Р Е Ш Е Н И Е
№ 1729 09.11.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И.Л.с участието на прокурора А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2142 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Ира-Сон“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Созопол, ул.Аполония №16А,
представляван от управителя Т.И., чрез адвокат Д.М. ***, против решение № 260883
от 09.07.2021 г. постановено по АНД № 1097/2021 на РС – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление № 538020-F567400/15.10.2020 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговското
дружество, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На
МФ, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Излагат се подробни съображения, според които решението на
районния съд е неправилно. Твърдят се съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство. Не били анализирани представени
доказателства за извършени плащания по банков път. Твърди се, че при извършване
на плащане на ПОС-терминал плащанията не постъпвали мигновено по банковата
сметка, а в зависимост от оторизацията на обслужващата банка. Представят се
доказателства за регистрация на фискалното устройство. Сочи се, че на
27.08.2020 г. дружеството извършило 3 продажби на обща стойност 354 лв. Тези
средства не били получени по касов път и съответно никаква част от тях не била
извеждана от касата. Разликата се дължала на неправилно отразени безкасови
плащания чрез ПОС – дублиране на отчетността. Оспорват се изводите на съда за
доказаност на нарушението. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.Н.. Поддържа жалбата и направените искания.
Ответникът по касация – ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 538020-F567400/15.10.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Ира-Сон“ ЕООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е ангажирана отговорността му. Обсъдил възражението, според което разликата в касовата наличност се дължала на продажби, които платени безкасово. Приел, че е налице разлика в часовете на издаване на фискалните касови бонове, приложени към преписката и на представените плащания по банков път. Установена била и разлика в получателя на плащанията и издателя на фискалните касови бонове. Видът и размерът на санкцията били правилно определени. Изложени са мотиви за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В
обстоятелствената част на НП е посочено, че при извършена проверка на 27.08.2020 г. на
търговски обект – магазин Т., находящ се в гр. Созопол, ул.Аполония №16А, стопанисван
от „Ира-Сон“
ЕООД било установено, че съгласно дневен финансов отчет „Х“,
отпечатан от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство,
разчетената касовата наличност в брой е в размер на 354 лв. Фактическата
наличност на паричните средства в касата на търговския обект, съгласно
представен опис на паричните средства е в размер на 106 лв.
Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда
задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна
на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. За
неизпълнение на това задължение чл.185,
ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДДС предвижда
налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците
императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите
на фискалното устройство, посредством които става това. Т.е., когато търговецът
извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я
отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че
промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на
нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата.
Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено
в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната.
Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС. Ирелевантна е причината, поради която се извършва
въвеждане или извеждане на суми в касата. Всяка промяна в касовата наличност
следва да бъде отразявана по един от указаните начини.
Неоснователно е възражението, според което на 27.08.2020г. дружеството
извършило три продажби, плащанията за които не били извършени по касов път, а
чрез ПОС-терминал. На първо място, такова възражение не е било наведено в
момента на проверката, както и не е вписано в АУАН, не е отразена сумата и в
описа на парични средства, изготвен по време на проверката, където е наличен
ред „платени чрез ПОС-терминал“. За първи път тази защитна теза се излага с
писмено възражение до ТД на НАП – Бургас от 03.09.2020г. На второ място, видно
от отпечатания дневен отчет Х, касовата наличност в брой е в размер на 354лв.,
от които били установени само 106лв. Пред районния съд обаче, дружеството
изложило твърдения и представило доказателства според които цялата сума от
354лв. била платена на ПОС-терминал.
Касационният състав намира за правилни изводите на съда, че часовете,
отразени върху представените фискални бонове и разпечатките от ЦКБ, макар и за
идентични суми се разминават в часа на издаване. На следващо място фискалните
бонове и разпечатките от ЦКБ отразяват плащания в полза на различни търговски
дружества „Ира-Сон“ ЕООД и „Татяна Фешън“. Следва да се изясни още, че с тези
доказателства се обосновава теза за наличие на сумата от 354лв. в касата на
проверявания обект, а в действителност са били установени само 106лв., т.е.
разликата от 248лв. не е била отразена като „служебно изведена“, чрез
съответната функция на фискалното устройство.
Неоснователни са и
останалите възражения на касационния жалбоподател. Хипотезата на
нарушената правна норма не установява условия, при които извеждането или
въвеждането на суми в касата на търговския обект да не се отразяват във ФУ. Т.е.
търговецът няма възможност да избира дали да изпълни соченото в диспозицията
действие или не, респективно чл.185, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДДС
не установява условия, въз основа на които да бъде извършена преценка за
освобождаване или ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Нормите са императивни – вменяват задължение и предвиждат санкция
за неизпълнение. Налице е единствено изискване за отразяване във фискалното
устройство на извеждане или въвеждане на съответната сума, без значение
произходът или моментът на придобиване. Такива действия не са установени при
конкретната проверка.
Правилно е приложена административнонаказателната разпоредба, тъй като по
делото не са налични данни, а и не се твърди от АНО нарушението да е довело до
неотразяване на приходи. Имуществената санкция е определена в предвидения
минимум. Не са налице и предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
с оглед значимостта на обществените отношения, защитата на които се гарантира.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260883 от 09.07.2021 г., постановено по НАХД № 1097/2021 по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.