г. Практиката дава разяснения, че поставянето на белезници на затворник не
е унизително и в разрез с член 3, при условие, че е необходимо предвид
обстоятелствата. Релевантни съображения са опасността от бягство или буйство,
3
укриване на доказателства, степента на използваната сила за поставяне на белезници и
степента на излагане пред обществото. В разглеждания случай няма спор, че ищецът
изтърпява наказание "лишаване от свобода", т. е. налице е хипотеза на законно
задържане по смисъла на практиката на ЕСПЧ, която обуславя правомерността на
използване на такива средства за ограничаване на движението.
Съдебната практика на ЕСПЧ дава разяснения в кои случаи се приема, че е
нарушен член 3 от ЕКЗПЧОС: държане на обвиняем с белезници на ръцете зад гърба
по време на разпит /виж Решение от 27.05.2014 г. на ЕСПЧ по делото на Р. и С. срещу
България, по жалби № 18938/2007 г. и № 36069/2009 г., станало окончателно на
27.08.2014 г./ или в метална клетка в съдебна зала или в стъклена стая, оборудвана с
метална клетка на публични съдебни заседания /Шиваренко и Сляднев срещу Русия по
жалба 32541/08 и 43441/08 Решение 17.7.2014 Ярослав Белусов срещу Русия по жалба
4966/2013 и 5550/15/, при положение, че липсва основателна причина от гледна точка
на сигурността или друг обществен интерес. Такива действия не се установят в
проведеното съдебно заседание на 03.12.2021 г. по ВНЧХД 4543/21, СГС.
В случая не е налице нарушение и на чл. 6 ЕКПЧ, доколкото по принцип
мерките за задържане на затворници в съдебната зала могат да окажат влияние върху
упражняването на правата им да участва ефективно в процеса и да получат
практическа и ефективна правна помощ. Националните съдилища са длъжни да
изберат най-подходящите мерки за сигурност по дадено дело, като вземат предвид
интересите на правосъдието, видимостта на производството като справедливо и
презумпцията за невиновност, така и да осигурят правата на задържания да участва
ефективно в производството и да получава практическа и ефективна правна помощ, но
в настоящия случай поставените белезници на краката по никакъв начин не са
попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.
*************** обстойно е обсъдил въпроса за поставените крачни
белезници като превес е взела необходимостта от обезпечаване реда и сигурността в
съдебната зала, като съдът е съобразил, че частният тъжител Е. М. изтърпява
ефективна присъда „лишаване от свобода“ и няма качество на подсъдим в процеса,
поради което държането му с белезници в залата не нарушава презумпцията за
виновност. Освен това, белезниците от ръцете са били освободени, така че същият е
разполагал с възможност да си служи свободно с ръцете си, да ползва бележки и да
прави записки. Ето защо в конкретния случай е преценил, че оставянето на
белезниците на краката на частния тъжител М. се явява нужно и оправдано, поради
което не е разпоредил да бъдат премахнати белезниците на ищеца М. от краката. Не се
установяват неправомерни действия от съда.
Неотносимо за настоящото дело е и посоченото от ищеца дело № 577/1994 на
Полай Кампос срещу Перу пред Комитета по правата на човека към ООН, с което е
4
прието, че публичното показване на затворник, заключен в клетка, представлява
унизително отнасяне в противоречие с чл. 7 от Международния пакт за граждански и
политически права, доколкото няма връзка с фактите по настоящото дело.
В заключение, съдът намира, че отказът на съда да бъдат свалени
белезниците от краката на Е. М. при провеждане на съдебно заседание на 03.12.2021 г.
СГС по ВНЧХД 4543/2021 по описа на СГС, респективно наличие на белезници на
краката му по време на съдебното заседание, което е продължило 25 минути, не
нарушава достойнството му, и не цели неговото унижение или изтезание, а
представлява ограничителна мярка срещу бягство и опити за нерегламентирани
контакти с трети лица.
Предвид изложеното, в това число и по критериите на Европейския съд по
правата на човека, следва да се приеме по делото, че не се установява
незаконосъобразно фактическо действие на съда в проведеното съдебно заседание на
03.12.2021 г. ВНЧХД № 4543/2021 г. по описа на СГС. По делото не е налице първата
от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаването на иска по чл. 2в, ал. 1
ЗОДОВ. Ето защо, безпредметно е обсъждането на останалите, доколкото дори и при
тяхното наличие, това не би довело до различен краен извод по делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който е претендирал присъждане на разноски за юрк. възнаграждение,
което следва да му се присъди в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу
*************** осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата
от 20 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 03.12.2021 г. до 06.12.2021 г., изразяващи се в болки и страдания, стрес,
безпокойство и унижение, поради това, че в съдебното заседание на 03.12.2021 г. по
ВНЧХД № 4543/2021 г., по описа на СГС било разпоредено ищецът да стои с
белезници на краката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /15.12.2021 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, адрес: /адрес/ да заплати на
***************, адрес: /адрес/ сумата от 100 лв., разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред *************** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6